Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (36)

36
Портър

Ден първи, 17:32 ч.

 

Еспиноза и екипът му се изнизаха през вратата и Портър пристъпи по-навътре в стаята.

— Наш, Клеър, вземете фенерче и елате тук! — извика той през рамо.

Портър коленичи до трупа и плесна с ръце с всичката сила, която успя да събере. Силният пукот отекна в помещението и прогони плъховете от тялото. Портър отново плесна с ръце и още два плъха изтърчаха да търсят убежище. Дланите му се зачервиха и го заболяха, но той плесна още веднъж, и изскочи още един плъх. От стиснатите му зъби висяха парченца плът. Приличаха на части от ухо.

По отсрещната стена затанцува лъч бяла светлина. Портър се обърна и видя, че зад него стои Наш, който беше закрил уста с ръкава на якето си.

— Мили Боже! — промълви той.

— Дай ми го — рече Портър и посочи фенерчето.

Наш протегна ръка и му го даде, без да отмества крака от земята.

— По дяволите! — закашля се Клеър и закри с ръка устата си. — Емъри ли е това?

— Клеър, върни се горе и кажи на Уотсън да повика криминалистите и да дойде тук. Да доведат и съдебния лекар.

— Слушам — отговори тя и се отправи обратно по пътя, по който бяха дошли.

— Брайън, не е необходимо да стоиш тук. Разбирам те.

Партньорът му поклати глава.

— Ще се оправя… Дай ми минутка.

Портър насочи лъча на фенерчето към трупа.

Около бледата купчина, притисната между количката и бетонния под, жужаха мухи. Портър се наведе към главата и забеляза фрактура на черепа на около половин сантиметър под линията на косата. Кожата около фрактурата беше изгризана. По всяка вероятност раната бе кървяла и миризмата беше привлякла плъховете.

— Мисля, че човекът е паднал от количката и е разбил главата си. Не е ясно колко време е лежал тук.

Наш посочи по-надолу.

— Дясната ръка е прикована с белезници за количката. Мисля, че жертвата е съборила количката върху себе си, когато е паднала. Нашето момиче ли е?

Портър придвижи фенерчето надолу и нагоре по трупа, а после отново го доближи до главата.

— Не. Този човек има къса кестенява коса. Мисля, че е по-възрастен. Виждам прошарени кичури и дълбоки бръчки от онова, което е останало от брадичката. Емъри е много по-млада и косата й е по-тъмна.

— Жена ли е?

— Трудно е да се каже. Помогни ми да преобърнем тялото.

Изпод левия крак на трупа изскочи още един плъх и хукна към вратата.

— Копелета… — Наш отскочи назад.

Портър завъртя очи и му даде фенерчето.

— Аз ще го направя. Дръж това и осветявай ръцете ми.

Наш взе фенерчето и го насочи.

— Съжалявам. Проклетото нещо ме стресна, това е всичко.

— Не си ли имал домашен любимец хамстер или песчанка като малък? Те не са по-различни, само малко по-големи.

— Те ядат боклуци и разнасят повече болести от Кардашиян на Сирни заговезни — отвърна Наш. — Ухапе ли те някой от тези дребни шибаняци, ще прекараш остатъка от нощта в спешното отделение и ще те дупчат с инжекции против бяс в корема. Не, благодаря.

— В ръката — каза Портър, бръкна в джоба си и извади зелени латексови ръкавици.

— Какво?

— Инжекциите против бяс. Вече не ги бият в корема, а в горната част на ръката.

— О, какъв напредък.

— И плъховете обикновено не разнасят бяс. В Съединените щати няма нито един регистриран случай на бяс в резултат от ухапване на плъх. Това е мит. Кара ни да се чувстваме по-добре, че ги избиваме. Представяш ли си колко мръсен ще бъде този град, ако няма плъхове, които да изяждат боклуците ни? Хората са истинската напаст, ако питаш мен. Хората правят такива неща. — Портър се беше втренчил в трупа. — Искам да повдигнеш количката, докато аз преобръщам тялото. Отиди от другата страна.

— Не съм предполагал, че си симпатизант на плъховете. — Наш пъхна фенерчето под мишницата си и надяна ръкавици, а после заобиколи трупа и хвана рамката на количката. — На три?

— На три.

Портър отброи. Наш повдигна количката, а Портър хвана рамото на трупа с лявата си ръка и крака му с дясната и го дръпна към себе си. Застаряващият му гръб се възпротиви на движението с остра болка, която се стрелна надолу по бедрото му. Трупът издаде противен джвакащ звук, когато се отдели от бетонния под. Миризмата веднага се вдигна във вълна от смрад, сладникава и същевременно кисела, на гнило и влага. Трупът падна по гръб и Портър видя, че половината корем липсва. На мястото на червата и лигавицата на стомаха имаше само голяма кухина, розови и лигави разтопени тлъстини, гъмжащи от личинки.

Наш дръпна количката настрана, като едва не улучи главата на Портър, когато пусна рамката на земята, и се преви на две. Остатъците от полусмления „Кит-Кат“ се изплискаха върху стената от сгуробетон. Фенерчето се обърна заедно с него и Портър благодари за момента на тъмнина. Нуждаеше се от тези секунди, за да се подготви, преди да погледне отново.

Наш се изправи, обърна се и се опита да се извини, но Портър махна с ръка.

— Дай ми фенерчето.

Наш кимна и му го даде, а после избърса уста с ръкава на якето си.

Лъчът на фенерчето бавно обходи трупа, от онова, което беше останало от лицето до пръстите на краката, и после обратно.

— Мъж, вероятно на петдесет и няколко години.

— Боже, как разбра?

Плъховете бяха изяли гениталиите. По-голямата част от плътта беше оглозгана и бяха останали кости, сухожилия и празни пространства там, където някога е била. Цветът беше странен, смесица от тъмнозелено, бяло и кафеникаво. Между пластовете се гърчеха личинки и бавно поглъщаха остатъците от пиршеството на плъховете.

— Изяли са очите — отбеляза Наш.

Портър отново насочи фенерчето към главата. Плъховете бяха изяли много повече, отколкото само очите. Бялото на зрителния нерв в средата и липсата на клепачи придаваха на мъртвеца вид на анимационен герой.

— Малкото сираче Ани от старите комикси.

— От колко време мислиш, че е тук?

Портър въздъхна и съжали в момента, в който противният въздух нахлу в белите му дробове.

— Няколко дни, най-малко. Мисля, че е бил жив най-малко два дни, преди да умре.

— Защо?

Портър посочи врата на мъртвия мъж.

— Виждаш ли наболата брада? Най-малко на два дни. Косата му е къса, добре поддържана. Дори е оскубал веждите си. Такъв мъж се бръсне веднъж, понякога два пъти дневно. Този човек не се е бръснал от два-три дни. Сигурен съм, че съдебният лекар ще ни каже с по-голяма точност.

— Имаш ли някаква представа каква е причината за смъртта?

Портър отново обходи трупа с лъча на фенерчето.

— Няма видими рани. Може би е наръган с нож в областта на корема. Там плъховете, изглежда, са нанесли най-големи поражения.

— Първо са се насочили към кръвта от раната, например травмата на главата.

— Аха.

Наш пристъпи крачка по-близо и посочи лявата ръка на жертвата.

— Какво е това?

Портър проследи погледа му. Пръстите бяха свити в юмрук и стискаха нещо. Той протегна ръка и се опита да ги разтвори.

— Вкочаняване?

— Вече е преминало. Плъховете са гризали пръстите и кръвта ги е слепила. Подръж го пак. — Портър отново даде фенерчето на Наш, използва двете си ръце и успя да разтвори пръстите на мъртвеца. В шепата на жертвата имаше лист лъскава хартия, дълга дванайсет-тринайсет сантиметра и навита като ръчно направена цигара. Портър взе дебелия лист и внимателно го разгърна. — Брошура.

— За какво? — попита Наш.

Портър повдигна пъстроцветната брошура към светлината.

Наш се наведе по-близо и прочете на глас:

— Жилищен комплекс „Мурингс Лейксайд“, „Строителство на недвижими имоти Талбът“. Парцелът край езерото, където се съчетава животът на яхта и крайградски клуб.

— Фирмата за недвижими имоти на Талбът?

— Или строителната му фирма, или вероятно и двете. — Наш взе брошурата. — Виждал съм реклами на това място. Събориха с булдозери десетки складове и индустриални съоръжения на езерото, сгради като тази, и ги замениха с къщи масово производство. Къщите са огромни и луксозни, но нямаш собственост върху земя. Това е безумие. Ако имаш парите да си позволиш жилище над водата, защо ще искаш да живееш над съседа си? Имам приятел, който работи на пристанището, и той каза, че водните парцели идват с доковете, но не ги пресушават достатъчно дълбоко, и там не можеш да вкараш нещо по-голямо от количка за багаж. Ако искаш да докараш по-голяма лодка, те карат да платиш абсурдна такса, за да отидеш по-надълбоко. Това обаче не върши кой знае каква работа, освен ако и съседите ти не направят същото. Наносите нахлуват веднага. След две години трябва да правиш всичко наново.

Портър принуди умореното си тяло да се изправи. Коленете му изпукаха от усилието.

— Трябва да излезем навън и да се обадим на Хозман. У4М е взел на прицел Талбът поради някаква причина. Сигурно е свързана със строителната му дейност.

— Може би има нещо съмнително в счетоводството му?

— Големи проекти като този? Може да е какво ли не. Настъпваш много хора по мазола, когато осъществяваш голям проект с недвижими имоти.

— Портър?

Двамата се обърнаха. На входа стоеше Еспиноза.

— Хората ми намериха тунела, за който споменахте. Отворът е бил закован с дъски, но наскоро някой ги е разбил и го е закрил с няколко щайги. Тунелът се отделя от подземното помещение и води на север. Ако не ви трябвам тук, ще взема екипа и ще тръгна по него да видя накъде води.

Портър искаше да излезе навън. Помещението, трупът, плъховете, всичко в тази касапница го караше да изпитва клаустрофобия.

— Наш, изчакай тук съдебния лекар. Повикай Уотсън да обработи местопрестъплението. Аз отивам с екипа на Еспиноза. Ще се върна, когато разберем накъде води тунелът. — Той се обърна към водача на командосите: — Да тръгваме.