Джонатан Баркър
Четвъртата маймуна (10)

10
Портър

Ден първи, 9:23 ч.

— Карнеги и Емъри? За Коледа ще купя на това семейство книга с имена за бебета — каза Наш. — И как, по дяволите, криеш дъщеря и гаджето си в един от най-скъпите и луксозни мезонети в града, без да разбере съпругата ти?

Портър му хвърли ключовете и заобиколи колата от дясната страна.

— Ти карай. Аз трябва да продължа да чета дневника. Там може да има нещо, което да ни помогне.

— Мързелив негодник. Обичаш да те возят. Да возиш мис Дейзи…

— Да ти го начукам.

— Ще запаля ябълката. Трябва да бързаме. — Наш щракна лостче на таблото.

Портър не беше чувал този израз, откакто беше новобранец. Наричаха „ябълки“ магнитните полицейски лампи на колите под прикритие. В днешно време отдавна ги нямаше, заменени със светодиодни светещи лайсни по края на стъклото, толкова тънки, че отвътре не се виждаха. Наш превключи на трета скорост, без да маха крака си от педала за газта, и насочи колата към портата на изхода. Автомобилът се разтресе и гумите изсвириха от удоволствие, когато в тях нахлу мощност.

— Казах, че може да караш, а не да си играеш на „Голямата кражба на автомобил“ с колата ми — намръщи се Портър.

— Аз карам кола „Форд Фиеста“ от 1988 година. Имаш ли представа какво е унижението, което преживявам всеки път, когато се кача в нея и затворя скърцащата врата и запаля онова чудовище с четирицилиндров двигател? Звучи като електрическа острилка за моливи. И аз съм човек. Нуждая се от това от време на време. Угоди ми малко.

Портър махна пренебрежително с ръка.

— Казахме на капитана, че ще му се обадим, след като говорим с Талбът.

Наш рязко завъртя волана наляво и изпревари миниван, който съвестно спазваше ограничението за скоростта. Минаха толкова близо до него, че Портър видя „Енгри Бърдс“ на екрана на айпада, който държеше малко момиченце на задната седалка. Детето вдигна глава, усмихна се на проблясващите светлини и след това продължи с играта.

— Изпратих му съобщение докато бяхме в Уийтън. Той знае, че отиваме във Флеър Тауър — отговори Наш.

Портър се замисли за момиченцето с айпада.

— Как криеш дъщеря в продължение на петнайсет години в днешно време? Не може да е лесно, нали? Освен свидетелството за раждане, как пазиш тайната от интернет? От всичките социални мрежи? Медиите? Талбът непрекъснато е в новините, особено откакто започна онзи нов проект по крайбрежието. Камерите го следят навсякъде и го чакат да се издъни. Все някой би направил снимка.

— Парите може да скрият много неща — подчерта Наш и рязко зави наляво, за да се върне на магистралата. Гумите изсвириха пронизително.

Портър въздъхна и отново започна да чете дневника.