Майкъл Крайтън
Състояние на страх (42)

НА ПЪТ
Петък, 8 октомври
06:04

Самолетът летеше в ослепителната утринна светлина. Сара спеше. Санжонг работеше нещо на лаптопа си. Кенър гледаше през прозореца.

— Добре де, кажи какво прекъсна на случаен принцип? — попита Евънс.

— Коничните заряди — отговори Кенър. — Бяха наредени в прецизен модел, през сто метра. Прекъснах петдесет на случаен принцип, повечето в източния край на редицата. Това ще е достатъчно да предотврати генерирането на резонансна вълна.

— И няма да има айсберг?

— Това е идеята.

— И защо отиваме в Хелзинки?

— Не отиваме в Хелзинки. Казах го заради техника. Отиваме в Лос Анжелис.

— Добре де. Защо отиваме в Лос Анжелис?

— Защото там ще се проведе конференцията на НФПР за резките климатични промени.

— Всичко това е свързано с конференцията?

Кенър кимна.

— Онези типове са се опитали да откъснат айсберг, който да съвпадне по време с конференцията?

— Именно. Всичко е част от добре замислен план за привличане на медийното внимание. Прави се непрекъснато — уреждаш събитие с добри кадри, което да придаде тежест на посланието ти.

— Изглеждаш дяволски спокоен — каза Евънс.

— Така се прави, Питър. — Кенър сви рамене. — Екологичните въпроси не излизат от само себе си на преден план в медиите, за да привлекат общественото внимание.

— Какво имаш предвид?

— Ами, да вземем твоето любимо плашило, глобалното затопляне. Опасността от глобално затопляне беше обявена драматично от един известен климатолог, Джеймс Хансен, през осемдесет и осма. Той свидетелства пред общата комисия на Сената и Камарата на представителите, оглавявана от сенатор Уърт от Колорадо. Изслушването беше насрочено за юни, така че Хансен да представи тезата си по време на горещата вълна. Всичко беше нагласено от самото начало.

— Не е кой Знае какво — каза Евънс. — Законно е да използваш правителствено изслушване като начин да уведомиш обществеността…

— Така ли? Значи според теб няма разлика между правителствено изслушване и пресконференция?

— Казвам само, че изслушванията са били използвани с такава цел много пъти и преди.

— Вярно е. Но това не прави изслушването, за което говорим, по-малко манипулативно. А и свидетелството на Хансен не е единственият пример за медийна манипулация в рекламната кампания на глобалното затопляне. Спомни си нанесените в последната минута промени в доклада на МККП за деветдесет и пета.

— МККП? Какви промени в последната минута?

— ООН създаде Междуправителствената комисия по климатичните промени в края на осемдесетте. Както сам знаеш, МККП е огромна сбирщина от бюрократи и учени, които са под чехъла на бюрократите. Идеята беше, понеже въпросът е от глобално значение, ООН да следи климатичните изследвания и докладите по въпроса на всеки няколко години. Първият доклад от 1990-а гласеше, че би било много трудно да се установи влиянието на човешката дейност върху климата, макар всички да са силно загрижени, че такова влияние може да съществува. Докладът от 1995-а обаче обявяваше недвусмислено, че вече има „забележимо влияние на човешкия фактор“ върху климата. Това помниш ли го?

— Смътно.

— Е, твърдението за „забележимо влияние на човешкия фактор“ беше включено в резюмето на доклада след като самите учени си бяха свършили работата. В оригиналния си вид документът казва, че учените не могат да установят със сигурност човешкото влияние върху климата и не знаят кога ще са в състояние да го правят. Изрично казваха: „не знаем“. Това изявление беше заличено и заменено с ново изявление за съществуването на забележимо влияние на човешкия фактор. Доста голяма промяна.

— Това вярно ли е? — попита Евънс.

— Да. Промяната на документа предизвика брожение сред учените навремето и много защитници и противници на промяната се изказаха публично по въпроса. Като четеш твърденията и контратвърденията им, не можеш да се ориентираш със сигурност кой казва истината. Но сега сме в ерата на интернет. Можеш да намериш онлайн оригиналните документи и списъка с внесените промени и да прецениш сам. Прегледът на действителните промени в текста дава ясно да се разбере, че МККП е политическа, а не научна организация.

Евънс сбърчи чело. Не знаеше как да отговори на това. Беше чувал за МККП, разбира се, макар да не знаеше много за нея…

— Но моят въпрос е по-прост, Питър. Ако нещо съществува реално, ако е истински проблем, по който трябва да се действа, защо защитниците му трябва да прибягват до преувеличения? Защо трябва да има грижливо дирижирани медийни кампании?

— Не мога да ти дам еднозначен отговор — каза Евънс. — Медиите са пренаселен пазар. Хората са засипвани с хиляди послания ежеминутно. Трябва да вдигнеш шум — и да, може би да преувеличиш малко — ако искаш да привлечеш вниманието им. И да се опиташ да мобилизираш целия свят, за да бъде подписано споразумението от Киото.

— Добре, дай да поговорим за това. Когато през лятото на осемдесет и осма Хансен обяви, че глобалното затопляне е факт, той предсказа покачване в температурите от 0,35 градуса по Целзий през следващите десет години. Знаеш ли какво е действителното покачване?

— Сигурен съм, че ще ми кажеш, че е било по-малко.

— Много по-малко, Питър. Доктор Хансен е надценил покачването с триста процента. Действителната цифра е 0,11 градуса.

— Добре. Но все пак е имало покачване.

— А десет години след изслушването му пред сенатската комисия той каза, че разбирането ни за силите, управляващи климатичните промени, е толкова неадекватно, че дългосрочните прогнози са невъзможни.

— Не може да е казал такова нещо!

Кенър въздъхна.

— Санжонг?

Санжонг затрака по клавиатурата на лаптопа си.

— Протоколи на Националната академия на науките, октомври 1998-а^[1].

— Хансен не е казал, че прогнозирането е невъзможно.

— Казал е, цитирам: „Факторите, водещи до дългосрочни промени в климата, не са познати с точност, достатъчна за дефиниране на бъдещите климатични промени“, край на цитата. Освен това казва, че за в бъдеще учените трябва да използват повече от един сценарий, за да дефинират кръг от възможни климатични промени.

— Е, това не е точно…

— Престани да увърташ — каза Кенър. — Казал го е. Защо според теб Болдър се притеснява за свидетелите си по делото Вануту? Точно заради изявления като това. Както и да се опитваш да го перифразираш, то си остава ясно изявление за недостатъчни познания. И далеч не е единственото. Самата МККП е правила много изявления в този смисъл^[2].

— Но Хансен все така вярва в глобалното затопляне, нали?

— Да, вярва. А прогнозата му от осемдесет и осма е неточна с триста процента — каза Кенър.

— И какво от това?

— Ти просто не искаш да помислиш какво означава една толкова голяма грешка — каза Кенър. — Сравни я с други сфери. Например, когато НАСА изстреля ракетата-носител с „Марс Роувър“, обявиха, че след двеста петдесет и три дни „Роувър“ ще кацне на повърхността на Марс в 20:11 часа, калифорнийско време. В действителност той кацна в 20:35. Това е грешка от няколко хилядни от процента. Хората от НАСА са знаели за какво говорят.

— Добре де. Но има неща, които изискват приблизителна оценка.

— Напълно си прав — каза Кенър. — Хората непрекъснато правят приблизителни оценки. На продажбите си, на печалбата си, на датите за доставка, на… между другото, ти правиш ли си приблизителна оценка на данъците, които трябва да платиш?

— Да, на всяко тримесечие.

— И колко точна трябва да е тази оценка?

— Е, няма написано правило…

— Питър. Колко точна трябва да е, за да не те глобят?

— Може би петнайсет процента.

— Значи ако си сгрешил с триста процента, ще трябва да платиш глоба?

— Да.

— Хансен е сгрешил с триста процента.

— Климатът не е данъчна декларация.

— В реалния свят на човешкото познание — каза Кенър — да сгрешиш с триста процента се приема като знак, че не познаваш добре онова, което оценяваш. Ако се качиш на самолет и пилотът ти каже, че полетът ще продължи три часа, а пристигнеш след един, какво ще си помислиш — че пилотът си разбира от работата, или не?

Евънс въздъхна.

— Климатът е много по-сложно нещо.

— Да, Питър, така е. Климатът наистина е по-сложен. Толкова е сложен, че никой не е успял да предскаже с точност какъв ще бъде в бъдеще. Макар да се харчат милиарди долари и стотици хора да се опитват — по целия свят. Защо се съпротивляваш на тази неудобна истина?

— Прогнозите за времето сега са много по-добри — каза Евънс. — И това е заради компютрите.

— Да, прогнозирането на времето се е подобрило. Само че никой не се опитва да направи прогноза за повече от десет дни напред. А хората, занимаващи се с компютърно моделиране, предсказват каква ще е температурата след сто години. Понякога след хиляда или след три хиляди.

— И се справят все по-добре.

— Там е работата, че не се справят по-добре. Виж — каза Кенър. — Едно от най-мащабните явления в глобалния климат е течението Ел Ниньо. Възниква приблизително през четири години. Само че климатичните модели не могат да го предскажат — нито кога ще възникне, нито колко ще продължи, нито с каква интензивност. Ако не можеш да предскажеш Ел Ниньо, то стойността на прогнозите ти и в други сфери вече е под съмнение.

— Чух, че можели да предсказват Ел Ниньо.

— Имаше такива твърдения през деветдесет и осма. Но не е вярно^[3]. — Кенър поклати глава. — Науката за климата просто още не съществува, Питър. Някой ден ще я има. Но сега — не.