Майкъл Крайтън
Състояние на страх (85)

РЕЗОЛЮШЪН
Четвъртък, 14 октомври
16:02

Вече оставаше само час. Мортън клечеше сред мангровите дървета и скалите близо до средата на Резолюшън Бей. Другите се бяха скупчили около него. Водата се плискаше тихо в пясъка, на няколко крачки от тях.

— Значи така — каза той тихо. — Корабът е скрит под камуфлажно покривало в източния край на залива. Оттук не се вижда. Пускат подводницата всеки ден от една седмица. Тя е с ограничено захранване и престоят й под вода е не повече от час. Но е съвсем сигурно, че поставят някакви конусовидни експлозиви, за да предизвикат прецизна във времето детонация…

— Същите имаха и в Антарктика — каза Сара.

— Е, значи знаете. Тук намерението им е да предизвикат подводна лавина. Ако се съди по това колко време остава подводницата под вода, според мен поставят експлозивите на дълбочина от около деветдесет метра, което е и най-ефикасната дълбочина за предизвикващите цунами лавини.

— А палатките, те за какво са? — попита Евънс.

— Изглежда, не искат да поемат никакви рискове. Или не разполагат с достатъчно конични експлозиви, или не са сигурни в ефекта им, защото са монтирали в палатките нещо, наречено свръхзвукови кавитационни генератори. Големи са колкото малък камион. Дизелови, вдигат силен шум, когато ги тестват — правят го от дни. Преместиха палатките няколко пъти, с по една-две крачки, не повече, така че сигурно е от критично значение къде точно се намират. Може би фокусират лъчите или каквото там генерират тези неща. Не ми е съвсем ясно как действат. Но явно са важни за предизвикването на свлачище.

— А ние какво ще правим? — попита Сара.

— Няма начин да ги спрем — каза Мортън. — Само четирима сме… петима, ако Кенър успее да се измъкне, което май не става. А те са тринайсет. Седмина на кораба и шестима на брега. Всичките с автоматични оръжия.

— Но имаме и Санжонг — каза Евънс. — Не забравяй за него.

— Онзи непалец ли? Сигурен съм, че бунтовниците са го спипали. Преди час се чуха изстрели откъм хребета, където заловиха и вас. Аз бях само няколко метра по-ниско, точно преди да ви сгащят. Опитах се да ви дам сигнал с кашляне, но… — Той сви рамене и отново се обърна към брега. — Както и да е. Ако приемем, че трите навигационни генератора трябва да работят едновременно, за да предизвикат раздвижване в подводния склон, според мен най-добрата ни възможност е да обезвредим един от тях… или два може би. Това ще провали плановете им или поне ще отслаби ефекта.

— Не можем ли да прекъснем захранването? — попита Дженифър.

Мортън поклати глава.

— Те са на собствено захранване. Дизеловите двигатели са прикачени към основното оборудване.

— Акумулаторно запалване?

— Не. Слънчеви панели. Напълно самостоятелни са.

— Значи ни остава да обезвредим хората, които ги управляват.

— Да. А те са предупредени за присъствието ни. Както виждате, пред всяка палатка стои по един да я пази, а имат и постови някъде горе на билото. — Той посочи височината на запад. — Ние не можем да го видим, но предполагам, че той наблюдава целия залив.

— Е и? Голяма работа. Нека си наблюдава — каза Дженифър. — Ако питате мен, да видим сметката на всички в палатките и да потрошим машините. Имаме достатъчно оръжия за тази цел и… — Тя замълча. Беше дръпнала затвора на пушката си. Която се оказа празна. — Я си проверете оръжията.

Кратка пауза, докато траеше проверката, после всички заклатиха глави. Евънс имаше четири патрона. Сара — два. В пушката на Мортън нямаше нито един.

— Значи са нямали никакви муниции, по дяволите…

— А сега ние нямаме. — Дженифър си пое дъх. — Ще ни е малко по-трудно без оръжия. — Изпълзя напред и погледна към плажа, като примижа на ярката светлина. — Между палатките и джунглата има десетина метра. Открит плаж, никакво прикритие. Ако нападнем палатките, въобще няма да стигнем дотам.

— Ами ако им отвлечем някак вниманието?

— Не виждам как. Има по един пред всяка палатка и по един вътре. Всички ли са въоръжени?

Мортън кимна и каза:

— С автоматични оръжия.

— Лошо — каза тя. — Много лошо.

 

 

Кенър цапаше през потока и се оглеждаше внимателно вляво и вдясно. След стотина метра видя бледа следа от мокра длан върху един голям камък. Почти беше изсъхнала. Погледна отблизо. Тревата по края на потока още не се беше изправила съвсем.

Тук бяха излезли от потока.

Той тръгна по следите им. Мортън явно познаваше пътя — и по-конкретно следващия поток, много по-малък от първия. С известно безпокойство Кенър си помисли, че леглото на потока се спуска надолу много стръмно. Това беше лошо. Но пък беше проходим път през джунглата. Някъде напред излая куче. Лаят му беше прегракнал, все едно кучето е болно.

Кенър забърза напред, привеждайки се под клоните.

Трябваше да настигне другите, преди да е станало късно.

 

 

Мортън чу лая и се намръщи.

— Какво има? — попита Дженифър. — Бунтовниците ни гонят с кучета ли?

— Не. Това не е куче.

— То и не прозвуча много като куче.

— Защото не е. Научили са се на този номер по тия краища на света. Лаят като куче и когато другите кучета се покажат, ги изяждат.

— Кой лае?

— Крокодилите. Това, дето го чувате, е крокодил. Някъде зад нас.

 

 

Откъм плажа внезапно се чу рев на автомобилни двигатели — три джипа се приближаваха откъм източната страна на залива. Подскачаха по пясъка.

— Това пък какво е? — попита Евънс.

— Упражняват го вече от седмица — каза Мортън. — Гледайте. По един спира пред всяка палатка. Виждате ли? Първата палатка… втората… третата. Всичките спират. Двигателите им продължават да работят. Всичките са обърнати на запад.

— Какво има на запад?

— Черен път, изкачва се по склона стотина метра и свършва.

— Там е имало нещо, така ли?

— Не. Те сами разчистиха пътя. Това беше първото, което направиха. — Мортън погледна към източния край на залива. — Обикновено по това време корабът вече се е придвижил в дълбоки води. Не знам защо се бави сега.

— Ох! — изсумтя Евънс.

— Какво има?

— Мисля, че забравяме нещо.

— Какво?

— През цялото време се тюхкаме за цунамито, което ще тръгне към калифорнийския бряг. Само че свлачището ще засмуче вода надолу, нали? Която след това ще се издигне. Това е все едно да пуснеш това камъче в ей тази локва. — Той пусна едно камъче в калната локва в краката им. — И вълната, която камъчето предизвиква… е като окръжност.

— Отива във всички посоки…

— О, не! — промълви Сара.

— О, да. Във всички посоки, включително и назад към плажа. Цунамито ще удари и тук. При това бързо. На какво разстояние от брега е Соломоновият разсед?

Мортън сви рамене.

— Не знам. Може би на три километра и нещо. Наистина не знам, Питър.

— Ако тези вълни се придвижват с осемстотин километра в час — каза Евънс, — значи нашата вълна ще стигне до плажа след…

— Двайсет и четири секунди — каза Сара.

— Да. Точно с толкова време разполагаме да се махнем оттук, след като подводното свлачище се задвижи. Двайсет и четири секунди.

 

 

Първият дизелов генератор изръмжа и се включи. После чуха втория, след него и третия. И трите работеха. Мортън си погледна часовника и каза:

— Започва се.

А после чуха и електронен вой, отначало едва доловим, но бързо набиращ сила. Изпълни въздуха.

— Това са кавитаторите — каза Мортън. — Включиха и тях.

Дженифър смъкна пушката от рамото си.

— Да се приготвим.

 

 

Санжонг се плъзна тихо от клоните на надвисналото дърво и скочи на палубата на „AV Скорпио“. Тринайсетметровият кораб сигурно газеше много плитко, защото беше пристанал съвсем до брега и огромните дървета на джунглата надвисваха над него. Не се виждаше от плажа — Санжонг беше разбрал, че е тук, чак когато чу пукота на радиостанции.

Клекна на кърмата, скрит зад крана, с който повдигаха и спускаха подводницата, и се ослуша. Струваше му се, че чува гласове от всички посоки. Прецени, че на борда сигурно има шест-седем души. Но на него му трябваха детонаторите. Предполагаше, че са в рубката, но нямаше как да е сигурен. А между неговото скривалище и рубката имаше десетина метра открита палуба.

Вдигна поглед към малката подводница, висяща над него. Беше яркосиня, дълга два метра и половина, с капак като мехур, в момента вдигнат. Спускаха я във водата и я вдигаха оттам с крана.

А кранът…

Огледа се за контролното табло. Знаеше, че трябва да е някъде наблизо, защото операторът трябваше да вижда подводницата по време на спускането й. Пропълзя, отвори кутията и огледа бутоните. Бяха шест, със стрелки в различни посоки. Като голямо дистанционно.

Натисна стрелката за надолу.

Чу се изстъргване и кранът започна да спуска подводницата към водата.

Включи се аларма.

Санжонг чу тропот на тичащи крака.

Приклекна и зачака.

 

 

На плажа се чу слабият звук на включила се аларма, едва доловим през рева на генераторите и кавитационното жужене. Евънс се огледа.

— Откъде идва това?

— Сигурно от кораба, ей там.

Мъжете на плажа също го чуха. Стояха по двойки пред палатките и сочеха. Чудеха се какво да правят.

В следващия миг откъм джунглата зад тях внезапно избухна автоматичен огън. Мъжете на плажа определено се притесниха и заобръщаха оръжията си ту насам, ту натам.

— Майната му — каза Дженифър и взе пушката на Евънс. — Това е то. По-добра възможност няма да имаме.

И изскочи на плажа.

 

 

Крокодилът нападна Кенър с ужасяваща скорост. Той едва успя да зърне огромните бели челюсти да се отварят широко и водата да се разплисква бурно, преди да стреля. Челюстите се затвориха с трясък само на сантиметри от крака му. Крокодилът се изви, изпляска и атакува отново, челюстите му се затръшнаха върху един провиснал над водата клон.

„Куршумите въобще не го трогват“, помисли Кенър, обърна се и хукна надолу по потока.

Крокодилът изрева след него.

 

 

Дженифър тичаше по пясъка към най-близката палатка. Измина десетина метра, преди два куршума да се забият в левия й крак и да я повалят. Тя падна на горещия пясък, без да спира да стреля. Видя пазача пред палатката да пада.

Евънс се появи зад нея и понечи да клекне. Тя извика:

— Напред! Върви!

Евънс хукна към палатката.

 

 

Мъжете на кораба спряха крана и съответно спускането на подводницата. Чули бяха изстрелите откъм плажа. Спуснаха се вкупом към десния борд и се загледаха към сушата.

Санжонг хукна по палубата покрай левия борд. Там нямаше никого. Стигна до рубката. Вътре имаше голямо табло, натъпкано с електроника. Мъж по шорти и тениска се беше навел над него. В горната част на таблото имаше три реда светлини, маркирани с цифри.

Отброяващото табло.

За подводните детонации.

 

 

Сара и Мортън тичаха по пясъка покрай джунглата към втората палатка. Мъжът пред нея ги видя почти веднага и почна да стреля, но изглежда, беше силно изнервен, защото така и не успя да ги уцели. Клони и листа хвърчаха около тях. А те с всяка крачка се приближаваха към обсега на нейното оръжие — пистолета на Мортън. На двайсет метра тя спря и се подпря на едно дърво. Прицели се внимателно. Първият куршум пропусна целта. Вторият улучи мъжа пред палатката в дясното рамо и той изпусна пушката си на пясъка. Щом видя това, Мортън хукна към палатката. Мъжът се мъчеше да се изправи. Сара стреля пак.

А после Мортън се шмугна в палатката и Сара чу два бързи изстрела и вик.

Затича натам.

 

 

Евънс влезе в палатката и видя огромна работеща на пълни обороти машинария — цял комплекс от извити тръби и клапи, завършващи с плоска кръгла чиния, широка почти три метра, на три педи над пясъка. Генераторът беше висок повече от два метра; металът беше горещ на пипане. Шумът беше оглушителен. В палатката не се виждаше никой. Стиснал пушката — с болезнената мисъл, че е празна, — Евънс се шмугна зад машината.

И го видя.

Болдън. Типът от Антарктика. Беше се навел над някакво контролно табло, въртеше големи ръчки и току поглеждаше към един плазмен екран и редица измервателни уреди. Толкова се беше вглъбил в работата си, че в първия момент дори не забеляза Евънс.

Вълна от чист гняв заля Евънс. Ако пушката му беше заредена, вече щеше да го е застрелял. Оръжието на Болдън бе опряно на стената на палатката, та ръцете му да са свободни за контролното табло.

Евънс извика и Болдън се обърна. Евънс му даде знак да вдигне ръце.

Болдън скочи срещу него.

 

 

Мортън влезе в палатката, първият куршум му облиза ухото, а вторият се заби в рамото му. Той изкрещя от болка и падна на колене. Това му спаси живота, защото следващият куршум свирна покрай челото му и проби платнището.

Мортън лежеше на земята до ревящата машина. Стрелецът се приближи, вдигнал оръжието си. Беше на двайсетина години, брадат, смръщен, делови. Прицели се в Мортън.

А после се срина върху машината; изсъска кръв, разплискала се по нагорещения метал. Сара стоеше на прага и стреляше с пистолета — веднъж, два пъти, три пъти — и постепенно сваляше ръце, следвайки свличащото се тяло. Обърна се към Мортън.

— Забравил бях, че умееш да стреляш — каза той.

— Добре ли си? — попита тя. Той кимна. — Кажи тогава как да изключа това чудо?

 

 

Болдън го връхлетя с цялата си тежест, двамата се сринаха върху платнището на палатката и то ги отхвърли. Евънс удари с приклада на пушката Болдън по гърба, но без резултат. Опитваше се да го фрасне по главата, но ударите все попадаха в гърба му. Болдън, от своя страна, изглежда, се опитваше да избута Евънс от палатката.

Паднаха на земята. Машината ревеше над тях. И Евънс изведнъж разбра какво цели Болдън.

Опитваше се да го избута под чинията. Дори оттук, на метър от ръба й, Евънс усещаше интензивните вибрации на въздуха — беше много горещ.

Болдън го удари по главата и слънчевите му очила изхвръкнаха и се озоваха под чинията. След част от секундата стъклата им се пръснаха, а рамките се огънаха и се стопиха.

После всичко стана на прах.

И изчезна, стопи се!

Евънс гледаше ужасен. А Болдън го избутваше към ръба, по-близо, по-близо…

Евънс се бореше, черпеше сили от отчаянието. Ритна рязко нагоре.

Лицето на Болдън се залепи за горещия метал и той изпищя. Бузата му пушеше почерняла. Евънс ритна пак и най-после се измъкна изпод него. Изправи се и изрита Болдън в ребрата, с всичка сила. Искаше да го убие.

„Това ти е заради Антарктида“.

При следващия ритник Болдън сграбчи крака му и Евънс падна. Но успя да изрита още веднъж, уцели Болдън в главата и от удара той се превъртя.

Под чинията.

Беше наполовина под нея, наполовина отвън. Започна да се тресе, да вибрира. Отвори уста да извика, но звук не излезе. Евънс го ритна за последно и тялото му се озова изцяло под чинията.

Докато Евънс се наведе да види какво става, под чинията вече нямаше нищо. Само тънки валма смрадлив пушек.

 

 

Дженифър разкъса със зъби блузата си и отпра една ивица, за да я използва като турникет. Не мислеше, че има разкъсана артерия, но по единия й крак имаше много кръв, много кръв имаше и по пясъка, а и леко й се виеше свят.

Трябваше да си отваря очите, защото оставаше още една палатка и ако мъжете в нея излезеха…

Обърна се и вдигна пистолета към появилия се от джунглата мъж.

Беше Джон Кенър. Тя свали пистолета.

Той хукна към нея.

 

 

Санжонг стреля в стъклото на рубката, но то дори не се напука. Бронирано стъкло! Човекът вътре вдигна сащисано поглед. Санжонг вече тичаше към вратата.

Онзи вътре посегна към контролните бутони. Санжонг стреля два пъти — с първия куршум уцели мъжа, втория насочи към таблото.

Но твърде късно. В горната част на таблото замигаха червени лампи, една след друга. Подводната детонация беше стартирана.

Автоматично се включи оглушителна аларма. Мъжете на другия борд крещяха, в очите им се четеше ужас — и с основание, помисли си Санжонг.

Цунамито тръгваше.

Оставаха секунди, преди да ги удари.