Майкъл Крайтън
Състояние на страх (16)

БЕВЪРЛИ ХИЛС
Вторник, 24 август
17:04

Когато стигна до апартамента си и паркира в гаража срещу алеята, почти се беше стъмнило. Докато се качваше по задното стълбище, хазяйката подаде глава през прозореца и каза:

— За малко ги изпуснахте.

— Кои?

— Хората от кабелния сервиз. Тъкмо си тръгнаха.

— Не съм викал кабелен сервиз — каза той. — Пуснахте ли ги?

— Не, разбира се. Казаха, че ще ви изчакат. Тъкмо си тръгнаха.

Евънс не беше чувал хора от кабелен сервиз да чакат когото и да било.

— Колко чакаха?

— Не много. Десетина минути.

— Добре.

Стигна до площадката на втория етаж. На бравата беше закачена бележка „Съжаляваме, че ви изпуснахме“. И с по-малки букви: „Обадете се за уговорка“.

И тогава разбра какъв е проблемът. Записаният адрес беше Роксбъри 2119. Неговият беше Роксбъри 2129. Само че бележката с адреса беше на предната врата, а не на задната. Просто бяха сгрешили. Вдигна изтривалката да провери ключа, който държеше там. Беше си на мястото — точно където го беше оставил. Не беше местен — около него се беше събрала прах.

Отключи и влезе. Отиде при хладилника и видя старата кофичка кисело мляко. Трябваше да прескочи до супермаркета, но беше прекалено уморен. Провери телефонния секретар за съобщения от Джанис или Каръл. Нямаше. Е, сега вече и Дженифър Хейнс влизаше в сметките, но тя си имаше приятел, беше от Вашингтон и… той знаеше, че просто няма да се получи.

Замисли се дали да не се обади на Джанис, но се отказа. Взе си душ и реши да си поръча пица за вкъщи. Полегна да си почине за няколко минути, преди да се обади. И заспа моментално.