Робин Хоб
Съдбовният кораб (4)

Глава втора
Търговци и предатели

Краткият звук от стъпки бе единственото й предупреждение. Роника замръзна, клечаща в кухненската градина. Звуците идваха откъм пътя. Тя сграбчи кошницата си с ряпа и побягна към заслона на гроздовата беседка. Мускулите на гърба й се схванаха в протест срещу внезапното движение, но тя ги игнорира. Предпочиташе да предпази живота, вместо гърба си. Безшумно остави кошницата в краката си. Затаила дъх, тя надникна през големите колкото длан листа на лозята. От това прикритие успя да види как млад мъж приближава предния вход на къщата. Наметало с качулка скриваше самоличността му, а потайното му държание издаваше намеренията му.

Той изкачи засипаните с листа стъпала. Поколеба се при вратата, под ботушите му, докато поглеждаше в тъмната къща, изстъргаха счупени стъкла. Бутна голямата врата, която висеше полуотворена. Тя изскърца, докато се отваряше изцяло, и той се вмъкна вътре.

Роника пое дълбоко дъх и помисли. Вероятно беше само крадец, дошъл да види дали има нещо за плячкосване. Скоро щеше да открие, че няма. Това, което калсидците не бяха взели, го бяха отнесли съседите й. Нека подири плячка из опустошената къща, а после да си иде. Нищо от останалото в къщата не заслужаваше да рискува живота си. Ако се изправеше насреща му, можеше да бъде ранена. Опита се да си втълпи, че няма какво да спечели. И все пак, докато се прокрадваше към предната врата на семейния си дом, се усети, че е стиснала тоягата — постоянен неин придружител в последно време.

Краката й стъпваха тихо, докато подбираше стъпките си нагоре по осеяните с отломки стъпала и през стъклата. Надникна покрай вратата, но нахалникът не се виждаше никъде. Пристъпи безшумно в антрето. Застина, ослушвайки се. Чу някъде навътре в къщата да се отваря врата. Злодеят явно знаеше къде отива. Дали тогава не го познаваше? Ако го познаваше, дали идваше с добро? Малко вероятно. Вече не бе толкова сигурна в старите си приятели и връзки. Не можеше да се сети за никого, който би очаквал да я открие у дома.

Бе напуснала Бингтаун преди седмици, в деня след летния бал. Предишната нощ напрежението, породено от калсидските наемници в пристанището, внезапно беше изригнало. По време на събирането ги бяха връхлетели слухове, че калсидците се опитват да слязат на сушата, докато Старите Търговци бяха заети с тържествата си. Това беше замисъл на Новите Търговци, за да вземат сатрапа за заложник и да завземат Бингтаун; поне така се носеше мълвата. Тя беше достатъчна, че да разпали пожари и бунтове. Старите и Новите Търговци се бяха сблъскали едни с други, както и с калсидските наемници в пристанището. Кораби бяха нападнати и изгорени, а тарифният док — символ на сатрапската власт — отново бе обгърнат в пламъци. Този път обаче огънят се разпростря из неспокойния град. Ядосани Нови Търговци подпалиха елитни магазини на Дъждовната улица, а като отплата, техни складове бяха изгорени. После някой беше подпалил Търговската зала.

Междувременно битката на пристанището беше в разгара си. Калсидските галери, които вече бяха на котва, преобразени като джамаилски патрули, бяха едното рамо на клещите. Калсидските кораби, довели сатрапа, представляваха другото. Между тях бяха заклещени бингтаунските живи и търговски кораби, както и по-големите риболовни съдове на имигрантите от Трите кораба. В крайна сметка сплотените малки лодки на народа от Трите кораба бяха предопределили изхода на битката. В тъмното, тесните риболовни лодки бяха успели да се изплъзнат на големите калсидски кораби. Ненадейно, в корпусите на корабите или по палубите им се заразбиваха гърнета с горящо масло и катран. Изведнъж калсидските кораби се оказаха заети да гасят пожарите, за да предпазят съдовете в пристанището. Като комари, тормозещи бикове, малките лодки бяха успели в атаката си и бяха блокирали устието на пристанището. Калсидските бойци на кейовете и в Бингтаун бяха ужасени да видят корабите си изкарани от Пристанищния град. Сега, изоставените нашественици трябваше да се бият за живота си. Битката бе продължила с бингтаунските кораби, впуснали се в преследване на калсидците в открито море.

Сутринта, след като звуците от бунтове и метежи бяха заглъхнали, през улиците се виеше дим, носен от летния бриз. За момент бингтаунските Търговци отново владееха пристанището си. В затишието Роника бе подтикнала дъщеря си и внуците си да потърсят подслон в Дъждовните земи. Кефрия, Силдин и зле ранената Малта бяха успели да избягат с жив кораб. Роника остана. Имаше да се погрижи за някои лични работи, преди самата тя да потърси убежище. Беше скрила семейните документи на тайното място, което Ефрън отдавна бе установил. После двете с Рейч бяха събрали набързо храна и дрехи и се бяха отправили към фермата Ингълби. Точно това владение на Вестрит беше далеч от Бингтаун и Роника вярваше, че е и достатъчно скромно, за да са в безопасност.

Този ден тя бе направила една кратка обиколка, като се бе върнала до мястото, където предишната нощ каретата на Давад Рестарт бе попаднала в засада. Беше напуснала пътя и се бе спуснала надолу по склона, покрай преобърнатата карета, до тялото на Давад. Бе го покрила с платнище, тъй като не бе имала силата да вземе тялото му и да го погребе. Той се беше отчуждил от останалата част от семейството си, а Роника не беше толкова глупава, че да помоли Рейч за помощ. На мъжа, който беше бил неин приятел през по-голямата част от живота й и опасна отговорност последните няколко години, тя можеше да предложи само тази последна, жалка почит. Опита се да намери думи, които да произнесе над тялото, но успя само да поклати глава.

— Ти не беше предател, Давад. Знам това. Беше алчен и алчността ти те направи глупав, но никога няма да повярвам, че нарочно си предал Бингтаун.

После се беше изкачила обратно на пътя, за да се присъедини към Рейч. Прислужницата не каза нищо за мъжа, който я бе направил робиня. И да беше извлякла някакво задоволство от смъртта му, не го огласи. Роника й беше благодарна за това.

Калсидските галери и кораби не напуснаха веднага бингтаунското пристанище. Роника се бе надявала, че ще се възцари мир. Вместо това между Търговците — Стари и Нови, се бе разпалила още по-ужасяваща борба; съсед се бе обърнал срещу съседа, а преданите никому се възползваха от всеки, останал отслабен от гражданските раздори. През деня се бяха разпалили пожари. Докато бягаха от Бингтаун, Роника и Рейч подминаваха горящи къщи и преобърнати карети. Пътищата се задушаваха от бежанци. Нови и Стари Търговци, прислуга и избягали роби, продавачи и просяци, хора от Трите кораба — всички бягаха от странната война, която се бе разгърнала внезапно сред тях. Дори тези, които напускаха града, се счепкваха помежду си. Между групите прехвърчаха закани и обиди. Ликуващото разнообразие на слънчевия град до синьото пристанище се бе разцепило на остри, подозрителни прослойки. През първата им нощ на път ги бяха обрали — торбите им с храна бяха задигнати, докато спяха. Роника и Рейч продължиха пътя си с вярата, че притежават достатъчно издръжливост, за да стигнат фермата дори без храна. Хората по пътя разказваха истории, че калсидците са се върнали и целият Бингтаун гори. Ранната вечер на втория ден няколко закачулени млади мъже ги бяха заговорили и поискаха ценностите им. След като Роника им съобщи, че не притежават нищо, грубияните я събориха на земята и преровиха торбата й с дрехи, след което презрително захвърлиха принадлежностите й на прашния път. Други бежанци ги подминаваха забързано и отклоняваха поглед. Никой не се намеси. Разбойниците заплашиха Рейч, но робинята ги изтърпя стоически. Най-накрая бандитите ги оставиха, за да преследват по-богата плячка — мъж с двама прислужници и тежко натоварена количка. Прислугата избяга, оставяйки мъжа да се моли и крещи, докато крадците претърсваха количката му. Рейч трескаво бе задърпала Роника за ръката и я бе повлякла надалеч.

— Нищо не можем да направим. Трябва да спасим собствените си кожи.

Не беше права. Следващата сутрин доказа това. Попаднаха на телата на жената от чайната и дъщеря й. Други бегълци прескачаха телата и бързаха да подминат. Роника не можа. Тя се спря, за да погледне изкривеното лице на жената. Не знаеше името й, но си спомняше сергията й за чай на пазара. Дъщеря й винаги бе обслужвала Роника с усмивка. Те не бяха Търговци, Стари или Нови, а скромни хора, дошли в процъфтяващия с търговията си град, и бяха станали част от бингтаунското разнообразие. Сега бяха мъртви. Не калсидците, а бингтаунски жители ги бяха убили.

В този момент Роника се обърна и се върна в Бингтаун. Не можеше да обясни на Рейч защо и дори я беше окуражила да продължи към Ингълби без нея. Дори сега не можеше да даде разумно обяснение на решението си. Вероятно беше заради това, че не можеше да я сполети нищо по-лошо от вече случилото й се. Щом се върна, завари дома си опустошен и разграбен. Дори откритието, че някой бе надраскал „ПРЕДАТЕЛИ“ на стената в кабинета на Ефрън, не можа да предизвика по-дълбока покруса. Бингтаун, който познаваше, беше изчезнал и нямаше да се върне. Ако всичко щеше да погине, може би беше най-добре да си иде заедно с него.

И все пак, тя не беше жена, която се предава просто така. В следващите дни двете с Рейч организираха домакинството си в колибата на градинаря. Животът им бе странно нормален по един откъснат от света начин. В града под тях борбите продължаваха. От втория етаж на фамилната къща Роника съвсем бегло можеше да види пристанището и града. Калсидците на два пъти се бяха опитали да го превземат. И на двата бяха отблъснати. Нощните ветрове често донасяха звуците на битка и миризмата на пушек. Като че ли обаче вече нищо не я засягаше.

Малката колиба бе лесна за затопляне и чистене, а скромният й вид я правеше по-малко вероятна мишена за бродещи мародери. Останалото от кухненската градина, пренебрегнатата овощна градина и оцелелите пилета задоволяваха ограничените им нужди. Двете обхождаха плажа за дървени отломки, които горяха със зелен и син пламък в малките си сърцевини. Роника не беше сигурна какво ще прави, когато наближеше зимата. Предполагаше, че ще загине. Но не грациозно или доброволно. Не. Щеше да си иде с бой.

Същата тази упоритост сега я караше да пристъпва внимателно надолу по коридора, докато преследваше нарушителя. Стисна тоягата си в две ръце. Нямаше ясен план какво щеше да прави, ако или когато го срещнеше. Просто искаше да разбере какво мотивираше този самотен опортюнист, който се движеше така потайно сред изоставения й дом.

Имението вече добиваше прашния мирис на занемареност. Най-ценните притежания на рода Вестрит бяха продадени по-рано през лятото, за да финансират спасителна операция за пленения им жив кораб. Останалите съкровища бяха по-скоро със сантиментална стойност: дребните украшения и любопитните предмети, които Ефрън им беше носил като сувенири от пътуванията си по море; стара ваза, принадлежала на майка й; тапет за стената, който двамата с Ефрън бяха избрали, когато бяха младоженци… Роника отклони мисълта си от този списък. Вече не бе останало нищо от това, беше или счупено, или взето от хора, които нямаха представа какво символизират тези вещи. Остави ги. Тя бе запазила миналото в сърцето си и нямаше нужда от физически предмети, които да я обвързват с него.

Вървеше на пръсти покрай изкъртените от пантите си врати. Докато бързаше след закачуления мъж, отдели поглед единствено на атриума, чийто под беше засипан от преобърнати чайници и изгнили растения. Къде отиваше той? Успя да зърне наметалото му, когато влезе в една от стаите.

Стаята на Малта? Спалнята на внучка й?

Роника се приближи. Той си говореше нещо. Осмели се да надникне набързо, след което смело пристъпи в стаята и попита настоятелно:

— Керуин Трел, какво правиш тук?

Младият мъж скочи на крака с буен вик — беше коленичил до леглото на Малта. Единствена червена роза почиваше на възглавницата. Той се кокореше срещу Роника с пребледняло лице, ръката стискаше гърдите му. Устата му се движеше, но не излизаше нито звук. Очите му пробягаха към тоягата в ръцете й и се разшириха още повече.

— О, я седни — възкликна Роника с раздразнение. Хвърли тоягата в долната част на леглото и сама послуша съвета си.

— Какво правиш тук? — попита уморено. Беше сигурна, че знае отговора.

— Вие сте жива — тихо отвърна Керуин. Повдигна ръце и разтърка очите си. Роника знаеше, че се опитва да скрие сълзите. — Защо не… Малта също ли е в безопасност? Всички казаха…

Керуин се свлече, за да седне до розата си на леглото на Малта. Нежно постави ръцете си на възглавницата й.

— Чух, че сте напуснали бала с Давад Рестарт. Всички знаят, че кочияшът му беше част от засадата. Те искаха единствено сатрапа и Рестарт. Така казват всички: че щяха да ви оставят на мира, ако не бяхте пътували с Рестарт. Знам, че той е мъртъв. Някои твърдят, че знаят какво е станало със сатрапа, но не казват нищо. Всеки път, когато попитам за Малта и за всички вас… — Внезапно замълча и лицето му се изчерви, но се принуди да продължи. — Те казват, че сте предатели, че сте участвали в плановете на Рестарт. Според слуховете сте планирали да предадете сатрапа на Новите Търговци, които щели да го убият. Тогава бингтаунските Търговци щели да бъдат обвинени за смъртта му и Джамаилия щяла да изпрати калсидски наемници да завземат града ни и да го предоставят на Новите Търговци.

Той се поколеба, после се стегна и продължи:

— Някои казват, че сте си получили заслуженото. Казват ужасни неща и аз… Аз мислех, че всички сте мъртви. Граг Тенира говори във ваша полза, като каза, че всичко това е нелепо. Но откакто замина с Офелия, за да помогне в защитата на устието на Дъждовната река, никой не е застанал на ваша страна. Аз се опитах веднъж, но… Аз съм млад. Никой не ме слуша. Баща ми ми се гневи, че дори споменавам Малта. Дело плака за нея, заради което той й забрани да напуска стаята си и каза, че ще я набие с камшик, ако дори изрече името й отново. А той никога досега не я е бил с камшик.

— От какво се страхува? — прямо попита Роника. — Че хората ще ви набедят за предатели, защото се интересувате какво е станало с приятелите ви?

Керуин раздвижи глава в рязко кимване.

— Татко не беше доволен, когато Ефрън прибра Брашън, след като го беше обезнаследил. После вие го направихте капитан на Парагон и го изпратихте сякаш наистина вярвахте, че той ще спаси Вивачия. Татко реши, че се опитвате да се изтъкнете, да докажете, че сте вразумили сина, който той е изхвърлил.

— Какви глупости! — възкликна Роника с отвращение. — Нищо подобно не съм правила. Брашън сам се вразуми, а баща ти, вместо да се гневи на Вестрит заради това, трябва да се гордее с него. Но доколкото разбирам, той е доволен, че ни вижда дамгосани като предатели?

Керуин сведе поглед, засрамен. Тъмните очи, които в крайна сметка повдигна към нейните, бяха като тези на по-големия му брат.

— Боя се, че сте права. Но моля ви, не ме измъчвайте повече. Кажете ми. Малта избегна ли опасността? Тук с вас ли се крие?

Роника се замисли за един дълъг момент. Колко от истината можеше да му довери? Нямаше желание да го измъчва, но не възнамеряваше да застраши семейството си само за да пощади чувствата му.

— Когато видях Малта за последно, тя беше ранена, но не беше мъртва. Не и по заслуга на мъжете, които ни атакуваха и после я оставиха да умре. Тя, майка й и брат й се крият на сигурно място. И това е всичко, което ще ти кажа.

Не призна, че не знаеше много повече от това. Те бяха избягали с Рейн, ухажорът на Малта от Дъждовните земи. Ако всичко бе минало по план, бяха достигнали Кендри в безопасност и бяха избягали от града, след което бяха отплавали по Дъждовната река. Ако всичко бе минало добре, бяха на сигурно в Трехог. Проблемът беше, че много малко неща напоследък вървяха добре и освен това те нямаха как да й изпратят известие. Тя можеше единствено да се уповава на Са, че е била милостива.

По лицето на Керуин Трел се разля облекчение. Той се пресегна, за да докосне розата на възглавницата.

— Благодаря — прошепна пламенно. А след това развали оставеното впечатление, като добави: — Поне сега мога да се надявам.

Роника потисна гримасата си. Виждаше, че Дело не бе наследила цялата мелодраматичност на семейство Трел. Тя твърдо смени темата.

— Разкажи ми какво се случва в Бингтаун.

Той изглеждаше стреснат от внезапното искане.

— Ами, не знам много. Татко държи цялото семейство близо до дома. Той все още вярва, че това все някак ще отмине и Бингтаун пак ще си е същият. Ще побеснее, ако разбере, че съм се измъкнал. Но бях длъжен, разбирате ли? — Младежът притисна с ръка сърцето си.

— Разбира се, разбира се. Какво видя на път за насам? Защо баща ти ви държи близо до дома?

Момчето свъси вежди и се загледа надолу, към добре поддържаните си ръце.

— Ами, точно сега пристанището отново е наше. Това обаче може да се промени във всеки един момент. Хората от Трите кораба ни помагат, но докато всички кораби се бият, никой не ходи за риба и никой не носи стока за пазара. Така че храната започва да става ценен ресурс, особено след като толкова от складовете бяха опожарени.

— В Бингтаун имаше грабежи и плячкосване. Хората бяха пребивани и ограбвани само защото се опитваха да въртят търговия. Някои казват, че виновниците са шайки от Нови Търговци, други — че са избягали роби, които искат всичко, до което могат да се докопат. Пазарът е пуст. Осмелилите се да отворят вратите си, за да търгуват, поемат големи рискове. Серила нареди градската стража да вземе всичко, което е останало от тарифния док. Искаше да държи там пощенските гълъби, за да може да изпрати вест и да получи новини от Джамаилия. Само че повечето птици умрели в пламъците и дима. Мъжете, които остави на пост, наистина наскоро засякоха връщаща се птица, но Серила не желае да сподели какви новини е донесла. Някои части на града се държат от Нови Търговци, други от Стари. Трите кораба и други групи са хванати по средата. Нощно време има сблъсъци.

— Баща ми се ядосва, че никой не преговаря. Казва, че истинските Търговци знаят, че почти всичко може да се реши с една добра сделка. Според него това показва, че Новите Търговци са виновни за всичко случило се, но те, разбира се, обвиняват нас. Твърдят, че сме отвлекли сатрапа. Баща ми вярва, че вие сте щели да помогнете в отвличането му, за да могат те да го убият и да обвинят нас. Сега Старите Търговци се карат помежду си. Някои искат да припознаем властта на съветничка Серила да говори от името на сатрапа на Джамаилия; други казват, че е време Бингтаун напълно да се отърси от джамаилската власт. Новите Търговци твърдят, че все още сме под управлението на Джамаилия, но няма да припознаят документите на Серила. Пребиха пратеника, който тя им изпрати под бял флаг, и го върнаха с вързани зад гърба ръце и свитък, прикрепен за гърлото му. Написаното я обвиняваше в измяна и че е била съучастник в свалянето на сатрапа от власт. Казват, че агресията ни срещу сатрапа и законните му патрулни лодки е провокирала насилието в пристанището и е обърнала калсидските ни съюзници срещу нас. — Той облиза устни и добави: — Заплашиха, че като му дойде времето и силата е на тяхна страна, няма да покажат милост.

Керуин спря, за да си поеме дъх. Младото му лице изглеждаше по-възрастно, когато продължи:

— Всичко е бъркотия и не става по-добре. Някои от приятелите ми искат да се въоръжат и да прогонят Новите Търговци в морето. Род Каерн казва, че трябва да убием всеки, който не иска да си тръгне. Казва, че трябва да си върнем онова, което ни откраднаха. Много от синовете на Търговците са съгласни. Казват, че само когато Новите Търговци ги няма, тогава Бингтаун ще може отново да стане Бингтаун. Някои казват, че трябва да съберем новодошлите и да им дадем избор да си тръгнат или да умрат. Други говорят за тайни репресивни мерки срещу онези, които са работили с Новите Търговци, и искат да погнем самите Нови Търговци с огън, за да ги принудим да си тръгнат. Чувах слухове, че Каерн и приятелите му доста често излизат навън през нощта. — Той поклати нещастно глава. — Затова баща ми се опитва да ме държи близо до дома. Не иска да се замесвам. — Момчето изведнъж погледна Роника в очите. — Не съм страхливец. Но не искам да бъда замесен.

— По този въпрос двамата с баща ти постъпвате мъдро. Така нищо няма да се разреши. Само ще им даде основание да вършат повече насилие срещу нас. — Роника поклати глава. — Бингтаун никога повече няма да бъде Бингтаун. — Тя въздъхна и попита: — Кога е следващата среща на Съвета?

Керуин сви рамене.

— Не са се срещали, откакто всичко това започна. Поне не и официално. Всички Търговци с живи кораби са навън и преследват калсидци. Някои напуснаха града; други са се укрепили в домовете си и не ги напускат. Няколко пъти оглавяващите Съвета се срещаха със Серила, но тя ги призова да забавят свикването на заседание. Тя желае да се помири с новодошлите и да използва авторитета си като представител на сатрапа, за да възвърне мира. Иска да преговаря и с калсидците.

За момент Роника остана притихнала. Стисна устни. Струваше й се, че тази Серила си присвоява твърде много власт. Какви бяха новините, които бе скрила? Несъмнено колкото по-скоро се събереше Съветът и съставеше план за възстановяването на реда, толкова по-скоро градът можеше да се излекува. Защо би се противопоставяла на това?

— Керуин, кажи ми. Ако отида при Серила, мислиш ли, че тя ще говори с мен? Или мислиш, че ще ме убият като предателка?

Младият мъж погледна Роника с почуда.

— Не знам — призна той. — Вече не знам на какво са способни собствените ми приятели. Търговецът Дау бе намерен обесен. Жената и децата му са изчезнали. Някои казват, че се е самоубил, след като видял, че късметът се е обърнал срещу него. Други казват, че брата на жена му го е направил, от срам. Никой не говори за това.

Роника мълча известно време. Можеше да се свива тук, в останките от дома си, със знанието, че ако я убиеха, хората нямаше да говорят много за това. Или можеше да намери друго място, на което да се скрие. Но зимата идваше и тя вече беше решила, че няма да си отиде мирно. Може би сблъсъкът бе единственият останал изход. Поне щеше да получи удоволствието да изкаже и своето мнение, преди някой да я убие.

— Можеш ли да занесеш съобщение на Серила от мен? Къде е отседнала?

— Заела е къщата на Давад Рестарт. Но моля ви, не смея да отнеса съобщение. Ако баща ми разбере…

— Разбира се — рязко го прекъсна тя. Можеше да го засрами и така да го накара да отиде. Само трябваше да намекне, че Малта би го сметнала за страхливец, ако не го направи. Но нямаше да използва момчето, за да опипа почвата. Какъв смисъл имаше да пожертва Керуин, за да подсигури безопасността си? Щеше сама да отиде. Достатъчно дълго се бе свивала в дома си.

Изправи се.

— Прибирай се у дома, Керуин. И стой там. Слушай баща си.

Младият мъж се изправи бавно. Обходи я с поглед, след което извърна глава, засрамен заради нея.

— Вие… добре ли се справяте тук сама? Имате ли достатъчно храна?

— Добре съм. Благодаря, че попита. — Почувства се необичайно трогната от загрижеността му. Погледна надолу към изцапаните от градината ръце и пръстта под ноктите. Удържа на подтика да прибере ръце зад гърба си.

Керуин пое дъх.

— Ще кажете ли на Малта, че съм наминал и че се притеснявах за нея?

— Ще й кажа. Следващия път, когато я видя. Но това може да не е скоро. Сега се прибирай. Подчинявай се на баща си. Сигурна съм, че си има достатъчно тревоги и без да се излагаш на опасност.

Това го накара да застане малко по-изправен. Усмивка докосна устните му.

— Зная. Но трябваше да дойда, нали разбирате. Не можех да стоя спокойно, докато не знаех какво се е случило с нея. — Той замълча. — Може ли да кажа и на Дело?

Момичето беше сред най-големите клюкарки в града. Роника реши, че Керуин не знае достатъчно, че да е заплаха.

— Може. Но я помоли да го запази за себе си. Помоли я въобще да не говори за Малта. Това е най-голямата услуга, която може да направи на приятелката си. Колкото по-малко хора се чудят за Малта, толкова по-защитена ще е.

Керуин се намръщи драматично.

— Да, разбирам. — Той кимна на себе си. — Е, сбогом, Роника Вестрит.

— Сбогом, Керуин Трел.

Само преди месец за него щеше да е немислимо да е в тази стая. Гражданската война в Бингтаун бе преобърнала всичко с главата надолу. Тя го изпроводи с поглед — той сякаш отнасяше последната частичка от този стар, познат живот със себе си. Всички правила, които я бяха водили, бяха отпаднали. За момент тя се почувства сама и опустошена като стаята, в която стоеше. После обаче през нея премина странно усещане за свобода. Какво имаше да губи? Ефрън беше мъртъв. От деня на смъртта му познатият й свят се бе разпадал. Сега вече го нямаше и оставаше само тя. Сега можеше сама да определи пътя си. Без Ефрън и децата старият живот не означаваше много за нея.

Можеше поне да направи новия по-интересен, след като така или иначе щеше да е неприятен.

След като стъпките на момчето по плочковия под заглъхнаха, Роника напусна спалнята на Малта и започна бавно да ходи из къщата. Беше избягвала да влиза тук от деня, в който се бяха върнали и бяха заварили къщата разграбена. Сега се принуди да мине през всяка стая и да погледне трупа на света си. По-тежките мебели и някои от гоблените и завесите бяха останали. Почти всичко останало, имащо някаква стойност или приложение, беше отнесено. Двете с Рейч бяха спасили малко кухненски съдове и завивки, но всички простички вещи, които правеха живота приятен, липсваха. Чиниите, които поставяха на голата дървена маса, не съвпадаха и никакъв лен не я предпазваше от грубата вълна на одеялата. И все пак животът продължаваше.

Ръката й докосна резето на кухненската врата, но тогава тя забеляза едно запечатано с восък гърне, паднало на една страна и търколило се в ъгъла. Наведе се, за да го вземе. Течеше отнякъде. Облиза лепкавите си пръсти. Конфитюр от череши. Тя се усмихна печално и го пъхна под мишница. Щеше да отнесе тази последна частица сладост със себе си.

 

 

— Съветничке?

Серила вдигна поглед от картата, която разглеждаше. Прислужникът на вратата на кабинета гледаше почтително в краката си.

— Да? — удостои го с отговор тя.

— Една жена иска да ви види.

— Заета съм. Ще трябва да се върне в по-подходящо време. — Тя леко се подразни. Той трябваше да знае, че не иска повече посетители за днес. Беше късно, а беше прекарала целия следобед в задушна стая, пълна с Търговци, като се опитваше да ги накара да се вразумят. Те се караха за най-очевидните неща. Някои все още настояваха, че трябва да има гласуване на Съвета, преди да признаят властта й над тях. Търговецът Ларфа доста грубо бе изложил, че Бингтаун трябва да разрешава бингтаунските работи без какъвто и да било съвет от Джамаилия. Беше изключително дразнещо. Беше им показала пълномощното, което бе издействала от сатрапа. Беше го написала сама и знаеше, че е неоспоримо. Защо не искаха да признаят, че тя разполага с властта на сатрапа и че Бингтаун бе под тази власт?

Посъветва се с диаграмата на Бингтаун още веднъж. Досега Търговците бяха успели да запазят пристанището си отворено, но това беше за сметка на всякакво търгуване. При тези обстоятелства градът нямаше да оцелее дълго. И калсидците го знаеха много добре. Не беше необходимо да нахлуват и да превземат Бингтаун веднага. Търговията бе душата на града и калсидците бавно, но сигурно я удушаваха.

Упоритите Търговци отказваха да видят очевидното. Бингтаун беше самотно селище на враждебно крайбрежие. Никога не бе могъл да се изхранва сам. Как можеше да се противопостави на яростната атака на войнствена държава като Калсид? Беше попитала това лидерите на Съвета. Те бяха отговорили, че са го правили преди и пак ще го направят. Но в тези предишни пъти мощта на Джамаилия бе била зад гърба им. И не бе трябвало да си съперничат с Нови Търговци в редиците им, които биха приветствали едно калсидско нашествие. Много Нови Търговци имаха близки връзки с Калсид, тъй като това бе основният пазар за робите, които вкарваха през Бингтаун.

Отново обмисли птичето писмо, което Род Каерн беше засякъл и й беше донесъл. То обещаваше, че джамаилската флота ще отплава скоро, за да отмъсти на покварените и бунтовни Стари Търговци за убийството на сатрапа. Само мисълта за това я караше да изстива. Съобщението бе пристигнало твърде скоро. Никоя птица не можеше да лети толкова бързо. За нея това означаваше, че конспирацията се разпростираше надалеч и стигаше до благородниците на самия град Джамаилия. Който и да бе изпратил птицата до Джамаилия, бе очаквал, че сатрапът ще бъде убит и че доказателствата ще сочат към Старите Търговци. Бързината на отправения отговор показваше, че отговорилият е очаквал съобщението.

Единственият въпрос беше докъде се простираше конспирацията. Дори да можеше да определи източника, не знаеше дали ще може да го унищожи. Само ако Род Каерн и хората му не бяха прибързали толкова в нощта, когато хванаха сатрапа. Ако Давад Рестарт и семейство Вестрит бяха оцелели, може би щеше да успее да изтръгне истината от тях. Може би те щяха да разкрият кои от джамаилските благородници бяха замесени в това. Но Рестарт беше мъртъв, а семейство Вестрит бяха изчезнали. Нямаше да получи отговори от тях.

Бутна диаграмата настрана и я замени с елегантна карта на Бингтаун. Фино омастилена и илюстрована, тя беше едно от чудесата, които бе открила в библиотеката на Рестарт. В добавка към оригиналните дарения на всички Стари Търговци — всяко владение бе намастилено със съответния цвят на фамилията, Давад беше вписал основните претенции на Новите Търговци. Тя я изучи с поглед, като се чудеше дали би могла да й разкрие някаква улика за съюзниците му. Намръщи се над нея, после повдигна перото си, натопи го и написа бележка до себе си. Харесваше разположението на Барбери Хил. Щеше да е удобен дом през лятото, веднъж щом тези спорове бяха разрешени. Беше владение на Нов Търговец; вероятно бингтаунските Търговци щяха с радост да й го отстъпят. Или, като представител на сатрапа, просто щеше да го вземе.

Тя се облегна назад в огромния стол и за кратко й се прииска Давад Рестарт да беше по-малък човек. Всичко в тази стая беше твърде голямо за нея. Понякога се чувстваше като дете, което се правеше на възрастен. Понякога изглеждаше, че цялото общество на Бингтаун има подобно влияние върху нея. Цялото й присъствие тук бе преструвка. Нейният „авторитет от сатрапа“ беше документ, който беше принудила сатрап Косго да подпише, когато беше болен. Цялата й власт, всичките й претенции за социален статус се базираха на него. А неговата сила пък се основаваше на идеята, че сатрапството властва над Бингтаун. Първият път, когато бе осъзнала колко често срещани са приказките на бингтаунските Търговци за суверенитет, се беше шокирала. Бяха направили предполагаемото й положение в обществото им дори по-несигурно. Може би щеше да е по-мъдро, ако бе заела страната на Новите Търговци. Но не, защото поне част от тях осъзнаваха, че благородниците на град Джамаилия се опитват да отхвърлят властта на сатрапа. Ако влиянието му в столицата беше под въпрос, колко незначително беше тук, в най-отдалечената провинция на сатрапството?

Беше твърде късно за съмнения. Беше направила избора си и бе приела ролята си. Последната й и най-голяма надежда беше да я изиграе добре. Ако успееше, Бингтаун щеше да е неин дом до края на живота й. Беше мечтала за това от деня, в който — като млада жена — бе чула, че в Бингтаун една жена може да има същите права като един мъж.

Отпусна се за малко на възглавничките, докато очите й обхождаха стаята. В огнището на кабинета гореше силен огън. Светлината, идваща от него, заедно с тази от множеството свещички, блещукаше топло върху полираното дърво на бюрото. Харесваше тази стая. Е, завесите бяха непоносими и книгите в многото сандъци покрай стената бяха неподредени и покъсани, но всичко това можеше да се промени. Отпърво, провинциалният стил бе бил смущаващ, почти дразнещ, но сега, след като имението бе нейно, я караше да се чувства част от Бингтаун. Повечето от къщите на Старите Търговци, които бе виждала, бяха подобни на тази. Можеше да се приспособи. Размърда пръсти в удобните чехли от агнешка вълна, които носеше. Бяха принадлежали на Кеки и бяха малко тесни. Лениво се почуди дали в момента на Кеки й беше студено на краката, но без съмнение Дъждовните Търговци се грижеха добре за благородните си заложници. Тя не потисна доволната си усмивка. Отмъщението беше сладко дори на малки порции. Вероятно сатрапът още не се беше досетил, че тя е уредила отвличането му.

— Съветничке?

Отново беше прислужникът.

— Казах, че съм заета — предупредително му каза тя. Бингтаунските слуги нямаха истинско понятие за почтителност към господарите си. Бе изучавала Бингтаун през целия си живот, но нищо в официалната му история не беше я подготвило за егалитарната^[1] реалност. Стисна зъби, щом момчето й отговори.

— Съобщих на жената, че сте заета — внимателно обясни то, — но тя настоя да ви види сега. Казва, че нямате право да използвате къщата на Давад Рестарт, както и че ще ви даде един шанс да обясните, преди да съобщи за тази несправедливост пред бингтаунския Съвет от името на законните наследници на Давад.

Серила захвърли перото на бюрото. Не би търпяла подобни думи от никого, камо ли от слуга.

— Давад Рестарт беше предател. С действията си той изгуби всякакви права над този имот. Това включва и правата на наследниците му. — Изведнъж осъзна, че се обяснява на прислугата и избухна: — Кажи й да си върви и че нямам време да се срещам с нея — нито сега, нито никога.

— Кажи ми го сама и ще имаме повече време да спорим.

Серила шокирано се взря в старата жена, която стоеше на вратата. Беше облечена простовато, в износени, но чисти дрехи. Не носеше бижута, но блестящата й коса беше чиста. Стойката й, повече от всичко друго по нея, я издаваше като Търговка. Изглеждаше й позната, но предвид сродствата между Старите Търговци, не се изненадваше. Половината от тях си бяха втори братовчеди. Серила я изгледа гневно.

— Върви си — каза безцеремонно. Вдигна перото си в знак на хладнокръвие.

— Не, няма да си тръгна. Не и докато не бъда удовлетворена. — В гласа на Търговката звучеше студен гняв. — Давад Рестарт не беше предател. Като го набеди за такъв, ти можа да си присвоиш собствеността му. Може би нямаш против да крадеш от един мъртъв човек, който дори ти предложи гостоприемството си. Но несправедливите ти обвинения бяха бедствени за мен. Семейство Вестрит беше атакувано и едва не беше убито, бях прокудена от дома си, вещите ми бяха откраднати и всичко заради твоята клевета. Няма да търпя повече. Ако ме принудиш да отнеса това пред Съвета на Бингтаун, ще откриеш, че тук властта и богатството не определят справедливостта както в Джамаилия. Всички Търговски семейства почти не се различаваха от просяци, когато дойдохме тук. Нашето общество е основано на принципа, че думата на човек го обвързва, независимо от благосъстоянието му. Оцеляването ни бе зависило от способността да вярваме на дадената дума. Да клеветиш тук е по-безполезно, отколкото си представяш.

Това трябваше да е Роника Вестрит! Слабо приличаше на елегантната възрастна жена от бала. Всичко, което бе запазила, бе достойнството си. Серила си напомни, че тя беше тази, която има авторитет тук. Задържа тази мисъл, докато и повярва. Не можеше да позволи на никого да поставя под съмнение превъзходството й. Колкото по-скоро се оправеше с възрастната жена, толкова по-малко неприятности щеше да има за всички. Спомените й я пренесоха назад, в дните, прекарани в сатрапския съд. Как се бе справяла с подобни оплаквания? Запази лицето си безизразно, докато обявяваше:

— Губиш ми времето с този дълъг списък от предполагаеми несправедливости. Няма да се оставя да ме тормозиш със заплахите и обвиненията си. — Облегна се на стола си в опит да покаже спокойна увереност. — Не знаеш ли, че си обвинена в предателство? Да нахлуеш тук с налудничавите си обвинения е не само безразсъдно, но и нелепо. Имаш късмет, че не те оковах във вериги незабавно.

Серила се опита да улови погледа на прислужника. Трябваше да схване намека и да изтича за помощ. Вместо това той просто ги наблюдаваше с интерес. Вместо да се сплаши, Роника само се разгневи още повече.

— Това може и да действа в Джамаилия, където се възхваляват тирани. Но това е Бингтаун. Тук моят глас е също толкова важен, колкото и твоят. И не оковаваме хората, без да им дадем възможност първо да се изкажат. Настоявам за възможността да се обърна към Съвета на бингтаунските Търговци. Искам да изчистя името на Давад или да ми се покажат доказателствата, които го уличават. Настоявам да бъде погребан прилично, независимо от случая.

Старата жена навлезе в стаята. Костеливите й ръце бяха притиснати от двете й страни. Очите й пробягаха из помещението, а гневът й видимо нарастваше, докато отбелязваше промените, които бе оказало присъствието на Серила. Думите й станаха по-резки:

— Искам собствеността на Давад да бъде предадена на наследниците му. Искам собственото ми име да бъде изчистено и искам извинение от онези, които застрашиха семейството ми. От тях също очаквам обезщетение. — Жената се приближи още повече. — Ако ме принудиш да се изправя пред Съвета, ще бъда изслушана. Това не е Джамаилия, съветничке. Жалби от Търговец, дори и Търговец, който не е особено харесван от хората, няма да бъдат пренебрегнати.

Този разсеян прислужник беше избягал. Серила копнееше да отиде до вратата и да извика за помощ. Но се боеше дори да се изправи, за да не предизвика нападение. Предателските й ръце и сега трепереха. Стълкновенията вече я изнервяха. Откакто… Не. Нямаше да мисли за това сега, нямаше да позволи да я разколебае. Да се замисли за него беше като да признае, че я е променило необратимо. Никой нямаше такава власт над нея, никой! Щеше да бъде силна.

— Отговори ми! — ненадейно настоя жената. Серила се сепна рязко и вършеещите й ръце разпиляха документите по писалището. Възрастната жена се приведе над бюрото с пламтящи от гняв очи. — Как смееш да си седиш там и да ме пренебрегваш! Аз съм Роника Вестрит от бингтаунските Търговци. За коя се мислиш, че да мълчиш и да се взираш в мен?

По ирония на съдбата, този въпрос беше единственото, което можеше да извади Серила от сковалата я паника. Беше въпрос, който напоследък често си бе задавала. Беше репетирала отговора си пред огледалото в безкрайно себеутвърждение. Тя се изправи. Гласът й трепереше едва забележимо.

— Аз съм Серила, заклета съветничка на сатрап Косго. Повече от това, аз съм негов представител тук, в Бингтаун. Имам подписаните документи, за да го докажа, документи, които сатрапът създаде, за да се справи с конкретната ситуация. Докато той се укрива заради собствената си безопасност, моята дума има същата тежест като неговата, моите решения са каквито неговите биха били и моите постановления са също толкова обвързващи. Самата аз проучих въпроса с предателството на Давад Рестарт и го обявих за виновен в измяна. Според джамаилския закон всичко, което той притежава, се конфискува от трона. Тъй като аз представлявам трона, реших да намеря приложение на конфискуваното.

За момент възрастната жена изглеждаше обезсърчена. Серила извлече кураж от този признак на слабост. Тя отново взе перото си. Навеждайки се над бюрото, се престори, че преглежда бележките си, след което вдигна поглед към жената Вестрит.

— Досега не съм намерила пряко доказателство за измяната ти. Не съм направила официално изявление срещу теб. Съветвам те да не ме принуждаваш да се вглеждам по-внимателно в участието ти. Притесненията ти за един мъртъв предател не ти носят особено доверие. Ако си мъдра, ще си тръгнеш сега — освободи я Серила, като отново погледна към бележките си. Тя се молеше жената просто да си отиде. Щом го направеше, Серила можеше да събере въоръжени мъже и да ги изпрати след нея. Притисна пръсти към пода, за да не позволи на коленете си да се заклатят.

Тишината се проточи. Серила отказваше да вдигне поглед. Тя чакаше да чуе как тази Роника Вестрит тежко си заминава, победена. Вместо това юмрукът на Търговката внезапно се стовари върху бюрото, предизвиквайки мастилото да подскочи в мастилницата си.

— Не си в Джамаилия! — остро заяви Роника. — Ти си в Бингтаун. А тук истината се определя от фактите, не от твоето постановление. — Чертите на Роника се изкривяваха от гняв и решителност. Бингтаунската Търговка се наведе над бюрото, завирайки лицето си в това на Серила. — Ако Давад беше предател, тук, в записите му, щеше да има доказателство. Колкото и глупав да беше, отчетите му винаги бяха изрядни.

Серила притисна гръб обратно в стола. Сърцето й биеше лудо и ушите й пищяха. Жената беше напълно побъркана. Потърси воля да скочи на крака и да избяга, но беше парализирана. Забеляза прислужника зад Роника и облекчението я погълна, когато видя няколко от Търговците зад него. Преди няколко минути щеше да му е бясна, че ги води необявени. Сега беше толкова жалко благодарна, че сълзи опариха очите й.

— Арестувайте я! — умоляваше тя. — Тя ме заплашва!

Роника извъртя глава, за да погледне към мъжете. Те изглеждаха стъписани. Роника се изправи бавно и обърна гръб на Серила. Гласът й излъчваше хладна учтивост, докато ги поздравяваше поименно.

— Търговецо Друр. Търговецо Конри. Търговецо Девуше. Радвам се да ви видя тук. Може би сега ще получа отговори на въпросите си.

Израженията, преминали през лицата им, подсказваха на Серила, че положението й не се е подобрило. Изненада и вина бяха бързо прикрити от учтива загриженост.

Само Търговецът Девуше се взираше в нея.

— Роника Вестрит? — попита той невярващо. — Но аз мислех… — Той се обърна да погледне придружителите си, но те се бяха овладели по-бързо.

— Има ли някакъв проблем тук? — започна Търговецът Друр, но Търговецът Конри го прекъсна: — Мисля, че прекъсваме личен разговор. Можем да се върнем по-късно.

— В никакъв случай — отвърна сериозно Роника, все едно се бяха обърнали към нея. — Освен ако не мислите, че оцеляването ми е въпрос, който да се реши от съветничката. По-подходящо е истинският проблем тук да се разреши от Съвета на Търговците, вместо от съветничката на сатрапа. Господа, както очевидно ви е известно, моето семейство беше безмилостно нападнато, а репутацията ни бе потъпкана дотам, че да застрашава живота ни. Търговецът Рестарт беше подло убит и след това така оклеветен, че убийците му твърдят, че постъпката им е обоснована. Тук съм, за да настоявам Съвета да разследва този въпрос и да въздаде справедливост.

Погледът на Девуше се вкамени.

— Справедливост вече бе раздадена. Рестарт беше предател. Всички го знаят.

Лицето на Роника Вестрит беше безизразно.

— Продължавам да го чувам. Но досега никой не ми е представил и най-малкото доказателство.

— Роника, бъди разумна — смъмри я Търговецът Друр. — Бингтаун е в пълна безредица. Намираме се в положение на гражданска война. Съветът няма време да заседава по лични въпроси, той трябва…

— Убийството не е личен въпрос! Съветът трябва да отговаря на жалбите на всеки бингтаунски Търговец. Затова беше сформиран, за да се погрижи справедливостта да е достъпна за всеки Търговец, независимо от богатото или бедното му състояние. Това е, което изисквам. Вярвам, че Давад беше убит, а семейството ми нападнато на базата на слух. Това не е справедливост, това е убийство и покушение. Освен това, докато вие вярвате, че злосторникът е бил наказан, аз смятам, че истинските предатели са на свобода. Не знам какво е станало със сатрапа. Обаче изглежда, че тази жена, според собствените й твърдения, има представа. Знам, че онази нощ беше отведен насила. Това не ми прилича като той да се „укрива заради собствената си безопасност, поверявайки властта си на нея“. Изглежда ми повече като че Бингтаун е въвлечен в джамаилски заговор за свалянето на сатрапа, който може да опетни репутацията на всички ни с вина. Чух, че тя дори иска да преговаря с калсидците. Какво ще им даде, господа, за да ги умиротвори? Какво може да им даде, освен онова, което принадлежи на Бингтаун? Тя се ползва с власт и богатство в отсъствието на сатрапа. Възможно ли е някои Търговци да са били подведени да отвлекат сатрапа заради личните интереси на тази жена? Ако случаят е такъв, то тя ги е тласнала към измяна. Това не е ли въпрос, по който Съветът да отсъди, щом не би разгледал убийството на Давад Рестарт? Или всичко това са лични въпроси?

Устата на Серила бе пресъхнала. Тримата мъже се спогледаха несигурно. Бяха разколебани от думите на тази луда жена. Щяха да се обърнат срещу нея! Прислужникът зад тях се задържаше близо до вратата, заслушан с интерес. Нещо се раздвижи в коридора зад него и в следващия миг Род Каерн и Крион Трентор влязоха в стаята. Висок и строен, Род се извисяваше над по-ниския си, по-деликатен придружител. Бе вързал дългата си черна коса на опашка сякаш беше варварски воин. Тъмните му очи винаги бяха съдържали животински блясък; сега блестяха с хищническо желание. Взираше се в Роника. Въпреки неудобството, което младият Търговец винаги предизвикваше у нея, при появата му Серила почувства внезапно облекчение. Той поне щеше да е на нейна страна.

— Чух името на Давад Рестарт — грубо отбеляза Род. — Ако някой иска да оспори края му, да говори с мен. — Очите му предизвикваха Роника. Тя се изправи и безстрашно се приближи към него. На височина почти достигаше рамото му. Погледна нагоре, за да срещне погледа му, и настоятелно попита:

— Търговски сине, признаваш ли, че кръвта на друг Търговец е изцапала ръцете ти?

Един от по-старите Търговци ахна, Род изглеждаше стъписан за момент. Крион нервно облиза устни.

— Рестарт беше предател! — обяви Род.

— Докажи ми го! — избухна Роника. — Докажи ми го и ще намеря покой, макар да не трябва. Предател или не, причиненото на Давад беше убийство, не справедливост. Но по-важното, господа — предлагам ви да го докажете на себе си. Давад Рестарт не е предателят, планирал отвличането на един сатрап. Той нямаше нужда да отвлича човек, който гостуваше в дома му! Като вярвате, че Давад е изменник и че сте унищожили заговор чрез убийството му, вие се отслабвате. Който и да стои зад този заговор, ако въобще някога е имало заговор, той е все още жив и свободен да върши злини. Може би сте били подмамени да извършите точно това, от което казвате, че се боите: отвличането на сатрапа с цел гневът на Джамаилия да бъде навлечен върху Бингтаун? — Тя се затрудни, после се опита да звучи спокойна: — Знам, че Давад не беше предател. Но може би беше лековерен. Хитър човек като него можеше да стане жертва на някой дори по-лукав. Предлагам да разгледате документите му внимателно и да се запитате кой го е използвал. Задайте си въпроса, който лежи в основата на действията на всеки Търговец. Кой има полза?

Роника Вестрит срещна погледа на всеки един от мъжете.

— Припомнете си всичко, което знаехте за Давад. Някога сключвал ли е сделка, в която печалбата му е била несигурна? Някога поставял ли се е във физическа опасност? Той беше нетактичен в социално отношение, човек, съвсем близо до това да бъде презрян и от Стари, и от Нови Търговци. Това ли е човекът с харизмата и експертизата да изготви заговор срещу най-влиятелния мъж в света? — Тя презрително посочи с глава към Серила. — Попитайте съветничката кой й донесе информацията, довела до нейните предположения. Сравнете ги с имената на заговорничилите чрез Давад и това ще ви даде идея накъде да насочите подозренията си. Когато получите отговори, можете да ме откриете в дома ми. Разбира се, освен ако синът на Търговеца Каерн не реши, че най-чистият начин да се разреши този проблем е като убие и мен.

Роника се обърна рязко. Изправена като острие на меч и без да се усмихва, тя застана срещу Род. Красивият, смугъл Род Каерн изведнъж доби блед и нездрав вид.

— Давад Рестарт беше хвърлен чисто от капрата. Никой нямаше намерение да умре там!

Роника срещна ядния му поглед с лед.

— Намеренията ви очевидно не бяха от голямо значение. Във всеки случай, не ви беше грижа за никого от нас. Малта чу какво казахте в нощта, когато я оставихте да умре. Тя ви видя, чу ви и оживя. Без каквато и да било помощ от ваша страна. Търговци, синове на Търговци, вярвам, че имате да разсъждавате над много неща тази вечер. Лека нощ.

Тази възрастна жена, в износените си дрехи, все пак успя да профучи царствено през стаята. Облекчението, което Серила изпита при напускането на Роника, беше моментно. Сядайки обратно в стола си, тя с неудобство забеляза обърнатите към нея лица. Припомни си първите си думи, след като Старите Търговци бяха влезли в стаята, и се сви, като реши, че трябва да ги защити.

— Тази жена не е с всичкия си — обяви със снижен глас. — Наистина вярвам, че щеше да ме нарани, ако не бяхте дошли. — И добави тихо: — Може би ще е най-добре някак да я задържим… заради собствената й безопасност.

— Не мога да повярвам, че останалата част от семейството й също са оцелели — нервно поде Крион, но Род Каерн му заповяда да мълчи и плъзна навъсен поглед из стаята.

— Съгласен съм със съветничката. Роника Вестрит е побъркана. Говори за молби до Съвета, съдебни дела за убийство и присъди! Как може да си мисли, че подобни закони важат по време на война? Силни мъже трябва да действат в тези времена. Ако бяхме чакали Съвета да се събере в деня на пожарите, Бингтаун щеше да е в ръцете на калсидците. Сатрапът щеше да е мъртъв и вината за това да легне на нашите плещи. Отделни Търговци трябваше да действат и те го направиха. Спасихме Бингтаун! Съжалявам, че Рестарт и жените на Вестрит бяха замесени в залавянето на сатрапа, но те взеха решението да се качат в каретата с него. Когато избраха такава компания, избраха и съдбата си.

— Залавяне? — Търговецът Друр повдигна вежда. — Беше ми казано, че сме се намесили, за да предотвратим отвличането му от Новите Търговци.

Род Каерн не се подведе.

— Знаеш какво имам предвид — изръмжа той и се обърна настрани. Отиде до прозореца и се загледа навън, над потъмнялата местност, като че се опитваше да различи отдалечаващата се фигура на Роника.

Друр поклати глава. Посивелият Търговец изглеждаше по-стар от годините си.

— Знам какво възнамерявахме, но някак… — Той остави думите му да заглъхнат. Повдигна очи и бавно огледа всички в стаята. — Затова дойдохме тук тази вечер, съветничке Серила. С приятелите ми се страхуваме, че в опита си да спасим Бингтаун, поставихме на пътя на разрушението самата му сърцевина.

Лицето на Род почервеня от гняв.

— А аз дойдох да кажа, че тези от нас, които са достатъчно млади, за да бъдат движещата сила на тази сърцевина, знаят, че не сме направили достатъчно. Желаеш да преговаряш с Новите Търговци, нали, Друр? Въпреки че те вече плюха на едно такова предложение. Би спазарил и рожденото ми право в името на това да се чувстваш удобно на старини. Е, дъщеря ти може да си седи вкъщи и да плете, докато по улиците на Бингтаун умират мъже. Може да ти позволява малодушно да пълзиш пред тези новодошли парвенюта и да трампиш правата ни в името на мира, но ние няма да го направим. Какво ще последва? Ще дадеш ли дъщеря си на калсидците, за да сключиш мир и с тях?

Лицето на Търговеца Друр бе станало червено като брадичката на пуйка. Бе стиснал юмруци от двете страни на тялото си.

— Господа, моля ви — каза меко Серила. Напрежението в стаята бе осезаемо. Съветничката седеше в центъра й като паяк в мрежата си. Търговците се обърнаха към нея и зачакаха думите й. Страхът и безпокойството й от преди малко бяха изпепелени в разгорелия се вътре в нея триумф. Бингтаунски Търговец се противопоставяше на бингтаунски Търговец и те бяха дошли, за да потърсят нейния съвет. Толкова високо я ценяха. Ако можеше да задържи това влияние, щеше да е в безопасност през остатъка от живота си. Така че внимателно сега. Стъпвай внимателно.

— Знаех, че този момент ще настъпи — деликатно излъга тя. — Това беше една от причините, поради които подтиквах сатрапа да дойде тук и да посредничи в този конфликт. Вие гледате на себе си като на фракции, докато светът ви вижда единствено като едно цяло. Нямам предвид — тя повиши глас и повдигна предупредително ръка, тъй като Род пое дъх, за да я прекъсне гневно, — че трябва да се откажете от всичко, което ви се полага по право. Търговците и синовете не Търговците могат да бъдат сигурни, че сатрап Косго няма да им отнеме даденото им от сатрап Есклепий. Ако обаче не внимавате, можете все пак да го загубите, като пропуснете да разберете, че времената са се променили. Бингтаун вече не е затънтено място. Той има потенциала да се превърне в значимо търговско пристанище в света. За да го постигне, Бингтаун трябва да стане по-разнообразен и толерантен от преди. Но трябва да го направи, без да изгуби качествата, които го правят уникален сред сатрапската корона.

Думите просто й дойдоха, изсипващи се от устата й в ритмични, разумни твърдения. Търговците изглеждаха очаровани. Тя почти не разбираше какво ги съветва. Нямаше значение. Тези мъже бяха толкова отчаяни за решение, че щяха да слушат всеки, който твърдеше, че има такова. Отново седна в стола си, всички очи бяха приковани в нея.

Друр заговори първи.

— Ще преговаряте с Новите Търговци от наше име?

— Ще наложите условията на оригиналната ни харта? — попита Род Каерн.

— Ще го направя. Като чужденец и представител на сатрапа, само аз съм достатъчно компетентна да върна мира в Бингтаун. Мир, който да се задържи, с условия, които да са приемливи за всички. — Тя позволи на очите си да проблеснат, щом добави: — И като сатрапски представител, ще напомня на калсидците, че когато атакуват принадлежащото на Джамаилия, те атакуват самата Джамаилия. Перленият трон няма да допусне подобна обида.

Напрежението в стаята изведнъж спадна сякаш самите й думи вече бяха постигнали споменатата цел. Рамене се отпуснаха и вените в юмруци и вратове станаха по-малко видими.

— Не трябва да се възприемате като противници в това — каза тя. — Всеки от вас допринася със собствените си силни черти. — Посочи към всяка от групите. — По-възрастните познават историята на Бингтаун и предлагат години опит в преговарянето. Знаят, че нищо не може да се постигне, без всички страни да са готови да отстъпят по по-маловажните въпроси. От друга страна, синовете ви осъзнават, че бъдещето им зависи от това оригиналната харта на Бингтаун да бъде припозната от всички, които пребивават тук. Те носят силата на своята убеденост и издръжливостта на младостта. Трябва да сте задружни в тези проблемни времена, да уважавате миналото и да подсигурите бъдещето.

Двете групи сега се гледаха една друга открито, враждебността между тях улягаше в колебливо разбирателство. Сърцето й подскочи. Бе родена за това. Бингтаун беше съдбата й. Тя щеше да го обедини, да го спаси и да го направи свой.

— Късно е — каза меко. — Мисля, че преди да поговорим, всички се нуждаем от почивка. И да помислим. Ще очаквам всички ви утре, да споделите обедната ми трапеза. Дотогава ще подредя собствените си мисли и предложения. Ако сме единодушни в решението да преговаряме с Новите Търговци, ще предоставя списък с техни имена, хора, които може би ще се съгласят на подобно нещо, както и достатъчно влиятелни, за да говорят от името на съседите си. — Тъй като лицето на Род Каерн помръкна и дори Крион се намръщи, тя добави с лека усмивка: — Но разбира се, ние все още не сме стигнали дотам. И ви уверявам, че нищо няма да бъде предприето, докато не достигнем съгласие. Отворена съм за всякакви предложения.

Тя ги освободи с усмивка.

— Приятна вечер, Търговци.

Всеки от тях се приближи, хвана ръката й и се поклони, като й благодари за съветите. Докато Род Каерн правеше всичко това, тя задържа пръстите му малко по-дълго. Той вдигна поглед към нея с изненада, а устните й изрекоха безмълвно: „Върни се пак по-късно.“ Черните му очи се разшириха, но не каза нищо.

След като прислужникът ги изпрати, тя въздъхна с облекчение и задоволство. Щеше да оцелее тук и Бингтаун щеше да е неин, независимо какво се случеше със сатрапа. Стисна устни, докато преценяваше Род Каерн. Надигна се бързо и се отправи към звънеца на прислугата. Щеше да повика прислужницата си, да й помогне да се облече в нещо по-официално. Род Каерн я плашеше. Беше мъж, способен на всичко. Не искаше да си помисли, че с молбата си е имала предвид среща от лично естество. Щеше да е спокойна и формална, когато му възложеше задачата да намери Роника Вестрит и семейството й.