Майкъл Крайтън
Състояние на страх (5)

ТОКИО
Вторник, 1 юни
10:01

МКЕИ, Международният консорциум за екологична информация, се намираше в малка тухлена сграда непосредствено до студентското градче на университета Кейо Мита. За случайния наблюдател МКЕИ изглеждаше част от университета, дори имаше същия девиз („Calamus Gladio Fortior“^[1]), но в действителност беше независим. Центърът на сградата се състоеше от малка съвещателна зала с подиум и два реда по пет стола с лице към екрана отпред.

В десет сутринта директорът на МКЕИ Акира Хитоми стоеше на подиума и следеше с поглед американеца, който се настаняваше на един от столовете. Американецът беше едър човек, не висок, но широкоплещест и с гърди като буре — същински атлет. За толкова едър мъж се движеше много леко и тихо. Непалският офицер влезе след него, тъмнокос и напрегнат. Седна зад и леко встрани от американеца. Хитоми им кимна мълчаливо от подиума.

Осветлението в облицованата с дървена ламперия стая постепенно намаля. От всички страни дървените панели се плъзнаха безшумно и разкриха огромните плоски екрани отзад. Някои от екраните се плъзнаха също толкова плавно напред.

Вратата се затвори и се заключи с прещракване. Едва тогава Хитоми заговори:

— Добро утро, Кенър-сан. — На централния екран се изписа „Хими Акира“ на английски и японски. — Добро утро и на вас, Тапа-сан. — Хитоми отвори много малък и много тънък сребрист лаптоп. — Днес ще ви представя данни от последните двайсет и един дни, валидни допреди приблизително двайсет минути. Те са резултат от нашия съвместен проект, „Дърво Акамаи“.

Двамата посетители кимнаха. Кенър се усмихна в очакване. „И с право“, помисли си Хитоми. Единствено тук в целия свят можеше да се види такава презентация, защото агенцията на Хитоми беше световен лидер в събирането и обработването на електронна информация. На екраните започнаха да се появяват образи, един след друг. Приличаха на корпоративно лого — зелено дърво на бял фон с надпис „ДИГИТАЛНИ МРЕЖОВИ РЕШЕНИЯ ДЪРВО АКАМАИ“.

Името и образът бяха избрани заради приликата им с действителни интернетски компании и техните емблеми. За последните две години сървърите в мрежата на „Дърво Акамаи“ се бяха превърнали в грижливо конструирани капани. Съдържаха многопластови вторични мрежи с четворна проверка, заложени в академични и бизнес домейни. Това им позволяваше да проследяват в обратна посока връзката от сървър до потребител с осемдесет и седем процента достоверност. Бяха заложили стръвта си в мрежата миналата година, отначало с обикновена информация, а по-нататък с все по-сочни хапки.

— Нашите сайтове отразяваха сайтове, посветени на традиционната геология, приложната физика, екологията, гражданското инженерство и биогеографията — почна Хитоми. — За да привлечем сериозни дайвъри, типичната информация включваше данни за употребата на експлозиви в сеизмичните замервания, тестовете за устойчивостта на сгради при вибрации и земни трусове, а в океанографските ни сайтове — данни за урагани, цунами и така нататък. Всичко това ви е известно.

Кенър кимна.

Хитоми продължи:

— Знаехме, че имаме насреща си разпръснат враг, и умен при това. Потребителите често оперират зад филтриращи програми от типа на родителския контрол или използват тинейджърски акаунти на „Америка Он Лайн“, или намекват, че са малолетни хакери. Само че не са нищо такова. Те са добре организирани, търпеливи и упорити. През последните седмици разбрахме още неща.

На екрана се появи списък.

— От голяма група сайтове и дискусионни групи нашите системни програмисти отделиха сериозните дайвъри, групирани около следните тематични категории:

Аарус, Дания

Австралийска военна история

Аргонови/кислородни двигателни системи

Високоволтови изолатори

Жичнонасочвани снаряди

Кавитация (твърдо вещество)

Калиев хидроокис

Клетъчен код

Контролирано разрушаване

Мисионерски дневници на Тихия океан

Мрежово информационно кодиране

Насочени експлозиви (със закъснител)

Национален фонд за природните ресурси (НФПР)

Национален център за земетръсна информация (НЦЗИ)

Овладяване на наводнения

Понтонни морски диги

Прескот, Аризона

Сеизмични сигнатури, геология

Средноокеанска предавателна мрежа (СОПМ)

Твърдо ракетно гориво

Токсини и невротоксини

Фондация за опазване на дъждовните гори (ФОДГ)

Хило, Хаваи

Шинкаи 2000

— Впечатляващ, макар и мистериозен списък — каза Хитоми. — Ние обаче разполагаме с филтри, които идентифицират потребителите с професионални познания. Това са хора, които атакуват защитните системи, залагат троянски коне, диви паяци и всякакви други вируси. Много от тях търсят списъци с номера на кредитни карти. Но не всички.

Пръстите му заиграха по клавиатурата на малкия компютър и образите се промениха.

— Добавихме всяка от тези теми във вторичната си защитна мрежа, като ги направихме допълнително лепкави; накрая включихме намеци за предстояща изследователска информация под формата на електронна кореспонденция между учени от Австралия, Германия, Канада и Русия. Тълпата не закъсня, оставаше ни само да следим трафика. Накрая отделихме една сложна връзка — Торонто, Чикаго, Ан Арбър, Монреал — която се простира и на двата американски бряга, също в Англия, Франция и Германия. Касае се за сериозна алфа-екстремистка група. Твърде е възможно вече да са убили един учен в Париж. Чакаме нова информация във връзка с това. Само че френските власти понякога са… бавни.

— И какъв е в момента делта-клетъчният трафик? — попита Кенър.

— Клетъчният трафик се увеличава. Имейлите са кодирани. Ясно е, че имаме проект в движение — глобален по мащаб, изключително сложен и също толкова скъп.

— Но не знаем какъв е.

— Засега да.

— Тогава най-добре проследете парите.

— Правим го. Навсякъде. — Хитоми се усмихна криво. — Само въпрос на време е кога някоя от онези рибки ще налапа въдицата.