Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
City Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Патриша Сканлън

Заглавие: Градско момиче

Преводач: Ваня Кацарска

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД

ISBN: 954-701-116-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/923

История

  1. — Добавяне

Осма глава

От първата им среща нататък животът на Карълайн се промени коренно. Ричард я извеждаше редовно, понякога три или четири пъти седмично. Струваше й се, че животът й се е превърнал в една безкрайна въртележка от вечери, танци и светски мероприятия. Тимерманс, Бак Уейли, Леге, Сюси стрийт, Пинк Елефант… Списъкът беше безкраен. Въпреки че придоби определена повърхностна самоувереност, имаше моменти, в които коремът й се свиваше и й се искаше да е на километри далеч от богаташкия кръг, с който Ричард общува. Сега колежките завиждаха на нея при разказите й къде бяха ходили предишната вечер.

Но тя и Ричард сякаш никога не оставаха сами; въпреки че Карълайн разбираше необходимостта той да поддържа много познанства заради бизнеса си, тайно копнееше да я заведе на дълга романтична разходка из Хоут или Килини, където можеха да гледат залеза и да бъдат сами, само двамата, без приятели или познати, които да им се натрапват. Тя сгълчаваше себе си при подобни мисли на неблагодарност, защото към нея той бе винаги чаровен, носеше й цветя и бонбони въпреки протестите й. Все пак Карълайн се чудеше дали някога ще опознае истинския Ричард, скрития Ричард. Всичко, което виждаше, беше светският Ричард.

Той я целуна на втората им среща и макар че й стана приятно, напразно чакаше сърцето й да започне да бие силно и вътрешностите й да се разтопят, както бе чела в много любовни романи. Никога не се случи за нейно тайно изумление. Тя нещастно се чудеше дали наистина е фригидна.

Заедно отидоха на сватбата на Меги и същата нощ, след изпиването на много чаши шампанско, тя пламенно отвръщаше на целувките му, искаше й се да може да го накара той да я желае така силно, както тя него. Болезнено й се искаше да докосва гърдите й, но ръцете му безсилно оставаха на бедрата й, очите му бяха затворени почти като за концентрация.

Въпреки че нямаше никакъв опит в секса, Карълайн инстинктивно разбираше, че не го възбужда, но беше прекалено срамежлива и несигурна относно връзката им, за да дискутира проблема с него, а той въобще не повдигна въпроса. Продължи да излиза с нея и дори я покани да се срещне с майка му; баща му беше починал още по време на неговото студентство.

През цялото им посещение Сара Йеитс пренебрегна Карълайн, съсредоточи усилията си само да критикува единствения си син, докато седяха в притъмнената официална и мрачна викторианска гостна на голямата провинциална къща. Карълайн реши, че госпожа Йеитс е студен, властен човек и сега вече можеше да разбере откъде идва сдържаността на Ричард. Макар и чаровен и учтив, той не беше експанзивен и любвеобилен към Карълайн, но на нея през по-голямата част от живота й беше липсвала физическа проява на обич и затова тя не се замисли много какво очевидно не е наред в отношенията им. Понякога, тайничко, копнееше той да загуби контрол и да я люби страстно. По-късно откри, че мисли постоянно за секс и се чудеше с безпокойство дали е нормална. Дори и с Девлин не можеше да обсъди проблема, освен това Девлин беше прекалено заета с новия си шеф и започваше да се увлича страхотно по него. Всичко, което говореше, бе Колин каза това или Колин мисли, че… Карълайн намираше това за много обезпокоително наистина. Понякога Девлин бе така импулсивна, впускаше се с главата надолу, не спираше да си помисли за последствията. Можеше да изяде лудото биле. Дано предстоящата им ваканция в чужбина да я накара да забрави привлекателния женен мъж с много очарователна съпруга. Карълайн наистина се надяваше да е така. Предвиждаше бъдещи неприятности за приятелката си, ако продължава да се задълбочава в това си увлечение.

Ричард не бе доволен, когато Карълайн му каза, че ще ходи в чужбина с Девлин и две други момичета от горния етаж. Ледена маска се смъкна на лицето му, остана студен и почти груб през цялата вечер. Тя за първи път го видя в лошо настроение и това я смрази. Същата нощ, разстроена и нерешителна, тя каза на Девлин, че мисли да не заминава с тях. По-младото момиче направо побесня.

— Луда ли си, Карълайн? Защо да не трябва да отидеш и да се забавляваш, по дяволите? Кой си мисли, че е той? — Тя размаха предупредително пръст. — Не му позволявай да ти нарежда какво да правиш, Карълайн, защото в края на краищата ще съжаляваш! За бога, поне на него му излез насреща. Знаеш, че няма да се противопоставиш на баща си и момчетата, но не прави същата грешка с Ричард или той ще се отнася с теб като с изтривалка. Честно, Каро, трябва да започнеш да отстояваш себе си, защото иначе никой друг няма да го направи!

Нещастна, Карълайн не мигна цяла нощ. Нямаше проблем за Девлин да й каже да отстоява себе си, но ако този мъж реши да не се среща повече с нея, тя ще бъде пак самотна. Какво трябва да прави едно момиче?

На следващия ден Ричард й звънна в офиса, нещо което рядко се случваше, и й се извини за поведението си. Отдаде го на напрежението в работата, каза й, че бил загубил дело в съда предишния ден. Върви и се забавлявай. Не ми обръщай внимание — заяви той с леко мъченически тон. Очевидно не я изпращаше с пълната си благословия.

През седмиците преди да замине на почивка я терзаеха угризения на съвестта, тъй като той се оплакваше от прекалено много работа и как не може да остави адвокатската си практика и да почива заради многобройните си дела.

— Трябва да е чудесно да можеш да тръгнеш, когато ти се прииска… едно от големите предимства да работиш за някого, а не да работиш за себе си като мен.

Карълайн нещастно се съгласи, като забрави за дългите уикенди на ръгби мачове във Франция, Шотландия и Уелс и за няколкото дни в Челтънъм.

Заради Ричард и баща й, който въобще не престана да мърмори, че ще трябва да пере и глади дрехите си и да си приготвя вечерите, ваканцията започваше да се превръща в бреме с всеки изминал ден. Търпеливо обясни на баща си, че ще направи допълнително яденета и ще ги сложи във фризера. Въпреки че отдавна живееше в апартамента си, от нея се очакваше да продължава да върши домакинската работа. Обикновено се връщаше два пъти седмично у дома да пере и глади дрехите на баща си, да чисти и лъска къщата. Никога не получаваше много благодарности за усилията, баща й и момчетата смятаха това за нейно задължение. В края на краищата тя беше жената в семейството.

До качването им на самолета Карълайн беше кълбо от нерви. Девлин пък, докато седяха и чакаха да излетят, едва успяваше да скрие нетърпението си. За Карълайн това беше първо пътуване със самолет, но цялото й въодушевление бе убито от студената целувка на Ричард на летището. Девлин така се раздразни от поведението му, че го погледна гневно, той също я погледна гневно. Сега Девлин седеше до нея в самолета и от изражението на лицето й Карълайн разбираше, че ще й изнася лекция. Нойлийн и Ейлиш, спътничките им, съвсем не осъзнаваха напрежението, защото бяха погълнали няколко големи брендита за отпускане.

Карълайн улови погледа на Девлин и разбра, че приятелката й няма да може да се въздържа още дълго време. Дев проявяваше известно търпение и после се развихряше. Карълайн седеше на мястото си до прозореца, напрегната и изтормозена. Двигателите забучаха и тя не можа да потисне лекото си ахване, докато Джъмбо трещеше надолу по пистата и плавно издигаше огромното си туловище над земята. Откри, че се навежда напред на седалката си, като че ли за да помогне на самолета да запази равновесие; чу Девлин да се смее зад нея.

— Отпусни се, Каро, няма да падне обратно долу.

Те се спогледаха и другото момиче продължи мило:

— Слушай, няма да те поучавам, но през следващите две седмици единственият човек, за когото ще мислиш, ще си ти самата. Разбрано?

— Разбрано — кротко отговори като ехо Карълайн.

— Виж! Ти заслужаваш тази ваканция. Ако Ричард не иска да отиде, много жалко. Имам предвид не че той не може да си го позволи. Ние ще прекараме две много щастливи и забавни седмици, започваме от днес.

Девлин се усмихна на приятелката си. С почуда Карълайн усети, че тревогите й се изпаряват, почувства, че става по-спокойна и доволна с всяка миля, отдалечаваща ги от Дъблин. Атмосферата на веселие и предвкусвано удоволствие, обхванала самолета, тъй като двеста и петдесет души се подготвяха за с мъка спечелената двуседмична почивка на слънце и забавление, беше доста заразителна и за своя изненада Карълайн се включи в импровизиран концерт.

Всъщност изненада себе си няколко пъти по време на ваканцията. След първоначалната въздържаност на брега — стесняваше се в банските си — тя скоро осъзна, че всички са прекалено загрижени за собствения си тен, за да й обръщат внимание, и по настояване на Девлин махна горната част на банския и започна да се наслаждава на чувствената целувка на слънчевите лъчи върху малките си гърди с розови зърна.

Нойлийн и Ейлиш бяха истинско откритие за нея! Изглежда и най-малката задръжка отпадна, щом се приземиха на португалска земя. Разхождаха се из апартамента съвсем голи и поведението им с мъжете, които срещаха всяка нощ в дискотеките, шокираше Карълайн. Те канеха момчета да танцуват, целуваха и ги галеха съвсем открито, а понякога ги водеха в апартамента и спяха с тях в своята стая, като оставяха нея и Девлин да се опитват да пренебрегват страстните звуци от съседната спалня. Дори Девлин бе принудена да направи коментар за поведението им, но предупрежденията й за СПИН и риска от заразяване бяха жизнерадостно отхвърлени.

— На почивка сме и, за бога, не започвай да играеш ролята на игуменка, Дев — твърдо нареди Нойлийн, така че Девлин не каза нищо повече.

Дев и Карълайн се запознаха с двама португалци, студенти по медицина, които през лятото заработваха пари като сервитьори за таксите си за университета, и докато Нойлийн и Ейлиш намираха някои нов всяка вечер, те бяха доволни да прекарат двете седмици с тези млади мъже.

Карълайн знаеше, че Девлин не се интересува особено много от Витор, ухажора й, тъй като мислите й бяха изцяло заети с нейния шеф, но самата тя намираше, че приятелят й Паоло е много забавен и вълнуващо сексапилен. Той беше на двадесет и пет години, висок, добре сложен и по характер пълна противоположност на Ричард. Тъмнокафявите му очи блестяха от смях, докато правеше всичко възможно да я прелъсти. Карълайн накара Девлин да й обещае да не я оставя сама с него, така че всичко правеха четиримата.

Младите мъже ги водеха в малки селца, настрани от утъпканите пътеки, където опитаха истинската португалска кухня и се срещнаха с топлотата и дружелюбието на португалците. През последната им вечер Девлин получи пристъп на гадене и Паоло помоли Карълайн да отиде с него на разходка по брега. Едновременно развълнувана и леко уплашена, тя се остави той да я убеди.

По време на почивката им Паоло я целуваше често, целувките му я оставяха задъхана, разгорещена и възбудена… такива чувства тя не бе преживявала с Ричард. Странни и непознати желания я обземаха и й се искаше да се освободи от оковите на своя срамежлив, сдържан характер и да се наслади на чувствеността на тялото си, което крещеше за страст и топлина, да дава и да получава. Онази нощ на брега тя със сигурност разбра, че не е фригидна жена. Паоло нежно и изкусно я милваше и Карълайн почувства, докато галеше загорялото, мускулесто тяло дето лежеше толкова интимно до нейното, как чувствеността й се разкрива. Тя му каза, че иска да остане девствена за съпруга си и Паоло, поглеждайки я с усмихнати, изпълнени със страст очи, й прошепна прелъстително:

— Има други начини, моя Карълайн. Нека да ти покажа…

Прекараха една прекрасна нощ под сияйните звезди и под луна, която бляскаше лъчисто по повърхността на морето, звукът на идващия прилив допълваше удоволствието им. Милувки и целувки, вкусване и докосване — Карълайн за първи път преживя дълбока сексуална наслада. Вътре в себе си тя знаеше, че никога няма да изпита подобно физическо удовлетворение с Ричард, който не бе чувствен мъж, но успя бързо да погребе мисълта някъде в мозъка си. Може би щеше да се наложи да прави избор в бъдеще, но сега не бе време да мисли за това. През тази последна прекрасна нощ Карълайн се отдаде на чувствеността си и спомените за Паоло щяха често да запазват здравия й разум през идните години.

Целувката на Ричард за добре дошла, хладна и сдържана както винаги, не й достави удоволствие и за първи път в живота си тя съзнателно излъга някого, избегна въпросите му за ваканцията, страхуваше се, че ако той някога разбере за Паоло ще скъса с нея. Сега, отново у дома, всичките й страхове и задръжки бяха силни както винаги, а опасението й да не остане стара мома стана още по-отчетливо, когато една сутрин младата й колежка пристигна и с претенциозен жест на лявата ръка размаха диамантен пръстен, който изглеждаше особено просташки.

Господи, тя е само на осемнадесет! — мислеше нещастно Карълайн, докато пробваше пръстена и както е традицията си пожелаваше нещо. Желанието не трябваше да е свързано с мъж — в противен случай не се сбъдваше — но желание като госпожа Йеитс да бъде нейна свекърва оправяше проблема!

Малко след завръщането й от ваканцията Ричард я покани да отидат в Голуей да посетят приятели за няколко дни и тя с радост се съгласи. Може би далеч от напрежението на работата той ще стане отзивчив и любящ човек. Поне поканата му показваше, че връзката взема по-сериозен обрат. Карълайн грейна от щастие. Вероятно се страхува, че ще загуби контрол и ще я шокира с желанията си, замечтано мислеше тя. Леко ще му даде да разбере, че ни най-малко няма да бъде шокирана… всъщност ще приеме с удоволствие близостта му. Сбогува се щастливо с Девлин, но веднага забеляза, че приятелката й изглежда нещастна и напрегната. Напоследък Дев беше в доста лоша форма и Карълайн имаше чувството, че е свързано с Колин Кентръл-Кинг.

Ричард не се интересуваше много от Девлин. При пътуването им към Голуей Карълайн спомена, че Девлин е нещастна за нещо.

— Така ли? — хладно отговори той. — Знаеш ли, Карълайн, не ми харесва начинът, по който това момиче се разпорежда с теб. Прекалено самоуверена е, ако питаш мен.

За първи път в тяхната връзка тя отговори рязко:

— Девлин никога не се разпорежда с мен, тя е най-добрата приятелка, която едно момиче може да има. Само аз знам какво е направила за мен, така че не я критикувай пред мен!

Гласът й трепереше леко, но тя го гледаше внимателно и забеляза стисването на тънките му устни.

— Много добре — произнесе той напрегнато и те продължиха пътуването в тишина, изпълнена с напрежение.

Най-накрая нейните нерви не издържаха. Помоли го:

— Ричард! Моля те, не се сърди. Ще съсипем тези наши почивни дни. Имам предвид, че за първи път отиваме някъде заедно. — Тя срамежливо срещна погледа му. — Нека да опитаме да се опознаем по-добре.

Бяха спрели на една отбивка за почивка и Карълайн импулсивно се пресегна и го целуна по устата. Усети как той се напряга, почувства се отблъсната и се отдръпна. Ричард я погледна за миг с особен, почти тъжен поглед.

Протегна ръка да погали лицето й и каза тихо:

— Не те заслужавам. Нали?

— О, Ричард! — промърмори тя, не знаеше какво да каже.

Той пъхна ръка в горния си джоб, извади малко пакетче и й го подаде.

— Какво е това? — любопитно попита момичето.

— Отвори го — отговори той с усмивка.

Очите на Карълайн се ококориха, след като махна опаковъчната хартия, отвори кутийката и видя чифт изящни сапфирени обици да лежат върху черно кадифе.

— О, Ричард! За мен ли са?

Той кимна, наведе се и я целуна по бузата.

— Надявам се да ти харесват.

— Да, харесват ми — увери го тя, но й се искаше да я бе целунал по устата.

Няколко пъти през тези почивни дни тя се срещна с Чарлз Стоукс, мъжа, когото видя с Ричард онази първа вечер в театъра. По-рано го бе срещала няколко пъти на обществени събирания и очевидно той беше голям и доверен приятел на Ричард.

Чарлз беше на около петдесет години, неженен, известен адвокат, и Ричард й довери, че е получил много голяма помощ от него в началото на кариерата си. Той изпитваше дълбока благодарност към по-възрастния мъж и Карълайн си мислеше, че в него открива бащата, който така е липсвал в живота му след смъртта на татко му. Чарлз никога не си говореше много с нея, само обичайните светски разговори. Когато го видя в Голуей, сърцето й се сви. Разбра, че по никакъв начин това няма да е прекрасна, усамотена почивка с Ричард, както се беше надявала. Можеха да си останат и в Дъблин в такъв случай. Гостуваха на приятели на Ричард, семейство, които я накараха да се чувства като у дома си и я закачаха колко хубаво е най-сетне да видят Ричард да дава вид, че ще улегне.

— Знаеш ли, Ричард никога не е излизал по-дълго време с момиче. Вероятно всички жени в Дъблин са с разбити сърца. Всеки път, когато отива някъде, е с ново момиче под ръка. Плейбоят на Западния свят не може да се сравни с Ричард!

Карълайн се засмя. Въобще не преставаше да я учудва как от всички изискани, красиви жени, с които знаеше, че Ричард е излизал, тя е най-дълго време негова приятелка. Само да можеха да прекрачат физическите бариери, които изглежда съществуваха между тях. Може би тя е доста по-млада от него. В края на краищата той е на тридесет и две, а при опита му с жените вероятно чувстваше, че се възползва от невинността й. Изключително объркващо! Тя познаваше момичета на седемнадесет, които вече не бяха девствени. Само ако може да накара Ричард да разбере, че с охота ще приеме интимности с него, но тя имаше своя спалня в Голуей и те почти нямаха възможност да са заедно сами. Смутена, всяка вечер си лягаше сама, само със спомените за Паоло, който се отнасяше с нея сякаш са стари приятели.

Няколко дни след завръщането си се прибра у дома и завари Девлин да ридае безутешно. Ужасена, откри силната си и в повечето случаи толкова самоуверена приятелка да плаче и бързо я прегърна, за да я утеши.

Девлин й каза за бременността и тя бе слисана. Как може Девлин, обикновено изпълнена със здрав разум, да е постъпила така глупаво? Шокирана слушаше, докато Дев й разправяше за извънбрачното раждане и осиновяването и усети толкова състрадание и обич към по-младото момиче, че й се искаше да седи и да я прегръща здраво. За първи път в живота някой имаше нужда от нея и това чувство я направи силна и решителна. Искаше й се страхотно да отиде в Лондон с Девлин и да бъде с нея за аборта. Умът й се свиваше от ужас при думата, но все пак ако Девлин смята, че това е правилното решение, тя няма да я накара да се чувства още по-виновна, като даде гласен израз на учудването си от идеята. Ако беше на мястото на Девлин, да чака бебе, дори и извънбрачно, щеше да е тайничко изпълнена с трепетна възбуда. Изгони греховната мисъл от ума си и правеше чай след чай. Те си говориха и си споделиха много неща, което никога преди не бяха правили.

Гледаше как Девлин се скрива зад вратите на летището и знаеше със сигурност, че каквото и да се случи на всяка от тях, приятелството им ще остане неразрушима връзка. Дори и Ричард не можеше да застане между нея и Девлин.

Когато приятелката й позвъни, за да й каже, че ще роди бебето, усети облекчение. Мисли за аборта тормозеха съзнанието й. Какво презряно копеле бе Кентръл-Кинг! С безпокойство си мислеше какво би направил Ричард в същата ситуация. Не че имаше голяма опасност, тъжно помисли тя.

Заминаването на Девлин я накара да усети изключителна самота. Меги беше заминала да живее със съпруга си в Саудитска Арабия и Карълайн откри, че е без двете си най-добри приятелки. Започна да се обръща към Ричард все повече и повече. Връзката им я караше да се чувства смътно неудовлетворена, но тя не беше достатъчно силна, за да сложи край или, по-важното, да говори за това с него. Ричард изглеждаше достатъчно щастлив от настоящите им отношения. Предполагаше, че той е доволен от изчезването на Девлин от сцената. С радост прие нарастващата й емоционална зависимост от него и не след дълго Карълайн почти успя да убеди себе си, че е истински влюбена.

Една вечер, малко преди Коледа, Ричард й предложи брак и тя прие, но за огромна нейна изненада вместо да е изключително щастлива, както би трябвало при постигането на амбицията на своя живот, Карълайн усети само една особена безжизненост, подобно на шампанско, оставено отворено прекалено дълго време и изветряло. Но елегантният голям брилянт на безименния пръст на лявата ръка й носеше успокоение и утеха, които почти заместваха липсата на въодушевление, и докато го гледаше да блести от светлините на коледната елха, близо до която седеше с Ричард, покровителствено прегърнал я с ръка, тя си мислеше колко странно е, че сега, когато имаше всичко, за което бе мечтала, то не й изглеждаше достатъчно. Винаги ли бе така в живота? Е, това си бе избрала и от нея зависеше да стане добра и любяща съпруга на Ричард.

По-късно отидоха за по едно питие в О’Дуайърс, но безумното веселие около Коледа изглежда само я депресира. Поради някаква причина се почувства самотна, въпреки заобикалящите ги тълпи, които ги поздравяваха. Тя се извини и отиде до дамската тоалетна. Тъкмо бе затворила вратичката на кабинката, когато чу отвън два гласа. Не осъзнавайки присъствието й, едната жена каза на другата:

— Какво ще кажеш за женитбата на Ричард, това копеле? Излизах с него няколко пъти, бях полудяла по него, но той все предпочиташе други жени. Какво ли има Госпожица Морал и Благоприличие, което ние не притежаваме?

Другият глас отговори сухо:

— Вероятно сметка в швейцарска банка. Знаеш ли, дадох на тази свиня толкова много работа, като го препоръчвах на доста богати клиенти. Когато наех фирмата му да се заеме с покупката ми на Дизайнър, това лайно включи абсолютно всичко в сметката, до последното пени. Ако питаш мен, дори ми взе и повече! Желая й радост с него, свидливата стипца! Както и да е, той винаги е харесвал млади момичета да се влюбват в него. Не би могъл да издържи на зряла връзка с жена на неговата възраст. Ето защо, Илейн, тази вечер нито ти, нито аз се перчим с диамант!

Докато стоеше скрита в кабинката си, очите на Карълайн щяха да изхвръкнат при тази проява на злоба. Спомни си, че Ричард й разказа за известната бизнес дама Джойс Джордан и покупката й на великолепен нов бутик, неговата фирма се занимаваше с покупко-продажбата, но да не й даде отстъпка! Знаеше, че Ричард е предпазлив с парите си, но все пак тя му е създала доста клиенти и той би могъл да е малко по-великодушен! А коя беше тази Илейн, бивше гадже на бъдещия й съпруг? Е, той бе излизал с много жени, но забележката за зряла връзка я жегна. Чудеше се дали Ричард е спал с Илейн? Колко жалко, че нямаше куража да излезе и да ги унижи.

Карълайн изчака те да свършат и да излязат, преди да се покаже и да се върне на мястото си. Ричард бе до бара и тя се срещна с неразгадаемия поглед на Чарлз Стоукс. За да не си мисли той, че бракът може да постави ограничения на общуването му с Ричард, се наведе и каза стеснително:

— Винаги ще си добре дошъл у дома, когато се оженим.

— Благодаря — отговори той, но не я погледна в очите.

Карълайн въздъхна. Ако иска да се чумери, негов проблем. Тя нямаше да отдели Ричард и да не му позволява никога да се среща с приятелите си, за бога! Честно, това трябва да е най-щастливият ден в целия й живот. По дяволите Илейн, Джойс и Чарлз Стоукс! Палецът й тайно погали годежния пръстен. Трябва да благодари на Бога, че не е обречена да бъде стара мома завинаги. Стоеше на ръба на онзи особен, вълшебен кръг. Скоро ще бъде една от тях, истинска омъжена жена най-сетне! Карълайн пийна голяма, дълга глътка от питието си — Гинес и касис. Утре годежът им ще бъде обявен в Айриш таймс, целият свят и Рут Сондърс ще видят.

Заради бизнеса, отговори й Ричард, когато Карълайн му каза, че смята подобно съобщение за върха на превзетостта, но тя не му повярва съвсем. Е, ако това го прави щастлив… Може би ще забременее веднага. Ричард искаше син, той й бе казал, а идеята да има бебе я вълнуваше, особено след като Девлин и Меги бяха бременни.

Усмихната на мисълта си, тя седеше сред тълпата, умът й бе зает с щастливи мисли за бъдещето. Госпожа Карълайн Йеитс — колко съвършено звучи!

Тя си пийна още една глътка от питието и се отпусна съвсем. Всичко ще е чудесно, каза си тя.

Наистина бе най-щастливото момиче на света.