Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (63)

63
Клеър

Ден втори, 15:56 ч.

Клеър смачка празната кутия от пепси кола и я хвърли в кошчето за боклук до Наш.

— Колко време мина?

— Откакто той влезе ли или от последния път, когато ме попита? — отвърна Клоз.

Тя поклати глава.

— И от двете… Не знам. Защо се бавят толкова много?

— Дванайсет минути, откакто ме попита последния път. Три часа и половина, откакто той постъпи в болницата. Три часа и дванайсет минути, откакто го закараха в операционната зала.

— Аз съм виновен — рече Наш, без да се обръща определено към някого. — Аз предположих, че хлапакът е от отдела по криминалистика. Той правеше снимки на местопрестъплението. Имаше съответните документи. Наоколо се мотаеха още десетина други криминалисти и той не се открояваше като измамник.

— Не е бил измамник — каза Клоз. — Поне на хартия е бил легитимен. Говорих с шефа му. Според официалните документи на отдел „Човешки ресурси“ е бил прехвърлен от Тусон преди два месеца. Никой не е потвърдил прехвърлянето по телефона. Разчитали са само на електронните данни.

— Които са били фалшифицирани?

Клоз кимна.

— Едно от най-добрите хаквания, които съм виждал. Според лейтенанта му Уотсън — искам да кажа Бишъп, — е работил по десетина и повече случая, откакто е дошъл тук. Половината от отдела му се кълнат, че той е суперкриминалист. Разкрил две убийства само като огледал бегло пръските кръв. По дяволите, ако беше останал, вероятно след две години щеше да е шеф на отдела по криминалистика.

Клеър изглеждаше озадачена.

— Но ти каза, че пръстовите му отпечатъци са регистрирани под друго име. Как ти успя да ги откриеш, а лабораторията по криминалистика и отдел „Човешки ресурси“ не са могли?

— Пръстовите му отпечатъци се появиха на двама души. Едните подкрепяха самоличността на Пол Уотсън, но в досието му на непълнолетен нарушител излязоха като на Ансън Бишъп. Мисля, че той е хакнал полицейската база данни и си е създал друга самоличност, но вече на пълнолетен, за да заблуди проверките на миналото му. Те нямат достъп до досиетата на непълнолетните престъпници.

— Но ти имаш.

Клоз завъртя очи.

— Е, не официално. Досието му на непълнолетен нарушител беше запечатано. Трябва само да знаеш къде да търсиш. Забравете как съм го намерил. Въпросът е, че не можеш да видиш името в досие на непълнолетен нарушител, докато не получиш достъп до файла, затова те вероятно са предположили, че е на Пол Уотсън. Кодът е за кражба от магазин, не достатъчно сериозно нарушение, за да му попречи да работи в лабораторията по криминалистика, затова онзи, който е прегледал досието му, когато е започнал работа, вероятно е пренебрегнал обвинението и е продължил по-нататък. Ако изобщо са видели досието. Това е едно голямо ако. Искрено се съмнявам дали някой се е разровил толкова надълбоко, особено след като той е дошъл с документи за прехвърляне.

— Какво знаем за Ансън Бишъп? — попита Клеър.

Клоз изсумтя.

— Абсолютно нищо. И веднага щом го разбрах, се обадих на Портър. — Той въздъхна дълбоко. — По дяволите, мислите ли, че аз съм виновен? Искам да кажа, че ако не се бях обадил на Портър, двамата все още щяха да обикалят насам-натам, търсейки улики. Бишъп нямаше да има причина да го наранява. Мамка му, аз обърках нещата.

В стаята настъпи тишина.

Клоз ги погледна в очите.

— Хайде, трябва да кажете, че вината не е моя. И че и без това щеше да се случи нещо такова.

Наш го перна по рамото.

Клоз подскочи и потърка мястото.

— Какво?

— Ако Портър умре, ще избия шибаните ти зъби — изръмжа Наш.

— Престани да се правиш на неандерталец — каза Клеър и после се обърна към Клоз. — Разбира се, че вината не е твоя. Опитал си се да предупредиш Портър. Всеки от нас би направил същото.

От коридора зад тях влезе лекар с очила с телени рамки и черна коса. Погледна странно двамата мъже и се обърна към Клеър.

— Детектив Нортън?

Тя стана.

— Да?

— Приятелят ви излезе от операцията без никакви проблеми. Провървяло му е. Ножът е проникнал на два сантиметра от главна артерия. И при най-лекото отклонение на траекторията на ножа кръвта му е щяла да изтече за една минута. Но за щастие при това положение раната е повърхностна, нищо повече от увреждане на тъканта. Вероятно ще го задържим тази нощ, но не виждам причина да остава по-дълго.

Клеър прегърна лекаря и едва не изби тефтера с подложка от ръцете му.

— Може ли да го видим? — попита Наш.

Лекарят се дръпна непохватно от Клеър и кимна.

— Той току-що излезе от упойката и пита за вас. Обикновено не пускам посетители толкова скоро след операция, но той ми обясни, че сте в разгара на разследване и че ако не ви пусна, той ще дойде при вас. Не мога да му позволя да се разхожда из болницата, затова ще направя изключение. Моля, бъдете кратки. Пациентът се нуждае от почивка. — Той посочи към коридора. — Елате с мен.

Стая 307 беше за двама души, но леглото до вратата беше празно. Клеър почувства, че сърцето й пропусна един удар, когато зави зад ъгъла и видя Портър на второто легло, свързан с монитор за следене на сърдечната дейност, и система за интравенозно лечение. Той се обърна към тях, когато влязоха в стаята. Очите му бяха изцъклени и унесени.

— Десет минути — каза лекарят, обърна се и тръгна към стаята на медицинските сестри.

Клеър се приближи до леглото и хвана ръката на Портър.

— Как се чувстваш, Сам?

— Така, сякаш някой ме е наръгал в крака със собствения ми кухненски нож — отговори той. Гласът му прозвуча дрезгаво и задавено.

— Ще го хванем — заяви Наш.

Клоз се приближи колебливо, навел глава.

— Съжалявам, Сам.

— Ти не си виновен — каза Портър. — Аз трябваше да разчета сигналите. В него имаше нещо странно.

— В него нямаше нищо странно — възрази Наш. — Той заблуди всички ни.

— Какво знаем за него?

Клоз обясни за пръстовите отпечатъци и досието на Ансън Бишъп като непълнолетен нарушител.

— С изключение на това не знаем нищо. Изтеглихме снимката от досието му и я дадохме на медиите. Те показват лицето му при всяка възможност. Капитанът даде три пресконференции и ще има още една по новините в шест вечерта.

Мобилният телефон на Клеър избръмча и тя погледна екрана.

— Тайлър Мейдърс е в Централния арест. Ще го задържат колкото могат по-дълго, но вероятно ще излезе след няколко часа. Настоява, че не знае нищо повече от онова, което ни каза. Показали са му снимката на Бишъп, но той не го е разпознал.

— Тайлър Мейдърс? — намръщи се Портър. — Къде се вмества той в цялата тази история?

Клеър му разказа какво са научили — как на Китнър му е било платено да отнеме живота си и как Тайлър е откраднал обувките на Талбът и е подхвърлил учебника.

— Пол Уотсън е У4М — тихо каза Наш. — Или Бишъп, или както и да се казва. Малкият шибаняк режисира всичко под носа ни.

Портър се помъчи да осмисли информацията. Мозъкът му се бореше с болкоуспокояващите.

— Знам, че искате да сте тук, но трябва да се върнете в Управлението и да проучите този човек. — Той премести тежестта си на дясната страна. — Бишъп все още държи Емъри и сега, след като самоличността му е разкрита, предполагам, че ще ускори плановете си. Времето й изтича. Нашето време изтича. Вписал ли е адрес в документите си за отдел „Човешки ресурси“?

Клоз кимна.

— Да, но там е регистриран Китнър.

Портър се извъртя в леглото и веднага изкриви лице в гримаса.

— Внимавай, Сам. Не трябва да влошаваш раната — загрижено каза Наш.

— Копелето знаеше точно къде да забие ножа. Бяха необходими само седем шева, за да се затвори раната, но адски боли.

— Ако е искал да те убие, щеше да го направи. Искал е само да те забави — рече Клоз.

Портър отново премести тежестта си.

— Трябваше да взема някого от вас. Трудно ми е и все още не знам дали съм готов да говоря с вас. Предполагам, че решението да взема Уотсън с мен в Петдесет и първи участък беше лесен начин да се измъкна.

Клеър хвана ръката му.

— Ние сме семейство, Сам. Можеш да говориш с всеки от нас или да не говориш с нас. Само знай, че ще бъдем до теб, когато си готов.

— Заловиха го. Човекът, който я е застрелял. Арестували са го за друг обир и касиерът от минимаркета го разпозна. Всичко свърши — каза Портър.

Клеър стисна ръката му.

— Предположихме, че си отишъл в участъка във връзка с нещо такова. Ако се нуждаеш от нещо, само кажи. Чу ли?

Портър се съгласи:

— Да се върнем към случая и да преговорим какво знаем.

— Сигурен ли си, че си в състояние за това? — попита Наш.

— Все още съм малко замаян от упойката и ми дадоха чудесни болкоуспокояващи. Предполагам, че те притъпяват ума до вашето ниво, а вие, изглежда, функционирате добре.

— Достатъчно си умен, за да не те наръгат с нож.

Портър махна пренебрежително с ръка.

— Клеър, мислиш ли, че ще можеш да докараш дъската с уликите тук?

Тя кимна и вдигна телефона си.

— Имам всичко тук. — Клеър натисна няколко икони и отвори на екрана приложението със записките. — И така, мъжът в моргата не е Убиецът „Четирите маймуни“. Сега заподозреният е загадъчният Ансън Бишъп. — Тя се обърна към Клоз: — Искам да се върнеш в Управлението и да изровиш всичко, което можеш, за него. Особено движенията му из града. Може да извадим късмет и да намерим Емъри въз основа на джипиеса в мобилния му телефон. Аз ще издействам съдебна заповед.

— Той вероятно е използвал телефон с предплатена карта и го е изхвърлил — подчерта Клоз.

— Може би да, а може би не. Той не очаква, че вече знаем кой е. Няма да е лошо да се разровиш и в самоличността на Пол Уотсън. Там може да има нещо.

— Трябва да проверим в регистъра — каза Портър.

Клеър се намръщи.

— Какъв регистър?

— В Петдесет и първи участък трябваше да се регистрираме. Това означава, че той е написал телефонен номер за връзка и адрес.

Наш извади телефона си и започна да набира номер.

— Залавям се веднага.

— Знаем, че Бишъп е дал обувките на Китнър. Искал е той да умре с тези обувки, за да ги проследим до Талбът. Това означава, че всяка друга вещ, която е била в него, е евентуална улика.

— Дребни монети, касова бележка от химическо чистене, мека шапка, джобният часовник… Какво означава всичко това?

— Разгадай ребуса — измърмори Портър.

— Какво?

Портър поклати глава.

— Това е израз, който Бишъп е употребил няколко пъти в дневника. Може ли да ми го дадеш? Беше в джоба на панталона ми, когато ме докараха тук.

Клеър огледа стаята и видя нещата на Портър в запечатан найлонов плик на лавица в шкафа вдясно от банята. Тя извади дневника и му го даде.

— Тъй като трябва да стоя тук, ще го прочета до края. Не ми остава много — каза Портър.

Наш приключи разговора по телефона и се върна до леглото на Портър.

— Написал е адрес на „Ла Сал“. Не е адресът на Китнър. Това е нещо ново. „Апартаменти Беруин“.

— Добре, това сигурно означава нещо. Кажете на Еспиноза, че ще се срещнете там — рече Портър.

— Какъв мислиш, че е ендшпилът? — попита Наш.

— Имаме много информация за Талбът, но нищо достатъчно уличаващо за твърдо обвинение. Според мен това означава, че Бишъп още не е приключил. Все още пропускаме нещо.

— Талбът се нуждае от Емъри жива, за да довърши строителния си проект на брега — каза Клеър.

— Защо? — попита Портър.

Тя му разказа за разговора им с Артър Талбът.

— Това обаче не означава, че Бишъп се нуждае от нея жива — възрази Наш. — Ако не друго, той може да я убие само за да провали проекта.

Портър се замисли върху думите му.

— Съгласен съм с Наш. У4М винаги убива любимия човек на онзи, който извършва престъплението. Мисля, че изобщо не му пука за Емъри, стига да съсипе Талбът. Предполагам, че след като е излязъл от дома ми, той е отишъл право на мястото, където я държи. Иска да довърши работата си. Мисля, че за него всичко свършва с Емъри.

Дъска с улики

У4М = ПОЛ УОТСЪН = АНСЪН БИШЪП

Жертви

1. Кали Тремъл, 20 г., 15 март 2009

2. Ел Бортън, 23 г., 2 април 2010

3. Мелиса Люмакс, 18 г., 24 юни 2011

4. Сюзан Деворо, 26 г., 3 май 2012

5. Барбара Макинли, 17 г., 18 април 2013 (единствената блондинка)

6. Алисън Крамър, 19 г., 9 ноември 2013

7. Джоуди Блумингтън, 22 г., 13 май 2014

Емъри Конърс, 15 г., 3 ноември 2014

Излязла да тича, 18:03 ч. вчера

АЙЛЪР МЕЙДЪРС

Гаджето на Емъри — племенник на —

 

ДЖЕЙКЪБ КИТНЪР — човекът, блъснат от автобуса

АРТЪР ТАЛБЪТ

Финанси?

Трупът, намерен в сградата на издателство „Мълифакс“ (собственост на Талбът), идентифициран като Гюнтер Хърбърт, главен изпълнителен директор на „Предприемаческа дейност Талбът“

Нещо гнило в жилищен комплекс „Мурингс“ (собственост на Талбът)

Емъри притежава земята/Жилищен комплекс „Мурингс“

Н. БЪРОУ

Икономка? Гледачка? По малко и от двете

Частна учителка

ВЕЩИ, НАМЕРЕНИ В У4М

Скъпи обувки — „Джон Лобс“/$1500 чифтът — № 44/ Неизвестният заподозрян носи № 42 — с отпечатъци на Талбът

Евтин костюм

Мека шапка

75 цента в дребни монети (две по двайсет и пет, две по десет и една от пет цента)

Джобен часовник

Касова бележка от химическо чистене (№ 54873) — Клоз проучва химическите чистения

Умиращ от рак на стомаха — лекарства: октреотид, трастузумаб, оксикодон, лоразепам

Татуировка на вътрешната страна на китката, скорошна — цифрата осем, безкрайност?

Учебникът по математически анализ, оставен от У4М, води до — СКЛАД НА ИЗДАТЕЛСТВО „МЪЛИФАКС“ Частичен отпечатък, намерен върху вагонетка в началото на тунел. Вероятно използвана за превозване на трупа. Отпечатък = Уотсън/Бишъп/У4М

Ухо, очи и език, оставени в кутии (Гюнтер Хърбърт) — брошурата в ръката на трупа и кутиите водят до — ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС „МУРИНГС ЛЕЙКСАЙД“

Щателно претърсване — не е открито нищо. Видеозапис — У4М, изглежда, е извършил самоубийство; лицето не се вижда ясно

Задачи:

Клеър и Наш да отидат на адреса на „Ла Сал“ (апартаментът на У4М/Бишъп)

Клоз да проучи Уотсън/Бишъп/У4М

Портър да прочете до края дневника.