Серия
Бен Хоуп (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Armada Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 8 гласа)

31

Бен увеличи скоростта, с която се спускаше по стръмния склон. Плъзгаше се през снега с ясното съзнание, че всеки момент може да свърши с прекършен врат. Моторната шейна приближаваше. Той се обърна и я видя на върха на хълма. Изпод плъзгачите й летеше мокър сняг, а водачът й управляваше с една ръка. С другата придържаше автоматичната карабина, опряна на предпазния плексиглас. За миг мерна лицето му, разкривено от ярост и с оголени зъби. В очите зад големите очила пламтеше омраза.

От дулото на оръжието излетя пламъче. Миг след изстрела в краката на Бен изригна малък снежен фонтан. Нападателят стреля още веднъж. Нещо пропука. От близкото дърво се разлетяха трески, а рикоширалият куршум прониза ръкава на якето му. Следващия път можеше да няма този късмет.

Снегомобилът се приближаваше. Вече беше на четирийсет метра зад него и се носеше надолу по склона, почти излязъл от контрол. Блъскаше се в дърветата, прелиташе направо през храстите, а моторът му напрегнато виеше. Водачът се беше вкопчил в кормилото.

Бен ускори крачка. Наведе се да се предпази от поредния куршум, но после се спъна в някакви коренища, изгуби равновесие и усети как полита надолу. Направи опит да се задържи за някакъв клон, но той остана в ръцете му. Беше безсилен да предотврати падането. В следващия миг се затъркаля през глава, напълно безпомощен, съпровождан от малка, но заслепяваща снежна лавина. Убеден, че всеки момент ще се размаже в някое дърво или голям камък, той се сви на кълбо в очакване на съкрушителния удар и направи последен опит да пропълзи встрани, като преследвано от хищник ранено животно.

Но удар нямаше. Той усети как тялото му постепенно спира. Избърса с длан снега и калта от лицето си и отвори очи. Оказа се, че е стигнал дъното на дерето. Земята под него беше странно твърда, студена като стомана.

Надигна се и разбра защо. В дъното на дерето имаше малко замръзнало езеро и той стоеше върху дебелия лед. Отсрещният бряг се намираше поне на стотина метра, нагъсто залесен с дървета и храсталаци. Между боровете се виждаха някакви къщи — малка хижа с прилежащ към нея хамбар, която би могла да му предложи укритие, а може би и някакво импровизирано оръжие, което би могло да изравни шансовете му с тези на преследвача. Дори ръждясала вила или някоя единична тухла бяха по-добре от нищо. А в момента Бен разполагаше точно с това — едно голямо нищо.

Трябваше само да прекоси стоте метра, преди да бъде настигнат от стрелеца. Той се обърна и пое напред. Ледът беше гладък като стъкло, скрит под тънка снежна покривка. И доста неподходящ за дълбоките грайфери на ботушите му, които в случая не му вършеха никаква работа. Нямаше как да тича, без да падне по очи, и затова прибягна до плавни диагонални плъзгания. Единият крак, после другият, с разперени ръце за равновесие, като начинаещ кънкьор. Придвижването не беше лесно, но все пак успя да преодолее около шейсет метра, преди снегомобилът да стигне до брега. Бен се обърна да го види, изгуби равновесие и се просна на твърдия лед. Омекоти падането на лакти, защото от опит знаеше какво ще стане, ако използва дланите си. Не искаше да остави част от кожата си върху лепкавата повърхност.

Разнесе се остро пропукване. На мястото, на което десният му лакът влезе в болезнено съприкосновение с леда, се появи тънка синкава пукнатина. Само няколко сантиметра тънък лед го деляха от смразяващите дълбини на езерото. Не смееше да се помръдне, за да не я разшири.

Вдигна глава. Снегомобилът беше успял да стигне по някакъв начин дъното на дерето, без да се преобърне. Стрелецът го насочи към замръзналото езеро без нито миг колебание. Бен зърна тържествуващата му усмивка. Машината пое към него със силно странично поднасяне.

Забравил за пукнатината в леда, той се изправи на крака и с всички сили възобнови пързалянето си към отсрещния бряг. Трийсет и пет метра. Трийсет. Вече виждаше постройките съвсем ясно. Изглеждаха порутени, но това нямаше значение. Цялата му енергия беше насочена към достигането им.

После разбра, че няма да успее. Моторната шейна го настигаше твърде бързо. На няколко крачки от него оборотите на двигателя намаляха, плъзгачите поднесоха и спряха. Бен прекрати пързалянето, обърна се с лице към преследвача си и бавно вдигна ръце.

— Кой си ти? — попита той.

Стрелецът не отговори. Насочил автоматичното оръжие в гърдите на Бен, той смъкна предпазните очила от лицето си, захвърли ги в задната част на шейната и стъпи на леда. Лицето му беше мрачно, с решително стиснати зъби. В очите му имаше стоманен блясък.

— Къде е Кабеза? — решително добави Бен, макар да не беше сигурен, че иска да чуе отговора.

Много бавно и внимателно мъжът изхвърли празния пълнител и го замени с нов. Разнесе се остро изщракване, прикладът опря в рамото му.

Бен въздъхна. Нима беше стигнал чак до тук, за да бъде разстрелян? Не можеше да направи нищо. Помисли си за Брук и наведе глава. Нападателят се прицели. Личеше си, че изпитва удоволствие от решителния момент. После се разнесе остро пропукване и ледът под краката му се раздвижи. Бен също го усети. Повърхността на езерото около снегомобила изведнъж се покри със синкавосиви пукнатини.

Тежестта на машината се оказа прекалено голяма.

Стрелецът отмести очи от мерника и с ужас погледна разширяващия се кръг нестабилен лед около себе си. Твърде късно. Разнесе се смразяващ тътен, наподобяващ грохота на далечен изстрел. Предницата на снегомобила рязко се вдигна нагоре. Секунда по-късно се люшна назад и цялата машина изчезна под водата. Стрелецът се олюля, захвърли пушката и направи опит да скочи на солидната плоча лед в близост до себе си. Но беше твърде бавен. Извика ужасено, размаха ръце и се пльосна във водата. Викът се превърна в гъргорене, главата му се скри под повърхността.

Преди години Бен беше загубил близък приятел при съвсем същите обстоятелства и много добре знаеше какво ще последва. Оливър беше застигнат от ужасната смърт едва на няколко крачки от него. Сега обаче се чувстваше длъжен да помогне на врага си.

Насочи се към дупката въпреки опасното пропукване на леда под краката му. За момент реши, че мъжът вече е потънал, скован от изключително ниската температура на водата. Но после видя как пръстите му се вкопчват в назъбения ръб на крачка от него, правейки отчаяни усилия да попречат на подводното течение да отнесе тялото му.

Бен се отпусна на колене и потопи ръце в ледената вода. Хвана непознатия за китките и с всички сили го задърпа. Около дупката се появиха нови пукнатини, заплашващи да натрошат малката плоча. Главата на мъжа изскочи на повърхността. Той задавено кашляше и плюеше. Легнал по корем, Бен протегна ръце и започна да го издърпва от дупката. След няколко секунди вече го теглеше към брега. Пукнатините бързо се разширяваха. Плочата, върху която стоеше само преди миг, изведнъж се пропука и изчезна.

Нямаше представа кой е този човек, толкова упорит, колкото и безскрупулен. Продължаваше да се бори като попаднал в капан звяр дори когато Бен започна да го влачи към брега. Но шокът от падането в ледената вода беше твърде силен. Съпротивата му отслабна. Очевидно не осъзнаваше, че автоматът още виси на врата му. Бен го завлече до брега, притисна го и побърза да откачи оръжието и да го захвърли в снега.

— Спри — задъхано рече той. — Престани!

Преследвачът му не беше готов да спре. Стисна юмруци и замахна. Бен успя да блокира първия удар, но вторият го улучи в скулата. Пред очите му затанцуваха звезди. Без да се колебае повече, той заби юмрук в лицето на противника си. От носа на мъжа рукна кръв, която се стече надолу към устните и брадичката.

— Къде е тя? — изкрещя извън себе си Бен и вдигна окървавения си юмрук за нов удар. Но се овладя и спря. — Къде е тя? — повтори той.

Мъжът премигна и изплю кръвта от устата си. На лицето му беше изписана странна смесица от недоумение и животинска омраза.

Бен грабна карабината. Беше готова за стрелба, със свален предпазител. Заби дулото под брадичката на мъжа, принуждавайки го да вдигне глава. Отлично знаеше, че спусъкът на зиг 553 се задейства при натиск от около четири килограма. В момента пръстът му оказваше някъде към три. Усещаше как обира луфта. Всеки момент мозъкът на врага щеше да се разпилее в снега. Изглеждаше толкова лесно.

— Или ще ми кажеш какво си направил с нея, или умираш! — дрезгаво изръмжа той.

Непознатият изплю нова порция кръв. В очите му се появи упорит блясък. Лицето му беше сковано от студа, цялото му тяло трепереше. Гласът му прозвуча почти неразбираемо, но думите, които изрече, бяха достатъчно ясни.

— Тогава ме убий, мръснико! А след това иди при гадния си шеф и му кажи, че аз гръмнах кучката! Аз, Нико Рамирес!