Робин Хоб
Съдбовният кораб (41)

Глава тридесет и девета
Бингтаун

— Съветничка Серила е в приемната. — Роника влезе в стаята и любопитно се огледа наоколо.

— Сигурна ли си? — Кефрия чу безсмислеността на въпроса си веднага щом го изрече. Слезе от стола, върху който се беше покатерила, и хвърли един критичен поглед през рамо. — О, Са — промърмори на себе си. Старите завеси от стаята на Силдин — боядисани, обърнати и изгладени, все още изглеждаха като старите завеси от стаята на Силдин. Независимо какво правеше на спалнята си, тя пак щеше да бъде помещението, което беше споделяла с Кайл. Яни Купрус й беше изпратила Дъждовни мебели, но прекрасните предмети бяха леки и бледи, като призраци на тежкия креват и масивните сандъци, които някога бяха запълвали стаята. Зачуди се дали да не се премести в стаята на Малта и да остави тази по-голяма спалня за случаите, в които двамата с Рейн идваха на гости.

Но вероятно това щеше да бъде жестоко. Нима тази стая нямаше да напомня на Малта за баща й толкова, колкото напомняше на Кефрия за съпруга й? Тя поклати глава заради жестокостта на съдбата. Горкият Кайл, да умре на палубите на Парагон, докато се бие с джамаилски моряци. И за какво? Ден по-късно онези, които го бяха убили, бяха станали техни съюзници. Алтея й беше донесла вестите и й ги беше съобщила с неприсъща чувствителност, когато бяха насаме.

Тя беше била неспособна да плаче. Бяха минали часове, преди да сподели новините с някой друг. За щастие, майка й не беше казала нищо, а само беше свела глава. Все още й беше трудно да осъзнае, че продължителното очакване в живота й беше приключило.

— Съветничка Серила не умее да чака — напомни й Роника.

Кефрия се стресна сякаш се събуждаше от сън. Вече имаше толкова малко време за себе си. Когато все пак се захванеше с изпълнението на задачи за себе си или с лични мисли, й беше трудно да се откъсне.

— Какво може да я води насам? И то толкова рано през деня?

— Каза, че има съобщение за теб.

Сега Кефрия забеляза тревогата в очите на майка си. Рейн, Малта и Уинтроу бяха в Джамаилия. Новините можеха да са и лоши, и добри. Стомахът й се стегна.

— Предполагам, че единственият начин да ги чуя, е като говоря с нея.

Забърза през коридора към приемната, майка й я следваше по-бавно. Бавната милост на времето най-сетне беше довела пролетта в Бингтаун. Сезонът бе настъпил в последните няколко дни. Тежко трополящите дъждове на зимата се бяха преобърнали в по-леко пръскане. Свежи бризове бяха заменили острите ветрове. Предния ден дори беше зърнала избягало детско хвърчило да се рее, червено на фона на светлото синьо на деня. Щандовете на пазара отново бяха отворени. Хората се смееха и говореха, докато търгуваха за пореден път.

Самата пролет не можеше да реши всички проблеми на Бингтаун. Но по-мекото време беше забързало заминаването на много от недоволните Нови Търговци. Със засилените патрули на Пиратските острови срещу калсидските кораби и отсъствието на змии, пътуването щеше бързо да се върне към нормалното. Нови пристани и кейове бяха почти завършени. Кораби на Шестте херцогства, нетърпеливи да се домогнат до този нов пазар, смело се бореха с опасностите по калсидските брегове, за да донесат стоки на юг, в Бингтаун. Търговията се съживяваше, а с нея — и градът.

Тя хвърли поглед навън към преддверието, докато преминаваше. В поправените саксии започваха да никнат спасени луковици. Лози, които беше орязала като безнадеждно повехнали, сега изкарваха нови листа. Из сухите пръчки на клематиса зелени чворове обещаваха, че привидната смърт не беше самата смърт. Навсякъде животът се утвърждаваше наново.

Пролетта беше донесла и радушно приветствана промяна в менюто. Имаше свежи зеленчуци от градината, които да събудят езика, и арпаджик, който да овкусява супата с нещо друго, освен риба. Няколкото опърпани пилета, оцелели от кражби, бури и оскъдна храна, сега дращеха в търсене на насекоми и поникнали растения и отново снасяха яйца. Едно ревниво пазено гнездо обещаваше пиленца, за да попълни ятото. Годината се преобръщаше, както и късметът на рода Вестрит. Може би.

Въпреки думите на Роника, съветничка Серила седеше търпеливо в приемната. Взираше се в нищото, с гръб към яркостта на незакрития прозорец. Беше облечена умерено, по-топло, отколкото денят предполагаше, сякаш бингтаунската пролет беше нейната есен. При звука от стъпките на Кефрия тя бавно обърна глава. Изправи се, щом Кефрия влезе в стаята.

— Търговке Вестрит — поздрави я с приглушен глас. Без да дочака поздрава на Кефрия, й подаде малък свитък хартия. — Имам новини за споделяне. Птицата пристигна тази сутрин.

— Добро утро, съветничке Серила. Изключително високо ценя, че споделяш услугите на пощенските си гълъби. Но самата ти да ни донесеш съобщението е несравнима чест.

Серила се усмихна сковано, но не каза нищо повече. Кефрия взе хартията от ръката й и прекоси до прозореца, където имаше най-много светлина. Гълъбите не можеха да пренасят тежки товари. По необходимост, съобщенията бяха кратки и сбито написани. Джамаилските писачи бяха ненадминати в дребното писмо. Нечетлива добавка с почерка на Граг Тенира беше предназначена за Кефрия като секретар на бингтаунския Съвет. Тя примижа, за да я разчете, а после я подаде на Роника, докато разгадаваше вестите.

— Офелия пристигна благополучно. Писмата са доставени. Всичко е наред. Вивачия ще отплава скоро. — Тя вдигна поглед към майка си с усмивка. — Съдържа единствено личните ни грижи. Колко мило от страна на Граг да уреди да ни уведомят.

— Официалните новини също ви касаят — уведоми я Серила. — Моля, продължи нататък.

Дребните букви с почерка на писаря почти убягваха на погледа й. Прочете ги веднъж, после още веднъж. Вдигна озадачен поглед и го измести от майка си към Серила. После заговори тихо:

— Съветничка Серила е освободена от служба на сатрапа. Той вече няма нужда от нея тук, тъй като Бингтаун е бил припознат като независим град държава. Сатрапът също така изрично оттегля всякаква власт, която тя е присвоила за себе си. Думите са… доста груби.

Роника и Кефрия размениха объркани погледи. Съветничката стоеше съвършено изправена, сдържаните й черти изразяваха лека формална усмивка. Роника се осмели да каже тихо:

— Не виждам как официалните вести касаят семейство Вестрит.

Кефрия пое дъх.

— Очевидно Малта е преговаряла със сатрапа. Семейство Вестрит ще представлява интересите на сатрапството в Джамаилия. Годишната такса за тази служба е значителна. Десет сатрапса на месец. — Сумата беше щедра. Едно скромно домакинство можеше да се поддържа доста добре само с един.

За един удар на сърцето след думите й последва мълчание. После Кефрия поклати глава.

— Не мога да приема това, колкото и да е щедро. Бях предложена за председател в бингтаунския Съвет. Достатъчно трудно е да преговарям честно за семейство Вестрит и в същото време да съм безпристрастна по всички въпроси, засягащи Бингтаун. Майко?

— Аз съм затрупана с по-малките ни владения. Вече не съм млада жена, Кефрия, а и последните няколко години бяха тежки за мен. Парите звучат чудесно, но какъв е смисълът да се посветя на нечии чужди интереси, за да спечеля пари, които ще трябва да похарча незабавно за поправянето на собствените ни, занемарени владения?

— Силдин е твърде малък и твърде зает със собствените си интереси. Малта ще бъде омъжена жена почти веднага след завръщането си. Освен това драконът вече изиска услугите й. Уинтроу си е издълбал собствена ниша в света — бързо изключи децата си Кефрия. Погледна въпросително към майка си. — Алтея?

— О, моля те — въздъхна майка й. — Освен ако не може да го направи от палубата на Парагон, няма да бъде свършено. Дори не е намерила време да слезе от кораба, за да се омъжи подобаващо.

— Проблемът е семейството на Трел — защити сестра си Кефрия. — Брашън настоя, че ще поиска ръката й в Търговската зала, но те оспориха правото му. След като са се отрекли от него, той вече не е Търговец. Или така твърдят те. — Кефрия поклати глава на твърдоглавието им. — Заради баща му е. Мисля, че ако им дадем време, майка му ще го накара да размисли. Младият Керуин несъмнено беше достатъчно склонен да го приветства обратно в семейството и общността. Има слухове, че — за ужас на родителите му, се вижда с едно Татуирано момиче. Вероятно би приветствал съюзник в освобождаването от желязната хватка на баща си. Брашън и Алтея разполагаха с толкова малко време на пристанището. Може би когато се върнат, той ще може да промени мнението на баща си. Ако гордостта му му позволи да опита отново.

— Стига — тихо отвърна Роника. Нямаше да обсъждат това пред съветничката.

— Сигурна съм, че ще достигнат до някакво решение — отбеляза съветничка Серила. — Трябва да вървя, имам толкова много…

— Какво ще правиш? — попита с нисък глас Кефрия.

Серила не отговори веднага. После сви рамене.

— И без това скоро ще стане публично достояние. Всички ще узнаят онова, което Кефрия беше прекалено любезна, за да изрече гласно. Косго ме изпраща в изгнание. — Тя си пое дъх. — Той твърди, че съм престъпила клетвите си и вероятно съм била замесена в заговора. — Стисна челюсти, а после каза с усилие: — Познавам Косго. Някой трябва да поеме вината. Аз съм изкупителната жертва. Той трябва да има такава, а всички останали са се спазарили за опрощение.

— Но ти никога не си била истински част от заговора! — ужасено възкликна Кефрия.

— В политиката привидното е от далеч по-голямо значение, отколкото истината. Властта на сатрапа беше оспорена, а животът му — застрашен. Има съществени доказателства, че съм оспорила властта му за собствени цели. — Странна усмивка премина по лицето й. — Истината е, че му се опълчих. Не може да ме накара да съжалявам. Ще му е твърде трудно да го понесе. Това е неговото отмъщение.

— Какво ще правиш сега? — попита Роника.

— В действителност нямам избор. Той ме изоставя без финансови средства или пълномощие. Оставам в Бингтаун като безпарична изгнаница. — Част от предишната Серила проблесна в отговора й.

Усмивка изкриви устните на Роника.

— Всички от най-добрите семейства в Бингтаун са започнали така — изтъкна тя. — Ти си образована жена. Бингтаун се възстановява. Ако не можеш да си пробиеш път в подобна ситуация, тогава заслужаваш да бъдеш бедна.

— Племенницата на Рестарт ме гони от къщата — внезапно разкри Серила.

— Отдавна трябваше да си се изнесла оттам — язвително отвърна Роника. — Никога не си имала право да живееш там. — С усилие изостави тази стара дрязга. Вече нямаше значение. — Намери ли си място, където да живееш?

Беше като да заложиш капан.

— Дойдох при вас. — Тя погледна от едната към другата. — Мога да ви помогна по много начини.

Очите на Роника се разшириха, после се присвиха подозрително.

— При какви условия? — попита настоятелно.

Сковаността на Серила изчезна и Кефрия почувства, че за първи път виждаше истинския й образ. Светлината на предизвикателство блестеше в очите й.

— В замяна на знание и вещина. Дойдох тук, като залагах, че ще чуя онова, което току-що каза. Че не можеш честно да представляваш интересите на Джамаилия в Бингтаун. — Тя погледна от Кефрия към Роника. — Аз мога — потвърди тихо. — И мога да го направя честно. Но и доходоносно.

Кефрия скръсти ръце пред гърдите си. Беше ли изманипулирана?

— Слушам — каза тихо.

— Упълномощи ме — тихо каза Серила. — Предай ми назначението да ръководя от твое име. С години изучавах взаимоотношенията на Бингтаун с Джамаилия. Очевидно, това познание включва и взаимоотношенията на Джамаилия с Бингтаун. — Погледът й отново се премести от Кефрия към Роника и обратно. Дали не се опитваше да разбере у кого е истинската власт? — А с парите, които ви предлага сатрапът, можете спокойно да си позволите да ме наемете.

— Някак се съмнявам, че това споразумение ще го удовлетвори.

— И като бингтаунски Търговки това е била основната ви грижа? Да удовлетворите сатрапа? — ледено попита Серила.

— В тези изменящи се времена поддържането на сърдечни отношения ще стане по-значимо — разсъдливо отвърна Кефрия. Мислите й запрепускаха. Ако откажеше тази възможност, който друг можеше да посочи сатрапът? Това ли беше шансът й да поеме контрол над ситуацията? Поне в лицето на Серила имаха човек, когото познаваха. И уважаваха, независимо колко свидно беше спечелено това уважение. Не можеше да отрече вещината на жената. Познаваше историята на Бингтаун по-добре от повечето му жители.

— Трябва ли да разбира? — попита Серила. В гласа й се беше прокраднала нотка на отчаяние. Тогава внезапно застана по-изправено. — Не — обяви тя, преди Кефрия или Роника да са успели да проговорят. — Това беше страхлив въпрос. Няма да се крия от него. Той ме отхвърли като своя съветничка, изостави ме, както стори с всички други жени, вярно служили като съветнички на баща му. Това не е срамно разграничение. Постъпката му говори за неговата същност, не за моята. — Тя вдиша дълбоко и зачака.

Кефрия погледна към майка си. Тя леко поклати глава.

— Решението не е мое — проточи тя.

— Десет обещани сатрапса на месец не са десет сатрапса в джоба — замисли се Кефрия. — Боя се, че относно това имам толкова малко вяра на сатрапа, колкото винаги. И все пак, с или без финансови средства, мисля, че бингтаунският Съвет ще спечели от постоянното съветничество на Серила, касаещо Джамаилия. Ако сатрапът не уважи предложението, което ми изпраща, защото е неудовлетворен от съветника ми, това ще ми покаже, че не признава напълно правото на Бингтаун сам да урежда работите си. И ще му го кажа.

— Тогава ще посъветвам бингтаунския Съвет да наеме Серила. За да ни съветва именно в отношенията с Джамаилия. — Тя отправи спокоен поглед към бившата съветничка. — Стаята на Силдин е празна. Добре си дошла да я използваш. Ще те предупредя обаче, че се изискват две неща, за да живееш тук.

— И те са? — подкани я Серила.

Кефрия се засмя.

— Висока поносимост към риба и да не обръщаш внимание на мебелите.