Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (76)

76
Клеър

Ден втори, 17:12 ч.

— Какво има? — попита Клеър.

— Много книжа и някаква бележка — отговори Наш, бръкна в кутията и извади лист хартия, поставен върху хиляди документи, пристегнати с широки ластици.

Клеър се наведе по-близо.

— Какво пише?

Наш започна да чете на глас:

Ах, приятели мои!

Хубаво е да знам, че най-после стигнахте дотук! Надявах се да бъда с вас, когато дойде този момент, но уви, не е било писано така. Утешавам се с факта, че тези материали си проправиха път до способните ви ръце и съм убеден, че ще ги занесете на колегите си от отдел „Финансови престъпления“, за да ги добавят към нарастващата купчина доказателства срещу господин Талбът и компания. Макар да смятам, че тази кутия съдържа повече от достатъчно информация за значителна присъда, опасявам се, че не можех да чакам до съдебната част на програмата и изпреварих процеса и издадох присъда, каквато мисля, че е много по-подходяща за въпросните престъпления. Също като дългогодишния си делови партньор Гюнтер Хърбърт, днес господин Талбът ще се изправи очи в очи с правосъдието и ще отговори за провиненията си по възможно най-бързия начин. Може би ще му позволя да целуне дъщеря си за последен път, преди да си кажат „сбогом“? А може би не. Вероятно най-добре ще бъде само да се гледат един друг, докато кръвта им изтича.

Искрено ваш: Ансън Бишъп

Наш присви очи.

— Още ли има кола, която следи Талбът?

Клеър вече беше извадила мобилния си телефон.

— Залавям се.

Наш се върна при кутията и извади една от купчините документи. Беше дебела пет сантиметра и съдържаше триста страници. Най-горният лист беше бял, на зелени редове и изписан със ситен, четлив почерк.

— Прилича на страница от счетоводна книга. Стара е. Датата е отпреди двайсет години. Кой пази счетоводството си на хартия в днешно време?

Клеър махна с ръка, обърна се с гръб към него и започна да крачи из стаята, допряла телефона до ухото си.

Наш повдигна рамене и отново насочи вниманието си към документа. На първия ред имаше различни съчетания от букви и цифри.

— Това някакъв код ли е?

Той бръкна в кутията и започна да изважда други счетоводни листове, общо дванайсет. Всеки съдържаше подобни вписвания. Наш ги подреди на купчина настрана. На дъното на кутията имаше кафяв плик.

— А, това вече е нещо — каза той и го взе.

Клеър приключи с разговора и се върна при него.

— Полицаите в патрулната кола не отговарят. И диспечерът не може да се свърже с тях. Трябва да отидем в дома на Талбът.

Наш посочи кутията.

— Ами тези неща?

— Кажи на някой да ги занесе на Клоз — отговори Клеър.

Той кимна и отвори плика. Беше пълен с моментални снимки. Наш бръкне вътре и извади една — снимка на голо момиче на не повече от тринайсет-четиринайсет години.