Майкъл Крайтън
Състояние на страх (45)

ЛОС АНЖЕЛИС
Събота, 9 октомври
07:04

— Това наистина ли е необходимо? — притеснено попита Питър Евънс.

— Необходимо е — каза Кенър.

— Но е незаконно — каза Евънс.

— Не е — твърдо отвърна Кенър.

— Защото си от службите за опазване на реда ли? — попита Евънс.

— Разбира се. Не се тревожи за това.

Вече летяха над Лос Анжелис към пистата на летище „Ван Нюис“. Калифорнийското слънце напичаше през прозорците. Санжонг се беше прегърбил над масата в средата на салона. Пред него беше мобилният телефон на Евънс с отстранен заден капак. Санжонг прикрепваше върху батерията тънка сива плочка, голяма колкото нокътя на палеца му.

— Какво точно представлява това? — попита Евънс.

— Бърза памет — отвърна Санжонг. — Ще запише четири часа разговор в компресиран формат.

— Ясно — каза Евънс. — А аз какво трябва да направя?

— Просто ще си вършиш работата, като носиш телефона в ръка.

— А ако ме хванат?

— Няма да те хванат — каза Кенър. — Можеш да го внесеш навсякъде. Никоя охранителна система не може да го засече.

— Но ако имат електронни палки за бръмбари…

— Няма да те засекат, защото ти няма да предаваш нищо. Има си импулсен предавател. Предава в продължение на две секунди на всеки час. През останалото време — нищо. — Кенър въздъхна. — Виж Питър. Това е най-обикновен мобилен телефон. Всички имат мобилни телефони.

— Не знам — каза Евънс. — Нещо не ми харесва тази работа. Аз не съм шпионин.

Сара се приближи към тях с прозявка.

— Кой да е шпионин?

— Аз. Поне така се чувствам — каза Евънс.

— Не е там въпросът — каза Кенър. — Санжонг?

Санжонг извади принтиран списък и го подаде на Евънс. Беше оригиналният списък на Мортън, само че с някои добавки:

662262	3982293	24FXE 62262 62293	ТЕРОР	пл. Терор, Антарктика
682320	4898432	12FXE 82232 54393	СНЕЙК	Снейк Бат, Аризона
774548	9080799	02FXE 67533 43433	ЛАФЪР	Лафър Кей, Бахамите
482320	5898432	22FXE 72232 04393	СКОРПИОН	Резолюшън, Соломонови о-ви
ALT
662262	3982293	24FXE 62262 82293	ТЕРОР	пл. Терор, Антарктика
382320	4698432	12FXE 82232 54393	СЕВЪР	гр. Севър, Аризона
244548	9060799	02FXE 67533 43433	КОНЧ	Конч Кей, Бахамите
482320	5898432	22FXE 72232 04393	СКОРПИОН	Резолюшън, Соломонови о-ви
ALT
662262	3982293	24FXE 62262 82293	ТЕРОР	пл. Терор, Антарктика
382320	4898432	12FXE 82232 54393	ЯСТРЕБ	Ястребово дере, Юта
444548	7080799	02FXE 67533 43433	ОЛД МАН	о. Олд Ман. Търкс&Кейкос
482320	5898432	22FXE 72232 04393	СКОРПИОН	Резолюшън, Соломонови о-ви
ALT
662262	3982293	24FXE 62262 62293	ТЕРОР	пл. Терор, Антарктика
382320	4898432	12FXE 82232 54393	ЧЕРНО ПЛАТО	Черно плато, Ню Мексико
344548	9080799	02FXE 67533 43433	СНАРЛ	Снарл Кей, BWI
482320	5898432	22FXE 72232 04393	СКОРПИОН	Резолюшън, Соломонови о-ви

— Както виждаш, Санжонг е определил точните GPS координати — каза Кенър. — Без съмнение си забелязал повтарящия се модел в списъка. За първия инцидент знаем. Вторият ще се случи някъде в американската пустиня — или в Юта, или в Аризона, или в Ню Мексико. Третият ще е някъде на Карибите, източно от Куба. А четвъртият ще е на Соломоновите острови.

— Да? И?

— Засега ни интересува вторият инцидент — каза Кенър. — И проблемът е, че от Юта до Аризона и Ню Мексико има петдесет хиляди квадратни мили пустиня. Освен ако не се доберем до допълнителна информация, никога няма да ги открием.

— Но нали имате точните GPS координати…

— Които те без съмнение ще променят след случилото се в Антарктика.

— Мислиш, че вече са променили плановете си?

— Разбира се. Мрежата им вече е знаела, че има нещо гнило, още вчера, когато се появихме в Уедел. Мисля, че точно затова си е тръгнал първият от онези типове. Предполагам, че точно той е водачът им. Другите двама са били обикновени пехотинци.

— Значи искаш от мен да се видя с Дрейк?

— Точно така. И да разбереш колкото можеш повече.

— Отврат — възкликна Евънс.

— Разбирам те — каза Кенър. — Но трябва да го направиш. Разчитаме на теб.

Евънс погледна Сара. Тя търкаше сънено очи. Уж току-що беше станала, а беше съвсем спокойна, с гладко лице, красива както винаги — факт, който незнайно защо го подразни.

— Как си? — попита я.

— Трябва да си измия зъбите — каза тя. — Колко остава, докато кацнем?

— Десет минути.

Тя стана и тръгна към задната част на самолета.

Евънс погледна през прозореца. Слънчевата светлина беше ослепителна. Не се беше наспал. Усещаше шевовете на главата си. Тялото го болеше от дългия престой в тясната цепнатина. Опря лакът на страничната облегалка, но и от това го заболя.

Въздъхна.

— Питър — започна Кенър, — тези типове се опитаха да те убият. На твое място не бих бил толкова загрижен кое е редно и кое не, когато ти се открива възможност да си го върнеш.

— Може и да си прав, но аз съм адвокат.

— А току-виж си станал мъртъв адвокат — каза Кенър. — Не ти го препоръчвам.

 

 

Със смътно чувство за нереалност, Питър Евънс вля хибридния си автомобил в потока на магистрала „Сан Диего“ — дванайсет платна ревящ трафик върху бетонна настилка, широка колкото половин футболно игрище. Шейсет и пет процента от площта на Лос Анжелис беше запазена за колите. Хората трябваше да се задоволят с останалото. Това беше нечовешко решение и екологичен абсурд. Всичко беше толкова далече, че човек не би могъл да стигне пеша, дори да иска, и замърсяването беше невероятно.

А хора като Кенър можеха само да критикуват добрата работа на природозащитните организации, без чиито усилия околната среда на градове като Лос Анжелис би била много, много по-лоша.

„Трябва да погледнем истината в очите“, помисли си той. Светът имаше нужда от помощ. Отчаяно се нуждаеше от екологична перспектива. И умело манипулираните факти на Кенър не можеха да променят този факт.

Мислите му продължиха в същия дух още десетина минути, докато не пресече Мълхоланд Пас и не се спусна към Бевърли Хилс.

Погледна към дясната седалка. Преработеният мобилен телефон отразяваше светлината. Реши да го занесе в офиса на Дрейк веднага. Да приключи по-бързо с тази история.

Обади се в офиса на Дрейк и поиска да говори с него. Казаха му, че Дрейк е на зъболекар и ще се върне по-късно. Секретарката не знаеше кога точно.

Евънс реши да мине през апартамента си и да си вземе душ.

 

 

Остави колата в гаража и пресече малката градина към кооперацията. Слънцето грееше между сградите, а розите си цъфтяха. Красота. Разваляше я само слабата миризма на дим от пура във въздуха. Как може някой да пуши пура и…

— Пет! Евънс!

Той спря. Огледа се. Не видя нищо.

После чу напрегнат шепот, като съскане:

— Обърни се надясно. Откъсни някоя роза, да те вземат мътните.

— Какво?

— Не говори, идиот такъв. И престани да се оглеждаш. Ела насам и откъсни роза.

Евънс тръгна към гласа. Миризмата на дим от пура стана по-силна. Зад преплетените храсти видя стара каменна скамейка, за чието съществуване не беше подозирал. Беше цялата позеленяла. Сгърбил рамене, на скамейката седеше мъж в спортно сако. И пушеше пура.

— Кой сте…

— Не говори — прошепна мъжът. — Колко пъти да ти казвам? Откъсни роза и я помириши. Така ще имаш повод да се забавиш за минутка. А сега ме слушай. Аз съм частен детектив. Нае ме Джордж Мортън.

Евънс помириса розата. И вдиша дим от пура.

— Имам нещо важно за теб — каза мъжът. — Ще го донеса в апартамента ти след два часа. Но искам преди това да излезеш, така че да тръгнат след теб. Остави входната врата отключена.

Евънс завъртя розата в пръсти и се престори, че я разглежда. Всъщност гледаше покрай нея към мъжа на скамейката. Лицето му му изглеждаше някак познато. Сигурен беше, че го е виждал и преди…

— Да, да — каза мъжът, сякаш прочел мислите му. Обърна ревера си да покаже значката отдолу. — Аудио-визуални мрежови системи. Работех в сградата на НФПР. Сега сещаш ли се? Не кимай! За Бога. Просто се качи у вас, преоблечи се и излез за малко. Иди на фитнес или където се сетиш. Просто излез. Онези задници — той кимна към улицата — чакат теб. Така че не ги разочаровай. Хайде, тръгвай!

 

 

Апартаментът му беше приведен в идеален ред. Лиза беше свършила добра работа — срязаните възглавници бяха обърнати със здравата страна нагоре, книгите бяха наредени в библиотечната. Разбъркани бяха, но с това щеше да се оправи по-късно.

Евънс погледна към улицата през големите прозорци на дневната. Не се виждаше нищо особено, само зелената шир на Роксбъри Парк. Деца играеха в обедния пек. Бавачки клюкарстваха на групички. Никакъв признак, че някой наблюдава кооперацията.

Всичко изглеждаше съвсем нормално.

Със смътното усещане, че го наблюдават, той започна да разкопчава ризата си и се дръпна от прозореца. Влезе под душа и остави горещата вода да жили тялото му. Погледна пръстите на краката си — бяха придобили неестествен тъмновиолетов цвят. Размърда ги. Чувствителността им беше намалена, но като се изключеше това, изглеждаха наред.

Избърса се и си провери съобщенията. Джанис се беше обаждала да го пита дали е свободен тази вечер. Имаше и още едно съобщение от нея, в което притеснено го уведомяваше, че приятелят й току-що се е върнал в града и ще е заета (което означаваше да не й звъни). Имаше съобщение от Лиза, секретарката на Хърб Лоуенстайн — да го пита къде е и да му каже, че Хърб иска да прегледат заедно някакви документи, било важно. Обаждане от Хедър, да му каже, че Лоуенстайн го е търсил. Обаждане от Марго Лейн — още била в болницата и защо не й се бил обадил? Обаждане от клиента му, търгуващ с БМВ — питаше го кога ще се отбие в автосалона.

И десетина обаждания без оставено съобщение. Доста повече от обичайното.

От тези мълчаливи обаждания го полазиха тръпки.

Облече се бързо, с костюм и вратовръзка. Върна се в дневната и включи телевизора — за да не се чувства чак толкова сам — точно навреме за местните обедни новини. Тъкмо се канеше да тръгва, когато чу: „Новото развитие още веднъж подчертава опасностите, които крие глобалното затопляне. Първото изследване, от Англия, твърди, че глобалното затопляне буквално променя въртенето на Земята и намалява продължителността на деня“.

Обърна се да погледне. Емисията водеха мъж и жена. Мъжът започна да обяснява, че още по-впечатляващо било друго изследване, което показвало, че гренландската ледена шапка ще се разтопи напълно. В резултат на което морското равнище щяло да се покачи със седем метра.

— Е, тогава май ще трябва да се сбогуваме с Малибу! — жизнерадостно обяви водещият. — Разбира се, това няма да се случи в идните няколко години. Но предстои… освен ако всички ние не променим начина си на живот.

Евънс обърна гръб на телевизора и тръгна към вратата. Чудеше се какво ли ще каже Кенър за тези последни новини. Променяла се скоростта на въртене на Земята? Поклати глава, поразен от значението на такъв факт. И да се стопи всичкият гренландски лед? Представяше си колко ще се изпоти Кенър.

Но пък той сигурно щеше да отрече всичко, както правеше обикновено.

Евънс отвори вратата, затвори я, без да заключва, и тръгна към офиса си.