Пол Ливайн
Зелено дайкири (25)

24.
Колко зелено е дайкирито ми

Стив видя Брус Бигбай да се приближава към масата.

С бронзов тен и усмихнат, Бигбай се въртеше наляво и надясно, потупваше хората по гърба, излая „Добър вечер, комодоре“ на един възрастен джентълмен и се понесе към масата им, облечен в син кашмирен блейзър с извезана на джобчето емблема на яхтклуба. Той ухилено поздрави Джаки и Стив, след което се обърна към Виктория.

— Боже, с какво си се облякла?

— Харесва ли ти? — попита тя, като вдигна голите си ръце, за да покаже дантеленото бюстие и полугодия си гръб. Беше изпила чаша ледена вода и три чаши черно кафе и доколкото Стив можеше да прецени, беше трезва като съдия. Всъщност доста по-трезва от повечето съдии, които познаваше.

— Много е… лъскава — заекна Брус. Вратовръзката му беше от синя коприна с малки златни котвички. — Не ти ли е студено?

— Не, скъпи.

— Без „скъпи“ и „мила“ тази вечер. Може да се изпуснем на вечерята.

— Радвам се да видя, че някой все пак го приема на сериозно — каза Стив. — Благодаря ти, Брус. Че се съгласи и за всичко останало.

— Няма проблем, амиго. Нали учиш Виктория на разни адвокатски трикове. Радвам се, че мога да ти помогна.

В този момент доктор Равкдрайв пристигна и се запозна с останалите. Стив видя как Виктория включи цялото си очарование в действие. О, колко се възхищавала на хората, които се посвещавали на науката, дали случайно била чела наскорошната статия в списание „Приложна психология“ за придобития синдром на аутизъм? И според нея коя терапия била за предпочитане: поведенческата или медикаментозната?

Стив изгуби нишката, когато започнаха да обсъждат церебралното стимулиране и ускоряването на производството на неврони от клетките на мозъчния ствол. Точно когато разговорът стана напълно неразбираем, Виктория с лекота смени темата и заговори за лакрос, като започна от ирокезите, които играели с човешки черепи. Тогава Стив осъзна, че Виктория се беше подготвила за вечерята така, както се подготвяше за съда. Проучване, планиране, схема на действие. Вероятно имаше подредени по азбучен ред картончета в чантата си: „Лакрос, история на спорта. Индианците.“

Когато Виктория замълча, неочаквано Брус грабна стика и запрати топката в следващата дупка. Покани Равкдрайв да посети фермата му, после се ядоса на „проклетите гъгрици“, които нападали авокадото. Джаки скочи на борда с предложение да обяви къщата на Равкдрайв за продан с отбивка от комисионната, ако проявява интерес към страхотен нов апартамент с изглед към океана в Халандейл.

Сервитьорът дойде с поднос, пълен с пет разкашкани питиета.

— Позволих си да поръчам за всички — информира ги Брус. — Започваме със замръзнали авокадо дайкири. После авокадо вишисоаз, гладко като течна коприна.

Стив си помисли, че би предпочел да пие слуз.

— Салата от тофу с подправки и авокадо — продължаваше Бигбай, — вегетарианско чили тамалес и сладък мус от авокадо за десерт.

— Просто чудесно — изгука Равкдрайв.

Стив знаеше, че Виктория нямаше да може да хапне нищо, без да се изрине.

Побъбриха си още малко, като Виктория държеше Равкдрайв в центъра на вниманието. Някъде между втория и третия поднос със зелени питиета Равкдрайв каза:

— Госпожице Лорд, толкова се радвам, че се запознахме. Изобщо не очаквах, че сте толкова приятна.

Стив се почуди дали да това не беше обида към него, но Виктория се усмихна и каза:

— Благодаря ви.

— А годежният ви пръстен — разтопи се Равкдрайв — е направо великолепен!

— Нищо не говори повече за любов от един голям тлъст диамант — вметна Стив.

— Господин Соломон, вие сте истинска лепка.

— Като гъба съм.

— Което ми напомня за маната по цитрусовите плодове — намеси се Бигбай. — Голям проблем.

— Не че съм любопитна, господин Бигбай — каза Равкдрайв, — но вие с госпожица Татъл гаджета ли сте?

Брус прегърна Джаки и тя отпусна глава на рамото му.

— Не от толкова отдавна, отколкото са Стив и Виктория, но кой знае какво ще покаже бъдещето?

— Que sera, sera^[1] — изтананика докторката.

Така както Брус и Джаки се бяха гушнали, Стив усети, че няма друг избор. Трябваше да поддържа огъня, нали така? Той плъзна ръка около Виктория, но незнайно как ръката му се озова под дантелата на бюстието. Кожата й беше топла и гладка. Изчака за миг да види дали ще се отдръпне, или ще го срита в кокалчетата. Когато не го направи, започна бавно да я гали по гърба.

Тя обърна глава към него. Спокойно сдържано изражение, което не издаваше нищо. На Стив му се искаше да разбере какво чувства. Желание? Съжаление? Гняв? Понякога си мислеше, че може да прочете погледа в женските очи, но дали някой мъж можеше?

— Разкажете ми какви са плановете за сватбата ви, господин Соломон — каза Равкдрайв. — Къде ще бъде церемонията?

— В Темпъл Бет…

— Църквата на цветята — прекъсна го Виктория.

— Чудесно! Мисля, че е малко рано да питам, но възнамерявате ли да имате деца?

— Четири — отвърна Виктория, в мига в който Стив каза две.

— Три — поправиха се едновременно те.

— Четири? — попита Бигбай, като погледна Виктория с вдигнати вежди.

— Ако нямате нищо против, че питам — продължи Равкдрайв, — към коя религия възнамерявате да ги насочите?

— Еврейската — каза Стив.

— Епископалната — каза Виктория.

— Католическата — каза Бигбай.

— Коя от всичките? — попита Равкдрайв, явно объркана.

— Трябва да поговорим за роклите на шаферките. — Джаки отчаяно се мъчеше да смени темата. — Високи талии стил ампир? Яркожълто и пурпурно оранжево? Ще изглеждам като вулкана Везувий.

— Брус ги избира — каза Виктория и осъзна, че сбърка.

Високото чело на Равкдрайв се навъси.

— Господин Бигбай, вие ли обличате шаферките?

— Да, защото… — започна Бигбай, после млъкна като пън.

— Защото… — поде Виктория.

— Защото… — обади се и Джаки.

— Защото Брус е гей — заяви смело Стив.

— О, Боже! — възкликна Равкдрайв.

— Бях гей — каза Бигбай.

— Преди да ме срещне — допълни Джаки, като го погали по бузата.

 

 

Бяха някъде между тофуто и тамалите. Брус разказваше за трагедията от нашествието на мушици, Равкдрайв го слушаше така, сякаш й разкриваше тайната на Сътворението. Ръката на Бигбай още беше увесена върху рамото на Джаки, така че защо Стив да не продължеше с масажа си? Докато гърбът на Виктория се затопляше от разтриванията, той се приближи до ухото й и прошепна:

— Каквото и да ми струва това, мисля, че Брус е най-щастливият мъж в града.

— Сериозно ли говориш?

— Позеленявам от завист, зелен съм колкото дайкирито си.

Той се наклони към нея и ръката му се пъхна по-дълбоко под плата, плъзна се по ребрата й и спря точно под дясната й гърда. Чудесна, естествено твърда, малка, но добре оформената гърда, не от типа Рудник, сега се намираше точно над показалеца му. Тя не се отдръпна, не извика ченгетата, не го цапардоса.

За миг отново стана на петнайсет и се озова на балкона на киносалона на Артър Годфри Роуд и се почуди какво ли ще направи Сара Гроповиц, ако хване чашката на сутиена й „32А“ в ръка. Доколкото си спомняше, не посмя да мръдне толкова дълго, че ръката му изтръпна. Болката беше толкова остра, че той реши, че вечерта може да завърши с ампутация.

Стив погледна крадешком към Виктория. Изчервяваше се, червенината започваше от основата на врата й, движеше се нагоре като приливна вълна, докато бузите й не пламнаха. Миг по-късно тя дискретно се пресегна, отмести ръката му и бутна стола си назад.

— Бихте ли ме извинили за момент…

Тя бързо се отдалечи от масата, като избягваше да срещне погледа на Стив. Очите му бяха привлечени от предницата на бюстието — зърната й стърчаха през сребърната дантела като дървени летви на покрива по време на ураган. Обикновено скачаше на крака, когато дама ставаше от масата. Но точно сега не можеше да го направи, не и със салфетката, която се издигаше като палатка върху чатала му. Той притеснено погледна към Брус, който предлагаше на Равкдрайв двустаен апартамент във ваканционно селище „Бигбай“ с изглед към езерото за без пари. После се обърна към Джаки, която го наблюдаваше с хищен поглед. Усмихвайки се дяволито, тя хвана черешката за дръжката, сложи я върху езика си и я захапа.

— Господин Соломон, трябва да призная, че имате чудесни приятели — каза Равкдрайв, опитвайки се да се отскубне от търговската реклама на Бигбай, — а годеницата ви е едновременно хубава и чаровна.

— Понякога ми се иска да се ощипя, да не би да сънувам.

— Не сънуваш, друже — сърдечно каза Брус. — И напълно го заслужаваш.

Друже? Може да се дължеше на клубната обстановка или може би беше прекалил с дайкиритата. Въпреки всичко Бигбай беше почтен и Стив се почувства виновен за странната смес от чувства, която изпитваше към годеницата на човека. Вината обаче бързо се удави в дълбокото езеро на желанието. Тъй като Виктория не се появи, Стив се извини и стана.

Потърси я на бара.

Никаква Виктория.

Отиде до дамската тоалетна, почука на вратата и я извика.

Никаква Виктория.

Надникна в кухнята и се огледа наоколо.

Къде ли беше?

Излезе на двора и тръгна по пътеката към кея. И я видя — вървеше покрай редица моторни лодки. Настигна я при „Уиплаш“, моторна яхта, собственост на един адвокат, който се занимаваше с телесни щети.

— Добре ли си? — попита той.

— Имах нужда от малко чист въздух.

Гледаше към отсрещната страна на залива и не се обърна към него. Приближи се. Чуваха се само тракането и плискането на лодките, закотвени за кея, и далечните крясъци на чайка. Слънцето беше залязло и духаше хладен морски бриз.

— Студено ти е — Стив прегърна двете й ръце и усети, че е настръхнала.

— Какво правеше? — беше ядосана. Готова да си го изкара на него. — Какво, по дяволите, правеше?

— Съжалявам. Ти ми помагаш. Страхотно си прекарвам. Така че, ако съм прекалил…

— Защо ми масажираше врата в съда?

— Няма да се повтори. Честна скаутска.

— Готова съм да заложа годишната си заплата, че никога не си бил скаут.

— Бях, докато не ме спипаха да надничам в съблекалнята на момичетата.

— А сега какво правиш?

Без да го осъзнава, ръцете му разтриваха раменете й.

— Искам да те стопля — но в действителност просто не можеше да отдръпне ръцете си от нея. — Извинявай. Наистина, никога повече…

— Млъкни, Соломон — тя го прегърна през врата, придърпа го и го целуна.

Той толкова се сащиса, че му отне няколко секунди да отвърне на целувката й. Но го направи. Първо, леко и нежно. После по-дълбоко и страстно. Устните се разтапяха, езиците се усукваха, беше дълга, изпълнена със стенания, сладка, изливаща се целувка, от която и двамата останаха без дъх. Той я притисна към себе си и известно време никой не помръдна.

Той се опита да проумее копнежа си. Защо с нея се чувстваше толкова различно от останалите? Защо тази жена имаше значение?

Изведнъж тя се дръпна и се извърна.

— Това не се е случило — каза тя.

— Напротив.

— Аз съм пияна.

— Не мисля.

— Или това е някаква химия. Замаяла ми се е главата, защото не съм яла.

— Да извикам ли „Бърза помощ“?

— Или пък е заради близостта. Работим заедно всеки ден, така че естествено се пораждат известни чувства.

— Сигурно е така.

— Или е обратна реакция. Всъщност не се харесваме, така че това е някакъв разрушителен порив, който се проявява едновременно и у теб, и у мен.

— Или пък разумен съюз между двама души — каза той, използвайки собствените й думи срещу нея.

— Съмнявам се — тя бе обвила с ръце раменете си.

Стив застана зад нея и я прегърна.

— Каквото й да е, защо да не му се отдадем?

Тя се обърна с лице към него.

— И къде ще ни отведе това? Освен до спалнята ти?

— Не знам. Просто си помислих…

— Типично за теб, нали, Соломон? Прави какво ти харесва, майната им на последствията.

— Правя това, което смятам за правилно. А това е правилно. Защо да се съпротивляваме?

— Поради една-единствена причина. Аз съм сгодена. — Тя вдигна пръста с годежния пръстен на него.

— Един адвокат би отбелязал, че не казваш „Защото съм влюбена в друг.“

— То се подразбира от „Сгодена съм“.

— Любовта никога не се подразбира от нещо.

— Добре, обичам Брус. Много го обичам. Ще се омъжа за него. Доволен ли си?

— Щом ти си.

— Няма да играя тази игра.

Изведнъж женски глас се обади напевно от мрака:

— Знаех си! — Миг по късно се появи и Джаки. — Какво пропуснах?

— Нищо. — Виктория оправи косата си с пръсти. — Обсъждахме стратегията за процеса.

— Естествено. Видях как лошото момче ти пусна ръка, после ти избяга без чантичката си, което не би направила, дори и клубът да се беше подпалил. После лошото момче те последва, така че си помислих, че може би, просто за всеки случай, може да имаш нужда от червило и повярвай ми, наистина имаш. — Тя подаде чантичката на Виктория.

— Боже, Джаки! — Виктория я отвори и потърси огледалце.

— Спокойно. Брус описва надълго и нашироко ужасът от загниването на корените, което било като брадавиците по гениталиите. А ти какво ще кажеш за свое оправдание, лошо момче?

— Нищо не се е случило — каза Стив.

— Не бой се. Няма да те издам. Вик е най-добрата ми приятелка. Но не е честно.

— Кое? — попита Стив.

— Тя има двама годеници, а аз нямам нито един.

Брус Кингстън Бигбай

и

Виктория Лорд

желаят да им окажете честта да присъствате

на тяхната сватба

в събота, 8 януари 2005

в шест часа вечерта

Църквата на Цветята

Индиан Маунд Трейл 2711

Корал Гейбълс, Флорида

Официална вечеря в хотел Билтмор

 

При приготвянето на храната няма да бъдат използвани никакви животни или животински продукти.