Майкъл Крайтън
Състояние на страх (55)

В ГОРАТА
Понеделник, 11 октомври
11:11

Кенър се намираше на двайсет и пет километра оттам — караше на изток по шосе 47 и слушаше честотата на Сара. Предавателят й още беше включен, прикрепен за колана й. Трудно му беше да прецени какво става, защото всяка светкавица предизвикваше статичен шум, който траеше петнайсетина секунди. Все пак схвана основното — Евънс и Сара бяха излезли от джипа, но светкавиците не бяха спрели. Тъкмо напротив — изглежда, ги бяха последвали.

Кенър не беше спрял да крещи в предавателя си, за да се свърже със Сара, но не успяваше — тя може би беше намалила звука или… не искаше да мисли за по-вероятното. Непрекъснато повтаряше: „Вас следват!“ — крещеше го отново и отново.

Но тя не отговаряше.

След поредния статичен шум Кенър смени каналите.

— Санжонг?

— Да, професоре?

— Слушаш ли?

— Да.

— Къде си? — попита Кенър.

— На шосе 190, движа се на север. Приблизително на пет километра от паяжината.

— Има ли светкавици при теб?

— Не. Но тук дъждът едва сега започва. Пръска слабо.

— Добре. Ще ти се обадя пак.

Включи отново на канала на Сара. Пак статичен шум, но отслабващ.

— Сара! Чуваш ли ме? Сара! Сара!

Чу кашляне, далечно и глухо.

— Сара!

Прещракване. Нещо изпращя. Някой бъзикаше радиото. Кашлица.

— Аз съм Питър. Питър Евънс.

— Какво става?

— … е мъртва.

— Какво?

— Мъртва е. Сара е мъртва. Удари я тухла и тя падна, а после една мълния удари право в нея — и е мъртва. Тук съм, до нея. Мъртва е, мамка му, мъртва е…

— Опитай дишане уста в уста.

— Казвам ти, мъртва е.

— Питър. Уста в уста!

— О, Господи… синя е…

— Това означава, че е жива, Питър.

— … като труп, като… труп…

— Питър, чуй ме!

Но Евънс не чуваше нищо. Идиотът му с идиот беше сложил пръст на бутона за предаване и не се сещаше да го пусне. Кенър безпомощно изпсува. А после от радиото изригна силен статичен шум. Кенър знаеше какво означава това.

Нова светкавица. Силна.

— Санжонг?

Вече и по канала на Санжонг се чуваше само статичен шум. Десет секунди, петнайсет. Значи и при Санжонг бе имало светкавица. Едва сега Кенър разбра каква трябва да е причината.

Санжонг най-после се включи, кашляше.

— Как си?

— Удари светкавица. Съвсем до колата. Направо не е за вярване, буквално на сантиметри.

— Санжонг — каза Кенър. — Мисля, че е заради радиостанциите.

— Сериозно?

— Откъде ги взехме?

— Получих ги с Федерал Експрес от Вашингтон.

— Пакетът лично ли ти беше доставен?

— Не. Доставили са го в мотела. Собственикът ми го даде, когато се настаних… Но кутията беше запечатана.

— Изхвърли я — каза Кенър.

— Тук няма покритие на мобилните. Няма как да поддържаме връзка…

И нищо повече. Само статичен шум.

— Питър.

Никакъв отговор. Само тишина. Дори и статичен шум нямаше.

— Питър. Отговори ми. Питър. Чуваш ли ме?

Нищо. Мълчание.

Кенър изчака няколко секунди. Евънс не отговаряше.

Първите капки дъжд нашариха предното стъкло на Кенър. Той свали прозореца и изхвърли радиостанцията.

Но беше се отдалечил и стотина метра, когато зад него удари мълния.

Определено беше заради радиостанциите.

Някой се беше добрал до тях. Във Вашингтон? Или в Аризона? Можеше само да гадае, а и в момента това нямаше значение. Грижливо координираният им план вече беше неизпълним. Ситуацията изведнъж беше станала крайно опасна. Бяха планирали да ударят трите ракетни реда едновременно. Сега това нямаше как да стане. Разбира се, той все още можеше да свърши своята част от работата. Ако Санжонг беше жив, също би могъл да стигне до втората паяжина, но атаката им нямаше да е координирана. Ако един от двамата закъснееше, екипът при втората паяжина щеше да бъде предупреден по радиото и щеше да чака в засада. В това Кенър изобщо не се съмняваше.

А Сара и Евънс бяха или мъртви, или извън строя. Колата им беше повредена. Със сигурност нямаше да стигнат до третата паяжина.

Така. Значи една обезвредена паяжина. Може би две.

Щеше ли да е достатъчно?

Може би.

Погледна пътя напред — бледа ивица под тъмните небеса. Не се питаше дали приятелите му са живи, или не. Може би и тримата бяха мъртви. Но ако той не спреше бурята, стотици щяха да загинат. Деца, цели семейства. Хартиени чинии за пикник щяха да се белеят в калта, докато спасителите изравят телата.

Трябваше да намери начин да я спре.

Караше напред, в бурята.