Майкъл Крайтън
Състояние на страх (31)

КЪМ ПУНТА АРЕНАС
Вторник, 5 октомври
21:44

Летище „Ван Нюис“ потъна под тях. Самолетът зави на юг над плоската, осеяна с ярки светлини шир на лосанжелиския басейн. Стюардесата донесе на Евънс кафе. На малкия екран пишеше, че до целта остават 6240 мили. Време на полета — почти дванайсет часа.

Стюардесата ги попита дали искат да вечерят и след утвърдителния отговор отиде да приготви подносите.

— Така — каза Евънс. — Преди три часа отидох да помогна на Сара да се оправи с обира. Сега летя за Антарктика. Не е ли време някой да ми обясни какво става?

— Чувал ли си за Природозащитния освободителен фронт? ПОФ? — попита Кенър.

— Не.

— И аз не съм — добави Сара.

— Това е нелегална екстремистка групировка. Предполага се, че е основана от бивши активисти на Грийнпийс и „Земята първа!“, които са сметнали, че организациите им са станали твърде меки в методите си. ПОФ прибягва до насилие в защита на природозащитни каузи. Подпалвали са хотели в Колорадо, къщи на Лонг Айланд, окастряли са живи дървета до дънера в Мичиган, палели са коли в Калифорния.

Евънс кимна.

— Сещам се, че съм чел нещо за това… ФБР и другите подобни агенции не успявали да се инфилтрират във фронта, защото се състоял от самостоятелни клетки, които не поддържали връзка помежду си.

— Да — каза Кенър. — По принцип е така. Но има записи на прихванати разговори по мобилни телефони. От известно време знаем, че групировката се разширява и планира серия от мащабни акции по целия свят, която ще започне след няколко дни.

— Какви акции?

Кенър поклати глава.

— Това не знаем. Но имаме основание да вярваме, че ще бъдат големи… и разрушителни.

— Какво общо има това с Джордж Мортън? — попита Сара.

— Финансиране — каза Кенър. — Щом ПОФ планира акции по целия свят, значи са им необходими много пари. Въпросът е откъде ги получават.

— Да не би да казваш, че Джордж е финансирал екстремистка групировка?

— Не съзнателно. ПОФ е престъпна организация и въпреки това радикални групи като Хора за етично отношение към животните ги спонсорират. Според мен това е безобразие. Но въпросът е дали не ги финансират и по-познати природозащитни групи.

— По-познати групи? Като коя?

— Като всяка — каза Кенър.

— Чакайте малко — каза Сара. — Да не би да намеквате, че Общество „Одюбон“ и Сиера Клуб финансират терористични групи?

— Не — каза Кенър. — Казвам, че никой не знае какво точно правят всички тези организации с парите си. Защото правителственото наблюдение над фондациите и благотворителните дружества е символично. Никой не им прави ревизии. Никой няма достъп до счетоводните им документи. Природозащитните групи в САЩ получават по половин милиард долара годишно. И никой не се интересува какво правят с тях.

Евънс се намръщи.

— И Джордж е знаел това?

— Когато се запознахме — каза Кенър, — той вече имаше някои притеснения за НФПР. За това къде отиват парите им. Харчат по четиридесет и четири милиона годишно.

— Нали не твърдите, че НФПР…

— Не пряко — каза Кенър. — Но НФПР харчи близо шейсет процента от парите си за набиране на средства. Само че не могат да го признаят, разбира се. Ще прозвучи зле. Прикриват истинските цифри, като прехвърлят почти цялата си дейност на външни подизпълнители — агенции за директна реклама по пощата и по телефона. Тези групи имат подвеждащи имена като Фонд за защита на дивата природа — това е организация за каталожна търговия със седалище в Омаха, която на свой ред прехвърля работата на подизпълнител в Коста Рика.

— Шегуваш се — каза Евънс.

— Не се шегувам. Миналата година ФЗДП е похарчил шестстотин и петдесет хиляди долара, събирайки информация по екологични въпроси, включително триста хиляди долара за нещо, наречено Коалиция за активна подкрепа на дъждовните гори, КАПДГ. Което се оказа пощенска кутия в Елмира, Ню Йорк. И същата сума за Сеизмични замервания в Калгари, друга пощенска кутия.

— Имаш предвид…

— Пощенска кутия. Задънена улица. Точно по този въпрос бяха разногласията между Мортън и Дрейк. Мортън смяташе, че Дрейк не контролира достатъчно разпределението на средствата. Точно затова искаше и външна ревизия на организацията и когато Дрейк отказа, Мортън сериозно се разтревожи. Мортън е в директорския борд на НФПР — носи отговорност. Така че нае екип от частни детективи да разследват НФПР.

— Сериозно?

Кенър кимна.

— Преди две седмици.

Евънс се обърна към Сара.

— Ти знаеше ли за това?

Сара избегна погледа му.

— Поръча ми да не казвам на никого.

— Джордж ти е поръчал такова нещо?

— Аз й поръчах — каза Кенър.

— Значи ти стоиш зад всичко това?

— Не, той само се допитваше до мен. Но играта си беше негова. Работата е там, че преведеш ли пари по договор на подизпълнители, вече нямаш контрол върху разходването им.

— Господи — възкликна Евънс. — А аз през цялото време си мислех, че Джордж има притеснения за делото Вануту.

— Не — каза Кенър. — Делото е загубена кауза. Крайно невероятно е да се стигне до процес.

— Но Болдър каза, че когато получат необходимите данни за морското равнище…

— Болдър вече разполага с тези данни. От месеци.

— Какво?!

— Данните не показват покачване на морското равнище в южната част на Тихия океан през последните трийсет години.

— Какво?!

Кенър се обърна към Сара.

— Той винаги ли е така?

 

 

Стюардесата сервира сребърни прибори и ленени салфетки.

— Има спагети с пилешко, аспержи и сушени домати. И зелена салата за след това. Ще искате ли вино?

— Бяло — каза Евънс.

— Има „Пулини-Монтраше“. Не съм сигурна за годината, мисля, че беше деветдесет и осма. Господин Мортън обикновено държеше от тази реколта на борда.

— Просто ми дайте цялата бутилка — опита се да се пошегува Евънс. Кенър го беше изнервил. Преди професорът беше превъзбуден до крайност. Сега обаче, в самолета, беше самото спокойствие. Неумолим. Държеше се като човек, който съобщава очевидни истини, макар че на Питър нищо от казаното не му изглеждаше очевидно. — Съвсем се обърках — каза накрая Евънс. — Ако онова, което казвате, е вярно…

Кенър само бавно кимна.

Евънс си помисли: „Оставя ме сам да стигна до извода“. Обърна се към Сара.

— И ти ли знаеше за всички тези неща?

— Не — отвърна Сара. — Но усещах, че нещо не е наред. Джордж беше много разстроен през последните две седмици.

— И мислиш, че затова наговори онези неща на конференцията и после се самоуби?

— Искаше да изложи НФПР — каза Кенър. — Искаше да насочи вниманието на медиите към дейността на организацията. Защото искаше да спре онова, което се готви.

Виното пристигна в кристални чаши. Евънс изгълта своето, подаде чашата си за още и попита:

— И какво се готви?

— Според този списък акциите ще са четири — каза Кенър. — На четири различни места. Приблизително през един ден.

— Какви акции?

Кенър поклати глава.

— Разполагаме с три добри подсказки.

Санжонг опипа салфетката си и каза удивено:

— Това е истински лен. И истински кристал.

— Хубаво, а? — подметна Евънс и отново пресуши чашата си.

— Какви са подсказките? — попита Сара.

— Първата е фактът, че времето не е определено точно. Обикновено се смята, че една терористична акция е прецизно планирана, до минутата. А тези не са.

— Може би групата не е толкова добре организирана.

— Не мисля, че това обяснява нещо. Втората подсказка я получихме тази вечер и е много важна — продължи Кенър. — Както видяхте, в списъка има няколко редуващи се местоположения за тези акции. Човек отново би си помислил, че една терористична групировка ще избере едно място и ще се придържа към него. Но не и тази групировка.

— И защо?

— Предполагам, че е свързано с вида на планираните акции. Навярно има някаква несигурност в самата природа на акцията или в условията, необходими за осъществяването й.

— Доста неясно.

— Повече е, отколкото знаехме преди дванайсет часа.

— А третата подсказка? — попита Евънс и даде знак на стюардесата да му напълни чашата.

— С нея разполагаме от доста време. Определени правителствени агенции наблюдават продажбите на високи технологии с ограничен достъп, които биха могли да послужат за терористични цели. Например следят всичко, което може да се използва за конструиране на ядрени оръжия — центрофуги, определени метали и така нататък. Следят продажбите на всички конвенционални експлозиви от последно поколение. Следят и някои критични биотехнологии. Следят и техниката, която може да се използва за намеса в комуникационните мрежи — такава, която генерира електромагнитни импулси например или високоинтензивни радиочестоти.

— И?

— Правят го чрез мрежови, разпознаващи модели компютри, които търсят повтарящи се модели в огромни маси данни — в този случай най-вече сред хиляди фактури за покупко-продажба. Преди осем месеца компютрите засекли смътен модел, който сочел към общ произход на иначе пръснати из целия свят продажби на определен вид полева и електронна техника.

— И го е разбрал компютърът?

— Компютърът не ти казва тези неща. Той просто докладва за открит модел, по който след това работят агенти на място.

— И?

— Моделът беше потвърден. ПОФ са купували сложни високотехнологични устройства във Ванкувър, Лондон, Осака, Хелзинки и Сеул.

— Какви устройства?

Кенър започна да ги изброява на пръсти.

— Ферментационни резервоари за амонячно оксидиращи бактерии. Средноравнищни дисперсни единици, военна категория. Тектонични импулсни генератори. Свръхзвукови кавитационни генератори. Резонансно-ударни процесорни комплекти.

— Това не ми говори нищо — каза Евънс.

— Като на повечето хора — каза Кенър. — Някои от тях са сравнително стандартна природозащитна технология — като резервоарите за АО бактерии. Използват се за пречистване на индустриални отпадъчни води. Някои са военни, но се продават на свободния пазар. А други са строго експериментални. Но всичките са скъпи.

— Но как ще бъдат използвани? — намеси се Сара.

Кенър поклати глава.

— Никой не знае. Точно това ще открием ние.

— Как мислиш, че ще бъдат използвани?

— Предпочитам да не гадая — каза Кенър и вдигна кошничката с франзелките. — Някой иска ли хляб?