Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- State of Fear, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Илиева, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
Издание:
Майкъл Крайтън. Състояние на страх
ИК „Бард“, 2005
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN 954-585-637-8
История
- — Добавяне
СЕНЧЪРИ СИТИ
Четвъртък, 2 септември
12:34
При нормални обстоятелства Питър Евънс говореше с Джордж Мортън всеки ден. Понякога по два пъти. Така че когато мина цяла седмица, без Мортън да му се обади, Евънс набра домашния му телефон. Вдигна Сара.
— Нямам представа какво става — каза тя. — Преди два дни беше в Северна Дакота. Северна Дакота! Вчера беше в Чикаго. Мисля, че днес може да е в Уайоминг. Спомена нещо, че щял да ходи в Боулдър, Колорадо, но не знам.
— Какво толкова има в Боулдър? — попита Евънс.
— Нямам представа. Много е рано за сняг.
— Да няма нова приятелка? — Случваше се Мортън да изчезне за известно време, когато се забъркаше с нова жена.
— Аз поне не знам за такова нещо — каза Сара.
— И какво прави?
— Нямам представа — потрети тя. — Като го слушаш, все едно е тръгнал на покупки.
— Покупки?
— Ами, нещо такова. Накара ме да купя няколко специални GPS-а. Нали се сещаш, позициониращите системи? После поиска няколко специални видеокамери, използващи CCD или CCF или каквото е там, не разбирам. Наложи се да ги поръчаме експресно от Хонконг. А вчера ми каза да купя ново ферари от един тип в Монтерей и да уредя транспортирането му до Сан Франциско.
— Още едно ферари?
— Знам — каза тя. — Колко ферарита може да използва един човек? А и това не ми изглежда на висотата на обичайните му изисквания. На снимките в имейла ми се стори доста очукано.
— Може би ще го даде да го поизлъскат.
— Ако беше така, щеше да го прати в Рино. Там е човекът, който се грижи за колите му.
Той засече нотка на загриженост в гласа й.
— Наред ли е всичко, Сара?
— Между нас казано, не знам — каза тя. — Ферарито, което е купил, е „Дейтона“ 365 GTS от 1972-ра.
— Е и?
— Той вече има едно такова, Питър. А все едно не знае. И говори някак странно, като се свържем.
— В какъв смисъл странно?
— Просто… странно. Нищо общо с обичайния му маниер.
— Кой пътува с него?
— Доколкото знам — никой.
Евънс смръщи чело. Това беше много необичайно. Мортън мразеше да е сам. Първата реакция на Евънс беше, че това не е вярно и Мортън всъщност не е сам.
— Ами онзи тип Кенър и непалското му приятелче?
— Според последната ми информация щели да пътуват за Ванкувър и оттам за Япония. Така че не са с него.
— Хм.
— Когато се чуем, ще му кажа, че си се обаждал.
Евънс затвори, после импулсивно набра номера на мобилния телефон на Мортън. И попадна на гласова поща. „Тук е Джордж. След сигнала“. Чу се и въпросният сигнал.
— Джордж, Питър Евънс се обажда. Просто исках да те чуя, дали не ти трябва нещо. Звънни ми в офиса, ако мога да помогна.
Затвори и се загледа през прозореца. После набра нов номер.
— Център за анализ на риска.
— Кабинетът на професор Кенър, ако обичате.
След миг го прехвърлиха към секретарката на Кенър.
— Обажда се Питър Евънс. Търся професор Кенър.
— А, да, господин Евънс. Доктор Кенър каза, че може да се обадите.
— Така ли?
— Да. Искате да се свържете с доктор Кенър, така ли?
— Да.
— Той е в Токио в момента. Искате ли да ви дам номера на мобилния му телефон?
— Да, моля.
Тя му продиктува номера и той си го записа в тефтера. Тъкмо щеше да се обади, когато Хедър влезе да каже, че има стомашно неразположение — сигурно заради нещо, което била яла на обяд — и ще си тръгва.
— Оправяй се — каза той с въздишка.
След като тя си тръгна, Евънс трябваше сам да отговаря на позвъняванията — следващото беше от Марго Лейн, любовницата на Мортън, която настояваше да научи къде, по дяволите, е Джордж. Държа Евънс на телефона почти половин час.
А след това дойде Николас Дрейк.
— Много съм притеснен — каза Дрейк. Стоеше пред прозореца с ръце зад гърба и гледаше към офис сградата отсреща.
— От какво?
— От онзи Кенър, с когото Джордж прекарва толкова много време.
— Не знаех, че прекарват някакво време заедно.
— Прекарват и още как. Нали не вярваш наистина, че Джордж е сам?
Евънс не каза нищо.
— Джордж никога не е сам. Това и двамата го знаем. Питър, това положение никак не ми харесва. Джордж е добър човек — не е нужно да ти го казвам, — но е податлив на чуждо влияние. Включително и на вредно влияние.
— И ти смяташ, че един професор от МТИ има вредно влияние върху него?
— Проверих го — каза Дрейк. — И трябва да ти кажа, че около него има доста неясни неща.
— Така ли?
— В биографията му се споменава, че е работил за правителството няколко години. Вътрешното министерство, междуправителствената преговорна комисия и така нататък.
— И?
— Във Вътрешно министерство няма данни да е работил там.
Евънс сви рамене.
— Било е преди повече от десет години. Като се има предвид на какво дередже са правителствените архиви…
— Възможно е — каза Дрейк. — Но има и друго. Професор Кенър се връща в МТИ, работи там осем години с изключителен успех. Консултант на агенцията за защита на околната среда, консултант към министерството на отбраната и на един Бог знае какво още — и после изведнъж излиза в безсрочен отпуск и изглежда, никой не знае с какво се занимава оттогава. Просто е изчезнал от полезрението.
— Не знам — каза Евънс. — На визитката му пишеше, че е директор на центъра на анализ на риска.
— Само че е в отпуск. Не знам какво прави. Не знам кой стои зад гърба му. Ти явно го познаваш, така ли?
— Бегло.
— И сега двамата с Джордж са големи дружки?
— Не знам, Ник. Не съм говорил с Джордж повече от седмица.
— Заминал е с Кенър.
— Не знам за това.
— Но знаеш, че двамата са ходили във Ванкувър.
— Всъщност от теб го научавам.
— Нека го кажа така, че да го разбереш — подхвана Дрейк. — От надежден източник знам, че Джон Кенър е свързан със съмнителни хора. Центърът за анализ на риска се финансира изцяло от индустриални конгломерати. Повече не е нужно да казвам. Да не говорим, че Кенър в продължение на няколко години е бил съветник на Пентагона, а явно и нещо повече, предвид на това, че е преминал и нещо като специална подготовка.
— Имаш предвид военна подготовка?
— Да. Във Форт Браг и Харви Пойнт, Северна Каролина — каза Дрейк. — Няма съмнение, че освен с едрата индустрия е свързан и с военните. Освен това подразбрах, че е враждебно настроен към големите природозащитни организации. Побиват ме тръпки, като си помисля, че човек като него обработва бедния Джордж.
— Аз не бих се притеснявал за Джордж. Той не се хваща на евтина пропаганда.
— Дано да си прав. Но честно казано, не споделям оптимизма ти. Появява се този обвързан с военните тип и Джордж изведнъж решава да ни прави ревизия. Така де, защо изобщо е решил да прави такова нещо? Не си ли дава сметка какво пилеене на ресурси е това? Време, пари, каквото се сетиш. Лично на мен ще ми отнеме адски много време.
— Не знаех, че е решено вече за ревизията.
— Обсъжда се. Ние, разбира се, нямаме какво да крием и сме отворени за ревизия по всяко време. Това винаги съм го казвал. Но сега моментът е крайно неподходящ — покрай подготовката за иска на Вануту и за конференцията за резките климатични промени сме страшно ангажирани. Въпрос на няколко седмици. Ще ми се да можех да поговоря с Джордж.
Евънс сви рамене.
— Звънни му на мобилния.
— Вече звънях. А ти?
— Да.
— Той обади ли ти се?
— Не.
Дрейк поклати глава.
— Този човек е моят Загрижен гражданин на годината, а дори не мога да се свържа с него по телефона.