Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
State of Fear, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Майкъл Крайтън. Състояние на страх

ИК „Бард“, 2005

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954-585-637-8

История

  1. — Добавяне

СЕНЧЪРИ СИТИ
Събота, 9 октомври
09:08

Налетя на Хърб Лоуенстайн в коридора на път към съвещателната зала.

— Господи! — възкликна Лоуенстайн. — Къде беше, по дяволите? Никой не можа да те открие.

— Имах да свърша една поверителна работа за клиент.

— Следващия път кажи на проклетата си секретарка как може да се свърже с теб. Изглеждаш ужасно. Какво е станало, бил ли си се? А това над ухото ти какво е? Боже, шевове ли са?

— Паднах.

— Да бе. За кой клиент беше поверителната работа?

— За Ник Дрейк, щом искаш да знаеш.

— Странно. Нищо не ми спомена.

— Така ли?

— Да, а тъкмо си тръгна. Цяла сутрин бях с него. Много е недоволен заради документа, който оттегля десетте милиона дарение от фондацията на Мортън. И особено от онази клауза.

— Знам — каза Евънс.

— Иска да знае откъде се е взела.

— Знам.

— Откъде се взе?

— Джордж ме помоли да не разкривам това.

— Джордж е мъртъв.

— Официално не е.

— Това са глупости, Питър. Откъде се взе клаузата?

Евънс поклати глава.

— Съжалявам, Хърб. Имам изрични указания от клиента.

— Работим за една и съща фирма, ако не си забравил. Той е и мой клиент.

— Инструктира ме писмено, Хърб.

Писмено? Друг път. Джордж никога не пишеше нищо.

— Лично, на ръка — каза Евънс.

— Ник иска отмяна на условията по документа.

— Не се съмнявам.

— И аз му казах, че ще имаме грижата.

— Не виждам как може да стане.

— Мортън не беше в състояние да разсъждава разумно.

— Знаеш, че това не е вярно, Хърб — каза Евънс. — Каниш се да вземеш десет милиона от завещанието му и ако някой пошушне в ухото на дъщеря му…

— Тя е непоправима наркоманка…

— … която поглъща пари като маймуна банани. Та ако някой й пошушне в ухото, тази фирма ще носи отговорност за десет милиона плюс наказателно обезщетение за опит за измама. Говорил ли си с другите старши партньори за това?

— Опитваш се да пречиш.

— Опитвам се да бъда предпазлив. Може би трябва да изразя притеснението си в имейл и да ти го изпратя.

— Не е това начинът да се напредне в тази фирма, Питър.

— Мисля, че действам в интерес на фирмата. И определено не виждам как можеш да обезсилиш този документ, без, най-малкото, преди това да поискаш писмени становища на външни прависти.

— Само дето никой външен правист не би подкрепил… — Той млъкна и изгледа ядосано Евънс. — Дрейк ще иска да говори с теб за това.

— Да заповяда.

— Ще му кажа, че ще му звъннеш.

— Добре.

Лоуенстайн продължи по пътя си, но след две крачки се обърна.

— И каква беше тази история с полицията и жилището ти?

— Обраха ме.

— И какво са търсили? Наркотици?

— Не, Хърб.

— Наложи се секретарката ми да излиза от работа, за да се оправи вместо теб с полицаите.

— Вярно е. Беше лична услуга. И след работно време, доколкото си спомням.

Лоуенстайн изсумтя и тръгна с бърза крачка по коридора.

Евънс си напомни да звънне на Дрейк. И да приключи с тази история.