Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (40)

40
Портър

Ден първи, 21:12 ч.

Портър излезе от тъмната, подобна на пещера паст на сградата на издателство „Мълифакс“. Наш го последва. Двамата започнаха да си поемат дълбоко дъх, вкусвайки киселия мирис на риба, която се носеше от езерото, на гниещи боклуци от уличката вдясно и на влажния спален чувал, оставен да се разпада пред вратата.

Беше чудесно.

Това беше най-хубавият въздух, който Портър бе дишал.

След като стигнаха до края на тунела, той беше казал на Еспиноза и екипа му да претърсят жилищния комплекс „Мурингс“ от горе до долу. След това се върна в стаята с убития мъж, където Уотсън старателно обработваше местопрестъплението, а съдебният лекар извършваше оглед на трупа.

Беше прекарал още три часа в сградата и нямаше намерение да влиза вътре в близко бъдеще. Клеър беше с гръб към него и крачеше напред и назад, докато говореше по телефона.

— Всичко се върти около Артър Талбът. Трябва да го привикаме на разпит. Има нещо повече от… — Тя вдигна телефона над главата си и изля поток от псувни, които Портър не би очаквал и от хамалин, а след това завъртя очи и отново доближи телефона до ухото си. — Но, капитане, аз…

— Може ли капитанът да й се кара за това? — попита Наш, приковал очи в Клеър.

Портър искаше да разговаря с Талбът — не бъбрене на игрището за голф, а разпит очи в очи с ярка лампа, насочена към лицето му и еднопосочно огледало отстрани. Талбът очевидно беше в центъра на събитията. У4М не само че беше отвлякъл незаконната му дъщеря, но и сега свързваше похищението пряко с „Мурингс Лейксайд“ един от строителните обекти на Талбът. Колкото и да ненавиждаше убиеца, Портър знаеше, че този човек не действа без план и без причина. Всяка предишна жертва беше отвлечена като възмездие за някаква незаконна дейност, извършена от член на семейството.

Талбът правеше нещо непочтено.

Ако разберяха какво е, те имаха шанс да се доберат до дъщеря му, докато все още имаше време.

Портър се надяваше, че Еспиноза ще я намери в някоя от незавършените къщи в „Мурингс“, със завързани ръце и очи в мазе или стая, но вероятността беше малка. У4М не би я скрил на място, където можеше да бъде намерена лесно. На строителен обект, някой работник можеше да се спъне в нея. По дяволите, дори някой бездомник, а там ги имаше много.

У4М искаше да намерят Талбът, не момичето.

Тя вече беше в неизвестност повече от едно денонощие. По всяка вероятност оставена без храна и вода. Портър не можеше да си представи болката, която сигурно изпитваше Емъри. Дори ако У4М й беше дал нещо, след като бе отрязал ухото й, въздействието на болкоуспокояващите вече беше преминало.

— Слушам, капитане. Ще му кажа — рече Клеър по телефона. — Да, ще се погрижа. И на теб, капитане. — Тя приключи с разговора и пусна телефона в джоба си. — Шибано безгръбначно лайно!

Наш й даде чаша кафе, която отмъкна от един от униформените полицаи.

— Нека отгатна. Капитанът играе голф с кмета, който е близък приятел на Талбът, и никой от тях не иска да пробие дупка в лодката на даренията.

Ако чернокожа жена можеше да се изчерви, Портър си помисли, че Клеър направи точно това в момента. За момент му се стори, че тя ще хвърли кафето по Наш.

— Мухльо. Тъп клоун. Шибан гъзоблизец.

— Много си секси, когато се разпалиш и говориш мръсотии — каза Наш и стисна рамото й.

Клеър въздъхна.

— Изпратил е насам още дванайсет патрулни коли и още десет към „Мурингс“. Ще претърсят и двете места от горе до долу — всички сгради и тунели. Капитанът иска всички ние да си отидем вкъщи, да се наспим добре през нощта и да започнем свежи сутринта. Смята, че ако стоим тук дяла нощ, утре ще бъдем безполезни, ходещи зомбита. Каза, че ако намерят нещо, ще ни уведоми, за да дойдем пак, но не иска да се мотаем тук. Не бил готов да повика Талбът на официален разпит, още не. По-добре да сме изчакали Хозман да приключи с ровенето във финансите му, отколкото да го привикаме заради това. — Тя разпери ръце, посочвайки сградата.

— Между другото, и това място е собственост на Талбът. Купил го преди три седмици на търг.

— Каква изненада. Сигурен съм, че е купил и моята къща през трите минути, докато стоим тук — подметна Наш.

— Няма да си отида у дома, майната му — рече Клеър.

— Капитанът е инструмент.

— Мисля, че капитанът е прав за Талбът. По-добре да добием пълна представа за финансите му, отколкото да разкрием картите си с косвени улики. Не разполагаме с достатъчно доказателства, за да го задържим. — Портър прокара пръсти през косата си и огледа комплекса. — Поне още не. И вероятно ще имаме само един шанс с него.

— Тогава какво искаш да направим? — попита Наш.

— Клеър, ти отиди в „Мурингс“ и следи как върви претърсването. Наш, ти направи същото тук. Аз ще отида до дома на Талбът и ще го наблюдавам. Не може да го разпитаме, обаче можем да го следим. Пък и в момента официално не съм на работа. Капитанът не може да ми каже къде да паркирам и къде не. Ще се съберем в командния център на разсъмване. — Той огледа нарастващата група полицаи. — Къде е Уотсън?

— Още е в тунела и обработва помещението, където сте намерили кутиите — отговори Наш. — Каза, че ще остане там най-малко още един час.

Портър бръкна в джоба си и извади пликчето със снетия пръстов отпечатък.

— Може ли да му го дадеш? Или още по-добре, помоли някой от униформените полицаи да те закара до лабораторията, когато приключиш тук. Кажи им да го анализират. Не е необходимо да добавяме още един човек към веригата за проследяване.

— Откъде го взе?

— От вагонетката в тунела.

Наш вдигна пликчето към светлината и после го прибра в джоба си.

— Добре. — Той се обърна към колата на Клеър, поколеба се и после се наведе към Портър. — Хубаво е, че се върна, Сам.

Портър кимна.

— Съгласна съм с Шрек. Хубаво е, че се върна — усмихна се Клеър.

Портър гледа Наш, който се сля с тълпата и Клеър, която се качи в хондата си и потегли, и после пресече улицата, отправяйки се към своя додж.