Майкъл Крайтън
Състояние на страх (13)

ЕКИП ВАНУТУ
Вторник, 24 август
11:00

Вкараха го в една съвещателна зала, настаниха го в единия край на дълга маса и насочиха към него видеокамера. „Точно като при показания под клетва“, помисли си той.

Петима млади хора влязоха в стаята и седнаха около масата. Всички бяха облечени небрежно, с дънки и тениски. Дженифър Хейнс ги представи толкова бързо, че Евънс не им запомни имената. Обясни, че всичките били студенти от последните курсове по различни научни дисциплини.

Докато те се настаняваха, Дженифър седна на стола до него и каза:

— Моля да извините Джон за държането му. Притеснен е и се намира под голям натиск.

— Заради делото?

— Да.

— Какъв натиск по-точно?

— Разговорът ни може би ще ви даде някаква представа с какво си имаме работа. — Тя се обърна към другите. — Готови ли сме?

Младежите кимнаха и заотваряха тефтерите си. Камерата се включи. Дженифър каза:

— Разговор с Питър Евънс от „Хасъл и Блак“, вторник, двайсет и четвърти август. Господин Евънс, бихме искали да обсъдим вашите възгледи за доказателствата, потвърждаващи глобалното затопляне. Това не е тест — просто бихме искали да изясним какво мислите по въпроса.

— Добре — каза Евънс.

— Кажете ни какво знаете за доказателствата, потвърждаващи наличието на глобално затопляне.

— Ами — започна Евънс, — знам, че температурата в световен мащаб през последните двайсет или трийсет години се е повишила значително като резултат от увеличеното количество въглероден двуокис, отделяно от индустрията, когато се изгарят изкопаеми горива.

— Добре. И като казвате, че се е повишила значително, колко по-точно имате предвид?

— С около един градус, струва ми се.

— По Фаренхайт или по Целзий?

— По Фаренхайт.

— И това повишаване е станало в рамките на двайсет години?

— Двайсет или трийсет, да.

— А по-рано през двайсети век?

— Температурата се е повишавала и тогава, но не толкова бързо.

— Добре — каза тя. — Сега ще ви покажа една диаграма… — Тя измъкна една диаграма^[1] от прозрачна папка:

— Това познато ли ви е? — попита тя.

— Виждал съм го — каза Евънс.

— Взето е от базата данни на НАСА-Годард, която се използва от ООН и други организации. Смятате ли ООН за достоверен източник на информация?

— Да.

— Значи можем да смятаме тази диаграма за точна? За неманипулирана?

— Да.

— Добре. Знаете ли какво показва тази диаграма?

Дотолкова Евънс можеше да разчете.

— Това е средната глобална температура от всички метеорологични станции по света за последните стотина години.

— Точно така — каза тя. — И какво разбирате вие от показанията в нея?

— Ами — започна той, — диаграмата показва същото, за което говорех преди малко. — Посочи червената линия. — Световните температури са започнали да се повишават някъде от 1890-а, но рязкото им повишаване започва някъде около 1970-а, когато индустриализацията е най-интензивна, което е и истинското доказателство за глобалното затопляне.

— Добре — каза тя. — Значи бързото покачване на температурата от 1970-а насам е причинено от какво?

— От покачващите се нива на въглероден двуокис от индустриализацията.

— Добре. С други думи, въглеродният двуокис се увеличава и температурите се увеличават.

— Да.

— Добре. Така, вие споменахте, че температурите започват да се повишават от 1890-а докъм 1940-а. И това се вижда на диаграмата. Какво е причинило това повишаване? Въглеродният двуокис ли?

— Ъъм… не съм сигурен.

— Защото през 1890-а индустриализацията е била нищожна в сравнение с днес, а вижте колко се е повишила температурата. Увеличило ли се е количеството въглероден двуокис през 1890-а?

— Не съм сигурен.

— В действителност наистина се е увеличило. Ето една диаграма, която показва нивата на въглероден двуокис и температурата.

— Добре — каза Евънс. — Точно каквото може да се очаква. Въглеродният двуокис се повишава и води до повишаване на температурите.

— Така — каза тя. — Сега искам да насоча вниманието ви към периода от 1940-а до 1970-а. Както виждате, през този период глобалните температури всъщност са се понижили. Виждате ли?

— Да…

— Нека ви покажа диаграма за този период. — Тя извади поредната диаграма.

— Това е период от трийсет години. Една трета от века, през която температурите са се понижавали. Насажденията страдали от слана през лятото, ледниците в Европа нараствали. Какво е причинило понижаването на температурите?

— Не знам.

— Увеличавало ли се е количеството на въглероден двуокис през въпросния период?

— Да.

— Значи, ако увеличаващият се въглероден двуокис е причината за повишаването на температурите, защо не е повишил температурите през периода от 1940-а до 1970-а?

— Не знам — каза Евънс. — Сигурно е имало и друг фактор. Или пък е било аномалия. В световен мащаб често се наблюдават аномалии. Вижте само фондовия пазар.

— Имало ли е на фондовия пазар аномалии, които продължават трийсет години?

Той сви рамене.

— Или пък може да е било заради саждите. Или някакво вещество във въздуха. По онова време са се изхвърляли много твърди частици, преди да бъдат въведени екологичните закони. Или пък някакъв друг фактор.

— Тези диаграми показват, че въглеродният двуокис се е покачвал стабилно, за разлика от температурата. Тя се повишава, пада, после пак се повишава. И въпреки това, ако ви разбирам правилно, вие все още се убеден, че именно въглеродният двуокис е причинил последното повишаване в температурите?

— Да. Всички знаят, че той е причината.

— Тази диаграма притеснява ли ви в някаква степен?

— Не — каза Евънс. — Признавам, че повдига някои въпроси, но пък не всичко се знае за климата. Така че — не. Диаграмата не ме притеснява.

— Добре. Радвам се да го чуя. Казахте, че тази диаграма показва средните стойности, измерени в метеорологични станции по целия свят. Доколко може да се разчита на тези данни, как мислите?

— Нямам представа.

— Ами например в края на деветнайсети век данните се събирали от хора, които отивали навън при една малка кутия и два пъти на ден записвали температурата. Може и да са пропускали от време на време. Може някой от близките им да се е разболял. И е трябвало да попълват данните по-късно.

— По онова време — може би.

— Така. Но колко точни според вас са записите на температурните данни от Полша през трийсетте години? Или от руските провинции от 1990-а насам?

— Не много точни, предполагам.

— И аз бих се съгласила с тази оценка. Така че през последните сто години значителен брой от метеорологичните станции, включени в проучването, може да не са предоставили достоверна информация с високо качество.

— Възможно е — каза Евънс.

— За целия този период коя страна според вас има най-добре поддържаната мрежа от метеорологични станции, покриващи голяма територия?

— Щатите?

— Именно. Мисля, че по това не може да има спор. Ето друга диаграма.

— Тази диаграма прилича ли на първата, която видяхме, за глобалната температура?

— Не съвсем.

— Каква е промяната в температурата от 1880-а до наши дни?

— Като че ли, ъъъ, една трета от градуса.

— Една трета от градус по Целзий за сто и двайсет години. Не изглежда особено значително. — Тя посочи диаграмата. — И коя е била най-топлата година през последното столетие?

— Като че ли деветстотин трийсет и четвърта.

— Според вас показва ли тази диаграма наличието на глобално затопляне?

— Амии. Температурата се е повишила.

— През последните трийсет години — да. Но през трите десетилетия преди това се е понижавала. А настоящите температури в САЩ са приблизително същите като през трийсетте години на двайсети век. Така че — потвърждава ли тази диаграма наличието на глобално затопляне?

— Да — каза Евънс. — Просто в Щатите то не е толкова значително, колкото в останалата част на света, но все пак го има.

— Притеснява ли ви фактът, че най-точните температурни записи показват най-малко затопляне?

— Не. Защото глобалното затопляне е глобално явление. Не засяга само Щатите.

— Ако трябваше да защитавате тези диаграми в съдебна зала, смятате ли, че бихте могли да убедите съдебните заседатели в своята позиция? Или те ще разгледат диаграмата и ще кажат — тая работа с глобалното затопляне е изсмукана от пръстите?

— Подвеждане на свидетеля — каза той през смях.

Всъщност беше леко обезпокоен. Но само леко. И преди беше чувал подобни твърдения на екологични конференции. Лобистите на индустрията можеха да те засипят с данни, които са изопачили предварително, и да изнесат убедителна, добре подготвена реч, която, без да се усетиш, те изпълва със съмнения.

Сякаш прочела мислите му, Дженифър каза:

— Тези диаграми показват действителни данни, Питър. Температурни записи от Института за космически изследвания към Колумбийския университет. Нива на въглероден двуокис от Мауна Лоа и ледниците в Антарктика^[2]. И всичките са събрани от изследователи, които твърдо вярват в наличието на глобално затопляне.

— Да — каза той. — Защото всеобщото мнение на учените по целия свят гласи, че глобалното затопляне е факт и че то представлява заплаха за цялата планета.

— Добре — спокойно каза тя. — Радвам се, че всичко това не повлия на възгледите ви. Сега да се насочим към други въпроси. Дейвид?

Един от студентите се наведе напред.

— Господин Евънс, бих искал да поговорим за използването на земята, за градския островен ефект на затопляне и за сателитните данни относно температурата на тропосферата.

Евънс си помисли: „О, Господи“. Но само кимна и каза:

— Добре…

— Един от въпросите, които бихме искали да засегнем, е как температурата на повърхността се влияе от използването на земята. Запознат ли сте с този въпрос?

— Всъщност не. — Той си погледна часовника. — Честно казано, вие работите в дълбочина на подробностите, която е извън моите възможности. Аз просто слушам какво казват учените и…

— А ние се подготвяме за съдебен процес — каза Дженифър — въз основа на онова, което казват учените. Съдебната битка ще се води точно на такова ниво на научна трудност.

— Битка? — Евънс сви рамене. — Че кой ще ви опонира? Няма уважаван учен на света, който да не вярва в наличието на глобално затопляне.

— Точно тук грешите — каза тя. — Защитата ще призове професори от МТИ, Харвард, Колумбия, Дюк, Вирджиния, Колорадо, Бъркли и други престижни университети. Ще призоват бившия президент на Националната академия на науките. Може да призоват дори няколко нобелови лауреати. Ще докарат професори от Англия, от германския институт „Макс Планк“, от Стокхолмския университет в Швеция. Тези учени ще твърдят, че глобалното затопляне е в най-добрия случай недоказано, а в най-лошия — чиста фантазия.

— Изследванията им, без съмнение, са финансирани от едрата индустрия.

— Някои да. Но не всички.

— Значи са свръхконсервативни.

— Фокусът на процеса ще е върху данните — каза тя.

Евънс ги погледна и видя тревогата по лицата им. И си помисли: „Те наистина мислят, че могат да загубят делото“.

— Но това е абсурдно — каза Евънс. — Стига само да прочетете вестниците или да гледате телевизия…

— Вестниците и телевизията са податливи на грижливо дирижирани медийни кампании. За разлика от съдебните процеси.

— Ами тогава оставете масмедиите — каза Евънс — и просто прочетете научните списания…

— Правим го. Не всички биха били от полза за нашата кауза. Господин Евънс, имаме още доста работа. Така че по-добре се успокойте, за да можем да продължим.

В този момент телефонът иззвъня и Болдър го измъкна от това мъчение.

— Пратете онова момче от „Хасъл и Блак“ в офиса ми — каза той. — Мога да му отделя десет минути.