Владимир Набоков
Пнин (12)

2

Върна се временно в университетския дом, но се върнаха и разбивачите на улицата, на всичкото отгоре наяве излязоха и други дразнещи минуси. Сега Пнин държеше спалня (розови стени, бели волани) на втория етаж в къщата на Клемънтсови и това бе първата къща, която наистина му харесваше, и първата стая, която наемаше за повече от година. Междувременно беше заличил всички следи от предишната обитателка или така му се струваше, защото така и не бе забелязвал, пък и сигурно никога нямаше да забележи смешната муцунка, надраскана на стената точно зад възглавницата на кревата, и полуизтритите чертички с молив, отбелязващи растежа на детето върху касата на вратата, като се почне от четири фута през 1940 година.

Ето повече от седмица с цялата къща се разпореждаше само Пнин. Джоана Клемънтс бе заминала със самолет за западния щат да навести омъжената си дъщеря, а само след няколко дена, в самото начало на пролетния курс по философия, на Запад отлетя и професор Клемънтс, извикан с телеграма.

Нашият приятел, без да бърза, изяде вкусен брекфаст върху основата на мляко, носено както досега, и в девет и половина се накани както обикновено да иде пеш до университета.

Душата ми се стопля, като си спомня неговия руско-интелигентски начин да си облича палтото: наведената му глава тогава разкриваше идеалната си плешивина, а едрата брадичка като на Херцогинята от Страната на чудесата яко се притискаше в кръстосания зелен шал, за да го удържи върху гърдите, докато през това време със силно отмятане на широките плещи той се мъчеше да улучи едновременно и двата ръкава, още един замах — и палтото е облечено.

Грабна своя портфейл, чантата, провери съдържанието й и излезе.

Отдалечи се от прага на разстоянието, от което момчетата раздавачи хвърлят вестниците, когато внезапно си спомни, че библиотеката го помоли веднага да върне една книга, потрябвала на друг читател. Миг се бори със себе си: книгата още му бе нужна; но добрият Пнин изпитваше твърде силно съчувствие към страстния вопъл на другия (незнаен) учен, та да не се върне за дебелата и тежка книга. Отнасяше се за 18-и том — посветен най-вече на Толстой — от „Съветски златен фонд на литературата, Москва — Ленинград, 1940“.