Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (89)

89
Клеър

Ден втори, 17:34 ч.

Вратата беше заключена.

Наш превъртя валчестата дръжка отново, сякаш очакваше друг резултат, а после се обърна с отчаяно изражение.

Клеър допря ухо до вратата.

Нищо.

Наш й направи знак да отстъпи назад, наведе се и вдигна три пръста.

Клеър разбра.

Приклекна и насочи пистолета си към вратата с прибрани до тялото лакти.

Наш сви единия си пръст, после втория и на третия блъсна вратата с цялата тежест на тялото си и едва не се претърколи в стаята, когато рамката поддаде с предизвикателен трясък.

Все още приведена, Клеър огледа стаята, насочила пистолета си.

В дъното имаше голямо легло на четири крака, поставено под изящен таван с формата на поднос. Тя забеляза вляво малка зона за отдих с отрупани с книги лавици, бюро и голям диван, отделящ пространството от останалата част на помещението. В камината в ъгъла на зоната за отдих тлееше жарава. В отсрещния край на спалнята имаше друг коридор, който завиваше под ъгъл.

Наш тръгна предпазливо и Клеър го последва.

На пода до дивана лежеше жена, завързана и със запушена уста като икономката долу.

Наш се приближи до големия дрешник в отсрещния десен ъгъл и разбута дрехите, за да се увери, че няма никого. Клеър продължи нататък, зави зад ъгъла и се озова в голяма баня от бял мрамор.

Красивото пространство не предлагаше скривалища. Душкабината беше от прозрачно стъкло и очевидно празна. Вляво имаше шкафче, на което бяха наредени дебели хавлии и достатъчно шишенца шампоан, балсам и почистващи лосиони, за да се зареди един малък хотел. Никой не се криеше там.

Тя се върна в спалнята. Наш проверяваше под леглото.

Клеър приклекна до жената и махна кърпата от устата й.

— Той тук ли е още?

— Аз… Не мисля — с треперещ глас отговори Патриша. — О, Боже, мисля, че той отвлече Арти! — Тя се замята ожесточено, опитвайки се да принуди тялото си да заеме седнало положение.

Наш й помогна да стане, развърза я и я настани на тапициран стол до леглото.

— Ами дъщеря ви? — попита той.

— Карнеги ще се прибере в… — Госпожа Талбът изви врат към камината в отсрещния ъгъл, където малък часовник на полицата отброяваше минутите. — Колко е часът? Тъмно е. Не мога да видя.

— Пет и половина?

— Минава пет?

В далечината се чу вой на сирена.

Клеър се приближи до големия прозорец до леглото и дръпна завесата. Не видя нищо.

— Госпожо, преди колко време си тръгна той?

Наш беше развързал ръцете на Патриша и тя разтриваше слепоочията си.

— Арти си дойде вкъщи малко след два, за да се преоблече за среща. Върна се веднага след това, най-много десетина минути по-късно.

— Какво се случи?

— Не знам точно. Всичко стана много бързо. Аз бях ей там на дивана и четях и някой почука на вратата на спалнята. Помислих, че е Миранда. Арти каза, че ще отвори. Секунда по-късно чух силен трясък и когато станах да видя какво се случва, вътре се втурна някакъв мъж. Връхлетя върху мен и ме събори на дивана. Мисля, че ме удари по главата, защото припаднах за малко. Когато се свестих, ръцете ми бяха завързани и той завързваше краката ми. Разпищях се, но мъжът само ми се усмихна. Дори ми се извини, че се е натрапил в следобеда ми, и каза, че трябва да поговори със съпруга ми. След това напъха кърпа в устата ми. Видях, че Арти лежи ей там. — Тя посочи към коридора. — Движеше се, но не много бързо. Мисля, че се опитваше да стане. Мъжът се върна при него и заби спринцовка във врата му. Сигурно беше някакъв опиат, защото Арти изгуби съзнание. После мъжът отново дойде при мен, пак се извини и заби спринцовка в ръката ми. Отново припаднах и когато се свестих, повечето дърва в камината бяха изгорели, затова сигурно съм била в безсъзнание известно време. И после дойдохте вие двамата.

Клеър зареди на екрана на телефона си снимка на Бишъп и й я показа.

— Това той ли е?

Госпожа Талбът кимна и попита:

— Ще нарани ли Арти?

Наш намери ключа за осветлението и го щракна. И в следващия момент му се прииска да не го беше правил.

На стената на спалнята с кръв бяха надраскани думите: НЕ ПРАВИ ЗЛО.