Майкъл Крайтън
Състояние на страх (51)

ДИАБЛО
Неделя, 10 октомври
14:43

Хеликоптерът летеше над аризонската пустиня на трийсетина километра от Флагстаф, недалеч от каньона Диабло. На задната седалка Санжонг подаде на Евънс снимки и компютърни разпечатки и каза:

— Приемаме, че мрежите на Природозащитния освободителен фронт са в бойна готовност, но същото важи и за нашите. Всичките ни мрежи са активни и в една от тях попаднахме на неочаквана улика. Асоциацията за управление на югозападните паркове, представи си!

— Която е?

— Това е организация на управителите на щатските паркове от всички западни щати. Та те са открили, че се е случило нещо много странно. Голям процент от щатските паркове в Юта, Аризона и Ню Мексико са резервирани предварително, с авансови плащания, за служебни пикници, училищни празненства, рождени дни и така нататък за този уикенд. Във всички случаи без изключение става въпрос за семейни събирания, родители и деца, понякога баби и дядовци. Вярно, този уикенд е дълъг, цели три дни. Само че почти всички резервации са за понеделник. Само шепа са за събота или неделя. Никой от парковите управители не помни да се е случвало такова нещо.

— Не схващам — каза Евънс.

— И те са останали озадачени — каза Санжонг. — Решили, че може да е работа на някаква секта и понеже парковете не могат да бъдат използвани за религиозни цели, вдигнали телефона и звъннали на някои от организациите. И навсякъде се оказало, че организациите са получили дарения, които, изрично било посочено, трябвало да се използват за финансиране на мероприятия за този уикенд.

— Дарения от кого?

— От благотворителни организации. Ситуацията е идентична навсякъде. Получили писмо, в което се казвало: „Благодарим ви за скорошната ви молба за финансиране. С удоволствие ви съобщаваме, че можем да подкрепим финансово сбирката ви в този и този парк в понеделник, единадесети октомври. Чекът вече е изпратен на ваше име. Приятно прекарване“.

— Само че въпросните фирми и компании никога не са молили за такава резервация, така ли?

— Да. Така че се обадили в благотворителната организация и оттам им казали, че сигурно е станала грешка, но понеже чековете така или иначе вече са изпратени, можели да използват парка за посочения ден. И много от фирмите решили наистина да се възползват.

— И въпросните благотворителни организации са?

— Едва ли си ги чувал. Фондът „Ами Роситър“. Фондът за Нова Америка. Фондация „Роджър В. и Елинор Т. Малкин“. Фондация „Джойнър Мемориал“. Десетина благотворителни организации.

— Истински ли са?

Санжонг сви рамене.

— Едва ли. В момента ги проверяваме.

— Продължавам да не разбирам.

— Някой иска парковете да са пълни този уикенд.

— Да, но защо?

Санжонг му подаде една снимка. Беше въздушна снимка с фалшиви цветове и на нея се виждаше гора, дърветата бяха яркочервени на фона на тъмносиня земя. Санжонг почука с пръст в центъра на фотографията. Там, на една полянка сред гората, Евънс видя на земята нещо като паяжина — серия концентрични линии, свързващи фиксирани точки. Съвсем като паяжина.

— И това е?

— Ракетен ред. Фиксираните точки са установките. Линиите са захранващите кабели, чрез които се контролира изстрелването. — Пръстът му се плъзна по снимката. — Както виждаш, същата подредба я има тук. И тук. Трите оформят триъгълник със страна приблизителни осем километра.

Евънс започна да схваща. Три отделни паяжини, заредени на полянки сред гората.

— Три ракетни реда…

— Да. Знаем, че са купили петстотин ракети с твърдо гориво. Самите ракети са доста малки. Анализ с приближение на снимката показва, че установките са с диаметър десетина сантиметра, което означава, че ракетите могат да се издигнат до триста метра височина. Не повече. Във всеки ред има по петдесетина ракети, свързани помежду си. Едва ли са нагласени да се изстрелят едновременно всичките. А виждаш, че установките са разположени на значително разстояние една от друга…

— Но с каква цел? — попита Евънс. — Тези неща са в средата на нищото. Изстрелват се на триста метра и после падат обратно на земята? Така ли? Какъв смисъл има в това?

— Не знаем — каза Санжонг. — Но разполагаме с още една улика. Снимката, която държиш, е направена вчера. Тази е направена днес сутринта. — Подаде на Евънс втора снимка на същия терен.

Паяжините ги нямаше.

— Какво е станало? — попита Евънс.

— Събрали са си нещата и са изчезнали. На първата снимка се вижда, че по края на полянките има паркирани ванове. Явно са натоварили всичко на вановете и са отпрашили.

— Защото са били забелязани?

— Едва ли са разбрали, че някой ги е забелязал.

— Тогава защо?

— Според нас е трябвало да се преместят на по-благоприятно място.

— По-благоприятно за какво? — попита Евънс. — Какво става?

— Може би е важно — каза Санжонг, — че по времето, когато са купили ракетите, са купили и сто и петдесет километра микровлакнов кабел.

Кимна на Евънс, сякаш това обясняваше всичко.

— Сто и петдесет километра какво…?

Санжонг погледна многозначително към пилота на хеликоптера и поклати глава.

— В по-големи подробности можем да навлезем и по-късно, Питър.

След което заби поглед през прозореца.

Евънс гледаше през отсрещния прозорец. Отдолу се нижеха километри ерозирал пустинен пейзаж, кафяви скали, прорязани с оранжево и червено. Хеликоптерът летеше на север. Сянката му препускаше по пясъка. Кривеше се върху по-неравния терен, после си възвръщаше формата на равното.

Ракети. Санжонг му беше стоварил тази информация, сякаш той би трябвало сам да я разгадае. Петстотин ракети. Групи от по петдесет установки, на голямо разстояние една от друга. Сто и петдесет километра микровлакнов кабел.

Това сигурно означаваше нещо, но Питър Евънс нямаше представа какво може да е. Групи от малки ракети — за какво?

Микровлакнов кабел — за какво?

Лесно му беше да пресметне, че ако този кабел бъде прикачен към ракетите, на всяка ракета ще се пада по около триста метра кабел.

Това пък беше височината, до която според думите на Санжонг щели да се издигнат ракетите.

Значи тези ракети щяха да летят триста метра във въздуха, влачейки микровлакнови кабели? Какъв бе смисълът? Или пък кабелът трябваше да послужи да си ги издърпат обратно? Не, не можеше да е това. Ракетите щяха да паднат в гората и кабелът щеше да се скъса.

И защо ракетите бяха разположени на голямо разстояние една от друга? Щом бяха само по десетина сантиметра в диаметър, не можеха ли да ги сложат по-близо?

Имаше някакъв спомен за ракетни установки, използвани от военните, при които ракетите са разположени толкова близо една до друга, че перките им почти се докосват. Защо тези бяха толкова раздалечени?

Една ракета излита нагоре… влачейки тънък кабел… изкачва се на триста метра… и…

И какво?

Може пък в носа на всяка ракета да имаше прибори някакви или замерващи устройства. И кабелът да е начин да се предаде информация обратно към земята. Но какви прибори?

Каква бе целта на всичко това?

Хвърли поглед към Санжонг, който се беше навел над друга снимка.

— Какво правиш?

— Опитвам се да разбера те какво са направили.

Евънс погледна снимката и се намръщи. Беше сателитна метеорологична снимка.

Санжонг държеше метеорологична карта.

Всичко това с времето ли беше свързано?