Пол Ливайн
Зелено дайкири (24)

23.
Колко голям е твоят Бигбай?

Цялото легло беше затрупано с дрехи, докато Стив се обличаше за вечеря, опитвайки се да избере между скучен кафяв кариран костюм, който си беше купил от една разпродажба преди години, и тъмносив раиран, който беше подходящ за екзекуция. Обикновено вечерното му облекло се свеждаше до каки на цвят къси панталони и фланелка за ръгби, но тази вечер Стив трябваше да убеди доктор Лиса Равкдрайв, че е солиден гражданин, сгоден човек.

— Кафявото е мъжествено, а сивото показва сила — каза Стив, без да може да реши.

— И двата са отврат — отвърна Боби. Той пиеше шейк от фъстъчено масло и шоколад, един от буламачите на Стив, с които трябваше да натрупа малко килограми. — Не видя ли, че ти махах в съда?

— Да, какво искаше да ми кажеш? — Стив вдигна карирания кафяв костюм пред огледалото. — Знаеш, че не бива да ме прекъсваш, когато притискам някого.

— Исках да ти кажа нещо…

— Доктор Равкдрайв, чудесно изглеждате тази вечер — упражняваше се Стив пред огледалото.

— … за часовника „Брайтлинг“.

— Личеше ли си, че лъжа?

— Не повече от обикновено. Слушаш ли ме, чичо Стив?

— Да, часовникът, който Катрина купила на Чарлс. Може би трябваше да попитам Виктория как ще бъде облечена. Трябваше да съчетаем цветовете.

— Тогава ще си пълна отврат. — Боби правеше балончета в шейка, една голяма бучка фъстъчено масло беше заседнала в сламката. — Исках да ти кажа, че разгледах снимките — и ръцете, и китките на господин Барксдейл са били доста кльощави.

— Е, и?

— Останалите му часовници са тънки, а „Брайтлинг Супероушън“ е дебел. Масивен е, издържа на хиляда метра дълбочина.

— Е, това е часовник за гмуркане. Какво толкова?

— Защо никога не е с него на снимките на брега и по яхтите?

Стив търсеше вратовръзка, която да отива на кафявия костюм.

— Както сам каза, не е неговият стил. Може да не го е харесал.

— Тогава защо госпожа Барксдейл му го е купила?

— Защото е откачалка. Какво значение има?

— Леководолаз ли е бил господин Барксдейл?

— Съмнявам се, че някога е излизал от джакузито. Раирана вратовръзка отива ли на кариран… — Стив млъкна. Полазиха го тръпки. — Да не би да казваш онова, което си мисля, че искаш да кажеш?

— Ако питаш мен, чичо Стив, госпожа Барксдейл е купила часовника за някой друг, а не за съпруга си.

 

 

Горе-долу по същото време, докато Стив се опитваше да върже кариран костюм с раирана вратовръзка, Виктория се обличаше в апартамента на Джаки в Търтъл Гроув Айл. Бяха играли два часа тенис, Виктория се беше втурвала към мрежата при всяка възможност, а понякога и без възможност. Джаки се беше задоволила да стои извън очертанията на корта и да удря различни питиета, като изразходва колкото се може по-малко енергия, без да спира да говори. Спускането към мрежата беше не само изтощително, то можеше да счупи носа на някое момиче, ако го цапардосаше някой от мощните сервиси на Виктория.

Сега, след като се бяха изкъпали и бяха пийнали по два джина с тоник всяка, двете се обличаха, като си говореха за работа, мъже и разпродажба на обувки в „Блумингдейл“. Джаки се беше преоблякла в прилепнала блуза на „Роберто Кавали“ с голи рамене и десен на златни вериги. Докато се гледаше в огледалото, тя пъхна двете си ръце под гърдите и ги повдигна:

— Как изглеждат цицоните ми?

— Големи и впечатляващи.

— Това е целта.

Виктория избра рокля „Ралф Лорън“, втора ръка, бяла коприна от кръста надолу и секси корсет от сребърна дантела нагоре. Подобно на сексбомбите, които обявяваха рундовете, бюстието беше дълбоко изрязано и разкриваше голяма част от раменете и гърба й.

— Не можеш да си сложиш сутиен с това — каза Джаки, докато се намъкваше във впити ластични черно-златисти джинси, които отиваха на мотива със златните вериги.

— Нямам и намерение. Много плоска ли изглеждам?

— Изобщо. Страхотно ти стои. Много си секси. Обикновено не…

— Какво?

— Не се обличаш така. Но си супер.

Виктория взе назаем обувките от Джаки — сандали с каишки през глезените в цвят шампан и деветсантиметрови токове, след което отдели повече време от обикновено на грима си, като първо пробва кестеновата линия за устни, преди да започне с червения шоколад, който идеално отиваше на тъмнорозовото червило. Джаки гледаше, лека усмивка играеше на устните й.

— Сега пък какво? — попита Виктория.

— Нищо. Днес просто изглеждаш различна. По-разкрепостена.

— Играя роля, заради това е.

— Аха.

— Трябва да направя впечатление.

— На докторката ли или на лошото момче?

— Не започвай пак. Играя ролята на типа жена, за която би се оженил.

— Когато си с Брус, правиш ли се на неговия тип жена?

— Какво искаш да кажеш?

— Не ме разбирай погрешно — каза Джаки, — защото аз съм най-добрата ти приятелка и не злобея. Но се чудя. Коя от двете си всъщност?

 

 

Час по-късно двете жени седяха на маса за петима в Коко Гроув Яхтклуб, приятно остаряла реликва от една по-аристократична ера, на няколко метра от марината. Слънцето точно залязваше над Евърглейдс, а Виктория и Джаки вече бяха обърнали по две мартинита. Като знаеше колко много Стив разчита на нея, Виктория започваше да се притеснява. Освен това се съмняваше в мисията си: Как, за Бога, щеше да промени скапаното впечатление, което Стив беше направил? Тя махна на сервитьора. Може би още едно питие щеше да оправи нервите й.

— Този път — каза Джаки — наистина се отказвам от мъжете. Затова чета „Живот без мъж“.

— Това книга ли е? — попита Виктория.

— Практическият раздел точно до „Пътят към безбрачието“.

— Ти не си такава.

— Толкова години търся гений с пенис. После реших да се спра на едно от двете. Сега се разкъсвам между това да карам соло или да обърна резбата.

— Няма начин.

— Мислиш, че от мен няма да стане добра лесбийка ли?

— Абсолютно съм убедена.

— Това или нищо. Освен ако лошото момче не ме грабне.

Дойдоха двете мартинита. Виктория усети приятно замайване и напрежението започна да спада. Естествено, че щеше да омае тази лекарка. Дайте я насам! Отвън през прозорците на клуба свитите платна бяха окъпани в розова светлина.

— Разкажи ми повече за него — каза Джаки.

— За Соломон ли? Обича надпреварата и мрази да губи.

— Боже, на кого ли ми напомня това?

— Друг път!

— Във втория сет защо трябваше да забиваш право в големия ми задник?

— Стана случайно — тя отпи глътка. — Соломон е единак. Упорит и независим.

— Нищо чудно, че не можеш да го понасяш. Много си приличате.

— Не съм единак.

— Защо тогава не участва заедно с мен в Коледния турнир?

— Знаеш защо. Не обичам двойки.

— Защото мразиш да зависиш от някой друг.

Виктория се замисли. Вярно беше. Искаше сама да губи или да печели. За предпочитане да печели. Какво лошо имаше в това?

— Соломон е упорит, властен и никога не признава грешките си. И обича да е в центъра на внимание. Да беше го видяла на пресконференцията след заседанието. Заобиколен от мадамите, които представи като свои асистентки, които всъщност са модели от Саут Бийч, с които излиза.

— И той ли си пада по модели? Боже, трябва да поотслабна!

— Мадамите се натискаха да ги снимат, а Соломон се хвалеше как сме щели да теглим един шут на прокурора. Това беше непристойно и абсолютно неетично.

— Явно е голям майтапчия.

Соломон беше направил и още нещо, което Виктория премълча, защото все още разсъждаваше над него. Докато камерите се въртяха, а въпросите валяха, той произнесе монолог за природните закони и светостта на брачното ложе и други банални щуротии, за които на репортерите изобщо не им дремеше, нито пък ги разбираха. Изведнъж забеляза, че Виктория стои отстрани, извън обсега на камерите. Той я дръпна и я прегърна през раменете.

— Да не забравя да спомена моята съдружничка — каза на репортерите. — Виктория Лорд. Не Вики, а Виктория. Тя ще стане най-добрият адвокат, който някога е имало в Маями.

Соломон отново я беше изненадал. Ясно беше, че можеше да е арогантен и да се държи като пълен кретен. Но понякога изглеждаше, че всичко това е игра, и един страхотен мъж изплуваше отдолу, когато той не внимаваше. За разлика от повечето мъже, които всячески се стараеха да прикрият истински неприятните си черти.

— С една дума, Соломон е влудяващ — каза тя.

Джаки отхапа от маслината.

— Влудяващ е пръв братовчед на завладяващ.

— Не и за мен. — Тя реши да отпъди всички мисли за гушкане, които Соломон беше породил у нея с ласкавото си отношение по време на пресконференцията.

— Кара ли „Харли“? — попита Джаки. — Обичам моторите. — Тя отвори черната си вечерна чантичка и извади пудриерата си. Докато се оглеждаше в огледалото, заглади бръчките по челото си. — Дано да се появи преди да сме загубили магическото си излъчване.

— Повярвай ми, Джаки, не е твой тип.

— Защо? Аз ли няма да го харесам, или той няма да ме хареса?

Виктория се замисли и стигна до шокиращо заключение. Във всички случаи щяха да се харесат. Имаха едно и също цинично чувство за хумор, бяха еднакво невъздържани. Как можеше да не го е забелязала? И сега, когато го проумя, защо нямаше желание да се прави на сватовница?

— Не знам, Джаки. Трудно е да уредиш двама души.

— Добре, няма да ти се моля. Но щом не мога да имам лошото момче, ще клонираш ли за мен Мистър Съвършенство?

— Понякога се чудя дали изобщо заслужавам Брус? — Виктория усети пристъп на вина. Дори не се беше сетила за годеника си. Соломон беше основната тема на разговора.

— Престани или ще те цапна с нещо. — Очите на Джаки се изпълниха с палави пламъчета. — Обзалагам се, че Брус кара и чаршафите ти да пеят.

— Ще изпия още едно мартини, преди да ида там.

— Сервитьор! — провикна се Джаки. — Като гледам колко се старае Брус във всичко, сигурно е страхотен в леглото.

Защо устните й не помръдваха, почуди се Виктория.

— Ще ти кажа само, че обикновено ме боли два дни след това.

— Огромен ли му е? Мразя те.

Точно тогава Стив се зададе с бърза крачка, погледна към Виктория, после още веднъж и каза:

— Оу! Изглеждаш невероятно.

— Соломон, запознай се с моята маферка Джаки. Искам да кажа… с моята шаферка Джаки.

Джаки скочи от стола си и се метна на врата на Стив, като прокара ръце по гърба му.

— Къде е? — попита тя.

— Мислиш, че нося подслушвателно устройство ли? — попита Стив удивено.

— Перката ти. Къде е проклетата ти перка?

Виктория се смееше толкова силно, че чак пръхтеше, което накара Джаки да изпадне в пристъп на див кикот. Единствено Соломон остана сериозен.

— Кога започнахте да пиете? — преброи клечките за зъби, косвени доказателства за къркането им. — Не мога да повярвам!

— Охо! — обади се Виктория. — Нарушихме един от законите на Соломон — тя си преправи гласа като неговия. — Никога не пия преди залез слънце. После, вдигайки чашата с мартини, продължи: — Но както каза Катрина, все някъде по света слънцето вече е залязло.

— Не очаквах подобно нещо от теб.

— Ако законът не върши работа, майната му на закона!

— Къде е Бигбай? — попита Стив, не му беше никак забавно.

— Опитва се да си го намести в гащите — каза Джаки, тресейки се от смях, гърдите й здраво се подрусваха. Грабна една багета от кошничката за хляб и я размаха към Стив. — Хей, акуло, голяма ли ти е франзелата? Колкото на Бигбай ли е?

— О, Боже! — възкликна Стив. Сервитьорът се появи с нов поднос мартинита.

— Желаете ли да настигнете дамите, сър? — попита той.

— Искам да нашибам дамите с камшик.

— Първо мен — извика Джаки.

— Отнесете питиетата. Донесете кана студена вода и кафе — нареди Стив.

Виктория се обади:

— Защо толкова си се стегнал, Соломон?

— Защото това е важно за мен, затова!

— Не бой се, Стиви — потупа го Виктория по ръката. — Ще се справя. Ако не успея, ти си единственият човек, с когото бих лежала в затвора.