Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Взор през огледалото (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Way Between the Worlds, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
crecre (2008)

Издание:

Йън Ървайн. Пътят между световете

Американска, първо издание

ИК „Бард“, 2006

Превод: Владимир Зарков

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

Компютърна обработка: Линче Шопова, ИК „Бард“

Формат 60/90/16. Печатни коли 31

История

  1. — Добавяне

42. Трижди предаденият

Фейеламор се прикриваше високо над залата. Ударът на машината, насочена от Каран към балкона, едва не я запрати да се сплеска в пода, но й стигна упоритост да се задържи. Поне кароните бяха мъртви — една заплаха по-малко. „На прага съм“ — ободри се тя и подхвана следващата част от своя план.

Мъглата около нея се изду, а в другия край на прохода чакаха тълпа фейлеми, събрали се в Елудор, отдалечен на над четиридесет левги от Шазмак. Връзката възникна толкова ясна, сякаш всички бяха слели съзнанията си. Фейеламор си ги представяше като съвършена прозирна сфера, изпъстрена по повърхността си с отделните умове, а в центъра — по-едро, тъмнеещо ядро, което направляваше цялото.

— Дори Рулке не може да се опълчи срещу такава сила — увери тя своите сънародници.

Фейлемите навлязоха от гората в бледозелената светлина на странния портал и се пренесоха в Шазмак.

— Не биваше да се съмняваме в тебе! — възклицаваха те. — Покажи ни Пътя, Фейеламор. Поведи ни към Талалейм, нашия дом!

— И Мейгрейт е жива — каза им Фейеламор. — Тя все пак не ни навреди. Радвам се. Имаме още две задачи. — Плъзна пръсти по златните струни на нанолета и от звуците косъмчетата по голите ръце на Гетрен настръхнаха. — Първо да се отървем от Рулке и неговата машина, иначе той ще се върне на Аакан и всичко ще започне отново — пак вечно ще се озъртаме през рамо за опасността. Успеем ли, ще заставим Мейгрейт да разкъса Възбраната. И тогава ще се завърнем с чест на Талалейм.

— Фейеламор — извика Халал, — захвърли този инструмент! Сега не ни е необходим. Достатъчно злини ни тежат на съвестта.

— Не мога! — наежи се Фейеламор. — Оставя ли Рулке жив, рано или късно той ще ни връхлети. Вие ще хванете Мейгрейт.

Тя задърпа струните още по-безогледно.

 

Лиан се умори да гледа безпомощно стълкновението между Рулке и Фейеламор. Талия, Шанд и Малиен опитваха по нещо часове наред, но преградата си стоеше непокътната.

Игър се бе отказал. Стоеше и притискаше длани в подобната на стъкло повърхност.

— Мейгрейт… Как можа да ми сториш това? Шанд го хвана за ръката.

— Това е минало. Всичко между двама ви е свършило отдавна. Игър го погледна. По лицето му избиваха петна.

— Тя не съзнава какво прави. Той я е омагьосал.

— Не видя ли какво могат заедно? Създадени са един за друг — поклати глава Шанд.

— Тя е моя и трябва да бъде с мен.

— Примири се.

— Не мога. Просто не мога! Малиен дръпна Шанд.

— Искам да поговорим — прошепна му. — Игър срещна тук и Рулке, и Фейеламор, а след всичко това… Питам се дали няма да се изправим срещу нов враг. Да не забравяме и Мендарк…

— И аз се чудя… — Млъкна, щом лицето на Ялкара се появи в гладкото кълбо. — Ялкара!

Отраженията в преградата не му позволяваха да я вижда добре. Шанд се вцепени, вторачен в нея, и никой не можеше да го изтръгне от това състояние.

 

Изопнатата Стена се разлюля напред-назад. Под машината се кълбеше дим. Стълбите и балконите се разклатиха. Целият Шазмак като че щеше да се свие в една точка. Рулке се напрягаше да не допусне разрухата, а малък отряд фейлеми се изсулиха през врата зад него, прекосиха вихрено залата и сграбчиха Мейгрейт. Фейеламор тичаше с тях и ги прикриваше с илюзиите си.

Същата невидима паяжина обездвижи Мейгрейт, отне й и гласа. Фейеламор бръкна в кесията на кръста й и взе Огледалото.

— Последната крачка — насърчи сънародниците си. — Време е да намерим скрития Път към Аакан. Дръжте Мейгрейт пред мен.

Другите образуваха обръч около Фейеламор, за да я заслонят с телата и умовете си, докато тя търсеше в Огледалото.

— Открих го! — кресна възторжено.

Отдалечиха се, без да нарушават кръга. Каран обаче ги усети и викна на Рулке. Той доближи машината до групичката фейлеми, но не посмя да ги порази, защото Мейгрейт беше по средата.

— Отстъпи! — заповяда му Фейеламор. — Мейгрейт ще бъде моя заложница.

— Заведи ни у дома — примолиха се фейлемите. — Остави на мира Мейгрейт.

— Не и докато Рулке е жив — възрази тя.

По бузите й още пробягваха светлинки от Огледалото.

— Какво правиш? — попита Халал.

— Проследявам Ялкара обратно до Аакан — заговори Фейеламор по-високо, за да вбеси Рулке. — Дано Ялкара оцени шегата ми — с помощта на нейната любима играчка ще изтребя цялата й раса.

Възбраната избумтя и гъстите орди от твари зад нея изчезнаха като засмукани.

— Какво правиш?! — повториха уплашено всички фейлеми около нея.

— Отворих Аакан за пустотата. Скоро не ще има карони.

В този миг изчезна и кълбото с метален блясък, показващо скърбящите карони.

Фейеламор се загледа в Рулке.

— Свършено е с враговете ни. Сега ще премахнем и последния. Той обаче запазваше учудващо спокойствие.

— От твоя инструмент аз създадох по-добър… и той ще ви надживее.

— Ами използвай го! — сопна се Фейеламор, която не го разбра. — Прехвърли се на Аакан, ако се престрашиш. Защитавай народа си. Ще ми спестиш усилията да се разправя с тебе.

Рулке се разкъсваше между кароните и Мейгрейт, миналото и бъдещето. Във въображението му безчислени зверове от пустотата разкъсваха останките от неговата раса. Но поемеше ли към Аакан, Фейеламор щеше да погуби Мейгрейт, а значи и неговото бъдеще.

— Що да сторя? — попита може себе си, а може би Каран. — Как да изоставя Стоте, в които е целият ми живот? Или Мейгрейт — моята любов? Е, какво ще кажеш?

— Аз бих избрала бъдещето, ако ме принудят. Само че — добави тя, помрачена от печал, която тъй и не преодоля — като трикръвна аз, разбира се, нямам бъдеще.

Рулке покри малката й длан с огромните си пръсти.

— В живота нищо не е сигурно — увери я, докато спускаше машината пред фейлемите. — И аз избирам бъдещето.

— Твоят избор ми е безразличен — натърти Фейеламор. — Не бих допуснала нито един от вас да оцелее.

Тя докосна още веднъж струните на нанолета. Стената на Възбраната стана прозрачна, после наглед кипна и външният й слой се разпука на хиляди плоскости, които се понесоха в различни посоки, хвърляйки криви отражения. Изпод машината се просмукаха червени пушеци. А в Стената зейна отвор колкото цялата къща в Готрайм, но през него не нахълта никой.

— Ти се престара! — озъби й се Рулке.

Завъртя едно колело, творението му изпъшка, но не помръдна. Димеше на десетина места. Светлинната леща угасна. Със свирепа ругатня Рулке скочи от машината, стиснал дългия меч. Каран пък се плъзна на пода от другата страна, за да не я видят фейлемите.

Фейеламор отстъпваше заднешком, едната и ръка напразно изтъкаваше фигури във въздуха.

— Заблудите ти са безполезни в такава близост до машината — напомни Рулке.

Тя бавно заобиколи предницата. Каран не смееше да диша. „Още една крачка. Само направи следващата!“ Фейеламор се дръпна назад — към нея.

Каран изби с крак нанолета от пръстите й и той хлътна под машината. Изтрещя взрив, заскърца разкъсан метал. Машината подскочи. Щом облаците ален дим се разредиха, Каран видя, че металното туловище бе като разпорено и краищата на дупката стърчат назъбени. Виждаше се тъмната сложна бъркотия във вътрешността на творението, Машината бавно обикаляше в кръг, килната настрани, единият ръб стържеше по пода. От дъното падна с дрънчене овална плоча. Зад отвора всичко бе нажежено до бяло като в пещ.

Мейгрейт се бе проснала на пода, зашеметена от ударната вълна. Въртящата се машина приближаваше към нея. Каран се хвърли и се напъна да я завлече настрана, но се чувстваше прекалено слаба.

Дърпаше упорито, обаче потокът изгарящ въздух от дъното на машината мина точно над отметнатата ръка на Мейгрейт, по която мигом се издуха мехури. Мейгрейт изпищя. Рулке притича и помогна на Каран да я пренесат.

Тя дори не можеше да го познае. Рулке обхвана лицето й с огромните си длани и се постара да изчисти съзнанието й от заблудите на Фейеламор. Щом се дръпна, Мейгрейт пак се отпусна немощно на пода.

А машината в бавното си кръжене мина над падналия нанолет. Чу се съскане като от прегрята пара. Инструментът блесна в червено, после в синьо и накрая потъмня до лилаво-черно. И се изгуби от очите им във взрив, който изхвърли и тримата надалеч.

Каран се залепи за спиралната стълба, костите в тялото й изпращяха страшно. Само изохка тихичко и се плъзна надолу като труп. Краката й се огънаха неестествено. Не можеше да шавне и примираше от болка.

Рулке, останал невредим, се надвеси над нея.

— Как да ти се отблагодаря за всичко, което направи днес… — Той се втрещи при вида и. — Каран, зле ли си?

Отвърна му със завалено бълнуване:

— Моя е вината… за всичко… Лиан! Татко?! Татко!

Вдигна я, тя извика, ръцете и краката й увиснаха. Рулке я настани внимателно близо до машината, която изглеждаше някак сплескана и по-зловеща. Сетне се зае да маха металните капаци в припрян опит да възстанови творението си.

 

Лиан виждаше, че Каран е пострадала жестоко. Обзе го неудържим порив да се засили към преградата и да я разбие с глава. Каран излъчваше такова страдание, че всички в залата се смразиха. Умираше! Нуждаеше се от него.

Мейгрейт доближи бавно Рулке, който отново работеше с машината и смаляваше огромния пробив във Възбраната до размерите на буре. А оттам никой не се провираше.

Лиан се обърна с разкривено лице към Малиен и Талия.

— Съжалявам, летописецо — промърмори Малиен. — Опитахме всичко, което умеем, а полза няма.

— Изчерпан съм — безжизнено изфъфли Игър.

— Мендарк беше прав, че си негоден за нищо — рече му Лиан с най-ехидния си тон. — Шанд?

Старецът не ги забелязваше. Още гледаше изцъклено натам, където се бе появило кълбото с лика на Ялкара.

Лиан избърса сълзите си заедно с полепналия прахоляк. „Винаги има начин…“ — Тенсор!

Аакимът седеше на пода, навел глава към коленете си. Не му отговори.

— Тенсор! — кресна Лиан в ухото му и го удари по рамото. Чак тогава аакимът го погледна в очите.

— Това е краят за нея, летописецо. И за всички нас. Няма да дочакаме утрешния ден.

— Вдън земя да потънеш! Длъжник си ми и искам да ми се отплатиш.

— Аз ли съм ти длъжник? Не си спомням такова нещо.

— Ти ме отвлече, замъкна ме чак в Катаза и там ме използва като вещ. Отнасяше се безмилостно с мен, но аз ти помогнах за портала.

— Все още не виждам в какво се състои моят дълг към тебе, но има ли значение днес? Поискай отплата, щом е тъй.

— Разбий преградата. Каран умира в самота. Трябва да бъда до нея.

Тенсор се взря в Каран.

— И какво очакваш от мен, щом всички останали проявиха безсилието си?

— Използвай заклинанието, което сте съставили, за да унищожите Рулке.

— Да унищожим Рулке… — проточи като замаян Тенсор. — Някога в това бе смисълът на живота ми. Не ми се вярва, че ще успея да приложа заклинанието. Приличам на празен съд.

— Опитай се! — властно настоя Лиан. — Спомни си предишната омраза към Рулке. Спомни си всички нещастия, които кароните навлякоха на твоя народ след нашествието си от пустотата.

— Да, някога у мен кипеше омраза — кимна аакимът.

— Разпали я отново — безразсъдно го притискаше Лиан. — Спомни си Прочистването, спомни си…

— Лиан — рязко го прекъсна Малиен, — това е неразумно. Но той виеше:

— Спомни си как Стоте ви отнеха света! Спомни си как Рулке те осакати в Катаза!

— Да, помня!

Тенсор се изправи вбесен.

— А помниш ли заклинанието? — ревеше Лиан и диво размахваше ръце.

Устата му пръскаше слюнки по наметалото на Тенсор. Малиен прекрачи към него и извика:

— Шанд, помогни ми!

Старецът най-сетне проумя какво става край него.

— Помня го — изсумтя аакимът и вдигна юмрук. От пръстите му се проточиха тънки бледи лъчи.

— И ще се справиш ли с тази преграда, поставена от Рулке между тебе и Каран? Виж я как умира в агония и се дави в кръвта си.

— Ще се справя и със самия Рулке.

Тенсор изопна рамене и размаха светещия си юмрук.

— Тогава разбий преградата…

Талия затисна с ръка устата на Лиан, Шанд изви ръцете му зад гърба. Дръпнаха го по-надалеч от Тенсор.

— Окаян глупак — засъска Шанд в ухото му, — предупредих те още след опожаряването на цитаделата. Ти не разбираш ли какво можеше…

Но и Шанд онемя, когато въздухът запламтя около блесналите пръсти на аакима.

— Вижте го — дрезгаво затътна Тенсор — как прегръща Мейгрейт, докато Каран умира в краката му. И двамата са мои врагове. Накрая настъпи и моят миг.

Сакатото тяло не можеше да възпре напора на волята му. Вдигна? ръка, макар да се олюляваше, лицето му се сгърчи в маска на ненавист. После изпъна ръката си напред и нададе яростен вопъл. Прозрачната преграда се пръсна в искри, посипали се на пода с грохота на водопад.

— Бой се от трижди предадения! — гръмна гласът на аакима. Насочи юмрука си към Рулке и Мейгрейт със същия жест, който погуби Нелиса на Големия събор в Туркад преди година.

Шанд и Малиен нямаха време да му попречат.