Към текста

Метаданни

Данни

Серия
У4M (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The fourth monkey, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Sunshine (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джонатан Баркър

Заглавие: Четвъртата маймуна

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Симолини’94

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-221-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10452

История

  1. — Добавяне

18
Портър

Ден първи, 11:30 ч.

Въпреки че бяха изминали само две седмици от последния път, когато Портър влезе в стая 1523 дълбоко в подземието на Главното управление на полицията в Чикаго на Мичиган Авеню, мястото изглеждаше заспало и безжизнено.

Нищо не помръдваше.

Чакаше.

Той щракна електрическия ключ за осветлението и се заслуша, докато флуоресцентните лампи се включваха, изпращайки заряд в спарения въздух. Приближи се до бюрото си и прерови листовете и папките, разпръснати на повърхността му. Всичко беше така както го беше оставил.

Съпругата му го гледаше от снимка в сребриста рамка от отсрещния десен ъгъл. Портър не можа да сдържи усмивката си, когато я видя.

Седна на ръба на бюрото, придърпа телефона към себе си и набра номера на мобилния й телефон. След три позвънявания чу познатото съобщение на гласовата й поща.

Свързахте се с телефона на Хедър Портър. Тъй като това е гласова поща, по всяка вероятност съм видяла името ви изписано на екрана и съм решила, че не желая да говоря с вас. Ако сте готови да поднесете почитанията си във формата на шоколадова торта или други подбрани дарения на кулинарна наслада, изпратете ми подробностите в текстово съобщение и аз ще преосмисля позицията в списъка си със светските си ангажименти и може би…

Портър затвори и прелисти папка с надпис „Убиецът «Четирите маймуни»“. Всичко, което бяха научили за него, се поместваше в тази единствена папка, поне до днес.

Портър преследваше Убиеца „Четирите маймуни“ от пет години. Седем мъртви момичета.

Двайсет и една кутии. Не можеш да забравиш кутиите.

Никога нямаше да забрави кутиите. Те го измъчваха всеки път, когато затвореше очи.

Стаята не беше много голяма, девет на осем метра. Освен бюрото на Портър, имаше още пет метални бюра, по-стари от повечето служители на градската полиция в Чикаго, наредени произволно в помещението. В отсрещния ъгъл имаше стара дървена маса за конференции, която Портър беше намерил в склад по-нататък по коридора. Повърхността й беше издраскана и очукана. Потъмнелият кленов фурнир беше осеян с кръгчета, останали от стотици стъклени и порцеланови чаши и кенове, които бяха стояли върху нея през годините. Имаше и голямо кафяво петно, което Наш се кълнеше, че прилича на Исус Христос (Портър мислеше, че прилича само на кафе). Много отдавна се бяха отказали да се опитват да изчистят петното.

Зад масата за конференции имаше три бели дъски. На първите две бяха закачени снимки на жертвите на У4М и на различните местопрестъпления. Третата беше празна в момента. Екипът я използваше предимно по време на съвещания.

В командния център влезе Наш и даде на Портър чаша кафе.

— Уотсън отиде в „Старбъкс“. Казах му, че ще се срещнем тук, след като се обади на лейтенанта горе. И другите идват. Какви мисли се въртят в главата ти? Надушвам пушек.

— Пет години, Наш. Започвах да си мисля, че никога няма да видим края на тази история.

— Има най-малко още едно отвлечено момиче. Трябва да го намерим.

Портър кимна.

— Да, знам. И ще го намерим. Ще го заведем вкъщи.

Той беше казал същото и за Джоуди Блумингтън само преди шест месеца, но не я бяха открили навреме. Не можеше да се изправи пред още едно покрусено семейство.

— Ето те най-после! — извика Клеър Нортън от вратата и Портър и Наш се обърнаха. — Това място е като морга без теб, Сами. Дай да те прегърна! — Тя прекоси стаята и уви ръце около него. — Ако се нуждаеш от нещо, каквото и да е, обади ми се, чу ли? Искам да ми обещаеш — прошепна Клеър в ухото му. — Готова съм за теб денонощно, седем дни в седмицата.

Всяка проява на обич и привързаност изнервяше Портър. Той я потупа по гърба и се отдръпна от нея. Помисли си, че изглежда смутен като свещеник, който отвръща на прегръдката на момче от църковния хор, докато богомолците гледат.

— Признателен съм ти, Клеър. Благодаря ти, че удържа фронта.

Клеър Нортън работеше в силите на реда от петнайсет години. Тя беше станала най-младата чернокожа жена детектив в чикагската полиция само след три години като патрулно ченге, когато помогна за разбиването на една от най-големите мрежи за разпространение на наркотици в историята на града. Всички замесени бяха под осемнайсет години. Общо двайсет и четирима ученици, повечето от гимназия „Кули“, въпреки че престъпленията обхващаха шест гимназии. Наркопласьорите действаха изцяло на територията на училищата и това затрудни разследването и означаваше, че младоликата Клеър трябва да премине под прикритие като ученичка. Случката й спечели прякора „Внедрени в час“, на името на стария телевизионен сериал, но никой в работната група не смееше да й го каже в очите.

Клеър поклати глава.

— По дяволите, трябва да ми благодариш, че дундурках партньора ти. Той е тъп като галош. Обзалагам се, че ако го заключиш в някоя стая, след един час ще го намериш мъртъв на пода с език, заврян в електрически контакт.

— Тук съм — обади се Наш. — Чувам те.

— Знам. — Тя се обърна и грабна кафето от ръката му. — Благодаря, кукличке.

Едуин Клозовски, Клоз за повечето, влезе след нея. В едната си ръка държеше претъпкано куфарче, а в другата — остатъци от шоколадово кексче.

— Е, бандата най-после се събира отново. Крайно време беше. Ако трябваше да прекарам още една минута в отдел „Информационни технологии“ в Централата и да анализирам твърдия диск на още един корумпиран любител на порното, може би щях да се замисля дали да не се върна към създаването на видеоигри. Как си, Сам? — Той протегна ръка и потупа Портър по рамото.

— Здравей, Клоз.

— Радвам се, че се върна. — Клозовски сложи куфарчето си на едно от свободните бюра и напъха в устата си остатъка от кексчето.

Портър забеляза, че на прага стои Уотсън, и му направи знак да влезе.

— Клоз, Клеър, това е Пол Уотсън. Взехме го назаем от отдела по криминалистика. Той ще ни помага. Някой виждал ли е Хозман?

Клеър кимна.

— Говорих с него преди двайсетина минути. Той проверява финансите на Талбът, но още не е открил нищо. Каза, че ще ти се обади веднага щом попадне на нещо.

Портър кимна.

— Добре, да започваме.

Всички се настаниха около голямата маса за конференции. Жертвите на Убиеца „Четирите маймуни“ ги гледаха от белите дъски.

— Наш, къде е снимката на Емъри?

Наш извади снимката от джоба си и я даде на партньора си. Портър я залепи с тиксо на третата дъска вдясно.

— Ще разкажа историята от началото. За повечето от вас това е стара новина, но Уотсън не я е чувал и може да предложи нещо ново. — Той посочи снимката в горния ляв ъгъл. — Кали Тремъл. Двайсетгодишна, отвлечена на петнайсети март 2009 година. Това е първата му жертва…

— За която знаем — прекъсна го Клеър.

— Тя е първата му жертва в схемата му като У4М, но уликите предполагат, че той е опитен и обигран и по всяка вероятност е убивал и преди това — каза Клозовски. — Никой не започва да убива по този начин. Убийците се развиват и с течение на времето разработват методи и техники.

— Родителите й съобщиха за изчезването й в онзи вторник и получиха по пощата ухото й в четвъртък. Очите й пристигнаха в събота, а езикът — следващия вторник. Всичките бяха пакетирани в малки бели кутии, завързани с черна връв, написани на ръка адреси и без абсолютно никакви пръстови отпечатъци. Извършителят винаги е изключително внимателен.

— Това предполага, че тя не е била първата му жертва — повтори Клозовски.

— Три дни след пристигането на последната кутия човек, който тичал за здраве, откри трупа й в парка „Алмънд“. Беше подпряна на пейка с картонена табелка, залепена за ръцете й, на която пишеше: „Не прави зло“. Ние вече бяхме забелязали метода му на действие, когато пристигнаха очите й, но написаното потвърди теорията ни.

Уотсън вдигна ръка.

Наш завъртя очи.

— Не сме в трети клас, докторе. Чувствай се свободен да говориш направо.

— Доктор? — учуди се Клозовски. — А, разбирам.

— Не съм ли чел някъде, че така убиецът е избирал жертвите си? „Не прави зло“? — попита Уотсън.

Портър кимна.

— Разбрахме го при втората жертва, Ел Бортън. Отначало мислехме, че самите жертви са направили нещо, което У4М смята за грешно и затова ги убива, но с Ел научихме, че фокусът изобщо не е върху жертвите, а върху семействата им. Ел Бортън изчезна на втори април 2010-а, близо една година след първата му жертва. Тя беше на двайсет и три. Случаят й ни беше възложен, когато родителите й получиха по пощата ухото й два дни по-късно. Когато седмица след това беше открит трупът й, Ел държеше данъчна декларация за 2008 година на името на баба й. Поразровихме се и открихме, че бабата е починала през 2005-а. Бащата на Ел три години подавал фалшиви данъчни декларации. На този етап доведохме Мат Хозман от отдел „Финансови престъпления“ и той установи, че измамата е много по-сериозна. Бащата на Ел подавал данъчни декларации от името на повече от един човек, всичките починали. Бяха от дома за стари хора, на който той беше управител.

— Откъде е знаел това У4М? — попита Уотсън.

Портър повдигна рамене.

— Не съм сигурен, но новата улика ни накара да се върнем назад и да проверим семейството на Кали Тремъл.

— Първата жертва.

— Оказа се, че майка й перяла пари от банката, където работела, над три милиона долара за десет години — каза Портър.

Уотсън се намръщи.

— И пак, откъде У4М е знаел какво прави майката? Може би това е връзката. Разберете ли кой има достъп до тази информация, ще откриете самоличността на У4М.

Клозовски изсумтя.

— Да, звучи лесно. — Той стана и се приближи до дъската. — Мелиса Люмакс, третата жертва. Баща й продаваше детска порнография. Бащата на Сюзан Деворо заменяше истински диаманти с фалшиви в собствения си бижутерски магазин. Сестрата на Барбара Макинли беше блъснала и убила пешеходец шест години преди Барбара да изчезне. Никой преди У4М не е свързвал сестрата с престъплението. Братът на Алисън Крамър е имал фабрика, пълна с нелегални емигранти във Флорида. А Джоуди Блумингтън, последната жертва…

— Преди Емъри Конърс — обади се Наш.

— Съжалявам, последната жертва преди госпожица Конърс. Баща й внасял кокаин за картела „Карлито“. — Клозовски почука с пръст по всяка снимка. — Всичките тези момичета са свързани с някого, който е направил нещо лошо, но между тях няма връзка. Престъпленията са произволни, няма обща нишка.

— Той раздава правосъдие — измърмори Уотсън.

— Да, и има по-добра информация от полицията. Не знаехме за никое от тези престъпления. Разкрихме ги, докато разследвахме убийствата — каза Портър. — Ако не беше У4М, тези хора все още щяха да се разхождат безнаказано по улиците.

Уотсън стана, приближи се до дъската, присви очи и разгледа снимките една по една.

— Какво става, докторе? — попита Клоз и прихна да се смее. Всички се втренчиха в него и той се намръщи.

— Какво? Значи е смешно, когато го казва Наш, но не и човекът от отдел „Информационни технологии“. Сега разбирам как стоят нещата тук в подземието.

Уотсън почука с пръст по дъската.

— Той ескалира. Вижте датите.

— Ескалираше — поправи го Наш. — Дните му на убийства свършиха.

— Правилно, ескалирал е. Една жертва на година до петата жертва, Барбара Макинли, а после на всеки шест-седем месеца. — Уотсън посочи снимката на Барбара Макинли. — Тя е единствената русокоса. Всички други са брюнетки. Това има ли някакво значение?

Портър прокара пръсти през косата си.

— Не мисля. Той наказва семействата за престъпленията им с тези убийства. Смятам, че самите жертви не са го интересували.

— Всички останали момичета си приличат на външен вид. Хубави, с дълги кестеняви коси, горе-долу на една възраст. Убиецът, изглежда, е имал предпочитан тип жени. Всички освен Барбара, единствената блондинка. Тя е аномалия. — Уотсън замълча за секунда и след това попита: — Някое от момичетата било ли е сексуално нападнато?

Клеър поклати глава.

— Нито едно.

— А някоя има ли брат?

— Мелиса Люмакс, Сюзан Деворо и Кали Тремъл имат по един брат, а Алисън Крамър има двама — отговори Клеър. — Разговарях с тях, когато разпитвах семействата.

Уотсън кимна, докато трескаво разсъждаваше:

— Ако допуснем, че половината от тези семейства имат най-малко един син и че убиецът е отвличал децата им произволно, би трябвало да има една-две жертви от мъжки пол. Това не се е случило, затова има причина той да предпочита дъщерите пред синовете, но не знаем защо.

Портър се прокашля.

— Честно казано, не знам дали това вече има значение. Не е необходимо да се тревожим за бъдещи жертви на У4М. Както каза Наш, той приключи с убийствата. Трябва да се съсредоточим върху последното отвличане.

Уотсън се върна на стола си.

— Съжалявам. Понякога умът ми започва да броди по тези пътеки и изгубвам фокус.

— Съвсем не. Затова те поканихме да се включиш в екипа ни. Ти си свеж поглед върху стари улики и информация.

— Е, да — рече Уотсън.

Портър взе син маркер и написа ЕМЪРИ КОНЪРС с големи букви най-отгоре на третата дъска.

— И така, какво знаем за жертвата?

— Според служителите на рецепцията на жилищната сграда тя е излязла да тича в парка малко след шест вечерта — отговори Клеър. — Това е нещо обичайно за нея. Тича почти всеки ден, обикновено вечер. Никой не я е видял да се връща.

— Някой знаеше ли къде е обичала да тича? — попита Наш.

Клеър поклати глава.

— Виждали са я само да влиза и излиза.

— Аз може би ще отговоря на този въпрос — рече Клоз, който тракаше по клавиатурата на лаптопа си „МакБук Еър“. — Носела е „Фитбит Оърдж“.

— Какво?

— Часовник, който следи сърдечния ти ритъм, изгорените калории и изминатото разстояние. Намерих програма, инсталирана на компютъра й, която е записала всички данни, и сега получавам достъп до информацията.

— Някакъв шанс джипиесът още да е активен?

Клоз поклати глава.

— Не става така. Часовникът записва данните на джипиеса, докато го носиш, и след това се синхронизира с облака с приложението на телефона или чрез интерфейса на компютър. Тя го е свързала с телефона си, който също няма сигнал, но мисля, че знам къде е бягала. — Той обърна лаптопа си така, че другите да видят екрана, който показваше карта. Имаше синя пунктирана линия, която започваше от Флеър Тауър и продължаваше по Западна Ери улица към реката. На брега дирята ограждаше голямо зелено пространство. — Открих един и същ маршрут почти всеки ден. — Клоз почука с пръст по екрана. — Това е парк „А. Монтгомъри Уорд“.

Портър се наведе по-близо до екрана. Зрението му се скапваше.

— Клеър, ако искаш да провериш, когато приключим тук?

— Ще го направя, шефе.

Той отново се обърна към Клоз:

— Откри ли нещо в компютъра й?

Клоз обърна лаптопа към себе си и затрака по клавиатурата.

— Ти ми даде възможността законно да претърся твърдия диск на красива тийнейджърка. Не е нужно да казвам, че го прегледах.

Клеър сбърчи нос.

— Шибан извратеняк.

Клоз се усмихна самодоволно.

— Гордея се е моята извратеност, мила моя. Един ден ще ми благодариш. — Той се вгледа в екрана за момент.

— Гаджето на Емъри се казва Тайлър Мейдърс. Той учи в гимназия „Уотни Вейл“. И… — Всички мобилни телефони в стаята изпиукаха едновременно. — Изпратих ви скорошна снимка, номера на мобилния му телефон и домашния му адрес. Двамата са влюбени от един месец. Тя мисли, че са нещо изключително.

— А не са ли? — попита Портър.

Клоз се ухили дяволито.

— Може да съм надзърнал в личните му съобщения във фейсбук и нашето момче си пада малко играч.

Всички се втренчиха в него.

— О, я стига! Щом използваш името на съпругата или гаджето си за парола, заслужаваш да те хакнат.

Портър се постара да запомни, че трябва да смени паролата на електронната си поща.

— Следващия път изчакай съдебна заповед. Не ни трябваш да оплескаш разследването.

Клоз му козирува.

— Слушам, капитане.

Портър написа ТАЙЛЪР МЕЙДЪРС на бялата дъска и начерта стрелка до момчето с Емъри на снимката от посрещането у дома.

— С Наш ще посетим Тайлър днес следобед. Нещо друго на персоналния й компютър?

— Емъри има „Мак“, при това много хубав. Моля, не обиждай такова изящно творение на инженерството, като го наричаш персонален компютър. Подобни обиди са под достойнството ти — рече Клоз.

— Прости ми. Нещо друго на нейния „Мак“?

Клоз поклати глава.

— Не, детектив.

— Ами, номерата на трите изходящи обаждания от стационарния й телефон?

Клоз вдигна ръка и отброи три пръста.

— Пицария, китайски ресторант и италианско заведение за храна за вкъщи. Това момиче знае какво да яде.

Клеър се прокашля.

— Има някакъв Т. Мейдърс в списъка с постоянните гости. Единственият друг е А. Талбът.

Портър написа АРТЪР ТАЛБЪТ на бялата дъска и думата ФИНАНСИ? Отдолу.

— Наистина съм любопитен да видя какво ще изрови Хозман за този човек. У4М е отвлякъл момичето поради някаква причина и съм готов да се обзаложа, че господин Талбът е мошеник.

— Защо не го повикаме за разпит? — попита Клеър.

— Повикаме ли го, той ще доведе адвоката си и няма да изкопчим нищо от него. Ако се наложи отново да говорим с Талбът, мисля, че е най-добре това да стане в неофициална обстановка, например да се опитаме да го хванем неподготвен на някое място, където се чувства удобно. Така е по-вероятно да се изпусне — каза Портър.

— Освен това Артър Талбът е важна клечка в града, приятел на кмета и кой знае още на кого. Ако го повикаме твърде рано, може да не получим нищо и после, ако се опитаме да го призовем пак, той може да се обади на някое от приятелчетата си да се намесят. Най-добре е да изчакаме, докато разполагаме с нещо конкретно.

— Интересно — обади се Клоз. Очите му отново бяха приковани в неговия „МакБук“. — Свръхмодерните асансьори в онази сграда записват целия трафик на влизане и излизане с карти.

Портър изпъшка.

— Със същата съдебна заповед ли действаш, която използва, за да хакнеш страницата във фейсбук на гаджето? Защото ако е така…

Клоз вдигна ръце.

— Я стига. Приличам ли на нарушител рецидивист?

— О, да, по дяволите — измърмори под носа си Клеър.

— И аз да ти го начукам, госпожице Нортън.

Тя се усмихна самодоволно и изплези език.

— Управителят на сградата беше любезен да ни предостави достъп — обясни Клоз.

— И какво видя? — попита Портър.

Клоз нацупи устни, присви очи и се вгледа в текстовия файл.

— Емъри излиза в 18:03 вчера и не се връща. Тишина до 21:23, а след това влиза някоя си Н. Бъроу. Излиза в 9:06 тази сутрин.

— Това е само няколко минути, преди да дойде полицията — отбеляза Клеър.

— Готов съм да се обзаложа, че това е нашата изчезнала икономка — каза Портър.

— Можеш ли да покажеш това на рецепцията на Флеър Тауър и да поискаш да ти кажат цялото й име?

— Ще го направя — отговори Клоз и се постара да го запомни.

Портър си пое дъх.

— И така, това ни води до най-важния човек, жертвата от тази сутрин. — Той разказа на останалите от работната група какво са научили от Айзли.

— По дяволите, умирал е? — изуми се Клоз.

— Оставал му е един месец.

— Мислиш ли, че нарочно се е хвърлил пред автобуса?

— Смятам, че не трябва да изключваме тази вероятност — отвърна Портър, написа У4М на дъската и изброи следното:

Касова бележка от химическо чистене

Скъпи обувки — два номера по-големи

Евтин костюм

Мека шапка

75 цента в дребни монети (две по двайсет и пет, две по десет и една от пет цента)

Джобен часовник

Умиращ от рак на стомаха

— Не мога да повярвам, че шибанякът е умирал — измърмори Клоз и се почеса по ръката.

Портър почука с пръст по бялата дъска.

— Какво ни говорят личните вещи?

— Касовата бележка от химическо чистене е задънена улица — заяви Клеър. — Освен номера няма друга информация, нито дори името и адреса на химическото чистене. Откъсната е от кочан с касови бележки, който може да се поръча от стотици магазини в интернет. Половината химически чистения в града използват същите касови бележки.

— Клоз, искам да проучиш този въпрос. Направи списък на всички химически чистения в радиус от осем километра от мястото на злополуката тази сутрин и се свържи с всяко от тях. Разбери дали използват този вид касови бележки и ако е така, попитай ги дали номер 54873 е валиден. У4М очевидно няма да си вземе дрехите. Дори ако откриеш повече от едно химическо чистене, пак ще можем да стесним кръга, ако другите поръчки са взети и е останал само този номер. Ако не откриеш нищо, разшири търсенето. Но тъй като той е вървял пеша, мисля, че химическото чистене е наблизо.

Клоз му махна с ръка.

— Приемам предизвикателството.

Наш огледа дъската.

— Ами костюма и обувките?

— Клоз може да провери всички магазини за обувки, докато проверява химическите чистения — подхвърли Клеър.

Клоз й показа среден пръст и се изплези.

Портър се втренчи за момент в дъската.

— Предпочитам Клоз да се съсредоточи върху химическите чистения. По-големият номер обувки измъчва и мен, но засега това остава на заден план. Ще запазим информацията на дъската в случай, че по-късно също влезе в играта.

— И монетите не са кой знае каква улика — подчерта Наш. — Всеки в тази стая вероятно има дребни монети в джоба си.

Портър си помисли дали да не изтрие седемдесет и петте цента, но после промени решението си.

— Ще ги оставим и тях. — Той се обърна към Уотсън.

— Провървя ли ти с джобния часовник?

— Ще отида в магазина на чичо ми, след като приключим тук — отговори Уотсън.

Портър отново се обърна към дъската.

— Мисля, че ще разберем кой е чрез това — рече той и подчерта „умиращ от рак“. — Айзли каза, че е открил октреотид, трастузумаб, оксикодон и лоразепам в организма му. Трастузумабът се дава само в няколко центъра в града. Трябва да се свържем с всеки от тях с описание на У4М и да потърсим изчезнали пациенти.

— Аз ще го направя — предложи Клеър. — Колко пациенти с меки шапки, евтини костюми, скъпи обувки и рак на стомаха може да има? Тук ще ни помогнат дрехите и обувките. Той би се откроявал от другите, ако отиде в център за лечение, облечен по този начин.

— Добра идея — рече Портър. — Айзли е открил и малка татуировка на вътрешната страна на китката на мъжа. — Той зареди снимката на екрана на телефона си и го подаде на другите от екипа. — Скорошна е. Айзли каза, че вероятно е направена миналата седмица.

Клоз я разгледа внимателно.

— Това символът за безкрайност ли е? Малко иронично за човек, който скоро ще умре.

— Очевидно е означавал нещо за него — каза Клеър и се наведе над рамото му, за да види по-добре. — Ако ще поставяш постоянен знак на тялото си, замисляш се сериозно какъв да бъде.

— От личен опит ли говориш? — ухили се Клоз. — Имаш ли нещо, което искаш да покажеш на групата?

Тя му намигна.

— Мечтай си, технологичен гений.

Портър бръкна в джоба си, извади дневника и го сложи на масата.

— И това.

Всички млъкнаха и се втренчиха в тефтерчето.

— По дяволите, помислих, че Наш си го е съчинил — рече Клоз. — Наистина ли шибанякът е носел дневник? Включи ли го в описа на веществените доказателства? Няма го.

Портър поклати глава.

— Не искам медиите да знаят за дневника. Още не.

Клоз подсвирна.

— Писмен манифест на У4М? Мамка му, това струва цяло състояние.

— Не е манифест, а по-скоро автобиография, която започва от детството му.

Клоз се облегна назад на стола си.

— Неща като: „Днес на училище Беки Смит беше облечена с онази къса червена рокличка, която харесвам. Това ме направи щастлив. Реших да я проследя до дома й да я попитам дали иска да ми стане сериозно гадже. Тя отказа и аз я изкормих в дневната. Утре в училищната столова ще има пица. Обичам пица, но не толкова колкото бургерите. Бургерите със сирене са…“

Клеър го замери с химикалката си.

— Ох!

Наш кимна към дневника.

— Добре, ще попитам за очевидното, за което не иска да говори никой. Отгърна ли накрая? Какво пише на последната страница?

Портър протегна ръка и бутна дневника, който се плъзна по масата и спря пред партньора му.

— Хайде, виж.

Наш присви очи и взе тефтерчето. В стаята настъпи тишина. Той прелисти на последната страница и започна да чете на глас:

— Ах, добри господине. Майка ти не ти ли е казвала, че да надникнеш крадешком в края на едно хубаво четиво, преди да си заслужил това право, е смъртен грях? Писателите по цялата тази наша страхотна планета се обръщат в гробовете си, въртят очи от възмущение или направо те проклинат. Бих искал да отбележа, че искрено съм разочарован от теб, но това ще бъде лъжа. Ако ролите ни бяха разменени и аз бях на твоето място, несъмнено бих направил същото. Но, уви, отговорите, които търсиш, не са тук накрая. Предлагам да си налееш чаша хубаво кафе, да настаниш удобно задника си на любимия си стол и да се върнеш в началото. Наистина трябва да започнеш от там, не мислиш ли? Как ще разбереш как завършва нашата история, без да знаеш как съм започнал? Да опознаеш мен, означава да разбереш причините ми, а причини има. Трябва само да знаеш къде да погледнеш. Трябва да умееш да четеш между глупавите ситни редове. Това е половината от забавлението, нали? Да се научиш да играеш играта. Желая ти успех, приятелю. Стискам ти палци, сериозно. Всичко това е много забавно, не мислиш ли?

Наш прелисти още няколко страници и после хвърли дневника на масата.

— Копеле.

Портър взе тефтерчето.

— Чета това нещо и все още не съм сигурен как да го разбирам. Това е автобиографичен разказ за живота на У4М, но засега не съм попаднал на нищо, което да ни помогне да открием Емъри. Намирам само несвързаното бръщолевене на един много психически неуравновесен човек.

— Шибанякът е мъртъв, но продължава да ни се подиграва и да ни дразни.

— Може би трябва да преснимаш дневника. Ако четем всички, ще стигнем по-бързо до края — предложи Клеър.

Портър поклати глава.

— Нямаме време да го превръщаме в литературен кръжок и искам всички да се съсредоточите върху задачите си. Не мога да поверя дневника на никого извън тази стая, затова ще остане в мен. Чета бързо и ако попадна на нещо, веднага ще ви кажа.

— Ами камерата на местопроизшествието? — попита Уотсън. — Някой прегледа ли записа?

— Отправих официално искане, но от Централата още не са изпратили анализ — отговори Клоз. — Ще продължа да работя по въпроса.

— Най-малкото видеозаписът ще покаже дали той е изскочил нарочно пред автобуса, или е било нещастен случай — каза Портър. — Ако извадим късмет, може да се сдобием с ясен кадър на лицето му.

Наш повдигна рамене:

— Аз залагам на самоубийство. Защо иначе ще носи дневника? Знаел е, че скоро някой ще го прочете, иначе нямаше да напише последната страница. Искал е да си отиде от този свят по собствена воля, вместо да го разяде ракът. Готов съм да се обзаложа, че е искал да намерим дневника като едно последно „да ви го начукам“.

— Ако е смятал да се самоубие, защо ще го прави, преди да изпрати по пощата ухото? — попита Уотсън.

— Няма ли да е по-логично първо да приключи с последната жертва?

— Серийните убийци не са най-логичните членове на племето — каза Наш. — Може да е взел ухото, знаейки, че то ще ни помогне да го идентифицираме като У4М.

— Той отново се обърна към Портър: — Не забравяй да им кажеш за гаджето на Айзли.

Портър кимна.

— Да, за малко да забравя. Айзли има приятелка в музея, която вероятно ще може да възстанови лицето по черепа. Ако стане, може да получим снимка, която да използваме.

— Айзли има гадже? Кой ходи с човек, който работи в морга? — зачуди се на глас Клоз.

— Звучи така, сякаш тя е предложила услугите си. Няма да откажа помощта — рече Портър.

Уотсън отново се беше втренчил в изображението на татуировката.

— Знаете ли, може да става дума за завещание.

— Какво искаш да кажеш?

Той остави телефона.

— Убиецът е умирал, затова пише дневника, а след това отвлича последната жертва и изскача пред автобуса, знаейки, че ще го идентифицираме като У4М заради ухото в кутията. Символът за безкрайност на татуировката може би означава точно това — той смята да живее вечно.

— Подреден край на живота на един сериен убиец — тихо каза Портър.

— Наистина, умните серийни убийци, онези, които дълго се изплъзват от полицията, накрая искат хората да разберат за тях. Искат да си припишат заслугата за работата си. Ако ти си У4М, би ли искал да умреш, знаейки, че светът никога няма да разбере кой си бил всъщност? — Уотсън поклати глава. — Не, разбира се. Когато си избягвал залавяне дълго като него, ще искаш да изкрещиш от някой покрив. Вече не можем да го арестуваме и той ще влезе в учебниците по история.

Портър знаеше, че младият мъж е прав.

— Какво означава това за Емъри?

Всички се умълчаха. Никой нямаше отговор.

Дъска с улики

Жертви

1. Кали Тремъл, 20 г., 15 март 2009

2. Ел Бортън, 23 г., 2 април 2010

3. Мелиса Люмакс, 18 г., 24 юни 2011

4. Сюзан Деворо, 26 г., 3 май 2012

5. Барбара Макинли, 17 г., 18 април 2013

(единствената блондинка)

6. Алисън Крамър, 19 г., 9 ноември 2013

7. Джоуди Блумингтън, 22 г., 13 май 2014

Емъри Конърс, 15 г., 3 ноември 2014

Излязла да тича, 18:03 ч. вчера

ТАЙЛЪР МЕЙДЪРС

Гаджето на Емъри

АРТЪР ТАЛБЪТ

Финанси?

Н. БЪРОУ

Икономка? Гледачка?

ВЕЩИ, НАМЕРЕНИ В У4М

Скъпи обувки — „Джон Лобс“/$1500 чифта — № 44/ Неизвестният заподозрян носи № 42

Евтин костюм

Мека шапка

75 цента в дребни монети (две по двайсет и пет, две по десет и една от пет цента)

Джобен часовник

Касова бележка от химическо чистене (№ 54873) — Клоз проучва химическите чистения

Умираш от рак на стомаха — лекарства: октреотид, трастузумаб, оксикодон, лоразепам

Татуировка, на вътрешната страна на китката, скорошна — цифрата осем, безкрайност?

Необходима информация:

. Била ли е записана на училище Емъри?

. Взаимоотношенията между Емъри и Тайлър

. Възстановяване на лицето

Задачи:

Клеър — парк „А. Монтгомъри Уорд“, проверка на центровете за лечение на рак

Наш и Портър — при Тайлър

Клоз — проучване на касовата бележка от химическото чистене; видеозаписа от камерата за наблюдение — ще видим ли лицето на У4М?

Уотсън — при чичо му във връзка с джобния часовник. Информация за майката на Емъри.