Патриша Сканлън
Градско момиче (26)

Двадесет и пета глава

Първият му удар я запрати с политане към дивана и изкара дъха от тялото й. В началото не почувства никаква болка, толкова шокирана бе от неочакваното насилие.

— Кучка! Кучка! Кучка! — скърцаше той, докато удряше ребрата и гърдите й.

Както неочаквано бе започнал, така и неочаквано спря. С леденостудени очи, я хвана грубо за ръцете и изсъска:

— Никога не прави отново подобно нещо без мое разрешение. Никога повече не посещавай Белимън. Няма да търпя да виждат съпругата ми на подобно място! Чуваш ли ме, Карълайн?

Прекалено изненадана, за да каже нещо, Карълайн можеше само да се взира в него с очи, изпълнени с болка.

Той тръгна към вратата и завърши хладно:

— Доминик Картър отваря нов ресторант в града, казах му, че ще наминем тази вечер. Бъди готова за осем и половина.

След това, сякаш нищо не се бе случило, Ричард взе куфарчето си и тръгна за работа. Бяха женени от шест месеца.

Карълайн не си спомняше колко време седя там, но най-накрая се затътри до банята и смъкна халата от насиненото си и наранено тяло. Всяко поемане на дъх й причиняваше болка, но това бе нищо в сравнение с психическото й страдание. Нищо не я бе подготвило за случилото се! Как е могла толкова много да сгреши за някого, питаше се тя отново и отново. Дали огромното й желание да се омъжи я е заслепило и не е видяла истинския му характер? Ако се бе вгледала достатъчно упорито, щеше ли да открие някакъв показател, който да й даде представа какво ще последва?

Ужасена, Карълайн изтри кръвта от ребрата си, където неговата брачна халка бе раздрала кожата й. Тъничкият халат не бе голяма защита срещу жестоките удари. Влезе във ваната, премигвайки от допира на водата с раните й.

Защо той мразеше Девлин толкова много? Никога не я бе харесвал, вероятно защото тя не бе впечатлена от общественото му положение и позиция в живота, както обикновено бяха хората при срещите си с него.

Когато чу, че е бременна, бе отвратен. Ричард можеше да е толкова превзет.

Когато чу, че тя ще живее в Белимън, той нареди на съпругата си да не се вижда повече с нея.

Карълайн прокле себе си, че остави чековата си книжка да се мотае в спалнята. Всичко бе на кочана. Да се платят на госпожа Девлин Дилейни петстотин лири. Застанал пред нея, разярен и вбесен, кожата му обсипана с червени петна от гнева, той й бе изревал:

— Какво ти казах?

— Но това са мои собствени пари! — разгорещено започна да протестира тя.

Тогава той я удари.

С какво бе заслужила такова нещастие? Бракът й бе катастрофа от самото начало. С горчивина втри бебешко олио в наранената си кожа, спомняйки си ужаса на първата брачна нощ.

Карълайн бе толкова щастлива, очакваше нощта на изпълнена с екстаз любов, която ще бъде само нейна, когато най-сетне ще стане жена, подобно на Девлин, Меги, противната Рут и милиони други. Беше изхарчила едно малко състояние за бельо с марка Джанет Реджър и се чувстваше красива, елегантна и дори секси за първи път в живота си. Бяха на меден месец в Париж и тя копнееше да изследва богатствата му заедно с новия си съпруг. Предполагаше се, че Париж е град за влюбени; беше пролет. Ако сватбата бе едно малко разочарование, то меденият месец щеше да компенсира всичко.

Изненадващо за светски човек като него, Ричард я бе информирал, че предпочита малка, задушевна сватба.

— Майка ти и моят баща са мъртви, скъпа, мисля, че така ще бъде по-лесно за родителите ни, нали?

Поставяйки въпроса по този начин, какво можеше да каже Карълайн? Освен това Девлин нямаше да присъства, за огромно разочарование на Карълайн, която бе копняла приятелката й да бъде нейна шаферка. Но тя напълно разбираше, че Девлин, току-що родила, нямаше да успее да дойде. За щастие, Меги и Тери бяха в Ирландия, за да подготвят окончателното си завръщане, и Карълайн бе определила датата така, че те да са у дома и да могат да присъстват.

Имаше кавга коя да бъде шаферката. Когато чу, че Девлин няма да идва, леля й поиска да изберат дъщеря й Рита, братовчедка на Карълайн. Но Карълайн бе непреклонна. Рита никога нямаше време да говори с нея, когато Карълайн живееше у дома си и бе дебела и дундеста, но когато започна да излиза с Ричард и да се движи във висшите кръгове, Рита стана много по-дружелюбна, винаги търсеше покана от Ричард и Карълайн да излязат заедно на вечеря.

— Няма ли да е чудесен начин да запознаеш Рита с някой заможен адвокат? Сигурна съм, че Ричард познава много — казваше леля й, като въобще не се стесняваше от положението.

Беше толкова отвратително!

Карълайн знаеше, че я използват, и за първи път тропна с крак. Освен това само защото е адвокат, не означава, че е най-добрата партия, искаше й се да каже на леля си.

Когато срещна Паоло в Португалия, той бе сервитьор, нямаше много пари, нямаше обществено положение, за което да се говори, въпреки че учеше за доктор. И все пак за двете седмици заедно той я накара да се чувства по-жива, чувствена и женствена, отколкото Ричард бе успял през време на цялото му ухажване — въпреки своята диплома!

Имаше моменти, в които леля й и братовчедка й наистина я дразнеха. Но отчасти, трябваше да го признае пред себе си, това беше, защото поведението им я караше да си задава въпроси. Дали се омъжва за Ричард, защото смята, че е страхотна партия? Или защото наистина го обича? Или защото се страхува, че ще си остане стара мома?

Господи, защо животът е толкова сложен… Всички ли булки имат тези проблеми и съмнения? Всички ли булки имат семейства, които са склонни да развалят най-важния им ден?

— Няма да облека някакъв проклет фрак. Да не отиваме на глупав цирк — разбесня се баща й, когато Карълайн му каза за настояването на Ричард за цилиндър и фрак.

— Моля ти се, татко — помоли го тя. — Не можеш ли да направиш единствено това за мен?

— Ще се почувствам като пълен глупак! Ти далеч не си отгледана с цилиндри и фракове, госпожичке, така че въобще не си въобразявай разни работи за себе си — сърдито изсумтя той.

Вътре в себе си тя трябваше да се съгласи с него. Когато чу Ричард да казва, че ще бъде с цилиндър и фрак и очаква същото от баща й и момчетата, сърцето й се сви. Ричард можеше да бъде такъв сноб! Тези смешни шапки изглеждаха толкова глупаво на мъжете, а фраковете й напомняха за пингвините. Той, разбира се, щеше да запише всичко на видео. А когато се приберат от медения си месец, щяха да вдигнат голяма дандания за всичките си познати. Очевидно големите сватби не бяха на мода. Но малка сватба и голяма дандания след това за приятелите и познатите означаваше, че можеш да поканиш колкото си искаш хора и пак да получиш прилични подаръци.

— Ще наемем ресторант, който да уреди тържеството у дома; много по-евтино е от голям прием, а ефектът е също толкова добър! А и за теб ще е по-лесно — обясни Ричард на Карълайн, когато правеха плановете.

Дали обвиненията на Джойс Джордан бяха верни? Свидлива стипца ли бе той? Или просто бе загрижен, мислеше за техните чувства и тези на техните овдовели родители?

Имаше моменти, в които й се искаше да отмени всичко. Само надеждата за халка на безименния пръст на лявата й ръка я караше да продължи. Скоро ще стане госпожа и всичките проблеми ще бъдат зад гърба й.

Беше й толкова приятно да прегърне Меги, когато я срещна в града няколко седмици преди сватбата. Меги успя да я успокои и бе очарована, че я кани да бъде нейна помайчима. Доста набързо трябваше да й изберат рокля, но най-накрая се спряха на красива, светло лилава, копринена рокля, с която червенокоската изглеждаше страхотно. Карълайн бе облечена с едно творение от сатен и дантела и изглеждаше, както Меги с възхищение се изрази, истинска елегантна бомба.

Леля й и Рита се държаха извънредно хладно. Баща й със своя цилиндър и фрак наистина изглеждаше като малък, пълничък пингвин, а изражението на лицето му можеше да вкисне млякото. По време на цялата церемония и на обяда, който последва, свекърва й седеше с израз на лицето, който подсказваше, че няма нищо общо с цялата работа; момчетата бяха отегчени до смърт. Лелята на Ричард бе глуха и всичко трябваше да бъде повтаряно поне три пъти, а изисканият Чарлз Стоукс, главен свидетел на Ричард, кротко се напи.

Слава богу, че бяха Тери, Меги и чичо й, които се смееха, весело бърбореха и отвличаха вниманието й от останалите. Само те предотвратиха сватбата да не претърпи пълен провал.

— Погледни мама Йеитс; изглежда сякаш има ръжен, забит в задника! — бе прошепнала неудържимата Меги на Карълайн, докато фотографът се суетеше наоколо и ги подреждаше в различни пози за сватбените снимки.

Карълайн не можа да се сдържи и се разсмя, а Ричард я погледна с вдигнати вежди. Той, за нейна изненада, беше доста напрегнат през целия ден, все се суетеше за това или онова. Беше много по-нервен от нея на церемонията, пръстите му трепереха, докато й поставяше сватбената халка. Карълайн бе удивена от поведението му. Тя бе стигнала до етапа, където й се искаше цялото мъчение да е приключило и те да останат сами заедно. Сватбата им бе така различна от веселото тържество на Меги и Тери.

Най-накрая дойде време да тръгнат за летището и Карълайн никога не е била така доволна, както при вида на 737, който ги чакаше на пистата. Мисълта да бъде сама с новия си съпруг в Париж бе греховно възхитителна.

Докато стигнат до летище Орли, мина осем часа, така че отидоха право в хотела и поръчаха вечеря. Направиха кратка разходка по брега на Сена, опитвайки да се освободят от напрежението на деня. Не говореха много, просто вървяха ръка за ръка и тя бе толкова щастлива, когато Ричард я прегърна и нежно я целуна под една лампа.

— Ти си човекът, който най-малко се оплаква, госпожо Йеитс — каза й той с усмивка.

— Няма за какво да се оплаквам — усмихна му се тя щастливо. Госпожа Йеитс, колко хубаво звучеше.

Вечерта се съблече с божествено очакване.

Повече от три четвърти час Ричард се спотайваше в банята и когато най-после се появи, облечен в кафеникав копринен халат върху шоколадовокафява пижама, той само докосна челото й с устни и каза, че тя вероятно е изтощена също като него, затова й пожелава лека нощ. После отиде на другата спалня, като я остави отчаяно да върти халката около пръста си.

Беше прекалено стеснителна да го увери, че въобще не е изтощена, че мислите за тази нощ са я крепили през целия ден и докато лежеше в тъмното, самотна и смутена, тя си помисли: каква ирония — ето я нея, готова и желаеща да изгуби девствеността си, а Девлин би дала всичко, за да върне своята. Дали въпреки себе си бе за цял живот обречена в безбрачие?

След сън на пресекулки Карълайн се събуди на зазоряване, отчаяна за утехата на едно любящо докосване. Събра заглъхващия си кураж и пропълзя в леглото до съпруга си, като намести своето тяло според извивката на неговото.

— Ричард? — прошепна тя.

— Карълайн! — Гласът му бе леко шокиран.

— Моля те, Ричард — прошепна пак с треперлив глас. — Люби ме!

Настъпи напрегнато мълчание, после той се завъртя и я прегърна, като я обърна настрани от себе си. Предпазливо премести тялото си до нейното. Карълайн се обърна и се опита да бъде с лице към него, но той прошепна:

— Моля те, Карълайн, нека да го направя така.

Ръцете му повдигнаха нощницата й и той се притисна към стройните й бедра. Преди тя да осъзнае какво прави, Ричард бе влязъл в нея отзад, карайки я да ахне с изненадано слисване. Въобще не бе очаквала това! Усети как той се движи бързо до нея и после всичко свърши, той се отдръпна от нея. Карълайн все още си спомняше парещите сълзи, които се търкаляха надолу по бузите й върху възглавницата, в която зарови лице.

— Хайде, заспивай, Карълайн — нещастно промърмори Ричард и тя усети как лежи напрегнат до нея.

Сутринта се държеше сякаш нищо не се бе случило между тях, накара я бързо да се облече, така че да видят колкото е възможно повече от Париж и избягваше наскърбените й очи. Показа й забележителностите на Париж, беше нежен и внимателен партньор, но през нощта той спеше в неговото легло, а тя в своето.

Не настъпи подобрение и при завръщането им в Дъблин. Никога не обсъждаха секса. Рядко се случваше между тях и винаги, когато го правеха, беше както първия път. Тя въобще не видя лицето на съпруга си, докато се любеше с нея. Карълайн, разбира се, обвиняваше себе си. Заради мен е, разсъждаваше тя. Съвсем очевидно не беше сексуално привлекателна жена, способна да доставя удоволствие на съпруга си. Ако се бе любила с Паоло, той вероятно също щеше да е разочарован. Със сигурност не може проблемът да е в Ричард. Жените бяха луди по него. На тържествата той бе център на вниманието, жени от всички възрасти му хвърляха око и безумно флиртуваха, извънмерно привлечени от приветливия, изискан чар, който излъчваше, и от добре изваяните красиви черти. Завистта на други жени към нея бе очевидна. Можеше да го види в очите им, когато влизаше в стаята, леко облегната на ръката му. Той винаги бе изключително галантен и закрилящ, докато бяха навън.

Съвършеният съпруг!

С изчезването на самоуважението й Карълайн откри, че общественият живот започва да я притиска. Винаги ходеха някъде. Седмица след завръщането им от медения месец дадоха тържество за всички приятели и познати, неприсъствали на сватбата. Гледаха видеокасетата от сватбената церемония и Карълайн, докато наблюдаваше как стои с широко отворени очи и изпълнена с очакване в изящната си сватбена рокля, се почувства сто години по-стара. Спомни си как Девлин й довери, че е била много разочарована при първия си път с Колин. Може би сексът не е толкова голяма работа, макар че тя със сигурност бе харесала интерлюдията й с Паоло, а Меги бе живото доказателство, че някои жени имат чудесен сексуален живот. Може би след време ще се подобри, опитваше да се успокои тя.

Междувременно животът й бе една голяма обществена вихрушка, която започваше да й омръзва.

Всичките й съкровени идеи за тихи вечери за двама, на свещи у дома бяха отнесени от вятъра. Сега, вече женени, те с Ричард водеха дори още по-трескав обществен живот. Всички важни събития бяха на светския им календар: конният парад, откриването на Ройял Дъблин Керълс, надбягванията в Голуей, наградата за Човек на годината. Тя дори се срещна с Джери Хол и Блейк Керингтън от Династията на Дербито… Списъкът на посетените мероприятия бе безкраен.

Пък и политическите срещи на Ричард. Интересът му извираше не от особена страст към политиката на неговата партия, а от факта, че възникваше бизнес от всички контакти. Почеши ме по гърба и аз ще почеша твоя, беше мотото на Ричард, както той довери на жена си. И така, докато той присъстваше на браншови срещи и стратегически срещи, Карълайн посещаваше модни ревюта на всички възможни благотворителни организации и имаше толкова много дрехи, че не знаеше какво да прави с тях. Ричард настояваше да си купува скъпи облекла и често ходеше да пазарува с нея, като авторитетно коментираше как желае да я вижда облечена. Движеха се в кръга на богатите, където етикетът имаше изключително голямо значение.

— Скъпа, това Иб Джоргенсън ли е? Не е ли великолепен? Видя ли новата колекция на Пат Краули? Скъпа, ти просто трябва да си вземеш нещо от Ton Sur Ton. Страхотно добри са!

Веднъж отиде на дипломатическо събиране с копринена черна пола, която нежно се развяваше около стройните й крака. Комплиментите я развеселиха безкрайно.

— Карълайн, възхитителна е. Откъде я купи? Ще ни кажеш, нали? На Брус Олдфийлд ли е?

Ако им бе казала истината, че я е купила от Дън за по-малко от тридесет лири, те наистина щяха да бъдат ужасени. А също и Ричард. Човек не си купува дрехи от Дън, за бога! От верига магазини! Така че Карълайн измърмори нещо за едно малко местенце, което знаела, и отиде да си вземе друго питие.

Бе започнала да пие много повече отпреди. В началото, за да повдигне духа си, когато отиваха на мероприятие, от което не се интересуваше. Въпреки че не харесваше вкуса на водката, тя я отпускаше най-добре и нямаше издайническа миризма. Обикновено глътваше една двойна, преди да тръгне от апартамента, същия апартамент, който бе продала на Ричард преди толкова време. Сега Карълайн изключително много го мразеше. Всичко бе така съвършено.

Тук никога не си бе у дома, все се чувстваше, сякаш е просто друг декоративен обект, като една от неговите картини или скулптури.

Когато купи мансардата, Ричард поръча на дизайнер по вътрешно обзавеждане да я обзаведе. Резултатът бе впечатление за стерилност с резки геометрични линии, чисто бели стени и идеално излъскан паркет, покрит с черни килими. Мебели от блестящ хром и стъкло подчертаваха разрастващата се колекция от предмети на изкуството, всяко нещо бе избирано да въздейства максимално. Беше една внушителна изложба, но не и дом, и колкото по-нещастна се чувстваше Карълайн, толкова повече пиеше, докато след известно време стана немислимо за нея да отиде някъде или да направи нещо без една силна водка.