Пол Ливайн
Зелено дайкири (31)

30.
Сватбени камбани

Един час по-късно Стив продължаваше да се горещи върху делото на Боби, а Виктория се бъхтеше по делото за убийството на Барксдейл, четеше апелативни дела, водеше си бележки с четлив почерк върху картончетата си. Интеркомът изжужа и Сеси каза:

— Ти си Вик. Бойна тревога. Един страшен пич идва при теб.

Брус Бигбай с двуреден тъмносив костюм и тънка пастелна на цвят вратовръзка се понесе през вратата, целуна Виктория по бузата и отвори куфарчето си с едно движение.

— Мразя да нахлувам така, съкровища. Здрасти, Стиви — протегна и двете си ръце. — Боже, лицето ти!

— Порязах се при бръсненето — каза Стив.

— Скъпи, какво правиш тук? — попита Виктория.

— Имаме да свършим хиляди неща — той издърпа една папка от куфарчето си. — Стив, трябва да си малко по-внимателен.

— Добре съм. Гледай си кратуните, Брус.

— Внимавай с обноските, съдружнико — предупреди го Виктория.

— Авокадото не е кратуна, Стив — каза Бигбай.

— На кого му пука!

— Стив! — Виктория го погледна.

— Извинявай, Брус — разкая се Стив. — Имах лош ден.

— Няма проблем, Стив. Разбирам.

Какъв чудесен човек, помисли си Стив. Толкова уравновесен. Толкова непоклатим. Толкова досаден. Стив осъзна, че едновременно с досадата изпитва и завист към него. После се почувства виновен за това. Беше длъжник на Бигбай, все пак той се беше опитал да му помогне с Равкдрайв, нищо че не се беше получило. Искаше да се извини за това, че се беше държал като кретен преди малко. Като насила придаде жизнерадостна нотка на гласа си, той попита:

— Какво ново във фермата, Брус?

— Полярен фронт се приближава насам. До неделя може да се наложи да палим огньове.

— Ако имаш нужда от помощ, на твое разположение съм. — Стив не знаеше какво би било по-лошо: да му замръзне задникът или да гледа как Бигбай се гушка с Виктория край пламъците на някой от огньовете. — Сериозно ти говоря, ако искаш да ти подпаля полетата, обади се.

— Пали се захарната тръстика, а не дърветата с авокадо. Но ти благодаря за предложението — Бигбай сниши гласа си и прошепна: — Вик ми каза за доклада на докторката. — Той хвърли поглед към Боби. — Можем ли да говорим пред…

— Не съм глух, тъпако — каза Боби.

— Боби! — скара му се Стив.

— Аз съм виновен — отвърна Бигбай. — Извинявай, Робърт.

— За какво си дошъл, скъпи? — намеси се Виктория.

На Стив му се стори ядосана. Е, не каза: „Какво, по дяволите, търсиш в офиса ми, когато имам толкова много работа?“ Но в гласа й се усещаше нотка на раздразнение.

— Сватбата, съкровище — каза Бигбай. — Помниш ли?

— Само за нея говори — каза Стив и Виктория го погледна предупредително.

— Малко съм заета точно сега — каза тя.

Бигбай разпростря съдържанието на папката си върху бюрото й.

— Разпределение на гостите, цветята, подборът на музиката, речите, които трябва да се пишат. Скъпа, наистина изоставаме.

— Съжалявам, Брус, но в момента тук е лудница.

— Знам. Знам. Убийството и всичко останало, но…

— Вижте, ще изляза да се поразходя по плажа — каза Стив. — Вие двамата останете и се разберете кой къде ще седне. — Предпочиташе някой да го полее с маркуча, отколкото да слуша сватбените им планове.

— Може да ни помогнеш за менюто — каза Бигбай.

— Аз обичам барбекю — каза Стив.

— Само ако се прави с тофу — напомни му Бигбай.

Стив се изправи.

— Ще съм на плажа на Тен Стрийт, ако ви дотрябвам.

— Там не е ли за монокини?

— Странно, никога не съм обръщал внимание.

— Чакай малко, Стив. Искам да те помоля за една услуга.

— Каквото поискаш, Брус.

— За мен ще е чест, ако бъдеш един от шаферите ни.

— Аз? Нямам никакъв опит.

— Ще се научиш на репетициите.

— Не знам. Ако някой се спъне и падне, може да ме съди.

— Помисли си. И къде искаш да седнеш в църквата — от страната на булката, или от страната на младоженеца?

— От еврейската страна — каза Стив.

Интеркомът избръмча отново и Сеси съобщи, че се обажда щатският прокурор Пинчър. Стив и Виктория се спогледаха — Какво иска? — и Стив натисна говорителя.

— Здравей, Рей, изтръгна ли някакви показания днес?

— Открих това, което искаше от мен — в гласът му се долавяше игрива нотка.

— Супер! Ще изпратя куриера си.

— Ти нямаш куриер.

— Забравих. Бъди приятел и изпрати един от твоите да ми го донесе.

— О, мисля, че със съдружничката ти трябва да дойдете дотук, пронто.

— И защо? — Стив чу смях зад гърба на Пинчър. Представи си кабинет, пълен с неговите лакеи.

— Защото искам да ти видя физиономията, когато защитата ти отиде право в царството на Хадес. — Отново се чу угоднически смях. Телефонът щракна и връзката прекъсна.

Стив се обърна към Виктория:

— Пинчър се кани да ни изнудва, но не знам с какво.

— Колкото по-бързо разберем, толкова по-добре.

— Добре. Да вървим.

Виктория събра част от листовете и ги подреди в куфарчето си. Никаква неразбория, никакво суетене. Стив се възхищаваше как изведнъж ставаше делова и се подготвяше за битка.

— Съжалявам, скъпи — каза тя. — Менюто и разпределението на местата ще трябва да почакат.

— Ами цветята? — попита Бигбай.

— Ти ги избери. Сериозно, Брус, ти повече ги разбираш тези неща.

— Щом казваш — въздъхна Брус разочаровано.

— Аз си падам по пауни — каза Стив и се запъти към вратата.