Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Armada Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Наследството на Армадата

Преводач: Веселин Лаптев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Абагар АД — В.Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-337-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6113

История

  1. — Добавяне

57

Руми крещеше и се гърчеше на голата земя между дърветата, заслепен от ярките лъчи на насочените в лицето му фенерчета. Ръцете му инстинктивно притискаха окървавената капачка на коляното.

Мъжът, който беше стрелял, стоеше изправен над младия индианец и чакаше заповедта на шефа си да размаже и другото му коляно.

— Това може би е освежило паметта му — изръмжа Серато. — Попитай го пак.

Раул Буджанда беше един от малцината наемници, който знаеше кечуа.

— Къде е селото ви? — изръмжа той и стовари тежък ритник в корема на Руми. — Казвай, скапан дивако!

Широко отворените очи на Руми се спряха на дъщеря му Часка, която се гърчеше в лапите на едър мъж, опрял пистолета си в слепоочието й. По лицето й се стичаха сълзи. Безсилен да й помогне, той бавно огледа лицата на останалите мъже, образували кръг около тях. Бяха много. Част от тях бяха останали в странните си лодки, които разпенваха водата на няколко метра по-нататък. Нямаше шанс за бягство. Едва ли можеше да очаква и помощ.

Серато разтвори стиснатия си юмрук. Скъпоценните камъни от огърлицата и гривната проблеснаха в шепата му.

— Кажи му, че искаме само бялата жена, която е намерила убежище при племето му. Ако ни помогне, ще освободим както него, така и дъщеря му. Освен това му давам дума, че никой от неговите съплеменници няма да пострада. Но ако откаже, ще убием малката пред очите му, за да я гледа как умира.

Руми слушаше с нарастващ ужас това, което превеждаше ухиленият Буджанда. Часка направи опит да изпищи и да се изтръгне от лапите на едрия мъж, но той я държеше здраво.

— Не я наранявайте, моля ви! — проплака той, а след това, осъзнал, че няма друг избор, побърза да добави: — Ще ви кажа как да стигнете до там. Не е далече.

— Готов ли си да повярваш на един лъжлив индианец, шефе? — подхвърли Вертиз, обръщайки се към Серато.

— Ще повярвам на всеки баща, който иска да спаси дъщеря си — отвърна някогашният наркобарон и се обърна към Буджанда. — Накарай го да ни покаже мястото на картата, а след това ги убийте и двамата!

Няколко минути по-късно над реката екнаха два изстрела. Последният вик на Руми рязко секна. Серато изчака телата да изчезнат в шубраците, а след това заповяда всички да се качват на лодките.

Дългото търсене най-после беше на път да приключи.

— Проверете оръжията си! — заповяда той. — Искам пълнителите да са заредени догоре. Убиваме всичко живо, което заварим там!

— И жената ли? — пожела да узнае Вертиз.

— Най-вече нея! — изръмжа Серато. — Но никой да не я докосва преди мен, ясно?

Извънбордовите мотори изреваха на високи обороти. Лодките се отлепиха от брега и поеха с висока скорост срещу течението.