Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (86)

86
Портър

Ден втори, 17:32 ч.

Портър прокара пръст по боята. Още беше влажна.

Очите бяха сини.

Той искаше да извика името на Емъри, но знаеше, че това няма да помогне, само ще издаде местоположението му. Освен това знаеше, че трябва да прибере очите в пликче за веществени доказателства, но нямаше пликче. Портър се наведе, за да ги разгледа по-отблизо. Бишъп ги беше извадил целите, със зрителния нерв и всичко останало. Не беше лесно да го направиш. Очите се избождаха доста лесно, но се искаше сръчна ръка и подходящи инструменти, за да бръкнеш зад тях и да ги извадиш непокътнати от очната кухина. Изглеждаха изтръгнати наскоро. Кръвта току-що беше започнала да се съсирва и да засъхва.

Портър бръкна в джоба си и извади мобилния телефон.

— Клоз? Вътре съм. Намерих очите на Емъри пред аварийното стълбище на първия етаж. Повика ли и линейка?

Не чу нищо и погледна телефона. Нямаше сигнал.

— Мамка му.

Той отново прибра телефона в джоба си.

Стисна здраво бейзболната бухалка, прекрачи очите, бутна вратата, отвори я и излезе на стълбите. Лъчът на фенерчето освети прашинки, увиснали във въздуха като суха мъгла, и Портър трябваше да се пребори с подтика да се закашля. От тук беше невъзможно да проследи дирята. На първото стъпало се смесваха толкова много стъпки, че не можеше да бъде сигурен колко хора са минали, но бяха десетки.

Той насочи лъча право напред.

Колко висока беше казал Клоз, че е сградата? Спомена ли това изобщо? Отвън изглеждаше най-малко петдесететажна. Портър не беше сигурен дали би могъл да ги изкачи дори в най-добрия си ден, още по-малко с прясна прободна рана в бедрото. Той смъкна зеления болничен панталон и огледа раната. Лекото кървене беше спряло, но кракът му все още пулсираше. И го болеше повече, отколкото когато го наръга ножът. Плътта около превръзката и пластира беше тъмнолилава.

Портър извади макетния нож от джоба си и изряза ивица плат от ризата си. Уви я около превръзката и я стегна. Отряза още едно парче и го завърза точно над раната — не толкова стегнато, колкото турникета, но достатъчно, за да забави изтичането на кръвта. Надяваше се, че това ще бъде достатъчно, за да му помогне да издържи поне известно време.

И след това се заизкачва по стълбите.