Патриша Сканлън
Градско момиче (27)

Двадесет и шеста глава

Докато седеше в луксозно обзаведената баня и се грижеше за раните си, Карълайн отново усети, че има нужда да пийне. Мисълта я изплаши малко. Беше само девет сутринта, но загръщайки меката, пухкава хавлия около нараненото си тяло, тя знаеше, че до девет и пет ще е изпила първото си питие за деня.

Пийна от второто и се погледна кисело в огледалото. Наздраве! — каза си тя и вдигна чашата с горчива насмешка към себе си. Не всеки ден момичето се превръща в пребита съпруга домакиня.

До обяд телесните болки станаха почти непоносими и като прелисти жълтите страници, успя да намери доктор в района. Живееше наблизо и имаше консултационни часове следобед, така че тя се облече в най-свободните дрехи, които намери, и сковано се запъти към адреса.

Карълайн седеше в антисептичната чакалня и се бореше със силното желание да си тръгне. Какво, за бога, щеше да каже на доктора? Хленчещо дете, което не бе спряло да се бие със сестра си, откакто дойдоха с изтормозената си майка, се прицели с една играчка и я хвърли към момиченцето. Не я улучи, но играчката попадна право в ребрата на Карълайн. Тя издаде мъчителен вик на болка и се свлече като купчина на пода. Когато се съвзе, докторът бе на колене на пода до нея, пръстите му върху пулса й. През замаяна мъгла можеше да види как останалите пациенти я гледат парализирани от ужас. Нещастна, се опита да стане.

— Внимателно сега — мило промърмори докторът и й помогна да седне.

Болката в ребрата беше непоносима, но не можеше да се сравни с убийственото смущение. Единствената й мисъл бе да се измъкне колкото е възможно по-бързо. Докторът и секретарката му й помогнаха да се изправи и я поведоха към кабинета.

— Ще ви прегледам веднага — каза той. — Ще успеете ли да съблечете роклята?

— Аз… аз… да.

Докато с мъка се измъкваше от роклята, на Карълайн й се искаше да е на милиони мили далеч. Бузите й пламнаха при вида на нараняванията, но по време на цялостния преглед никакво изражение не преминаваше по лицето на доктора.

— Паднах надолу по стълбите — промълви тя слабо.

— Виждам — беше всичко, което каза той.

Когато свърши и тя се облече, й нареди да седне и започна да пише на подадения от секретарката му формуляр.

— Госпожа Йеитс?

Тя кимна.

— Не сте идвала преди, нали?

— Точно така — съгласи се тя нещастно.

Той беше около петдесетгодишен, посивял, грижовен мъж с набраздено от бръчки лице. Забеляза адреса й и отбеляза с равен глас.

— Нямате ли асансьори в тези блокове?

— Да. Разбира се, че имаме — отговори Карълайн изненадана, като си спомни прекалено късно извинението за нараняванията.

— Това първият побой ли ви е? — попита той със същия равен тон.

Карълайн не можа да отговори, само кимна безмълвно с глава.

— Разбирам… — Той спря за момент и после рече отривисто: — Мисля, че нямате никакви пукнати ребра, повечето са натъртвания и вътрешни контузии, но бих искал да отидете за рентгенова снимка, просто за да се уверим.

— Не — момичето решително поклати глава. Не можеше да премине през цялото мъчение отново.

Докторът я погледна втренчено.

— Съветът ми към вас е да отидете в болница, а при следващия побой от съпруга ви — в полицията или при адвоката си. Ако искате, мога да ви дам адреса на общежитието за жени, претърпели побой.

Карълайн почти се изсмя на иронията. Да отиде при адвоката си. Ха!

— Моля ви, само ми дайте нещо за болката — помоли тя.

Докторът уморено вдигна вежди.

— Ами ако не искате да приемете съвета ми, вземете тези — отговори той сухо и подаде пликче с четири капсули.

Наведе се и написа нещо на бележника си, откъсна страницата и й я подаде.

— Току-що ви дадох болкоуспокоителни, а ето рецепта за други. Доста са силни. Взимайте по две на всеки четири часа, а ако болката продължи, ми се обадете.

Докторът стана да я изпрати.

— За каквото и да е, аз съм винаги тук, ако ви се иска да поговорим — увери я той, като му се искаше да има пет минути насаме с това копеле, съпруга, дето я беше бил.

Знаеше, че тя ще дойде отново. Беше се срещал с много бити жени в практиката си, за да се заблуждава, че е само този път. Освен това те винаги казваха същото. Винаги бяха стълбите. Почувства огромно съжаление към това младо момиче, чиито илюзии за брака току-що бяха разбити на парчета. Докато я изпращаше към вратата, каза:

— Госпожо Йеитс, аз не бих пил, докато вземам тези таблетки. Може да е много опасно.

Карълайн почувства как лицето й става алено.

— Разбира се — измърмори тя, напълно смутена, че той бе разбрал как пие толкова рано сутрин.

— Идете у дома и почивайте — нареди той, като я потупа бащински по рамото.

Карълайн се усмихна кисело.

— Нямам какво друго да правя, благодаря ви, докторе.

Той кимна с разбиране.

— Ако болката продължава, елате пак, а и знаете къде е кабинетът, ако имате нужда да поговорим.

— Благодаря — почти се разплака от добротата му. Ако не излезе през вратата скоро, ще стане за срам като си изплаче сърцето тук.

Успя да се овладее, плати на секретарката и си тръгна.

Докато вървеше из квартала, надолу по пътя, виещ се между дървета и богати викториански тухлени къщи, тя се чудеше дали и други от жените зад бели дантелени пердета са в същото положение като нейното. Девлин й бе казвала за съседите си от горния етаж, съпругът често прилагал физическо насилие върху съпругата. Карълайн не се бе замисляла много по въпроса, защото бе сигурна, че на нея никога не може да й се случи. Колко бе грешала. Ричард се нахвърли върху нея с ожесточение, което не бе мислила, че е възможно. Обикновено той бе толкова въздържан и умерен. Отпускаше се единствено, когато бе в компанията на Чарлз и обсъждаха доводите за и против на един или друг случай, тогава се оживяваше доста и те прекарваха часове в правни спорове, като съвсем забравяха за нея.

Ричард винаги бе чаровен и внимателен, когато тя правеше това, което й бе казано. Обсипваше я с комплименти и бижута и винаги бе много доволен, когато снимките им се появяха в светските и лични рубрики. Но близостта и любовта, които се бе надявала да получи след брака, не се появиха между тях. Отношенията им останаха същите, както и по време на ухажването. Карълайн виждаше, че не е нещо повече от декоративна светска вещ по неговия път към успеха.

Сега за първи път видя тъмната страна от характера на съпруга си. Той не бе приятният, сдържан човек, когото познаваше. Показа се един силно обиден, почти ожесточен мъж и тя не можеше да забрави дивото отчаяние на лицето му, докато я биеше. Може би бе напрегнат в работата си, мислеше Карълайн нещастно, като се опитваше да намери извинения за него. Само да реши да сподели тревогите си, това ще означава за нея повече от всички дрехи и бижута, които й купуваше.

Знаеше, че заради естеството на работата си Ричард често е под огромно напрежение. Той преуспя още повече след запознанството им. Практиката му се разшири, така че той нае да работят за него още двама адвокати, секретарка и две машинописки. Карълайн чувстваше сякаш съпругът й е повлечен от някаква сила да бъде най-големия и най-добрия. Когато загубеше дело в съда, дни наред бе в мрачно настроение, приемаше го като лична обида. Не че неговата фирма губеше много дела. Той си спечели репутация на адвокат, който постига отлични резултати, и в адвокатските среди много му се възхищаваха.

Когато чу, че най-омразният му съперник празнува раждането на син, той седна с Карълайн и изчисли периода, в който е най-вероятно да забременее. Всеки месец правеше любов с нея, все по същия начин, в дните на нейната овулация. Веднъж тя го попита дали не може да го направят отпред и той мрачно се съгласи. Беше истинска катастрофа. Той лежеше върху нея и тя почувства как ерекцията му спада. Увереността й се изпари, докато остана по-малка и от неговата ерекция и Карълайн избухна в сълзи от тревога и смут. Ричард излезе от стаята с лице като буреносен облак, а голото му дупе бе побеляло от загубеното достойнство.

О, господи, защо не можеше да го възбуди! Дали сега е прекалено слаба там, където преди бе дебела? Защо не може да е нормална като другите жени? Никога няма да съм нормална, реши тя отчаяна. Трябва да съм някаква аномалия! Защо той въобще се ожени за нея? Не можеше да си отговори. Започна да се ужасява от ежемесечния акт на хаотична мъка, с огромно напрежение се опитваше да зачене и да му роди сина, който той така много искаше, за да наследи фирмата му. Може би като родители те ще се сближат повече, макар като съпрузи да не успяха. Очевидното раздразнение на Ричард, когато менструацията й идваше, носеше на Карълайн големи страдания. Тя бе такъв провал като жена, че не можеше дори да зачене. Тази сутрин той бе открил, че тя отново не бе сполучила да изпълни своята женска роля. Може би неговото чувство на безсилие го бе накарало да я бие така жестоко.

Карълайн влезе в апартамента, който носеше отличителните белези на личността на Ричард — сдържан и безличен, без всякаква топлота или утеха — и си спомни съвета на доктора да почива. Усмихна се презрително на себе си в огледалото. Какво друго бе правила откакто се омъжи? Колко глупава е била да позволи на Ричард да я убеди да напусне работа. Не искам съпругата ми да работи. Аз ще издържам семейството, скъпа. Гледай спокойно на живота, пазарувай с момичетата, вероятно можеш да се включиш към една-две благотворителни организации, нали така, „Сентръл римидиъл клиник“ или някоя друга. Не искам да си прекалено изморена за излизанията с мен. Ще ми е приятно да зная, че ме чакаш тук, когато се прибера у дома.

Това бе казано две седмици преди сватбата и колежките й, които, макар и да бяха омъжени не можеха да напуснат работа по финансови причини, мислеха, че Карълайн е късметлийка да има съпруг, който да издържа и двамата, и то по такъв начин.

Идеята да не трябва да става сутрин, да може да плува в басейна на жилищната кооперация, да прави упражнения в салона и после да ходи на сауна, преди да закуси на усамотения балкон с изглед към Дъблинския залив й допадаше неимоверно. Съвсем различен начин на живот от това, с което бе свикнала. Сякаш от телевизионна програма. Карълайн жадно гледаше американските сапунки. Пам, Сю Елън, Алексис, Меги, Джоберти бяха за нея съвършените жени. Толкова самоуверени, силни и агресивни, всичко, което тя не беше, но би желала да бъде. След като ги гледаше, бягаше във фантазиите, представяше си, че е шеф на най-голямата фирма за търгове в страната, летеше до Европа, за да продава имоти в Марбела, Алгарв, Френската Ривиера. Когато Ричард предложи да не работи, тя не бе много ентусиазирана, защото обичаше работата си. Но сега вече бе омъжена жена със съпруг, за когото да мисли, и фантазиите й се насочиха в друга посока. Също като героините си тя можеше да си представи как след утринното плуване и тренировка отива да пазарува, пие кафе, обядва с приятели, а после има уютни, интимни вечери на свещи с Ричард. Ще бъде прекрасен живот, след всички тези години на усилна работа. Да се откаже от работата си въобще няма да е трудно!

Действителността се оказа различна от представите й. Стана обратното. След като вече не трябваше да става сутрин, на нея не й се искаше да се обърне и да заспи отново. При Ричард продължаваше да идва домашна помощница всеки ден, така че имаше съвсем малко домакинска работа. Вярно, плуваше и правеше упражнения сутрин, впускаше се в светски бъбрения с другите съпруги от комплекса, но всъщност нямаше много общи неща с тях, защото повечето бяха по-възрастни от нея.

А що се отнася до приятелките й, Меги бе заета с отглеждането на децата, двамата близнаци се оказаха трудна задача и тя имаше малко свободно време. Девлин бе в Лондон през първите месеци от брачния живот на Карълайн, така че тя се чувстваше самотна. Продължаваше да посещава баща си и братята, като чистеше и переше при седмичните си посещения. Но само това, а иначе времето тегнеше в ръцете й.

А интимните вечери със съпруга й — всъщност те рядко ядяха сами у дома или навън. Имаше безброй светски мероприятия, на които да присъстват, и през редките вечери, когато си бяха у дома и не се забавляваха, Ричард обикновено работеше върху адвокатско досие до малките часове. Карълайн бе мъчително и безнадеждно отегчена.

Единственото й удоволствие бяха няколкото часа във вторник и четвъртък, в които се занимаваше с „Храна на колела“ в близкия комплекс за стари хора. Карълайн харесваше компанията на възрастните, които винаги бяха готови да побъбрят и да се посмеят. Е, поне повечето бяха, имаше и една особена мърморана, която никога не намираше добра дума за някого или нещо. Госпожа Нютън бе истински ужас!

— И ти наричаш това „пиле“? Има вкус на гума! Нямаше и никакво месо по него и кажи на онези в кухнята, че аз съм казала така! — Това бяха първите й думи към Карълайн, която за първи път отиваше да прибере чинията от обяда.

Неблагодарността на жената все я оставяше онемяла, но развеселена и тя никога не успя да каже последната дума, колкото и упорито да се опитваше.

Един ден влезе с димяща чиния печено телешко, моркови и картофено пюре, купичка със супа и плодова салата със сладолед.

— Казвам си молитвата! — информира я госпожа Нютон с леденостуден тон, сякаш току-що я бяха прекъснали по време на личен разговор с Бога. Около себе си имаше три молитвени броеници, купчина листи с молитви и католически требник.

— Извинявай — весело каза Карълайн, — но обядът ти ще изстине, ако не го изядеш сега.

— Ха! И ти наричаш това обяд! — саркастично й възрази жената, макар че със старческите си пръсти бързо вдигна капака от чинията да види какво й предлагат и започна гладно да яде.

Когато Карълайн се върна за съдовете и дребната такса, каза мило:

— Можеш да продължиш с молитвите си сега и кажи една за мен.

Госпожа Нютън, без въобще да се впечатли, вдигна вежди.

— Аз се моля за всички грешници.

Другите жени се заляха от смях, когато Карълайн им разказа случая.

— Лицемерна старица — каза госпожа Мълой. — Знаеш ли, че е тъпкана с пари. Няма никакъв проблем да си позволи да живее в частен старчески дом, но е прекалено голям скъперник. Толкова е стисната, че си суши пликчетата от чай и ги използва отново.

— Хайде де! — не можа да повярва Карълайн.

— Вярно е. Просто погледни към кухненския й прозорец при следващото ти посещение.

Карълайн се засмя. Би повярвала на всичко за госпожа Нютън. Но не всички бяха опаки и своенравни. Имаше някои приятни възрастни хора, с които Карълайн се сприятели. Тя седеше и слушаше спомените им от миналото с широко отворени очи.

Една стара дама познаваше Мод Гон Макбрайд, някой, който бил контрабандист на оръжия в гражданската война и имал чичо, който завършил в приют за бедни… Разказите бяха очарователни. Една непоправима възрастна дама, госпожа Ноулз, която четеше еротични книги, носени от библиотекарката, разказа на Карълайн за последния си сърдечен удар. Беше преживяла десетина и бе на около осемдесет години, а имаше мозък остър като бръснач и чудесно чувство за хумор.

— Ето ме там, лежа по гръб в линейката, онова прекрасно същество държи ръката ми и аз му казвам: Ако припадна, можете да ме дарите с целувката на живота, а той се залива от смях и говори: Извикал съм свещеник за вас, госпожо. Както и да е, оказа се вярно, когато отидохме в болницата, дойде и свещеникът, истински сух, стар чешит. Едва кретам, отче. По-добре да направя последна изповед. — Госпожа Ноулз поспря, пое си дълбоко дъх, сините й очи заблестяха. — Е, казах му всичко и после си спомних. Мръсните книги! Забравих да ви кажа, отче. Винаги моля библиотекарката да ми носи еротични книги и когато ми донесе, ги чета с удоволствие. Четях една такава, когато получих удара. Така ли? — казва свещеникът. — Е, не се притеснявай за това, а когато я прочетеш, може да я дадеш на мен! Е, Карълайн, тогава там едва не получих друг сърдечен удар.

Госпожа Ноулз се разсмя от сърце при спомена и Карълайн също се заля от силен смях. Винаги си тръгваше от апартамента на старата дама, развеселена от нейните остроумия.

Карълайн харесваше другарството на групата доброволци, които готвеха и сервираха яденетата. Беше трудна работа, но поне чувстваше, че прави нещо, което има смисъл, и тя наистина чакаше с нетърпение тези дни в седмицата.

Ричард не бе впечатлен, когато му каза, че участва в „Храна на колела“, защото не бе ефектна благотворителна дейност.

Карълайн бе непреклонна за тази работа и тъй като упоритостта й рядко се проявяваше, Ричард само каза няколко сухи коментара как готви за старчоци и я остави да се занимава с това.