Майкъл Крайтън
Състояние на страх (28)

БЕВЪРЛИ ХИЛС
Вторник, 5 октомври
16:45

— Не, не, не! — Николас Дрейк стоеше в аудио-визуалната зала на НФПР, заобиколен от петима-шестима шашнати графични дизайнери. На стените и по масите имаше плакати, знаменца, постери, чаши за кафе и купчини съобщения за пресата. На всички беше отпечатан флаг с преливащи едно в друго зелено и червено и надпис с дебел шрифт: „РЕЗКИТЕ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ — ЗАПЛАХАТА ПРЕД НАС“.

— Ужасно е — каза Дрейк. — Нищо не струва, нищо!

— Защо?

— Защото е скучно. Звучи като заставка на шибана обществена телевизия. На нас ни трябва нещо ударно, нещо пикантно.

— Вижте — възрази един от дизайнерите, — не знам дали си спомняте, но самият вие в началото искахте да избегнем всичко, което би прозвучало като преувеличение.

— Така ли съм искал? Не е вярно. Хенли искаше да избегне преувеличението. Хенли смяташе, че трябва да го представим като нормална научна конференция и нищо повече. Но ако го направим така, медиите ще ни проспят. Мамка му, имате ли представа колко конференции за промени в климата има всяка година? По целия свят?

— Не. Колко?

— Ами, да видим… четиридесет и седем. Но не е там въпросът. — Дрейк почука по флагчето с кокалчетата на пръстите си. — Погледнете го само — „Заплахата“. Толкова е смътно, може да се отнася до какво ли не.

— Мислех, че точно това искате — да може да се отнесе до всичко.

— Не, аз искам „Криза“ или „Катастрофа“. „Кризата пред нас“. „Катастрофата пред нас“. Това е по-добре. „Катастрофата“ е много по-добре.

— Използвахте „катастрофа“ за последната конференция, онази за измирането на видовете.

— Не ме интересува. Използваме го, защото работи. Тази конференция трябва да сочи към катастрофа.

— Ъъъ, сър — обади се друг от дизайнерите, — с цялото ми уважение, точно ли ще е да се каже, че резките климатични промени ще доведат до катастрофа? Защото разяснителните материали, които ни бяха дадени…

— Да, дявол го взел — сопна се Дрейк, — ще доведе до катастрофа. Повярвайте ми, ще доведе! Променете го!

Дизайнерите огледаха изложените на масата материали.

— Господин Дрейк, конференцията започва след четири дни.

— Мислиш, че не го знам ли? — викна Дрейк. — Мислиш, че не го знам ли, по дяволите!

— Не знам какво може да се направи за…

— Катастрофа! Махнете „Заплаха“ и сложете „Катастрофа“! Само това искам. Какво му е толкова трудното?

— Господин Дрейк, можем да променим визуалните материали и знаменцата, но с чашите за кафе няма да е толкова лесно.

— И защо?

— Защото са произведени по наша поръчка в Китай и…

— Произведени са в Китай? Страната на замърсяването? Чия е тая идиотска идея?

— Винаги сме поръчвали в Китай чашите за…

— Е, ние определено не можем да ги използваме. Това е НФПР, за Бога! Колко чаши имаме?

— Триста. За журналистите, заедно с другите материали.

— Ами намерете някакви екологично приемливи чаши — каза Дрейк. — Канада не произвежда ли чаши? Никой никога не се оплаква от Канада. Намерете канадски чаши и напишете „Катастрофа“ върху тях. Това е.

Дизайнерите се заспоглеждаха. Един каза:

— Има един доставчик на едро във Ванкувър…

— Само че техните чаши са кремави…

— Не ми пука, дори да са резедави — каза Дрейк и повиши глас още повече. — Просто го направете! А с материалите за пресата как стоят нещата?

Друг дизайнер взе един лист.

— Четирицветни, отпечатани с биоразтворими мастила върху рециклирана хартия.

Дрейк също взе един лист.

— Това е рециклирано? Изглежда дяволски добре.

— Всъщност това е от нормална хартия. — Дизайнерът изглеждаше притеснен. — Но никой няма да разбере.

— Това не съм го чул — каза Дрейк. — Важно е рециклираните материали да изглеждат добре.

— И е точно така. Не се тревожете.

— Тогава нататък. — Той се обърна към хората от връзки с обществеността. — Какво е предвидено за кампанията?

— Стандартна програма, която да привлече вниманието на широката общественост към резките климатични промени — каза шефът на отдела и се изправи. — Ще започнем със сутрешните токшоута в неделя, влизаме и в неделните подлистници на вестниците. Ще стане въпрос за началото на конференцията в сряда, гости ще бъдат основни наши поддръжници. Станфорд, Левин и други хора, които изглеждат добре по телевизията. Предвидили сме достатъчно технологично време, за да влезем във всички важни седмичници по света — „Таймс“, „Нюзуик“, „Шпигел“, „Пари Мач“, „Оджи“, „Икономист“. Като цяло, петдесет информационни списания, четени от световния елит. Искахме корици, но се съгласихме и на вътрешна страница със снимка. Все пак очакваме корица поне в двайсет.

— Добре — каза Дрейк.

— Конференцията започва в сряда. Предвидено е присъствието на харизматични природозащитници и важни политици от индустриални страни. Имаме делегати от целия свят, така че кадрите с публика ще са задоволително пъстри. В наше време индустриалните страни включват Индия, Корея и Япония, разбира се. Ще участва и китайска делегация, но без реч. Двестате поканени телевизионни журналисти ще отседнат в „Хилтън“, осигурили сме им условия за работа там, както и в конферентните зали, така че посланието ни да бъде чуто от телевизионната публика по целия свят. Поканили сме и журналисти, чиито статии ще стигнат до елита — онези влиятелни хора, които не гледат телевизия, а четат.

— Добре — каза Дрейк. Изглеждаше доволен.

— Темата на всеки ден от конференцията си има своя графична емблема, подчертаваща наводненията, пожарите, покачващото се океанско равнище, сушата, айсбергите, тайфуните, ураганите и така нататък. За всеки ден сме осигурили свеж контингент от политици от различни части на света, които ще присъстват и ще дадат интервюта — ще обясняват колко голяма е загрижеността им относно този новопоявил се проблем.

— Добре, добре.

— Политиците ще остават само за един ден — някои само за по няколко часа — и няма да имат време да присъстват на конференцията, освен колкото да се мернат за снимки сред публиката, но ние сме ги инструктирали и смятам, че ще си свършат добре работата. Така, имаме и местни ученици, от четвърти до седми клас, които ще идват всеки ден да научат по нещо за заплахата — опа, извинете, за катастрофата — която ги дебне в бъдеще, подготвили сме и образователни материали за учителите в прогимназията, така че да разговарят с учениците си за кризата, предизвикана от резките климатични промени.

— Кога ще са готови тези материали?

— Щяха да бъдат готови за днес, но сега ще ги задържим, за да нанесем промяната в емблемата.

— Добре — каза Дрейк. — А гимназиите?

— Там имаме известни проблеми — каза служителят от връзки с обществеността. — Показахме материалите на представителна група от гимназиални учители по научни дисциплини и ъъъ…

— И какво? — попита Дрейк.

— По обратната реакция може да се съди, че там материалите ни може и да не се приемат толкова добре.

Лицето на Дрейк потъмня.

— И защо така?

— Ами, учебната програма в гимназията е ориентирана към подготовка за колежите и няма голяма възможност за свободноизбираеми…

— Това едва ли може да се нарече свободноизбираема подготовка…

— Според учителите, с които работихме, данните са изцяло спекулативни и неподкрепени с доказателства. Все повтаряха неща като: „Къде е науката тук?“. Аз само цитирам думите им.

— Дявол го взел — каза Дрейк, — не са спекулативни. Това се случва!

— Ъъъ, може би не сме подбрали най-подходящите материали, такива, които показват казаното от вас…

— Майната им. Няма значение — каза Дрейк. — Щом ви казвам, че се случва, значи е така, повярвайте ми. — Обърна се и каза изненадано: — Евънс, откога си тук?

Питър Евънс стоеше на прага поне от две минути и беше чул голяма част от разговора.

— Току-що дойдох, господин Дрейк.

— Добре. — Дрейк се обърна към другите. — Мисля, че приключихме с това. Евънс, ела с мен.

 

 

— Трябва ми съветът ти, Питър — тихо каза Дрейк, мина зад бюрото си, взе някакви листа и ги плъзна към Евънс. — Какво е това, по дяволите?

Евънс ги погледна.

— Това са документите за оттеглената подкрепа на Джордж.

— Ти ли ги състави?

— Аз.

— Чия идея беше параграф За?

— Параграф За?

— Да. Ти ли добави тази мъдра мисъл?

— Не си спомням какво точно…

— Ами да ти опресня паметта тогава — каза Дрейк. Взе документа и започна да чете: — „В случай на евентуална претенция, че не съм в състояние да вземам разумни решения, възможно е да възникне опит да се получи съдебно разпореждане за отмяна на условията по този документ. Следователно този документ дава право да бъдат изплащани по петдесет хиляди долара седмично на НФПР, докато се чака решението по съдебния процес. Споменатите пари ще се смятат достатъчни да покрият текущите разноски на НФПР и споменатото разплащане ще отхвърли отмяна чрез съдебно разпореждане“. Ти ли написа това, Евънс?

— Да.

— Чия беше идеята?

— На Джордж.

— Джордж не е адвокат. Някой му е помогнал.

— Не съм бил аз — каза Евънс. — Той буквално ми продиктува клаузата. Аз не бих се сетил за такова нещо.

Дрейк изсумтя отвратено.

— Петдесет хиляди седмично! С това темпо ще ни трябват четири години да получим дарението от десет милиона.

— Точно това имаше предвид Джордж.

— Но чия е била идеята? Ако не е била твоя, тогава чия?

— Не знам.

— Ами разбери.

— Не знам дали ще мога — каза Евънс. — Така де, Джордж е мъртъв и нямам представа с кого може да се е консултирал…

Дрейк го изгледа ядосано.

— Ти с нас ли си, Питър, или против нас? — Закрачи нервно из стаята. — Защото делото на Вануту е без съмнение най-важният съдебен процес, в който сме участвали. — Премина на характерния си режим „реч пред публика“. — Залогът е огромен, Питър. Глобалното затопляне е най-голямата криза, пред която се е изправяло човечеството. Ти го знаеш. Аз го знам. По-голямата част от цивилизования свят го знае. Трябва да действаме, за да спасим планетата, преди да е станало късно.

— Да — каза Евънс. — Знам.

— Знаеш, така ли? Имаме процес, много важен процес, който се нуждае от нашата помощ. А петдесет хиляди долара седмично ще го задушат още в зародиш.

Евънс беше сигурен, че това не е вярно.

— Петдесет хиляди са много пари. Не виждам защо биха го задушили…

— Защото така ще стане! — сопна му се Дрейк. — Защото аз ти казвам, че така ще стане! — Изглежда, сам се изненада от избухването си, стисна ръба на бюрото и се овладя. — Виж, не бива и за миг да забравяме кои са противниците ни. Силите на индустрията са феноменални. А индустрията иска едно — да бъде оставена да си замърсява на воля. Иска да замърсява тук, и в Мексико, и в Китай и навсякъде, където прави бизнес. Залогът е огромен.

— Разбирам — каза Евънс.

— Много сили са заинтересовани от този процес, Питър.

— Да, сигурен съм, че е така.

— Сили, които няма да се спрат пред нищо, за да загубим ние.

Евънс се намръщи. Накъде биеше Дрейк?

— Влиянието им е навсякъде, Питър. Може да имат влияние дори върху хора от твоята адвокатска фирма. Или върху други хора, които познаваш. Хора, на които смяташ, че можеш да имаш доверие — но всъщност не можеш. Защото те са на противниковата страна и дори не го знаят.

Евънс не каза нищо. Просто гледаше Дрейк.

— Бъди внимателен, Питър. Пази си гърба. Не обсъждай какво правиш с никого — с никого — освен с мен. Опитвай се да не използваш мобилния си телефон. Избягвай електронната поща. И обърни внимание дали не те следят.

— Да… Само че мен вече ме следят, в интерес на истината — каза Евънс. — Има един син приус…

— Те са наши хора. Не знам какви ги вършат. Отзовах ги преди няколко дни.

— Ваши хора?

— Да. Нова охранителна фирма, която беше на изпитателен срок. Явно не са много компетентни.

— Нещо се обърках — каза Евънс. — НФПР има охранителна фирма?

— Естествено. От години. Заради опасностите, които ни грозят. Моля те да ме разбереш — ние всички сме в опасност, Питър. Не разбираш ли какво ще означава, ако спечелим делото? Трилиони долари, за които индустрията ще трябва да се бръкне през идните години, за да прекрати емисиите, причиняващи глобалното затопляне. Трилиони! При такъв залог животът на неколцина е без значение. Така че бъди изключително предпазлив.

Евънс каза, че ще внимава. Дрейк му стисна ръката и изсумтя:

— Искам да знам кой е дал идеята на Джордж за този параграф. И искам парите да се освободят, за да ги използваме по наше усмотрение. Сега всичко това е твоя отговорност. Успех, Питър.

На излизане от сградата Евънс връхлетя върху някакъв млад човек, който тичаше нагоре по стълбите. Сблъскаха се толкова силно, че Евънс едва не падна. Младият мъж се извини набързо и продължи нагоре. Приличаше на някое от хлапетата, които работеха по подготовката на конференцията. Евънс се зачуди какво ли толкова е станало пък сега.

Излезе от сградата и огледа улицата. Синия приус го нямаше.

Качи се в колата си и потегли към къщата на Мортън да се види със Сара.