Патриша Сканлън
Градско момиче (31)

Тридесета глава

Карълайн мислеше, че положението не би могло да бъде по-зле, но до края на живота си нямаше да забрави как взе сутрешния вестник и прочете подробностите за катастрофата на Девлин. Не е вярно! Трябва да е някакъв кошмар. С разтреперани пръсти позвъни на Лидия, макар да знаеше, че двете са се отчуждили. Жената й каза, че Девлин е в кома, а Кейт и Лин са мъртви. Карълайн седеше зашеметена и неподвижна, после с решително стиснати устни се облече и отиде до близкия магазин за алкохол. Откакто пиянствата й се влошиха, Ричард държеше пиенето у дома под ключ. Не я бе грижа кой ще я види в магазина или с покупките в кафяв плик. Проклети да са всички! Въобще не я беше грижа, щеше да се насвятка. Ще се натряска до козирката. Ако Ричард държеше да отиде на събирането в яхтклуба, ще трябва да отиде без нея.

Тази вечер Ричард се прибра и я завари в делириум тременс.

— Божичко, Карълайн, ще те предам на съда — викна той отчаяно.

— Не ме интересува — ридаеше тя. — О, Девлин… Горката, горката Девлин!

— Какво, по дяволите, не е наред с Девлин? — троснато попита Ричард и започна да прави кафе.

— Премести се в Уексфорд, колата на леля й катастрофирала и бебето е мъртво — изстена Карълайн, като се полюшваше напред-назад на дивана.

— Откъде знаеш всичко това? — яростно изрева Ричард, докато оглеждаше хаоса във фоайето и празните бутилки до нея.

Пияна, без да я е грижа какво ще й направи, Карълайн се изсмя истерично и осведоми ужасения си съпруг, че е посещавала Девлин в Белимън веднъж седмично през всичките десет месеца, докато е живеела там, и че след преместването й в Уексфорд е звъняла два пъти седмично и че всъщност е говорила с нея само преди два дни.

— И не ми дръж такъв тон — изкрещя му тя. — Не забравяй, че съм те виждала със събути гащи и не съм впечатлена.

Ричард бе толкова шокиран от пияната, крещяща кавгаджийка, която бе негова жена, че остана онемял. Карълайн презрително вдигна бутилката водка до устните си и опъна дълга, пиянска глътка. Когато съпругът й се приближи, за да й я вземе, тя го изгледа така кръвнишки и с бясна ярост, че той отстъпи назад.

— Майната ти, Ричард — ожесточено го изруга тя, преди да доближи бутилката отново до устните си.

Като в неясна мъгла видя как вдига телефона и набира номер.

Ще я предаде на съда ли? Какво, дявол го взел, я беше грижа? Както и да е, няма да посмее. Скандалът, който ще се вдигне в техните среди, ще е страхотен за него, той бе така изключително загрижен за своя имидж. Вече говореше. С усилие Карълайн се концентрира върху думите му.

— Чарлз! За бога, ела тук бързо, имам нужда от помощта ти — чу съпругът й да моли по телефона.

Ха! Чарлз. Трябваше да се досети, че Ричард не може дори да се изпикае, без да се консултира с горкия стар Чарлз. Карълайн започна да се смее, после започна да ридае и в това състояние я откри Чарлз, когато пристигна в апартамента им малко по-късно.

— Ааа, Чарлз! Добре дошъл — запелтечи Карълайн, почти седнала на пода. Беше паднала от дивана.

Ричард гледаше безпомощно.

— Не мога да направя нищо с нея.

— Заповядай, пийни, Чарлз — покани го тя любезно и се опита да фокусира лицето на другия мъж.

— Ами може да пийна едно — изрече внимателно по-възрастният мъж, а пръстите му разхлабваха нейните, които здраво като менгеме стискаха гърлото на бутилката водка. Той й замириса на тютюн и вълна, когато коленичи над нея, и за момент, въпреки пияното състояние, й напомни за баща й, който я бе забравил при смъртта на майка й.

Започна отново да плаче.

— О, за бога, не започвай отново — каза съпругът й в смъртно отчаяние.

— Шшт… Ричард! Не си я бил отново, нали? — с безпокойство попита Чарлз.

Ричард почервеня.

— Не!

— Бие ме и не иска да ме люби. Никой не ме обича, Чарлз. Защо? Девлин беше единствената и сега тя умира, а аз съм толкова изплашена. Чарлз, защо съм такава? Какво не е наред при мен? — Потокът от думи се лееше и не спираше. — Иска ми се да съм мъртва — бурно ридаеше тя. — Мисля, че имам СПИН, а него какво го е грижа? — Тя посочи с пръст съпруга си. — Не му пука. Спах с един мъж в Лондон, а той пет пари не дава. Какво калпаво копеле имам за съпруг? Интересува се само от правенето на пари.

Ричард бе смъртноблед, ужасен от мръсния език на жена си.

— Всичко е наред, Карълайн. Ще се оправиш — успокояваше я Чарлз, докато се опитваше да й помогне да се изправи на крака. — Хайде, скъпа, легни си за малко и ще поговорим, когато се почувстваш по-добре.

Карълайн се олюляваше на крака, подкрепяна от ръката му.

— Знаеш ли нещо? Не те харесвах. А ти си мил — прошепна тя, преди да изпадне в унес.

По-късно се събуди, беше по бельо и в собственото си легло. Главата й бумтеше, устата й бе пресъхнала и имаше отвратителен дъх. С болка обърна глава, видя, че никой не е спал в леглото на Ричард и че е дванадесет и половина според будилника й. Зачуди се слабо дали Ричард и Чарлз бяха отишли на тържеството в яхтклуба. Но си припомни изминалата вечер и лицето й стана аленочервено в тъмната стая. Как ще погледне Чарлз Стоукс отново в очите? Ричард ще я убие, а тя наистина няма да може да го обвини за това. Беше го опозорила пред човека, на когото той най-много се възхищаваше. Странно, колко мил беше Чарлз… Колко бе грешала, като го мислеше за студен и недружелюбен. Той прояви голямо съчувствие и човещина, за разлика от собствения й съпруг.

Ужасно й се ходеше до тоалетна, затова бавно се измъкна от леглото и се запъти към банята. Когато свърши, се погледна в огледалото. Господи! Каква гледка! Очите й, червени и замъглени, бяха дълбоко хлътнали в бледото лице, обградено от кичури черна, без всякакъв блясък коса. Приличаше на зомби от филм на ужасите. Облиза пресъхналите си устни и реши да си налее кана ледена вода и да изпие колкото може повече. Може да помогне на обезводняването. На път за кухнята мина покрай салона, видя бледа ивица светлина да се процежда и чу приглушени гласове. Вратата беше открехната и тя реши, че е подходящ момент да се извини на Ричард и Чарлз за поведението си. Загърна се по-добре в халата и тихо влезе боса в стаята.

Често бе чувала хората да казват, че времето застива, но никога не бе разбирала какво означава това до мига, в който застана замръзнала пред гледката, разкрила се пред очите й. Съпругът й лежеше сгушен в ръцете на приятеля си и, с най-прелестна нежност, галеше лицето му, а на неговото лице бе изписана такава любов, че Карълайн почти извика от болка. Хиляди пъти би умряла, за да накара Ричард да я погледне така поне веднъж. Тя го чу да казва тихо:

— Обичам те, Чарлз! Винаги ще те обичам. Ти беше прав, не трябваше да се женя за Карълайн. Съсипах живота й, както и моя собствен. Превърнах я в пияница, защото не мога да й дам това, което тя иска. Отнасях се към нея ужасно. Какво, дявол го взел, ще правя?

— Боже всемогъщи!

Карълайн се обърна и изтича от стаята, дори не видя изражението на шокирана изненада по лицата им.

Значи това беше! Каква тъпа, сляпа глупачка е била през цялото време, толкова отчаяно искаше да се омъжи, че бе пренебрегнала многото малки, издайнически сигнали, които Ричард, без да го осъзнава, й бе изпращал. Неохотата му, всъщност отвращението към физически контакт. Огромната му зависимост от Чарлз. Мислеше, че са добри приятели заради съвместната адвокатска практика.

Колко много бе грешала!

Очевидно бе защо Ричард се бе оженил за нея. В неговата професия порядъчността бе всичко. В Ирландия да си хомосексуален не бе нещо, за което трябваше да биеш барабана. Беше чувала за преследването на хомосексуалистите. Дори братята й бяха враждебни и непримирими към гейовете. Педали! Обратна резба! Педерасти! Пеперудки! Така ги наричаха. А тя беше омъжена за един от тях.

Трябваше да напусне това място. Трябваше да се измъкне.

Девлин! Да! Ще отиде и ще постои при Девлин. Изведнъж Карълайн си спомни, че Девлин лежеше в болница в критично състояние. О, господи, какво ще правя? — изстена тя, като влизаше в спалнята си. Залитайки отиде в банята, намери валиума и напъха шепа таблетки в устата си, но не можа да ги глътне и започна да повръща.

Господи, дори не може да се самоубие както трябва. Замъкна се в спалнята, издърпа чекмедже, пълно със скъпо, фино бельо, и намери едно шишенце, което пазеше за спешни случаи. Трепереща и обливаща се в пот, отвори уискито. Сърцето й туптеше силно в ушите и тя не чуваше нищо друго. Дали всичко бе ужасен, предизвикан от пиянствата кошмар?

Не можеш да избягаш от това. На теб се случва. Приеми го, крещеше умът й и тя знаеше, че колкото повече бяга от истината, толкова по-трудно ще й бъде да я приеме. Карълайн бе вървяла напред, като все бягаше от истината. И виж докъде бе стигнала.

Беше пияница, обвързана в кошмарен брак с хомо, който бие жена си. Къде може да отиде? Към кого можеше да се обърне? О, господи!

Искаше просто да умре.

Отново погълна шепа валиум и този път таблетките останаха там долу, тъй като ги изпи с глътка уиски. Трепереше силно, пъхна се в леглото, точно когато Чарлз тихичко почука на вратата и влезе в стаята.

— Карълайн, аз… — Погледът му попадна върху празната бутилчица уиски и шишето от хапчетата.

— Не си… Боже мой, Карълайн! Колко таблетки взе?

Тя се изсмя и разрида едновременно.

— Какво те е грижа? Няма ли да ви устрои чудесно това вас, двамата? — Думите й се сливаха и тя се чувстваше много уморена.

Очите й започнаха да натежават.

— Ричард! Ричард!

Карълайн смътно осъзнаваше безумната нотка в гласа на Чарлз, докато викаше съпруга й. Той я разтърсваше, шляпаше бузите й, когато Ричард пристигна.

— Бързо повикай линейка! Взела е свръхдоза.

Защо не я оставят на мира? Искаше само да спи…

Имаше кошмар. Особен, ужасяващ сън за голи мъже, които я оскърбяваха, докато тя лежеше хваната в капан и давеща се в голяма бутилка водка. Помогнете ми! Опита се да изкрещи, но никакви думи не излизаха от устата й. Странни мъже имаше около нея, после груба, ярка светлина, мъже в бели престилки, които пъхаха тръбички в гърлото й и се опитваха да я задушат.