Владимир Набоков
Пнин (14)

4

През почивката между отиващата си начална група и вече влизащата по-горна Пнин остана в стаята. Кабинетът, където сега върху картотеката бе оставен Зл. Фонд на дит., полузагърнат в зеления Пнинов шал, бе на друг етаж, в края на еклив коридор, до преподавателската тоалетна. До 1950 година (а сега е 1953-та — как лети времето!) в Германския факултет държеше общ кабинет с Милер, един от младшите преподаватели, а после му дадоха само за него кабинет Р, дотогава служил за килер, но сега ремонтиран. Цяла пролет обичливо го пнинизира. Предоставиха му го с два жалки стола, с коркова дъска за обяви, със забравена от чистача кутия паркетин и с непретенциозно бюро от неопределено дърво. Изхитри се да изпроси от администрацията малка стоманена картотека с възхитителна ключалка. Младият Милер под ръководството на Пнин прегърна и довлече пнинската част от сглобяема библиотека. От старата г-жа Мак Кристъл, в чиято бяла дървена къща Пнин веднъж преживя не особено сполучливо зимата (1949–1950), купи за три долара избеляло килимче, навремето турско. С помощта на същия чистач завинти отстрани върху бюрото острилка за моливи — доставящ възвишено удоволствие дълбокомислен прибор, който по време на работа издава своето „тикондерога-тикондерога“, докато нагъва меката дървесина с жълта ивичка, и внезапно пропада в някаква беззвучно въртяща се неземна пустота, неизбежно очакваща всички. Имаше и други, още по-дръзки планове, например да се сдобие с фотьойл, и с лампион. Когато се върна в своя кабинет след лятното преподаване във Вашингтон, Пнин завари вътре тлъст пес, заспал върху килимчето му, а мебелите си — натикани в тъмния ъгъл на стаята, за да освободят място за великолепното бюро от неръждаема стомана и в унисон с него въртящ се стол, върху който седеше, драскаше нещо и се усмихваше на себе си наскоро внесеният австрийски учен д-р Бодо фон Фалтернфелс; и оттогава, що се отнасяше до Пнин, кабинетът изгуби своята привлекателност.