Майкъл Крайтън
Състояние на страх (30)

ХОЛМБИ ХИЛС
Вторник, 5 октомври
20:03

— Мисля, че заслужавам обяснение — каза Евънс. Кенър беше коленичил и слагаше белезници на двамата мъже на пода. Първият още беше в безсъзнание.

— Модулиран тазер — каза Кенър. — Изстрелва стреличка от петстотин мегахерца, която произвежда четири милисекунди токов удар, дезактивиращ церебралните функции. Просто падаш. Незабавна загуба на съзнание. Но продължава само няколко минути.

— Не — каза Евънс. — Имах предвид…

— Защо съм тук ли? — каза Кенър и вдигна глава с лека усмивка.

— Да.

— Той е приятел на Джордж — каза Сара.

— Така ли? И откога?

— Откакто всички ние се запознахме, преди известно време — каза Кенър. — А вярвам, познавате и моя колега, Санжонг Тапа.

Стегнатият атлетичен млад мъж с тъмна кожа и ниска подстрижка влезе в стаята. Както и преди, Евънс не пропусна да забележи военната му стойка и британския акцент.

— Осветлението е включено навсякъде, професоре — каза Санжонг Тапа. — Да се обадя ли на полицията?

— Още не — каза Кенър. — Ела да ми помогнеш. — С общи усилия двамата пребъркаха нападателите. — Както си и мислех — каза Кенър и се изправи. — Никакви документи за самоличност.

— Кои са?

— Това ще го оставим на полицията — отвърна Кенър. Мъжете започваха да кашлят и да идват на себе си. — Санжонг, да ги преместим при входната врата. — Извлякоха натрапниците от стаята и Евънс остана сам със Сара.

— Как Кенър е влязъл в къщата?

— Беше в мазето. Претърсва къщата почти целия следобед.

— А ти защо не ми каза?

— Защото аз я помолих — отговори Кенър от прага. — Не бях сигурен за вас. Нещата са сложни. — Той потри ръце. — Е, да погледнем какво има в плика, какво ще кажете?

— Да. — Сара седна на дивана и отвори плика. Вътре имаше само един лист, прилежно сгънат. Тя плъзна невярващо поглед по него и на лицето й се изписа разочарование.

— Какво е това? — попита Евънс.

Без да каже нищо, тя му го подаде.

Беше сметка от компания за излагане на художествени произведения „Едуардс“ от Торънс, Калифорния, за изпълнението на дървен пиедестал като основа за статуя на Буда. С дата отпреди три години.

 

 

Дълбоко разочарован, Евънс се тръшна на дивана до Сара.

— Какво? — каза Кенър. — Вече се отказахте, така ли?

— Не знам какво друго може да се направи.

— Като за начало — какво точно ви каза Джордж Мортън?

— Не си спомням думите му дословно.

— Каквото си спомняте.

— Каза, че било поговорка. Нещо като „Всичко, което е важно, е близо до мястото, където седи Буда“.

— Не. Това е невъзможно — категорично каза Кенър.

— Защо?

— Не би казал такова нещо.

— Защо?

Кенър въздъхна.

— Мислех, че е очевидно. Ако е давал указания — на което разчитаме, — нямаше да е толкова мъгляв. Значи трябва да е казал нещо друго.

— Само това си спомням — каза Евънс малко обидено. Намираше отривистите маниери на Кенър за груби, дори обидни. Започваше да изпитва антипатия към този човек.

— Само това си спомняте? — каза Кенър. — Я да опитаме пак. Къде беше Джордж, когато ви каза това? Сигурно е било след като излязохте от фоайето.

Отначало Евънс се озадачи. После си спомни:

— Вие сте били там?

— Да, бях. На паркинга, малко встрани.

— Защо? — попита Евънс.

— Това ще го обсъдим по-късно. Та казвате, че с Джордж сте излезли навън…

— Да — продължи Евънс. — Излязохме навън. Беше студено и Джордж спря да пее заради студа. Стояхме на стълбите на хотела и чакахме колата.

— Видях ви.

— И когато я докараха, той се качи на ферарито, а аз се тревожех, защото не биваше да шофира в това състояние, и го помолих да не го прави, но Джордж каза: „Това ми напомня за една поговорка“. Аз казах: „Каква?“. И той каза: „Всичко, което има значение, не е далеч от мястото, където седи Буда“.

— Не е далеч? — повтори Кенър.

— Това каза.

— Добре. И във въпросния момент вие сте били…

— Бях се опрял на капака на колата.

— На ферарито?

— Да.

— Опрели сте се били на капака. И когато Джордж ви каза поговорката, вие какво му отговорихте?

— Просто го помолих да не кара.

— Повторихте ли поговорката?

— Не — каза Евънс.

— Защо не?

— Защото се притеснявах за него. Не трябваше да шофира. Във всеки случай, помня, че ми се стори малко тромава като изказ. „Не е дистанцирано от мястото, където седи Буда“, да така беше.

— Не е дистанцирано? — повтори Кенър.

— Да.

— Така ви каза: „не е дистанцирано“?

— Да.

— Така е много по-добре — каза Кенър. Обикаляше енергично стаята, погледът му прескачаше от предмет на предмет. Докосваше разни неща, оставяше ги и продължаваше нататък.

— Защо да е много по-добре? — раздразнено попита Евънс.

Кенър махна с ръка към стаята.

— Огледай се, Питър. Какво виждаш?

— Виждам аудио-визуална стая.

— Именно.

— Ами, не схващам…

— Седни на дивана, Питър.

Евънс седна, скръсти ръце на гърдите си и изгледа ядосано Кенър.

На вратата се позвъни. Полицията беше пристигнала.

— Нека аз се оправя с тях — каза Кенър. — По-лесно ще е, ако не ви видят. — И отново излезе. Откъм коридора се чуха тихи гласове — говореха за двамата задържани натрапници. Съвсем дружески.

— Кенър има ли нещо общо със силите за опазване на реда? — попита Евънс.

— Не точно.

— И какво означава това?

— Изглежда, просто познава много хора.

Евънс я изгледа и повтори:

— Познава много хора.

— Най-различни хора. Да. Прати Джордж да се види с някои от тях. Кенър има невероятно широк кръг от контакти. Особено в природозащитната сфера.

— С това ли се занимава Центърът за анализ на риска? С екологични рискове?

— Не съм сигурна.

— Защо е в отпуск от университета?

— Ами питай го него.

— Добре.

— Не го харесваш, нали? — попита тя.

— Ха, ще го харесвам. Самовлюбен задник.

— Самоуверен е, вярно.

— Типично за задниците.

Евънс се изправи и застана така, че да вижда какво става в коридора. Кенър говореше с полицаите, подписваше някакви документи и предаваше натрапниците. Подхвърляше си шеги с полицаите. Малко встрани стоеше чернокожият, Санжонг.

— А дребосъкът с него?

— Санжонг Тапа — каза тя. — Запознали се в Непал, Кенър бил там да катери някакъв връх. Санжонг бил местният военен офицер, прикрепен да помага на група учени, изучаващи почвената ерозия в Хималаите. Кенър го поканил в Щатите да работят заедно.

— Да бе! И алпинист на всичкото отгоре. И едва не се класирал за олимпийския ни отбор по ски. — Евънс не успя да скрие раздразнението си.

— Той е забележителен човек, Питър. Макар че не го харесваш.

Евънс се върна при дивана, седна и скръсти ръце.

— Е, за това си права. Не го харесвам.

— Имам чувството, че не си единствен — каза тя. — Списъкът на хората, които не харесват Кенър, е дълъг.

Евънс само изсумтя.

 

 

Кенър се върна с енергична походка в дневната. Пак си потриваше ръцете.

— Така — каза той. — Двамата младежи не казват друго, освен че искат да говорят с адвокат, и изглежда, си имат. Представете си само. Но след няколко часа ще знаем повече. — Обърна се към Питър. — Е, разрешихме ли загадката? За Буда?

Евънс го изгледа.

— Не.

— Наистина? Не е много трудна.

— Ами защо направо не ни я разкриете тогава? — попита Евънс.

— Протегнете ръка към страничната масичка — каза Кенър.

Евънс протегна ръка. На плота имаше пет дистанционни управления.

— Да? — каза той. — И?

— За какво са?

— Това е аудио-визуална зала все пак. Мисля, че вече го установихме.

— Да — каза Кенър. — Но за какво са?

— Очевидно — отвърна Евънс — за управление на телевизора, сателита, видеото, дивидито и така нататък.

— Кое за какво е? — попита Кенър.

Евънс погледна масичката. И внезапно схвана.

— Господи! — прошепна той. — Прав сте.

 

 

Натискаше копчетата им, едно след друго.

— Това е за телевизора… за дивидито… сателита… уредбата…

Спря. Имаше още едно. — Изглежда, че има две дистанционни за дивиди. — Второто беше късо и черно и си имаше всички нормални копчета, но беше малко по-леко от другото.

Евънс отвори отделението за батериите. Имаше само една батерия. На мястото на другата имаше плътно навито листче.

— Бинго!

И го извади.

Всичко важно не е дистанцирано от мястото, където седи Буда. Това беше казал Джордж. Което означаваше, че тази хартийка е важното нещо.

Евънс внимателно разви листчето и го заглади върху масата с ръка.

И зяпна.

На листа имаше само някакви колони от цифри и думи:

662262	3982293	24FXE 62262 62293	ТЕРОР
682320	4898432	12FXE 82232 54393	СНЕЙК
774548	9080799	02FXE 67533 43433	ЛАФЪР
482320	5898432	22FXE 72232 04393	СКОРПИОН
ALT
662262	3982293	24FXE 62262 82293	ТЕРОР
382320	4698432	12FXE 82232 54393	СЕВЪР
244548	9060799	02FXE 67533 43433	КОНЧ
482320	5898432	22FXE 72232 04393	СКОРПИОН
ALT
662262	3982293	24FXE 62262 82293	ТЕРОР
382320	4898432	12FXE 82232 54393	ЯСТРЕБ
444548	7080799	02FXE 67533 43433	ОЛД МАН
482320	5898432	22FXE 72232 04393	СКОРПИОН
ALT
662262	3982293	24FXE 62262 62293	ТЕРОР
382320	4898432	12FXE 82232 54393	ЧЕРНО ПЛАТО
344548	9080799	02FXE 67533 43433	СНАРЛ
482320	5898432	22FXE 72232 04393	СКОРПИОН

— И това ли търсят всички? — попита Евънс.

Сара разглеждаше листчето над рамото му.

— Не разбирам. Какво означава?

Евънс подаде листчето на Кенър. Той само го погледна бегло и каза:

— Нищо чудно, че толкова искаха да си го върнат.

— Знаете какво е?

— Няма съмнение какво е — каза Кенър и подаде листчето на Санжонг. — Това е списък с географски местоположения.

— Местоположения? Къде?

— Това ще трябва да го изчислим — каза Санжонг. — Закодирани са по УТМ, което може да означава, че списъкът е бил предназначен за пилоти. — Забеляза, че го гледат тъпо, и обясни:

— Светът е сфера, а картите са плоски. Следователно всички карти са проекция на сфера върху плоска повърхност. Една такава проекция е Универсалната трансверсна меракторна решетка, която разделя глобуса на решетки от по шест градуса. Първоначално са я използвали военните, но понякога я използват и пилотите.

— Значи тези числа са дължини и ширини, но в по-различна форма? — попита Евънс.

— Правилно. Военна форма. — Кенър прокара пръст по листчето. — Като че ли имаме редуващи се групи от четири местоположения. Но първото и последното са еднакви във всички групи. По някаква причина… — Той се намръщи и впери поглед в празното пространство.

— Това лошо ли е? — попита Сара.

— Не съм сигурен — каза Кенър. — Но може и да е, да. — Погледна към Санжонг.

Санжонг кимна сериозно.

— Какъв ден сме днес?

— Вторник.

— Тогава… нямаме много време.

— Сара, ще ни трябва самолетът на Джордж — каза Кенър. — Колко пилоти има?

— Обикновено двама.

— Ще ни трябват най-малко четирима. Кога можеш да ни ги осигуриш?

— Не знам. За къде ще пътувате?

— За Чили.

— За Чили!? И кога искате да тръгнете?

— Възможно най-скоро. Не по-късно от полунощ.

— Ще ми трябва известно време да го уредя…

— Тогава започни веднага — каза Кенър. — Няма време, Сара. Никакво време.

 

 

Сара излезе и Евънс се обърна към Кенър.

— Добре. Предавам се. Какво толкова има в Чили?

— Подходящо летище, предполагам. И подходящо ракетно гориво. — Кенър щракна с пръсти. — Знаеш ли, че си прав, Питър? Сара — извика той към съседната стая, — какъв е самолетът?

— Г–5! — извика тя.

Кенър се обърна към Санжонг Тапа, който беше извадил малък джобен компютър и тракаше по клавиатурата му с един пръст.

— Имаш ли връзка с Акамаи?

— Да.

— Прав ли бях?

— Дотук проверих само първите координати — каза Санжонг. — Но изглежда, си познал. Трябва да идем в Чили.

— Значи Терор е Терор? — каза Кенър.

— Така мисля, да.

— Терор е Терор? — попита озадачено Евънс.

— Точно така — каза Кенър.

— Между другото, Питър има известно основание — обади се Санжонг.

— Слушайте, момчета, ще ми кажете ли въобще за какво става дума? — примоли се Евънс.

— Да — каза Кенър. — Но първо — паспортът ти в теб ли е?

— Винаги го нося.

— Браво. — Кенър се обърна към Санжонг. — Какво основание?

— Това е УТМ, професоре. Шестградусова решетка.

— Разбира се! — възкликна Кенър и отново щракна с пръсти. — Какво ми става?

— Предавам се — каза Евънс. — Какво ти става?

Но Кенър не отговори. Изглеждаше почти ненормално активен, пръстите му потрепваха нервно, когато посегна да вземе дистанционното от масичката до Питър. Огледа го внимателно, обръщайки го към светлината. Най-накрая проговори:

— Шестградусова решетка означава, че тези местоположения са с точност до хиляда метра. Приблизително половин миля. А това просто не е достатъчно точно.

— Защо? Колко точно трябва да е?

— Три метра — каза Санжонг. — Около десет фута.

— Ако приемем, че са използвали PPS — каза Кенър, все така оглеждайки дистанционното. — В този случай… А. Така си и мислех. Най-старият номер в учебниците.

Той свали целия заден капак на дистанционното и измъкна второ сгънато листче. Беше тънко, почти като цигарена хартия. Съдържаше редици числа и символи.

— Добре — каза Кенър. — Така вече по-бива.

— И това са? — попита Евънс.

— Истински координати. Най-вероятно на същите местоположения.

— А Терор е Терор? — подсети го Евънс. Започваше да се чувства като последен глупак.

— А, да — каза Кенър. — Става дума за планина Терор, Питър. Недействащ вулкан. Чувал ли си за него?

— Не.

— Е, отиваме там.

— Къде е той?

— Мислех, че вече си се досетил — каза Кенър. — В Антарктика е, Питър.