Пол Ливайн
Зелено дайкири (23)

22.
Хитрата акула

— От всички съдебни зали на всички области в този мочурлив щат точно в моята ли трябваше да влезеш? — попита съдия Алвин Шварц.

— Добро утро и на вас, Ваша милост — отвърна Стив.

Виктория знаеше, че съдията се слави като голям проклетник. Беше се явявала на два пъти пред него за насрочване на дела и той й се стори сприхав, нетърпелив и груб. Известно беше още, че пуска газове на съдийските конференции и обвинява за това стенографа. Стар, нисък и сърдит, съдия Шварц никак не обичаше млади, високи и щастливи мъже адвокати. Беше оцелял след три опита да бъде свален от съдийската банка за невъздържани забележки, сексуален тормоз и придремване по време на процесите.

— Наясно съм с всичките ви щуротии, господин Соломон.

— Много благодаря, Ваша милост — отвърна Стив, сякаш го бяха номинирали за Мъж на годината.

На прокурорската банка Рей Пинчър се сдържаше да не се усмихне. Седнала до Виктория, Катрина се въртеше на стола си. Беше облечена с оранжев затворнически гащеризон вместо с обичайните дрехи с марка „Прада“.

Съдията каза:

— Ако направите някаква пакост в съдебната ми зала, господин Соломон, ще ви изпратя там, където никога не сте бил.

— Вече съм бил в затвора, сър.

— Говоря за правния факултет.

От другата страна на пътеката Пинчър тихо се изсмя.

— Какво става? — попита Катрина.

— Всичко е наред — успокои я Виктория, като я потупа по ръката. — Стив знае какво прави.

Опитваше се да окуражи клиентката им. Себе си също.

— Това вие ли сте, госпожице Лорд? — Съдията надникна над очилата без рамки.

— Да, Ваша милост.

— Не трябва ли да сте от другата страна на залата?

— Вече съм защитник. Съдружничка съм на господин Соломон.

— Последната красива блондинка, която доведе тук, беше надуваема. — Съдията махна към Катрина с чукчето си. — Това ли е малката женичка, която затрила съпруга си?

— Възразявам, Ваша милост — намеси се Виктория.

— Не си развявайте гащите. Тук няма съдебни заседатели, само чакалите от пресата са дошли — съдията размаха чукчето към галерията, където жужеше една телевизионна камера и дузина репортери си водеха бележки. — Кой написа, че трябва да бъда дискредитиран?

Три ръце се вдигнаха. Съдията се изкашля и се обърна към банката на обвинението.

— Ето какви са правилата, господин щатски прокурор. Не искам да слушам рап от гетото. Нито пък… — той се обърна към съдебния пристав, млада чернокожа жена, цялата на плитчици. — Уанда, каква беше онази малоумна музика? Хоп-скоч?

— Хип-хоп — отвърна тя.

— Никакъв хип-хоп и никакви Бубони.

— „Ебоникс“ — поправи го Уанда.

— Кое е това дете на първия ред?

— Моят племенник Боби — отвърна Стив.

— Чух за номерата с думи, които правиш, малък разбойнико — съдията навря кутрето си в ухото, завъртя го и се провикна: — Доналд У. Рамсфелд.

— ДА, ЛУД ФЕН ДО МАРС — отвърна бързо Боби.

— Проклет да съм!

В този момент вратата на залата се отвори и вътре влязоха три млади жени. Бяха облечени еднакво в чисто черно от очилата и перуките до минижупите, копринените блузи и три четвъртите ботуши. Устните им бяха яркочервени и лъщяха неприлично. С тънките си черни куфарчета в ръка те минаха с танцова стъпка през люлеещата се врата, разкършиха бедра пред съдията и седнаха с въртеливо движение на столовете си точно зад банката на защитата. С един плавен жест и трите кръстосаха едновременно крака и извадиха подложки с листове за писане от куфарчетата. На Виктория й трябваха няколко секунди, за да разпознае в тях Лекси, Рекси и Джина, които приличаха на рок бандата на Робърт Палмър. Какво, по дяволите? После си спомни: „Съдията обича млади адвокатки с миниполи.“

Соломон беше готов на всичко само за да спечели.

— И кои, ако смея да попитам, са тези красиви създания? — попита съдията с грейнало лице.

— Моите помощнички — отвърна Стив.

— Винаги с удоволствие помагам на начинаещи юристки.

— Съдията седна изправено на възглавницата, която използваше, за да облекчи хемороидите си. — Момичета, можете да се отбивате в кабинета ми, когато пожелаете.

Катрина се наведе към Виктория.

— Съдията изглежда много особен…

Виктория отново я потупа по ръката. Успокояващ жест, но самата Виктория започваше да се тревожи. Как щеше да се оправи със съдия като този?

— Какво ще каже щатът за гаранцията, поискана от защитата? — попита съдията.

— Това е углавно дело — отвърна Пинчър. — Прокуратурата е против освобождаване под гаранция.

— Какво ще каже защитата?

Виктория се изправи и въздъхна. Надяваше се, че не изглежда толкова притеснена, колкото се чувстваше. На масата отпред картончета в пет цвята бяха разперени като ръка за покер.

— Позоваваме се на „Щатът срещу Артър“, съдът не може да откаже гаранция, освен ако прокуратурата не покаже неоспорими доказателства за вина или вината може да се приеме по презумпция. Според нас прокуратурата не би могла да докаже нито едното, нито другото. Освен това Катрина Барксдейл няма криминално досие и е дълбоко свързана с обществото. С две думи, тя е отличен кандидат за освобождаване под гаранция до процеса.

— Дъра-бъра — отвърна съдията. — Господин прокурор, да чуем показанията, и то накратко. Мехурът ми не издържа като едно време.

Пинчър започна със съдебния патолог Ю Чи Янг. Доктор Янг беше слаб човек, около четирийсетте, със сиви панталони, син блейзър и жълта папийонка. Беше минал на папийонки преди години, защото не се подаваха от престилката и не се потапяха в пихтиестия орган, на който правеше дисекция в конкретния момент.

С насечени фрази доктор Янг изложи какво е открил.

— Извърших дисекция на врата, след като отворих черепа и извадих мозъка. Направих дисекция на стреноклейдомастоидните мускули, срязах омохоидните и сернохоидните мускули, изрязах меките тъкани около каротидната артерия.

— И какво открихте? — попита Пинчър.

— Охлузвания по вратните мускули и кръвоизливи около пръстеновидния хрущял, които се появяват при удушаване. Петна на Тардьо по лицето и клепачите, които се появяват при асфиксия.

Докато доктор Янг монотонно изреждаше фактите, Виктория хвърли поглед към Стив. На подложката си с листа той рисуваше схема на маса за петима заедно с разположението на местата. Лиса Равкдрайв на дванайсет, после по часовниковата стрелка — Виктория, Стив, Джаки и Брус.

Планираше вечеря, а не опровержение.

Как щеше да проведе кръстосания разпит, като дори не слушаше какво се говори?

Доктор Янг вдигна черна кожена яка — доказателство номер едно на обвинението — и демонстрира как когато единият край се издърпа през отворената примка, яката се затяга. Показа на съдията снимка на охлузванията по врата на Чарлс Барксдейл. Линията на снимката показваше, че нараняванията са широки осем сантиметра. Със собствената си линия доктор Янг после показа, че и яката е точно толкова широка.

— Ако яката се затегне… — продължи радостно доктор Янг.

— … няма измъкване — довърши мисълта му Пинчър.

Съдия Шварц хвърли разгневен поглед към Пинчър.

— Ще посъкратите ли този цирк за кучета и понита?

— Заключенията ви, доктор Янг? — попита Пинчър.

— Причината за смъртта е била асфиксия, причинена от задушаване вследствие на затягане на яката около врата на покойния.

— Защитата има ли нещо да каже? — попита съдия Шварц.

Виктория почака Стив да стане. Когато той не помръдна, тя скочи на крака.

— Да, Ваша милост, само няколко въпроса…

— Които ще задам аз — прекъсна я Стив и се надигна от стола си. — Добър ден, доктор Янг.

— Щом така казвате — отвърна сухо патологът.

Без да поиска разрешение да се приближи, Стив се запъти към свидетелската банка и протегна ръка към кожената яка.

— Може ли?

Доктор Янг повдигна рамене и после му я подаде.

— Не е моя.

— На всички е ясно, че вие изразихте собственото си мнение относно медицинската причина за смъртта, а не дали тя е настъпила в резултат на убийство.

— Точно така.

Стив се извърна и се върна обратно при банката на защитата. Наистина се плъзга, помисли си Виктория. Спомни се плаката на стената на кабинета му. Съдебна зала пълна с вода, акули порят водата напред-назад. Стив беше най-хитрата акула в лагуната и това бяха негови води. Докато плуваше към масата на защитата, той разкопча сакото си и се усмихна на Виктория. Сега пък какво?

— Доктор Янг, ако искам да принудя госпожица Лорд да си сложи тази яка, какво би трябвало да направя? — попита Стив.

— Не питайте мен. Тя е ваш съдружник.

Някой се разсмя в галерията.

— Ами да видим тогава. — Стив заобиколи банката, без да остави почти никаква диря. Той вдигна косата на Виктория, уви яката около врата й и прекара кожения език през клупчето. — Сега да видим какво ще направи госпожица Лорд, ако иска да ме накара да спра да стягам това нещо.

Виктория вдигна ръце и напъха пръстите си под яката. Стив дръпна кожата през клупа и притисна пръстите й към врата. Тя усети как забива нокти в плътта си. Задъха се и Стив отпусна яката отзад, като се наведе достатъчно близо, за да може тя да усети дъха му.

— Нека бъде записано за протокола, че по шията на госпожица Лорд останаха следи от нокти, когато тя се опита да разхлаби яката — каза той.

Обърна се отново към свидетеля.

— Докторе, ами Чарлс Барксдейл? Някакви следи от борба? Одрасквания, охлузвания, разкъсвания, кожа под ноктите?

— Това са пет въпроса? — протестира Пинчър.

— Ами да чуем пет отговора — отвърна съдията.

— Не. Не. Не. Не. И не — отговори доктор Янг.

Стив застана зад Виктория и постави ръце на раменете й. Чувството беше странно — усещаше го, без да го вижда. Последва нещо още по-странно. Един от палците му започна да разтрива врата й.

— Никакви следи от борба — повтори Стив, да не би съдията да не го е чул. — Значи господин Барксдейл доброволно се е съгласил яката да му бъде сложена и стегната.

— Стегната до определена степен, да.

Усети как и двата му палеца се спускат по врата й, като при шведски масаж. Тялото й потръпна от приятното усещане и тя се сви на стола си.

— Връзването, душенето, сексуалната параферналия не са ли част от асфиксиофилията, извършвана по взаимно съгласие?

— Точно така. Пише го в медицинските журнали.

— И причината да го пише в медицинските журнали е настъпването на внезапна смърт по време на практикуването му?

— Внезапната смърт е признат риск, да.

Стив направи пауза. Свидетелят беше направил важен извод, а добрият адвокат оставяше полезните думи да се повъртят из въздуха, преди да ги изгони. Виктория си позволи да се усмихне. Стив владееше положението, не само себе си, но и цялата зала. Беше прав за едно нещо, което й беше казал по-рано: имаше какво да научи от него.

Но умът й не беше съсредоточен само върху правните уроци. Минимасажът продължаваше и цялото й тяло сякаш започваше да излъчва топлина. Искаше да може да си свали вталения жакет „Ан Клайн“, а защо не и копринената блуза. Дали Стив осъзнаваше какво прави? Надяваше се, че Катрина, която седеше до нея, няма да разбере какво става.

— Не можете да предвидите вероятността от внезапна смърт, нали, доктор Янг? — попита Стив.

— Може да е станало и случайно, да.

Стив се постара репортерите в залата да видят усмивката му. Той стисна врата на Виктория още веднъж, после го пусна и седна на мястото си.

— Нямам повече въпроси.

Виктория знаеше, че се е изчервила. Чудеше се дали някой ще забележи. Катрина се наведе и й прошепна:

— Мислиш ли, че днес преди да свършим, може и на мен да ми направи същото, а?

 

 

Доктор Янг беше напуснал съдебната зала и вече детективът от отдел „Убийства“ Делвин Фарнсуърт отговаряше на въпросите, когато Виктория усети, че тялото й възвръща нормалната си температура. Не познаваше Фарнсуърт, но беше поразпитала наоколо. Ветеран с двайсетгодишна служба, рунтави мустаци и живи тъмни очи, той имаше репутацията на честен и кадърен полицай. Беше прочела доклада му, така че в показанията му нямаше изненади.

От „Бърза помощ“ се бяха отзовали на обаждането на госпожа Барксдейл на 911 в 23:39 часа на 16 ноември и след като не успели да съживят съпруга й, се обадили на полицията. Когато пристигнали, Чарлс Барксдейл бил гол, с изключение на кожена яка и по думите на Фарнсуърт „кожен бандаж с капси и отвор за пениса“. На пода до леглото имало кожена препаска с гумен член.

Госпожа Барксдейл казала на детективите, че това била обичайна сексуална игра, при която тя прекъсвала притока на въздух на съпруга си, за да увеличи оргазма му. Този път по време на пауза в действието нещо се случило и съпругът й спрял да диша. Станало, докато тя била на десетина метра от леглото в нишата, където се намирал барът на голямата спалня, и не осъзнала веднага, че съпругът й е в беда. Детективът повдигна рунтавите си вежди, докато разказваше тази пикантна подробност.

Следователите, които извършили огледа на местопрестъплението, описали и прибрали различни еротични принадлежности, като кожени каиши и яки, вериги, маски, белезници с кожички по края, камшици и веществено доказателство, фигуриращо под името „устройство за анална възбуда с батерии“.

Стив се изправи за кръстосания разпит.

— Как се държа госпожа Барксдейл, докато я разпитвахте?

— Плачеше — отвърна детектив Фарнсуърт.

— Каква е очакваната реакция от жена, чийто съпруг току-що е умрял?

— Протестирам, няма връзка — намеси се Пинчър.

— Отхвърля се — отвърна съдията.

— Виждал съм толкова много различни реакции, че вече не знам какво да очаквам — отвърна Фарнсуърт.

— Какво точно от разследването ви наведе на заключението, че смъртта на Чарлс Барксдейл не е нещастен случай?

— Самите обстоятелства.

— Това не ни говори кой знае колко.

— Не е и нужно.

— Какъв мотив е имала госпожа Барксдейл да убие съпруга си?

— Протестирам — скочи Пинчър. — Въпросът е зададен неправилно. Това са косвени показания.

— Аз ще преценя това — отвърна съдия Шварц. Замисли се и после добави: — Аз съм съдията тук. Какво отсъдих за последния протест?

— Отхвърлихте го — каза Пинчър.

— Тогава този се приема.

— Нека да ви попитам по друг начин — каза Стив. — Имала ли е Катрина Барксдейл причина да убие съпруга си?

— Няма как да знам — отвърна детективът.

— Лишавал ли я е от храна, дрехи, пътувания до Южна Франция?

— Според мен се е грижил доста добре за нея.

— Доста добре — повтори Стив. Отвори едно огромно портфолио и извади снимка, увеличена до размерите на плакат: семейство Барксдейл във вечерно облекло. — Диамантеното колие, което Катрина носи на благотворителната вечеря за страдащите от дислексия. Кой според вас й го е купил?

— Ще опитам да отгатна, съпругът й — отвърна Фарнсуърт.

Стив се приближи до свидетелската скамейка и вдигна друга снимка.

— Ами брошката от аквамарин и диаманти, с която е на вечерята, в полза на кампанията „Спрете булимията веднага“.

— Пак той.

Стив се върна на мястото си и Виктория му подаде папка, пълна догоре с квитанции. „Нийман-Маркъс“, „Гетс Джуелърс“, „Бавариан Къстом Мотокарс“.

— Щедростта е била взаимна — каза Стив. — Знаете ли, че два месеца преди нещастната смърт на Чарлс Барксдейл госпожа Барксдейл му е купила пръстен със сапфир, три костюма „Дзеня“ и часовник „Супероушън“ на „Брайтлинг“ с двайсет и пет скъпоценни камъка и огромен циферблат?

— Похарчила е доста от парите му. И какво от това?

В галерията Боби неспокойно се въртеше на мястото си и махаше на Стив, който видя, че го викат, и поклати глава.

— Какво ще кажете за тези снимки? Катрина и Чарлс не изглеждат ли щастливи?

— Протестирам — намеси се Пинчър. — Няма значение как изглеждат на фотографиите.

— Какво отсъдих предишния път? — попита съдията.

— Приехте протеста — отвърна Пинчър ядосано.

— Отхвърля се.

— Семейство Барксдейл изглеждат ли щастливи? — повтори Стив.

— Аз съм детектив от отдел „Убийства“ — отвърна Фарнсуърт. — Ние не сме експерти по щастието.

Стив извади още една снимка с размери на плакат.

— Ами тази снимка от благотворителната вечеря за опазването на морските крави?

— Той я целува. Тя има много бижута. Какъв е въпросът ви?

— Прилича ли Катрина на жена, която се кани да убие съпруга си?

— Вероятно не тази вечер.

— Колко снимки имате? — попита съдията, който беше започнал да се отегчава.

— Стотици, Ваша милост. Радостта на тази двойка е била безкрайна. Но да приключим с тази — Стив се извърна към свидетеля, но говореше на репортерите. — Три месеца преди да умре Чарлс Барксдейл навършва шейсет. За партито изненада по случай рождения му ден Катрина изпраща послание на целия свят. Тя събира приятелите на съпруга си на яхтата им. Поръчва оркестър и изискани блюда. И накрая… — Той сниши гласа си, стар адвокатски трик: колкото по-тихо говориш, толкова повече внимание събираш. — Катрина наема самолет, който да развее банер в небето.

Виктория погледна към Пинчър. Защо не протестираше? Стив даваше свидетелски показания, а не задаваше въпроси. Казано честно, всичко това нямаше нищо общо с гаранцията. Защо щатският прокурор стоеше като че ли бе пуснал корени?

Стив вдигна снимката на самолета да могат да я видят всички, и се разходи от единия край на залата до другия, за да се увери, че репортерите са я видели, после се обърна отново към свидетеля.

— Какво пише на банера, детектив Фарнсуърт? Какво заявява Катрина Барксдейл с триметрови букви?

— Катрина обича Чарлс — отвърна Фарнсуърт.

— КАТРИНА ОБИЧА ЧАРЛС! — разтръби Стив.

— Ще бъде ли много невъзпитано от моя страна — намеси се Пинчър, — ако попитам каква е целта на всичко това?

— Целта — отвърна Стив, — е да се докаже, че обвинението не е доказало, че вината е явна или съществува голяма вероятност да е така. Няма доказателства, че смъртта е настъпила в резултат на убийство. Всъщност днес единствено беше доказано, че Катрина Барксдейл много е обичала съпруга си. Следователно съдът трябва да я освободи до началото на процеса.

Стив се запъти към мястото си, заобиколи прокурорската банка и се ухили на публиката в галерията. Като че ли току-що беше отбелязал точка и искаше да се наслади на момента. После седна, пресегна се и стисна ръката на Виктория. Докато го правеше, малка искра статично електричество разтърси и двамата.

ВДОВИЦА ОСВОБОДЕНА ПОД ГАРАНЦИЯ

ОТ ЕДИН МИЛИОН ДОЛАРА

Послание в небето: „Катрина обича Чарлс“

Джоун Флешман,

В-к „Хералд“

 

Катрина Барксдейл, обвинена в убийство заради смъртта на нейния съпруг Чарлс Барксдейл, настъпила вследствие на асфиксия, беше освободена днес от ареста под гаранция от един милион долара.

Въпреки упоритите протести на щатския прокурор Реймънд Пинчър съдия Алвин Шварц отсъди в полза на освобождаването под гаранция след двучасово изслушване. „Убийците трябва да са в затвора, а не да се разхождат под гаранция“ — коментира Пинчър.

Адвокатите на защитата Стивън Соломон и Виктория Лорд излязоха с аргумента, че дори прокуратурата не може да докаже, че Чарлс Барксдейл е бил убит, камо ли че жена му е виновна за смъртта му. Защитата твърди, че шейсет и две годишният строителен магнат се е задушил случайно, докато е правил секс с трийсет и три годишната си жена.

Соломон също така представи и серия фотографии на двамата, опитвайки се да покаже, че са били силно влюбени един в друг. На една от снимките самолет развява банер с надпис „Катрина обича Чарлс“.

На пресконференцията след заседанието Соломон даде тон за предстоящия процес. „Моята клиентка е жена, която е обичала съпруга си толкова, колкото аз обичам правото“ — каза той.

След като беше издадено нареждане за домашен арест в имението Гейбълс Истейтс с оглед на сигурността, Катрина Барксдейл беше освободена до началото на процеса.