Пол Ливайн
Зелено дайкири (8)

7.
Два бийгъла в плевнята

Едно бяло какаду на име господин Ръфълс седеше на клонката на изкуствено дърво и поклащаше глава наляво-надясно, окото му, обрамчено със синьо, беше приковано във Виктория. Накокошинената птица — перата й бяха с цвета на захар — прилича на екзотично лакомство, мислеше си тя, на кокосова торта може би. Птицата имаше извит клюн с цвят на синьо кюрасо и умен влажен поглед. Развяващият се жълто-зелен гребен на главата й добавяше завършващия препинателен знак, като сапфирена брошка на вечерна рокля.

— Здрасти, приятел — каза съдия Гридли. — Как се казваш?

— Нахрани ме, куре сплескан — отвърна господин Ръфълс.

Съдията се намръщи и се обърна към Стив:

— Адвокате, контролирайте птицата си.

Стив махна на Марвин Умника на първия ред.

— Колегата ми сигурно ще може да ни помогне.

Марвин мина с клатушкане през люлеещата се врата, отвори едно малко пликче с лакомства и започна да дава на папагала сладкиш със сини сливи, трошичка по трошичка.

Виктория бързо реши, че работата й е да попречи на Соломон да обърне съдебната зала в зоологическа градина, а нея в посмешище. Съдията беше изпратил съдебните заседатели в стаичката им да се дръглят и жалват на спокойствие, докато адвокатите спорят дали едно какаду може да свидетелства, или поне да поговори.

— Птиците са символ на любовта в митологията — започна Стив.

Виктория усещаше погледа на Пинчър на гърба си, чуваше как химикалката му дращи по бележника.

— Какво общо има тук любовта? — попита тя.

— Уместен въпрос — изстреля в отговор Стив, — като се има предвид несполучливия избор, който сте направила в личния си живот.

— Това е абсолютно недопустимо! Ваша милост, адвокатът на защитата трябва да бъде порицан за лична нападка.

— По-кротко и двамата! — съдия Гридли захвърли настрани „Сигурният избор на Лу“, вестник с предвиждания за залаганията. — Господин Соломон, какво по-точно искате да кажете?

— Всяка птица трябва да бъде изслушана — заяви Стив. — Пише го в конституцията.

— Къде? — попита Виктория.

— Подразбира се от това, че предците основатели са избрали белоглавия орел за символ на страната.

— Това са пълни глупости. В историята на републиката никога птица не е свидетелствала пред съда.

— Госпожица Лорд е пропуснала делото с папагала, който дал лъжливи показания.

— Да не мислите, че аз го знам — отвърна съдията.

— Един от ранните случаи на Пери Мейсън — поясни Стив. — Папагал на име Казанова свидетелствал за убийство.

— Ваша милост, това са глупости — намеси се Виктория. — Птицата не може да се закълне, че ще каже истината.

— Казвам истината! — изкряска господин Ръфълс и от човката му се разхвърчаха трохи от сладкиш.

— Млъкни! — извика Виктория. Стресната, птицата скочи от дървото си на рамото на Стив.

Чукчето на съдията изтрещя като пушечен изстрел.

— И двамата веднага тук!

Докато се приближаваше към банката, Виктория усещаше как пулсът й се ускорява. Виж го ти Соломон! С папагал на рамото, ухилил се, готов да изяде лайната. Съдията щеше да ги направи на салата, а на кретена явно изобщо не му пукаше.

— Искате ли да вечеряте довечера зад решетките? — попита съдията.

— Разбира се, че не, Ваша милост — отвърна почтително тя.

— Пак ли бифтек на скара? — поинтересува се Стив.

— Избухването ми е провокирано от господин Соломон, Ваша милост. И неговия приятел Ръфълс.

— Господин Ръфълс — запротестира господин Ръфълс и размаха криле.

— Госпожица Лорд не разбира творческия подход в правото — отвърна Стив.

— Господин Соломон не разбира етиката.

Съдия Гридли пусна една дълга въздишка.

— Когато си погледнах в календара тази сутрин, в него пишеше „Щатът срещу Педроса“, а не „Соломон срещу Лорд“. Той се облегна в коженото си кресло. — Вие, двамата, ми напомняте на два бийгъла, които имам във фермата си в Окала. Единият мъжки, другият женски, вечно се лаят и дръглят, вдигат адска врява. Опитах се да ги разделя, но те започнаха да скимтят. Хем не могат да се търпят един друг, хем не могат и един без друг. Просто обичаха борбата.

— Обичаха борбата! — повтори господин Ръфълс.

— Един ден всичко престана.

— Женската уби мъжкия ли? — попита обнадеждено Виктория.

Съдията избърса трифокалните си очила в ръкава на черната мантия.

— Отивам в плевнята и виждам как мъжкият оправя кучката върху една бала слама.

— Оправя кучката — каза господин Ръфълс.

— Ако това е съдебното разпореждане — отвърна Стив, — нямаме друг избор, освен да го изпълним.

— Виждате ли на какво съм подложена! — Виктория усети как лицето й почервенява.

— След това двете кучета не се разделяха, както свинята не се отделя от копанята си — продължи съдията. — Няма да съм ви рефер. Ако искате да се чифтосвате, намерете си плевня, и се оправяйте, когато си искате.

— Шест часа идеално ме устройва — каза Стив.

Той е малолетен престъпник, помисли си Виктория. Разглезен гамен. Обърна му гръб.

— Колкото до висящия спорен въпрос — продължи съдията, — никакви гурелясали животни няма да дават показания в моята съдебна зала. Предупреждавам ви и двамата. Всеки опит да се изтръгне информация от птицата ще бъде приет като обида към съда.

Виктория усети как й олеква. Да! Соломон беше тръгнал да й дава съвети, а?

„Ето ти един съвет на теб. Не се занасяй с Виктория Лорд.“

— Сега си вървете по местата и оставете работата сама да се опече — каза съдията, после махна на пристава да доведе съдебните заседатели.

На път към масата си Виктория се усмихна на Пинчър в знак, че е спечелила иска. Той кимна одобрително. После усети, че Стив е до нея.

— Още един съвет, Лорд — прошепна той. — В правото, както и в живота, понякога трябва да импровизираш.

— Много ти благодаря — отвърна тя.

— Сега аз ще трябва да импровизирам. Знаеш ли защо?

— Не ме е грижа.

— Клиентът ми е виновен.

Тя закова на място.

— Какво?

— Внася нелегално птици, змии, големи котки. Продава ги на зоологически градини и колекционери.

Сега вече се обърка.

— Искаш да се признае за виновен ли?

— В никакъв случай. Педроса осигурява работни места, животните са здрави и щастливи.

— Това, което прави, е престъпление.

— В което няма жертви — отвърна Стив. — Педроса е дошъл в тази страна без нищо. Издържа две деца в колежа. Той е добър човек.

— Защо ми казваш това?

— За да оттеглиш обвиненията и да си спестиш унижението.

— Забрави.

— Тогава няма да съм виновен за това, което става.

— Заплашваш ли ме?

— Някой ден от теб ще излезе добър адвокат, Лорд. Но не и преди да откриеш сърцето си.

На Виктория й се зави свят и тя седна, сякаш беше скочила в заешката дупка и сега падаше надолу. Опита се да преодолее световъртежа, като се съсредоточи в надписа над главата на съдията: „Ние, които се трудим тук, търсим само истината.“

Сигурно. Соломон търсеше как да й набие мозък в главата, съдията търсеше как да забие точка, а съдебните заседатели търсеха как да изпреварят задръстването до вкъщи.

 

 

Аманчо Педроса се закле да каже истината и Стив започна да му задава въпроси:

— С какво се занимавате, господине?

— Държа приют за животни, за нещастни ранени създания — отвърна Педроса.

А Фидел Кастро държи „Бърза помощ“, помисли си Виктория.

— Значи гледате и птици? — попита Стив.

Очите на Педроса се напълниха със сълзи.

— Фламинго със счупени крака. Пеликани с рибарски кукички в клюновете. Чапли, глътнали капачки от бира.

Съдебните заседатели изглежда се развълнуваха, помисли си Виктория. Възможно ли беше да се връзват на тези простотии?

— Познавате ли птицата, която седи на рамото ми?

— Прилича на бразилско бяло какаду със синьо-зелен гребен — отвърна Педроса.

— Какаду! — каза господин Ръфълс и Стив му подаде още една троха сладкиш.

— Контрабандно ли внесохте тази птица в страната?

— Не, господине.

— Тогава как ще обясните факта, че природозащитниците са намерили птицата във ваша собственост?

— Ураганът Бренда — отвърна Педроса. — Помните ли? Бурята дойде от Южна Америка и стигна до брега.

— Значи ураганът е издухал нашия пернат приятел на север и го е оставил на ваша земя — каза Стив.

Никой не се разсмя, никой не извика и панталоните на Соломон не се подпалиха.

„Почакай само кръстосания разпит! Ще ти дам един ураган.“

— Точно така — съгласи се Педроса. — На другия ден след бурята видях птицата кацнала на една бурсера^[1].

— Бурсера — повтори господин Ръфълс.

— Същия ден служителите от „Защита на животните“ дойдоха и ме арестуваха.

— Арестували са ви за това, че сте спасили живота на птицата — заключи тъжно Стив. Той побутна господин Ръфълс, птицата плесна с криле и скочи на рамото на Педроса.

Виктория скочи на крака.

— Ваша Милост, нека да бъде отбелязано, че птицата кацна на рамото на обвиняемия Аманчо Педроса.

— Протестирам — намеси се Стив. — Няма значение къде седи господин Ръфълс.

Птицата пощеше врата на Педроса. Виктория усети как възбудата й нараства.

„Мислиш, че не мога да импровизирам? Стой и гледай, Соломон.“

— Напротив, има, и то много, Ваша милост — каза тя. — Това доказва, че господин Ръфълс познава господин Педроса. Вижте ги. На практика те се гушкат.

— В случая става въпрос за объркана самоличност — намеси се Стив. — Чрез злоупотреба с животинските видове и подвеждащи предположения обвинението иска да представи фалшива улика.

Соломон запелтечи, помисли си Виктория. Уплашен е. Беше го сложила там, където тя искаше.

Кацна на собствената си бурсера.

— Госпожица Лорд използва измама, за да преметне тази невинна птица — отсече Стив. — За господин Ръфълс всички хора са еднакви.

— Тогава защо — побърза да отвърне Виктория — от всички присъстващи в съдебната зала господин Ръфълс избра именно господин Педроса? Поради една-единствена причина. Защото птицата е на господин Педроса!

Господин Ръфълс се обади:

— На господин Педроса.

— Протестирам! — повтори Стив.

— Запушете устата на тази птица — нареди съдията, после се обърна към Виктория. — Госпожице Лорд, мислите че съм падал на главата си като малък ли?

— Не, сър.

— Тогава защо изтръгвате признания от тази въшлива птица?

Почувства как паниката я прониза като нож.

„Нареждане на съдията. Наруших ли нареждането на съдията?“

До нея Пинчър си прочисти гърлото и се чу звук като от камион, който изсипва чакъл. Усещаше присъствието на Соломон, носеше се отпред пред банките, кръжеше като гладна акула.

— Господин Соломон е виновен — отвърна тя. — Планирал го е. Не знам как точно, но знам, че е така.

— Това е без значение, Ваша милост — каза Стив. — Госпожица Лорд безсрамно подлъга господин Ръфълс да инкриминира обвиняемия. Колкото и да ми е неприятно, делото трябва да бъде прекратено заради процедурна грешка.

Думите „процедурна грешка“ я накараха да изтръпне от страх. Търсеше правилния отговор, без да смее да погледне към Пинчър.

— Но Педроса е виновен! Соломон ми го каза — думите сами изскочиха. — Затова импровизира. Соломон е зъл, неуравновесен и опасен. Трябва да бъде хвърлен в затвора заедно с виновния му клиент.

Съдебната зала беше замлъкнала. Всички я гледаха. Виктория сведе очи. Беше насочила ножицата към Соломон, ръката й трепереше.

— Пристав, обезоръжете прокурора — каза съдията строго.

Елууд Рийд оправи колана си, запъти се право към прокурорската банка и взе ножиците от Виктория.

— Делото е прекратено заради процедурна грешка — обяви съдия Гридли. Той се обърна към съдебните заседатели и им благодари за услугите, като им обясни, че задължението им е приключило и не е ли чудесно да живееш в страна, където цари законност?

Виктория се отпусна на стола си зашеметена. Смътно видя как Педроса прегръща Стив Соломон на масата на защитата. Имаше и плясък на криле. Проклетата птица също празнуваше. До нея Пинчър се раздвижи на стола.

— Съжалявам, сър! — Гласът й беше сух като шумоленето на паднали листа.

— Някои юристи не стават за съда — каза й Пинчър. — Може да станеш нотариус в някоя кантора, но съдебните прения не са за теб.

Сигурно беше поклатила глава, защото той попита:

— Разбра ли ме?

— Не, сър.

— Доналд Тръмп ли трябва да наема, за да ти го каже? Уволнена си.

Пинчър стана и я остави, сама. Неудачница. Прокажена в колония за един човек.

Гърлото й се сви и сърцето й, което пърхаше като крилете на колибри, сякаш спря. В залата стана непоносимо горещо, светлините светеха мъчително ярко. Стъпки на отдалечаващи се зрители отекваха като гръмотевици, шепот клокочеше като подигравателен смях.

Опита се да се овладее, знаеше, че бузите й са огненочервени, а гримът й се стича. И тогава се появи. Първата солена сълза.

 

 

От масата на защитата Стив гледаше как Виктория седи сама и изоставена. Само един съдебен защитник можеше да разбере какво преживява тя, кръвта й изтичаше на пода на съда. Стив беше губил дела — макар и не чак толкова зрелищно — и познаваше срама. Чу как Пинчър я уволни. Гаднярът не беше изчакал дори да се върнат в прокуратурата.

И сега какво?

О, Боже, тя плачеше!

Стив усети едно чувство, което рядко се прокрадваше в съзнанието му — вина. Не беше искал да я уволняват. Искаше да й каже, че единствените адвокати, които не са били унижавани в съда, са тези, които се страхуват да влязат там. Искаше да й каже, че възможностите й са по-големи от тези на всички млади адвокати, които познаваше. Тя беше гладиатор, сразен, докато размахваше меча си. Нямаше от какво да се срамува. Не беше виновна, че шефът й е кретен.

Стив видя как Виктория разкопчава скъпите си италиански обувки, хвърля ги в една найлонова торба и нахлузва белите найкове, за да измине разстоянието до паркинга. Принцесата воин сваляше снаряжението си. Каза си, че един ден ще погледне назад и ще осъзнае, че е било за нейно добро. Защо да си губи времето със сладура Рей Пинчър? Той само щеше да попречи на развитието й. Трябваше да се залови с частна практика. Като него.

Тогава се зароди една идея.

Можеше да я вземе под покровителство, да я научи на всички трикове.

„Можем да поемем делото Барксдейл заедно.“

Почуди се дали е много ядосана. Щеше ли изобщо да изслуша предложението му? Щеше ли да му помогне — да им помогне — да привлекат Катрина Барксдейл като клиент? Той взе господин Ръфълс и се запъти към прокурорската банка.

— Съжалявам — каза Стив.

— Не, не съжаляваш.

— Съжалявам. Наистина. Но се опитай да погледнеш на това като на възможност.

— Мразя те, да знаеш.

— Мразя те — повтори господин Ръфълс, после скочи от рамото на Стив на рамото на Виктория. Беше прекалено вцепенена, за да му обърне, внимание.

— Какво ще правиш сега? — попита Стив.

— Не знам.

— Мога да ти помогна.

— Вече достатъчно ми помогна.

— Имам предложение за теб.

— Ужас! — извика тя.

— Не казвай нищо, преди да ме изслушаш.

— По дяволите! Птицата ти.

Господин Ръфълс размаха криле и отлетя. С пълни със сълзи очи Виктория се взираше в ръкава на туиденото си сако, където господин Ръфълс току-що беше оставил мекия резултат от това, което някога беше сладкиш със сливи.

— Казват, че е на късмет — обади се Стив.

 

СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ РЕШАВАТ ЗА СМЪРТТА НА БАРКСДЕЙЛ

Джоун Флешман

в. „Хералд“

 

Съдебните заседатели на Маями-Дейд ще изслушат в понеделник доказателствата по повод смъртта вследствие на задушаване на строителния магнат и филантроп Чарлс Барксдейл, 62-годишен.

Областният съдебен патолог Ю Чи Янг ще представи пред заседателите доказателства, че Барксдейл е починал от „еротична асфиксия“ — смърт, настъпваща от отрязване достъпа на въздух по време на секс. Въпросът, който стои пред съдебните заседатели, е дали има вероятност смъртта да е настъпила в резултат на предумишлено убийство, а не на нещастен случай.

Доктор Янг няма да коментира доклада от експертизата и процедурата пред съдебните заседатели. Единствената заподозряна в разследването е вдовицата на Барксдейл, Катрина Барксдейл III, която според доклада е била със съпруга си в спалнята на техния луксозен дом с изглед към залива, когато се е случил инцидентът в нощта на миналия четвъртък. Двойката е била женена от четири години.

Барксдейл е известен най-вече със строежа на жилищни сгради по крайбрежието и спонсорирането на Панаири на книгата и поетични семинари.

Помолен за коментар, щатският прокурор Реймънд Пинчър каза: „Ще представим пред съдебните заседатели доказателства, че госпожа Барксдейл е имала сериозен мотив, възможност и средства да извърши това гнусно престъпление и че го е извършила преднамерено и умишлено.“

След което щатският прокурор добави: „Не че я осъждам предварително.“