Пол Ливайн
Зелено дайкири (14)

13.
Сексиграчки

— Искаш да кажеш, че Чарлс Барксдейл е насилвал Катрина да правят извратен секс? — опита се да надвика вятъра Виктория.

— Не физически — отвърна Стив. — По-скоро емоционален натиск: „Ако ме обичаш, ще направиш това.“ И финансов: „Виж какво ти дадох.“ Плюс основния коз: „Ако не носиш кожени дрехи, ако не ми нашибаш задника, ако не искаш да ме връзваш, ще те зарежа и ще си намеря някоя друга, която ще иска.“

Виктория се усъмни:

— Кат ли ти го каза?

— Кое?

Стив натискаше копчетата, търсейки радиостанция. Гюрукът на древния му кадилак беше свален и двамата се движеха през Маями Козуей към Саут Бийч, колата оставяше дири от задушлив пушек след себе си. На задната седалка Боби четеше с мълниеносна скорост наръчник по съдебна медицина „Медико-юридическо разследване на смъртта“. Виктория беше видяла една снимка от аутопсия и се беше извърнала.

Момчетата Соломон, както беше започнала да ги нарича наум, я бяха взели от дома й, Стив беше казал, че може да поработят на път към офиса. Като видя кабриолета, разбра, че косата й щеше да стане на нищо за две минути. Но като добър боец не се оплака.

Беше на другия ден, след като подписаха договора с Катрина, която веднага беше арестувана, бяха й взели отпечатъци и я бяха затворили за предумишлено убийство. Имаха да свършат сто неща, като започнеха с подготовката за заседанието, на което щеше да се разгледа гаранцията. Виктория не беше имала време да разпита новата им клиентка и беше принудена да разчита единствено на преразказа на Стив за това, което Катрина му беше казала. Естествено, не си беше водил записки. Ако тя беше водила шоуто, щяха да имат записана на касета всяка сричка и показанията вече щяха да са отбелязани с индекси и подчертани с различни цветове. Когато каза това на Стив, той снизходително се усмихна и й каза, че в началото на делото е по-добре да оставиш паметта на клиента гъвкава.

Гъвкава, помисли си тя. Хлъзгава адвокатска дума.

Нищо нямаше да излезе от този насилствен брачен съюз. Разбира се, Соломон имаше голям опит. Но беше толкова агресивен, безпардонен, че щеше да ги вкара в невероятна беля. Още му беше бясна, задето й открадна клиентката, но се беше заклела да му свикне на номерата. Това дело й трябваше, за да си стъпи на краката, да започне да изгражда практиката си. Колкото до ученето на процедурните тактики от Соломон, внимателно щеше да наблюдава всеки негов ход и после да прави точно обратното.

Явно беше успял да намери станцията, която искаше, защото престана да си играе с копчетата и Робърт Палмър запя, че жената е направо неустоима. Виктория се надвикваше с музиката и с вятъра:

— Кат ли ти каза, че Чарлс е щял да я зареже, ако не е изпълнявала желанията му?

— Не с тези думи. Аз попълних празните места вместо нея.

— Казал си й какво да говори?

— Допълних отговорите й.

— Има голяма разлика, а?

— Това им е работата на адвокатите, Виктория.

Виктория, помисли си тя. Няма вече „Вики“. Поне започваше да се отнася с уважение към нея. Докато минаваха по моста, тя завистливо погледна към огромния кораб за круизи, който минаваше през канала и се отправяше към Атлантическия океан. Пътниците махаха на рибарска лодка, която пореше по дирята, останала след тях. Въздухът имаше солен вкус и вятърът брулеше косата й.

— Твърдиш, че Чарлс е принуждавал Кат да го души като част от съпружеските им отношения — продължи тя.

— Съпружески отношения? Кой говори така?

Виктория махна към задната седалка.

— Аз говоря така пред деца.

Боби се обади:

— По странен начин са се клатили с кожената пръчка. Голяма работа!

На входа на ферибота светна червено и Стив рязко спря, спирачките изскърцаха като крясък на пеликан. Сутрешното слънце беше все още ниско на югозапад в небето, но топлеше като ръкавица лицата им. От другата страна на канала се издигаха стотици жилищни небостъргачи за милиони долари, защитени с ров от реалния свят. Право пред тях имаше градски автобус, билбордът отзад рекламираше безплатни консултации с усмихнат мустакат адвокат. Hablamos Espanol.^[1]

Виктория махна с ръка, за да разкара дизеловите изпарения.

— Можеш ли да вдигнеш гюрука?

— Не работи — отвърна Стив.

Тя направи физиономия, но не каза нищо.

— Извинявай, че не карам порше като Бигбай — каза Стив.

— Не започвай.

— Не нося пейджър, нито ключ от „Фи Бета Капа“ като баровеца.

— Ти нямаш ключ от „Фи Бета Капа“ — контрира го Боби.

— Благодаря за подкрепата, хлапе — отвърна Стив.

Пак се заигра с радиото, избра нещо, което звучеше като сутрешна тръба, и Боби доволно се провикна:

— „Стрелецът ритна камбаната“.

— Класика — каза Стив, когато песента започна.

Виктория се заслуша за миг, нещо за ревове и сълзи и хвърляне на топове, но не можа да му хване смисъла.

— Не обичаш ли реге? — попита Стив.

— Не разбирам жаргона.

— Ще те науча. Това е езикът на захарните плантации, музика на потиснати и бунтари.

— Ти за бунтар ли се смяташ? Адвокат с мачете?

Той повдигна рамене.

— Просто ми харесва музиката.

Светна зелено, Стив запали двигателя и старият кадилак се задави и закашля, но успя да задмине автобуса.

— И докъде бях стигнал?

— Секс — припомни му Боби.

Виктория попита:

— Наистина ли разговорът е подходящ за момче…

— Боби ги знае тези работи — прекъсна я Стив. — Катрина си слага кожена маска и дантелен корсет и връзва Чарли с разперени ръце и крака на леглото. Той има яка на врата си с две кожени каишки, които са вързани за стълбовете на кревата. Затяга яката около врата си, като се обляга назад, и я отпуска, като се навежда напред. Идеята е да си спре кислорода и да увеличи силата на оргазма си.

— Асфиксиофилия — поясни Боби. — Четох за един човек, който си увил с жица пишоната, вързал я за две лъжички за кафе, наврял едната в задника си, другата в устата, като преди това ги бил свързал с електрически източник. Познайте какво станало?

— Причинил голямото спиране на тока през 2003 година? — отвърна Стив.

Боби издаде звук, сякаш парче бекон се пържеше в тиган.

— Електроекзекуция.

— И Барксдейл имал нещо в устата. Латексов чеп.

— Това е отвратително! — Виктория сбърчи нос.

— Но засяга защитата ни. Защо?

— Защото не е можел да извика с тази изкуствена джаджа в устата — отвърна тя.

— Искаш да кажеш — изкуствен чеп.

— Някои жени съдебни заседателки може да се обидят от думата. Така че реших да я смекча.

„Да я смекча? Наистина ли го казах?“

Стив се разсмя.

— Това е криминално дело, а не „Улица Сезам“. Знаеш ли колко думи има за пенис?

— Аз знам двайсет и шест — намеси се Боби. — По една за всяка буква от азбуката.

— Успокой топката, хлапе — каза Стив.

— Анаконда, бастун, велурен калъф…

— Не сега, Боби!

— Градински маркуч, джойстик, едноок червей…

— Сложи точка.

— Жило, змей с дисаги, идалго…

— Казах стига! — заповяда Стив.

— Като се замисля — каза Виктория, — когато аз бях ученичка, учехме само речта на Линкълн при Гетисбърг^[2].

— Не ме гледай мен — отвърна Стив. — Не съм го учил аз тези работи.

— Кашер краставичка — побърза да го опровергае Боби. — Това ти ми го каза.

— Това е част от етническото ти наследство. Виж, няма лошо да се ебаваш с нас, но ако продължиш в същия дух и пред доктор Равкдрайв, тя ще ме сметне за перверзник и ще те навре в някоя държавна болница.

— Коя е доктор Равкдрайв?

— Лиса Равкдрайв — поясни Боби — ДРИСЛИВА КРАВА.

— Предупреждавам те — каза Стив и после се обърна към Виктория. — Равкдрайв работи за Семейни грижи. Иска да ми отнеме Боби.

— Чичо Стив казва, че ще идем на някой безлюден остров, ако съдията е против нас.

— А защо просто не обжалвате? — попита Виктория.

— Хайде да не се разсейваме — рече Стив. — Барксдейл лежи проснат на кревата. Катрина прави магиите си и го изпразва. Развързва му ръцете, но му оставя яката. После се измъква от леглото и отива до бара.

— Защо не го е отвързала тогава?

— Казва, че бил готов за втори рунд след почивката. Така че тя си налива питие на бара и чува че нещо става в леглото. Чарли се мята и от гърлото му излиза хриптене. Тя се спуска към него и вижда, че яката се е впила във врата му. Отнема й малко време да отпусне каишките, но когато успява да свали яката, той вече не диша. Набира девет-едно-едно. Край на историята.

Виктория обработваше информацията, докато се насочваха на изток по Фифт Стрийт, на три пресечки от океана. Бяха оставили центъра на Маями зад гърба си, неговите небостъргачи, напълнени като пчелни пити с адвокати и банкери в тънки вълнени костюми, улиците, обгърнати от прохладните сенки на самите сгради. Тук всичко беше по-ярко, цветовете на ниските измазани сгради, шортите и ризите на хората, които влачеха хладилни чанти и сгъваеми столове към плажа. Неочаквано се почувства щастлива, че е с момчетата Соломон и работят заедно, на светове разстояние от претъпканите зали и коридори на съдебната палата.

— Случайно задушаване в резултат на извратен секс? — каза тя. — Мислиш ли, че съдебните заседатели ще го преглътнат?

— Не знам, но ще перифразирам въпроса ти при подбора на съдебните заседатели.

— Знаеш какво искам да кажа. Изглежда доста невероятно.

— Само защото двамата с Брус никога не сте опитвали нещо по-екзотично…

— Не започвай — строго каза тя. — Нямаш ни най-малка представа какво правим двамата с Брус.

— Разкажи ми всичко подробно. Имам трийсет секунди.

— Спри колата!

— Стига де, само се пошегувах.

— Спри веднага!

Той отби и спря до бордюра. Една сива рибарка прелетя наблизо и изчурулика кери, кери, кери — също като изоставен любовник.

— Какво ти става? — попита Виктория, без да изчака отговора. — Тъкмо почнахме да се разбираме и ти пак започна с лайнарщините. Извинявай, Боби.

— Няма проблем — чу се глас от задната седалка.

— Ако ще работим заедно, трябва да престанеш да се държиш така.

— Добре. Добре.

— Трябва да сдържаш простака в себе си.

— Извинявай. Нека да продължим нататък.

— Не бързай толкова — каза Виктория. — Дай да стигнем до корените на това.

— Няма корени.

— Да погледнем вътре в Стив Соломон.

— Вътре няма нищо — изстреля той в отговор.

— Признай си честно — тя го погледна втренчено и улови изблик на страх в очите му. О, това е нещо ново, реши тя. Вероятно можеше да се справи със самоуверена жена в съда, но ако някой навлезеше в личното му пространство, се разтреперваше от страх. — Кажи ми честно, Соломон, падаш ли си по мен?

— Какво!

— Фантазираш ли си разни неща преди лягане? Ние двамата между лавиците с книги в юридическата библиотека?

— Никога не съм бил в юридическата библиотека.

— Пишеш ли името ми върху записките си и рисуващ ли сърце около него?

— Не си мой тип, Лорд.

— Защо? Имам мозък, но нямам рудницици.

— Точно така. Върви да се ожениш за Краля на авокадото.

— Защо злобееш толкова срещу мен? На какви чувства не даваш израз?

— Първоначално реших, че си богата нахалница. Безкомпромисна, арогантна и нахакана. Но със страхотни крака. Мислех, че съм го изразил доста ясно.

— А сега?

— Сега, понеже се налага да работим заедно, те търпя.

— И това е всичко — каза тя.

— Това е всичко.

— Добре, тогава значи е взаимно — отвърна тя.

 

 

Десет минути по-късно Стив паркира колата на открития паркинг и минаха пеша по Оушън Драйв, като се смесиха с обичайната навалица от почернели туристи и скейтбордисти. Беше слънчев топъл ден, от Атлантика подухваше постоянен бриз. Докато вървяха към офиса му, Стив се опита да анализира това, което току-що се беше случило. Защо беше започнал с тези евтини шегички? Защо не можеше просто да си признае какво изпитва?

Защото не казваш на годеницата на друг мъж, че въздухът започва да пращи, когато влезе в стаята и да съска, когато си тръгне.

Ето това беше болезнената истина. Макар да знаеше, че не го бива по интроспекциите, той бръкна още по-дълбоко. Откакто разбра, че Виктория е сгодена, полагаше всички усилия да се убеди, че не го привлича. Сега направи всичко възможно, за да я вбеси. Чувстваше се като непохватен шестокласник, който понеже не може да заговори най-хубавото момиче в класа, дърпа плитките й. И тя просто го отблъсква.

Бъди честен, Соломон. Падаш ли си по мен?

Nolo Contendere. Щеше да се признае за виновен в извършването на по-малко престъпление, за да избегне преследването за по-тежко, но само пред себе си. Пред Виктория ще задържи фронта и ще се прави, че едва я понася. Никога не би споменал за чувствата си и със сигурност не би предприел нещо в тази посока. Първо, защото щеше да навреди на общата им работа. Второ, защото в този несигурен свят беше сигурен поне в едно: каквото и да изпитваше той към Виктория Лорд, тя не изпитваше нищо подобно към него.