Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Взор през огледалото (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Way Between the Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
crecre (2008)

Издание:

Йън Ървайн. Пътят между световете

Американска, първо издание

ИК „Бард“, 2006

Превод: Владимир Зарков

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

Компютърна обработка: Линче Шопова, ИК „Бард“

Формат 60/90/16. Печатни коли 31

История

  1. — Добавяне

7. Хирургия

— А къде е Лиан?! — остро попита Лилис, щом се присъединиха към останалите над амфитеатъра.

— Той беше малко по-надолу от мен, когато транксът нападна — сети се Тенсор.

— Горкият Лиан! — захлипа момичето. — Пък аз съвсем го забравих…

— Никой не го е виждал — обади се Надирил. — Предполагам, че… е нямал късмет.

— Сигурно още е горе! — разфуча се Лилис.

— Не можем да се върнем там — троснато възрази Мендарк. Тя го изпепели с поглед.

— Лиан ми е приятел! Сама ще отида, щом на никого не му стиска.

— Добре де — въздъхна Шанд, — ще дойда с теб да огледам.

В Каркарон още се мяркаха проблясъци и разкриваха костеливите фигури на стражите. Двамата се прокрадваха предпазливо по стъпалата. Доближиха портата, но нямаше и следа от Лиан. Макар и уплашена, Лилис огледа дори зад статуите. Нещо в кулата изтрещя толкова силно, че яката порта се разтресе. Момичето ахна задавено и се върна тичешком.

— Да вървим — хвана я за ръката Шанд. — Няма го. Нищо повече не можем да направим.

Побързаха да слязат по стълбата. В мрака близо до подножието Лилис настъпи нещо меко. Веднага разчисти снега с ръце и се показа тяло. Лиан лежеше неподвижно.

— Умрял е — разхълца се Лилис, щом докосна бузата му.

— Не е, но малко остава — смотолеви Шанд. — Аз съм виновен за това.

Вдигна Лиан и го понесе, криволичейки по опасната пътека. Талия ги пресрещна. — Нещо май се катери по склона.

— Онзи лорск — сви рамене Шанд.

— Болят ме краката… — изфъфли Лиан.

Шанд придърпа нагоре крачолите на панталона му и се вцепени. Прасците бяха раздрани от ръбовете на оковите. Около глезените имаше замръзнали гривни от кръв, лед и остъргано месо.

— Ти откъде знаеше, че онази твар се нарича лорск? — като в просъница попита младежът.

— Няма значение! Не го ли приберем на топло, ще умре — обърна се Шанд към Талия. — Но и да го отървем, може да остане без крака до коленете. Как е възможно да съм такъв глупак?!

Проклинаше се неспирно, докато отнасяше Лиан при огньовете. Разпали ги с остатъка от дървата.

— Талия, внимавай за неприятели. А ти, Лилис, тичай да повикаш някого на помощ.

Той сряза ботушите на летописеца, уви премръзналите му стъпала в одеяло и го напъха целия в спален чувал, в дъното на който опря топли камъни. През това време дотича Баситор, а Талия се провикна:

— Някой отново се мотае при портата. Шанд, да тръгваме!

— Баситор, ще отнесеш ли Лиан до долу? — помоли Шанд. — Аз нямам повече сили.

Очите на аакима блеснаха.

— Ще го отнеса.

— И няма да го хвърлиш в пропастта?

— Не! — сепна се Лилис. Колкото и да беше благодарна на Баситор за спасяването си, знаеше как той ненавижда Лиан. — Шанд, носи го ти.

Аакимът се наведе и почти опря свирепото си лице в нейното. Тя не отстъпи.

— Дете, твоята вярност е благородно достойнство. Но и аз държа на дадената дума. Няма да навредя на твоя приятел, макар че ми се иска!

Върнаха се при останалите. Малиен и Аспър побързаха да проверят колко е пострадал Лиан.

— Нуждаем се от силен огън и гореща вода, иначе няма да спасим нито него, нито Зара — заяви Малиен.

Утрото настъпи, преди да се доберат до гората. Приютиха се в каменния павилион при Черното езеро, вече сковано от лед. Аакимите опънаха заслон от платнища, а стражите на Игър накладоха три огъня, между които лечителите се заеха с раните на Зара и Лиан и счупените кости на Джеви.

Всички бяха много потиснати от новите несгоди и появата на транкса.

— Стотина звяра като този могат да опустошат цял Мелдорин — подхвърли Шанд, докато точеше ножа си.

— А хиляда може би стигат за Сантенар — отвърна Мендарк начумерено. — Делото на целия ми живот се сгромолясва пред очите ми.

— Как е той? — попита Талия.

През разръфаната кожа по краката на Лиан тук-там се виждаха костите. На Лилис за малко да й призлее.

— Изтощен и болен, но вярвам, че ще оцелее.

Малиен продължаваше да вади старателно мръсотията, набила се в плътта, а Шанд и Аспър шиеха раната на Зара с голяма игла. Тя гледаше, без да изохка.

— Ей, корава си! — възхити се Шанд, щом направиха и последния шев на корема й.

Лиан се опомни и изстена.

— Летописецо, взе да ми се струва, че през половината си живот съм кърпила нещо по тебе — закачи го Малиен.

— Колко зле са краката ми?

— Мисля, че няма да останеш без ходила.

Той се отпусна по гръб. Студът като че бе уталожил самоубийстената треска от нощта. Твърде добре разбра колко е безпомощен. А какво би правил, ако остане сакат? — Ще те боли още дълго, но нали те знам, ти всичко можеш да изтърпиш… — подсмихна се Малиен.

Всички аакими го смятаха за мекушав глезльо.

— Поне ще мога ли да ходя?

— Предполагам, но месеци наред само ще куцукащ. Нахраниха го със супа и пак го завиха. Смътно чуваше откъслечни разговори.

— Не бива да стоим тук — настоя Игър. — Гашадите тършуват из планината.

— Ами транксът? — изграчи Тенсор.

— Не се е мяркал нито той, нито другата твар.

— Трябва да изведем Каран оттам — изломоти Лиан.

— Няма начин — възрази Малиен. — Опитай се да поспиш. Един от обикалящите край бивака стражи дотича. На склона над гората се показали гашади.

— Връщаме се още утре в долината — реши Игър. — Не ми харесва това място, прекалено уязвими сме.

Прекараха мъчителна нощ в павилиона, спохождани от какви ли не страхове, макар че гашадите се задоволиха само да пазят пътеката към Каркарон. Щом се зазори, вдигнаха носилките и се оттеглиха през гората към гранитните канари.

Шанд бе окастрил тояга от твърдо дърво, черно почти като въглен. Изглеждаше, че това му достави удоволствие.

— Напомня ми за времената, когато бродех по света. С такова нещо в ръцете мога да се опазя от много опасности.

Той плъзна пръсти по брадата си.

— Заблуждаваш се — неприязнено каза Мендарк.

— Но заблудата е доста утешителна — ухили му се Шанд, който много обичаше да дразни Магистъра.

Стигнаха до края на платото. Тук пътеката лъкатушеше през оскубани от вятъра шубраци, минаваше между големи розови скали, обрасли с лишеи, преди следващото спускане надолу.

— Много лесно е да ни нападнат — мърмореше Шанд.

Тенсор надигна глава от носилката и подуши шумно въздуха. Потрепери.

— Да не се бавим! — изнервено подкани Мендарк.

Провираха се непохватно с носилките между грамадните камънаци. Пътеката над склона беше заледена, силни повеи запращаха гъсти облаци от снежинки в лицата им. Най-после поеха много предпазливо надолу.

— След всичко това Готрайм ще ни се стори най-уютното място на света — подхвърли Талия на Шанд.

Двамата вървяха последни. Баситор водеше. Спря толкова рязко, че Игър се блъсна в гърба му. — Какво… На пътеката пред тях се изпречи с разперени криле транксът.

Кожата му беше червеникаво-лилава, коремът му се издуваше, може би от преяждане. Могъщи мускули набъбваха по бедрата. Нокти като ножове се впиваха в леда и натрошения чакъл. На единия крак имаше рана от изгаряне.

Игър се смръзна досущ както при появата на машината, с която ги сплаши Рулке. Пръстите му все не напипваха дръжката на меча. Долната му челюст провисна.

Но Баситор извади светкавично дългия си меч и го насочи към звяра.

— Стой си зад мен, слепецо! — натърти той презрително. Размаха оръжието си и острието изсвистя. Зъбите на транкса се оголиха. Наглед бяха поне стотина, лъскаво кафяви. Лесно би отхапал цялата ръка на аакима.

— Скуннг! — изръмжа чудовището.

— Това като че означаваше „закуска“! — настръхна Надирил. Проснатият на носилка Лиан виждаше всичко като насън — транксът се хили, а Баситор върти меча си неуморно.

— Побеснява — промърмори Лиан. — Също като в Катаза. Лилис стисна ръката му.

Баситор разкърши широките си рамене, кресна яростно и скочи. Транксът му се хилеше и в последния миг замахна светкавично с лявата си ръка. Стискаше дълга дръжка с няколко метални топки на вериги, по които стърчаха остри шипове.

Топките се забиха в гърдите на Баситор с пльокащ звук, все едно месар кълцаше пържоли. Аакимът изрева, мечът падна на земята. Чудовището завъртя ръка назад и го запрати във въздуха. След секунда Баситор изчезна под ръба на канарата.

Все така засмян, транксът се приготви да повали и Игър с окървавеното си оръжие. Лиан забеляза, че болното коляно на пълководеца ще се подгъне всеки миг. Пръстите му стискаха дръжката на меча, но май нямаха сила да го издърпат от ножницата. Този път Игър щеше да се поддаде на страха и безумието си и да погуби всички.