Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (82)

82
Портър

Ден втори, 17:27 ч.

Портър взе макетния нож от шофьора на таксито и го пусна в джоба си.

— Как се казваш?

— Маркъс. Маркъс Инграм.

— Имаш ли пистолет, Маркъс?

Клоз извиси глас, който се разнесе от телефона, въпреки че не беше включен на високоговорител.

— Няма да влизаш там, Сам. Изчакай подкрепленията. Преди малко те наръгаха с нож, забрави ли? Дори не трябва да си на крака, точка по въпроса. Клеър ще те застреля, ако опиташ.

— Имаш ли пистолет, Марк? — повтори Портър.

Шофьорът на таксито поклати глава.

— Не обичам оръжията, но имам това. — Той бръкна под шофьорската седалка и извади малка бейзболна бухалка с надпис „Чикаго Къбс“, щампован с разноцветни букви на дръжката. — Купих си я през 2008-а, когато играха с „Доджърс“ за дивизията. Загубиха, но тази палавница ми помогна да се отърва от няколко крадци и хулигани. Това не е една от онези евтини сувенирни бухалки. Направена е от северен бял ясен. Няма да се счупи.

— Портър? Говорих с диспечера. Колите са тръгнали. Стой там и не прави нищо.

Портър взе бухалката и премери тежестта й на дланта си. Не беше тежка.

— Ами фенерче?

Маркъс кимна.

— Да. — Той протегна ръка в колата и извади малко LED фенерче. — Малко е, но ярко. — Шофьорът го даде на Портър.

— Клоз? Ще те държа на линия, докогато мога, но ще сложа телефона в джоба си, за да използвам и двете си ръце. Не вдигай шум. Ако той е там, не искам да ме чуе, че идвам.

Бишъп знаеше, че Портър ще дойде. Портър беше сигурен в това. Човекът, който по-рано се казваше Уотсън, беше оставил спретната малка следа от трохи и не само знаеше, че Портър идва, но и го чакаше.

— Той иска да отида сам, Клоз. Ако момичето е живо и е там, единственият ни шанс да стигнем до нея е аз да отида сам, така както иска Бишъп — каза Портър.

Клоз въздъхна.

— Той ще те убие. Разбираш го, нали?

— Можеше да ме убие досега. Бишъп иска да видя всичко до края.

— За да те убие — отвърна Клоз. — Това е последното му действие и той иска да играеш роля. Това е единствената причина да те държи жив. Щом завесата се спусне и ти изиграеш ролята си, с теб е свършено. Изчакай навън подкрепленията. Ще дойдат след по-малко от десет минути. Влезеш ли сам, все едно извършваш самоубийство.

Не беше необходимо Портър да се замисля дори за момент. Без Хедър в живота му той и без това нямаше за какво да живее.

— Кажи им да търсят Маркъс. Той ще стои отпред и ще чака екипа на специалните части. Ще им покаже къде съм отишъл.

И после, преди Клоз да има време да отговори, Портър пусна мобилния телефон в джоба си и се отправи към „Уест Белмонт“ 314, с фенерчето в едната ръка и малката бейзболна бухалка в другата.