Джоан Харис
Къпиново вино (24)

24

Поуг Хил, лятото на 1977 година

Името на момичето беше Джили. След това Джей започна да я вижда често в Недър Едж и понякога двамата играеха заедно край канала, събираха отпадъци и съкровища, беряха див спанак или глухарчета за семейния обяд или вечеря. Те не бяха цигани, както му обясни Джили намусена, а пътешественици, хора, които не се задържат дълго на едно място и които презират пазара на капиталистическата собственост. Майка й Маги беше живяла в колиба в Уелс, преди да се роди Джили, а след това бе решила, че е време да потърси по-подходяща среда за детето си. Оттук и караваната, стар рибарски микробус, ремонтиран и преправен така, че да побере двама души и куче.

Джили нямаше баща. Тя обясни, че Маги не обича мъжете, защото те са създателите на юдео-християнското патриархално общество, което потиска жените. Подобни изказвания винаги караха Джей да се изнервя и той винаги се стараеше да бъде особено любезен с Маги, за да не го нарочи за враг, но макар и понякога да въздишаше по повод представителите на неговия пол по начина, по който хората въздишат при вида на сакато дете, в същото време нямаше нищо против него.

Джили веднага се сближи с Джо. Джей ги запозна седмица след битката с камъни и изпита известна ревност от взаимоотношенията им. Джо познаваше много от скитниците в областта, а освен това вече беше започнал да търгува с Маги, като разменяше плодове и зеленчуци за одеялата, които тя плетеше от дрехи втора ръка. Джо завиваше с тях крехките си многогодишни растения в студените нощи — казваше го с насмешка и при тези думи Маги избухваше в писклив смях. Тя знаеше много за растенията и двете с Джили приемаха защитните талисмани и ритуали за запечатване на Джо с невъзмутимо спокойствие, сякаш това им се струваше съвсем естествено. Докато старецът работеше в градината, Джей и Джили му помагаха. Той разговаряше с тях или пееше заедно с радиото, докато децата събираха семена в буркани или зашиваха вълшебни билки в червени торбички, или влачеха стари платформи от железопътния насип, на които Джо нареждаше узрелите плодове. Присъствието на Джили сякаш бе размекнало стареца. Имаше нещо различно в начина, по който й говореше, и то сякаш изключваше Джей, не грубо, но все пак доловимо. Може би защото и тя беше пътешественик. Може би просто защото бе момиче.

Джили по никакъв начин не отговаряше на очакванията на Джей за момичетата. Тя беше независима до ожесточение, винаги искаше да ръководи, въпреки че той бе по-възрастният, не се спираше на едно място, беше весела и устата до такава степен, че консервативното му възпитание го караше тайно да се смущава. Главата й бе пълна с причудливи вярвания и идеологии, повлияни от странния начин на мислене на майка й. Извънземни същества, феминизъм, алтернативни религии, силата на махалото, нумерология, проблеми на околната среда — всичко това намираше място във философията на Маги, а Джили на свой ред го приемаше безрезервно. От нея Джей научи за озоновия слой и загадъчните хлебчета във формата на Исус, за онова, което тя наричаше Новата смъртоносна заплаха, за шаманството и спасяването на китовете. На свой ред Джили беше идеалната аудитория за разказите му. Те прекарваха заедно дни наред, понякога помагаха на Джо, но най-често просто се шляеха край канала, разговаряха или изследваха околността.

Случи се да видят Зет още веднъж след битката, от разстояние. Той ходеше край бунището и те предпазливо го заобиколиха. За голямо учудване на Джей Джили изобщо не се страхуваше от него. Но Джей се страхуваше. Не беше забравил думите на Зет в деня, когато се биха с него при шлюза, и искрено се надяваше никога повече да не се срещнат. По всичко личеше, че не може да разчита на такъв късмет.