Патриша Сканлън
Градско момиче (34)

Тридесет и трета глава

Близнаците станаха почти на година, преди Меги да почувства, че може да се справя. Слава богу, след много натяквания, Тери купи къща в Касълнок в северния район на града, голяма самостоятелна къща с четири спални и хубави градини отпред и отзад. Меги я декорира в успокояващи пастелни тонове и сравнена с ужасната жълто-оранжева чудовищност, която населяваха в Темплоуг, новата къща беше истински замък. С много усилна работа Тери преуспяваше в бизнеса си, който бързо се разширяваше. Той обаче очакваше тя да забавлява клиентите му, когато й да ги доведе. Имаха много разгорещени спорове заради неприятния му навик неочаквано да пристигне с някой непознат за вечеря.

Меги беше великолепна готвачка. Тя бе творческа натура и за нея готвенето бе изкуство, но обичаше да я предупреждават, че ще идват гости, така че да подготви специално ястие с всичките му гарнитури. Знаеше, че Тери никога не мисли за такива неща. Според него да доведе някой у дома не беше толкова голяма работа. Съпругът й смяташе, че нещата у дома са нейна грижа, както бе правила майка му. Затова е бракът, по негово мнение. Всичко, което той искаше, а прекалено много ли беше то, питаше той сприхаво при споровете им за неговото отношение, беше да се прибере у дома след труден работен ден, да се отпусне с едно питие и да има вкусна вечеря. Ако дойде клиент с него, какво значение има само още едно гърло?

— Ами какво аз искам? — питаше Меги. — Мислиш ли някога за това?

Тери бе шокиран. Не й ли беше осигурил хубав дом, нямаше ли тя своя собствена чекова книжка, предостатъчно храна на масата, време да излиза и да се прибира по нейно желание, докато той се бъхтеше, за да осигури нея и децата? Какво повече е възможно да иска? Той наистина не можеше да разбере отношението й.

— Ако майка ми имаше и една десета от това, което ти имаш, щеше да си помисли, че е в рая. Знаеш, че на работа няма шега. Напрежението ме убива. Всичко, което ти трябва да правиш, е да се грижиш за бебетата и да приготвиш вечеря. Останалото време си е твое собствено — каза той възмутено.

— Аз не съм майка ти и ние живеем в осемдесетте, Тери. Аз съм твоя съпруга, а не домашна прислужница. Имам също да живея своя собствен живот и, повярвай ми, съвсем малко време за себе си — тръсна му яростно Меги една вечер след оплакването му, когато се прибра с един приятел у дома и я намери заобиколена от талк и пелени, а вечерята му все още не бе готова.

Другото нещо, за което спореха, беше сексът или по-скоро липсата на такъв. Меги първа си призна, че техният сексуален живот страда от раждането на близнаците насам. Преди да забременее, тя беше винаги готова да се люби. Необуздана, без задръжки, Меги знаеше, че след като започнаха да спят заедно, Тери въобще не бе поглеждал към друга жена. Бременността й обаче промени нещата. Тя ставаше по-голяма, по-тромава и не й се искаше да прави любов, но виждаше как Тери поглежда към другите жени в комплекса в Саудитска Арабия със стария познат блясък в очите. Започна да работи до късно, оставяше я сама, само с Мехмед и прислужника за компания. И тя бе виждала онази лукава кучка Райя Кърби, която живееше на долния етаж да флиртува с него. Меги се опита да пренебрегне всичко това, като се надяваше нещата да се оправят, когато се съвземе от раждането и се приберат в Ирландия.

Съвзе се от раждането, прибраха се вкъщи, но нещата не се подобриха. Въпреки че Тери, както и тя, бе ентусиазиран да възобновят активния си сексуален живот, Меги установи, че на края на деня, тъй като сънят й бе постоянно прекъсван, вече беше изтощена. Правенето на любов бе последната й грижа и Тери просто не можеше да го разбере.

Бракът със сигурност не вървеше според очакванията и на двамата. Трябваше доста да се приспособяват и на Меги й се струваше, че тя трябва да прави по-големите компромиси. Животът й се бе променил доста повече от на съпруга й. Някъде по пътя нейната самоличност се бе загубила. В момента беше съпругата на Тери, майката на Мишел и Майкъл, грижовна дъщеря на родителите си, които сега, след като тя си бе у дома в Ирландия, очакваха да ги посещава редовно. Веднъж седмично отиваше във фермата, където помагаше с почистването и излъскването, със седмичните печива и се грижеше за близнаците. После се връщаше у дома, слагаше ги да спят и приготвяше ядене за себе си и Тери. Сякаш всички искаха нещо от нея и за самата Меги нищо не оставаше.

Няколко месеца по-късно откри, че е бременна с третото си дете и съвсем затънала в коловоза на предградията. Всеки ден ставаше, правеше на съпруга си закуска, хранеше и къпеше децата, переше и вършеше домакинската работа, печеше хляб, кърпеше, обработваше градините — една безкрайна рутина, от която често й се искаше да закрещи. Дори ежеседмичното пазаруване в огромния търговски център на десет минути от тях беше почивка за нея. Меги откри, че дори слуша Гей Бърн и харесва радиопрограмата му както хилядите други ирландски домакини. Това беше нещо, което се бе заклевала да не прави! Няма да се превърне в поредната отегчена домакиня, която зависи от дневната радиопрограма за стимул и забавление. Когато живееше вкъщи, майка й я подлудяваше с Гей Бърн! Нелси го слушаше неизменно всеки ден. Е, дъщеря й нямаше да върви по нейните стъпки! Всяка сутрин Меги съзнателно настройваше радиото на някоя поп станция, веднага щом чуеше дразнещия звън, който предхождаше шоуто Г. Б. Но една сутрин забрави и писмо, излъчено по радиовълните, привлече вниманието й.

Жена се оплакваше, че след настъпването на лятото няма миг спокойствие на улицата заради децата, които ритат топка по всяко време. Освен това каза на Гей, че живее в постоянен страх да не счупят прозорците й и че няма нито едно останало цвете в градината. Говорителят омаловажи оплакването й, като попита няма ли за какво друго да мрънка — децата постоянно хвърляха топки и тя вероятно преувеличаваше. Меги откри, че се разярява. Как смее! Всичко е наред за него, който живее в уединен разкош някъде в Хоут. Него няма да го безпокои ритането на топка. Меги разбираше през какво точно преминава жената. Не беше ли го преживяла и тя в Темплоуг. Седна и написа писмо в подкрепа на оплакването на жената и за нейно огромно удовлетворение то бе прочетено в следващо предаване. Оттогава нататък се запали по програмата, която покриваше толкова голям кръг от интересни теми. Ако беше домакиня, то поне беше информирана домакиня, каза си тя малко кисело. И така сладникавата рутина на утрини с кафе, задачи, свързани с децата, изпълнена с шетня посредственост, която представляваше съществуването й, продължаваше нарушена само от посещенията при Девлин и Карълайн.

С момичетата Меги можеше за малко да избяга от безкрайната рутина, в която изглежда се бе превърнал животът й. Не беше нито щастлива, нито нещастна — просто съществуваше. Докато преди пълноценно изживяваше живота си, изпълваше всеки миг с преживявания, сега имаше чувството, че бързата река на живота минава покрай нея и тя е заседнала, прилепнала като тръстика за бент и не се движи никъде. Преди се бе дразнила, че трябва да забавлява клиентите на Тери, а сега с нетърпение и ентусиазъм очакваше да срещне нови хора след обезсилващото отегчение да бъде сама с две малки деца ден след ден.

Поканите за вечерни тържества при Меги и Тери бяха доста търсени в техния кръг. Въпреки че имаше подредена с вкус трапезария, Меги предпочиташе да забавлява гостите си в уютната, просторна кухня. Не беше за нея елегантността на кухнята от най-висока класа. Меги неслучайно бе провинциално момиче. Нейните вкусни печени меса, ястия на фурна и сладкиши бяха винаги лакомо изяждани от гостите, които ги ценяха много и които след това се отпускаха, подпрели лакти на голямата, кръгла чамова маса и си пийваха от пълните с бренди чаши. Разговорите след вечеря винаги бяха живи и весели, защото тя гледаше да събира подходящо гостите си.

Няколко пъти покани Девлин да остане с бебето и за през нощта, така че да може да се присъедини към събирането, и винаги й бе приятно да види приятелката си, облечена официално и забавляваща се няколко часа. Тери беше много мил с Девлин и Меги го обичаше заради това. Той никога не съдеше хората, не бе като копелето Ричард, показал изключителна хладнина към Девлин на едно от техните тържества. Тери стана консултант по капиталовложенията при Ричард и въпреки че съпругът й печелеше добре, не можеше да не е впечатлен от парите, които Ричард и някои от другите му клиенти имаха. Ричард прави над сто хиляди лири годишно, осведоми той Меги една вечер, докато се подготвяха за вечерно гости.

Въпреки внимателно придобиваното лустро на преуспял светски мъж на Тери, Меги знаеше, че той не е загубил съвсем момчешкото си чувство за малоценност. Този комплекс на провинциалното момче го тласкаше все по-напред и по-напред. Общественото положение и материалното богатство бяха важни за Тери и той често се дразнеше, че не може да се мери с бляскавия стил на живот на семейство Йеитс. Меги пък въобще не я интересуваше дали кара раздрънкано старо рено или ролс-ройс. Щом стигаше докъдето искаше да отиде, тя беше доволна. Ужасяваше се от всеки случай, в който Ричард подаряваше на Карълайн нещо ново. Ричард обичаше да се хвали и винаги го споменаваше пред Тери. Тогава той надуваше на Меги ушите и накрая завършваха с кавга, тъй като тя се опитваше да внуши на съпруга си, че пет пари не дава дали Ричард е похарчил триста лири за кожено яке за Карълайн. Какво имат приятелите й, съседите или някой друг, не значеше нищо за Меги. Повече от всичко друго тя мечтаеше за време. Собствено време, време за себе си, когато може да прави каквото си поиска. Това бе нещо, което сякаш й убягваше. Трябваше да се грижи за нуждите на съпруга си и децата. Семейството й в Уиклоу постоянно изяждаше от нейното време, майка й често се появяваше на прага, идваше на разходка из града и очакваше Меги да зареже всичко и да я развежда наоколо. Имаше мигове, в които Меги наистина завиждаше на Карълайн, която нямаше деца, и на Девлин, която нямаше съпруг. Сега, с новото бебе на път, ще има още по-малко време!

По някаква ирония точно бременността й даде някаква свобода. Беше в петия месец и както при предишната бременност любовният им живот страдаше. Тя знаеше, че Тери смята бременността за сексуално сътресение. Меги приемаше това доста философски. Тери беше загрижен за удобството й и доста внимателен, особено след ужасната бременност, която бе понасяла преди. Въпреки че тази бременност й беше доста по-лесна и стабилна, на нея й бе доста изморително да се грижи за два буйни прощъпалника. Тя си обеща, че това ще е последното й дете. Три бяха повече от достатъчно. Нито пък щеше отново да взима хапчето. Не го беше взимала след първата бременност, защото кърмеше дълго време и не бе изненадващо да забременее отново. Искаше децата й да нямат голяма разлика във възрастта, защото е по-лесно да се отгледат, но след това Тери ще си направи вазектомия или тя ще си прекъсне фалопиевите тръби. Повече няма да обърква вътрешния си ритъм с противозачатъчни. И въобще нямаше място за обмисляне да си сложи спирала, както й предложи Тери, когато му каза, че не иска пак да взима противозачатъчни. Я да го види него с вътрешности омърсени от чужди тела! Лесно му беше на съпруга й да предложи тя да използва хапчета или спирала. Тя не се подмладяваше, а използваше противозачатъчни отпреди да стане на двадесет и те й бяха дотегнали. Неговото тяло не бе засегнато, но отсега нататък или вазектомия или връзване на тръбите, осведоми го тя твърдо за негова огромна изненада.

Около десет дни след този разговор се прибра у дома и откри съпругът й да се люби с друга жена. Откри тази малка мръсница Райя Кърби в нейната баня! В нейната къща! Да люби нейния съпруг! Това бе най-опустошителното преживяване в целия живот на Меги. Нищо от досегашните изживявания не я беше подготвило за болката и травмата от изневярата на Тери и една караница сложи край на всички кавги.

Меги никога не бе харесвала властната, самоуверена Райя. За първи път пътищата им се пресякоха, когато живееха в Саудитска Арабия и Меги беше бременна с близнаците. Райя, която работеше в отдела по селско стопанство и беше в Залива като част от екипа, изпратен да преподава животновъдство на арабите, идваше от същата част на Голуей като Тери, беше млада, пиеше много, водеше бурен живот и вземаше това, което иска, пък по дяволите другите хора.

Въпреки че беше дребна и доста закръглена, тя имаше невероятно его и шумен, арогантен характер. На всяко тържество, на което ходеха, Райя беше там, кафявите й очи блестяха, грижливо разрошените черни кичури се спускаха небрежно по пълните, тесни рамене и неизбежното деколте и тя безобразно флиртуваше с всеки мъж в стаята.

Меги мислеше, че Райя е в началото на тридесетте, въпреки че беше трудно да се каже заради количеството грим, което си слагаше, и че в радостното флиртуване на другата жена се крие слаб намек на отчаяние. Райя често на висок глас заради другите жени декларираше, че е момиче на кариерата и бракът със сигурност не влиза в програмата й за момента.

Да пера чорапите на някой мъж! Не и аз! — заявяваше тя. Мъжете бяха очаровани от нея! Райя бе хвърлила един поглед на Тери и доста бременната Меги, и бе действала енергично и решително спрямо него. Една вечер, след като през цялото време прикрито подхвърляше груби забележки към Меги, тя отбеляза оскърбително:

— Тооолкова си висока, Меги! Хващам се на бас, че прякорът ти е бил върлината! — И се засмя весело.

На Меги й бяха дотегнали саркастичните й коментари. Достатъчно бе, че седи и я гледа как нагло флиртува със съпруга й, който се наслаждаваше на всеки миг от това, но да трябва да слуша и лични забележки беше прекалено много. Без настроение да я търпи повече, възрази студено:

— По-добре да съм върлина, отколкото дебело, с голям задник, проституиращо джудже!

На масата им настъпи стъписваща тишина, после Меги стана и излезе, а Тери се опита да го обърне на смях, като каза, че е заради състоянието й. От този миг нататък между двете жени съществуваше истинска враждебност и не много след тази кавга Меги започна да подозира, че Тери се среща с Райя зад гърба й. Всъщност Меги никога не ги хвана, но разбираше от лукавите, триумфални погледи, които й хвърляше Райя, че нещо става. Тери беше навън до късно, а Меги не беше глупачка. Когато обвини съпруга си, той възмутено отрече да има нещо между него и другата жена. А Меги, тъй като искаше да му повярва, прие думата му. Те се върнаха в Ирландия и тя изхвърли този епизод от главата си. Всъщност Райя се бе върнала в Дъблин, преди да се родят близнаците и Тери никога повече не спомена за нея. По време на втората й бременност Тери беше толкова грижлив за състоянието й, че Меги бе напълно неподготвена за предстоящия шок.

Един петък отиде в Уиклоу да види родителите си и каза на Тери, че ще се върне късно вечерта, оставила бе приготвената вече за него вечеря в хладилника. Нелси, която поне веднъж забеляза бледия и уморен вид на дъщеря си, неочаквано предложи близнаците да останат при нея за събота и неделя. Меги прие с готовност идеята, беше такава рядкост, един шанс да имат време за себе си. Докато караше към къщи, тя си тананикаше щастливо. Беше приятен, топъл следобед и може би ще успее да убеди Тери да си тръгне по-рано и да я заведе някъде за почивните дни.

С известна изненада забеляза, че колата му вече беше на тяхната алея, после поразена откри, че френските врати към двора са широко отворени, а на закътаната им поляна са пръснати кърпи и плажно масло. Устните й се присвиха. Какво, по дяволите, става? Инстинктивно разбра, че е нещо, което няма да й хареса.

С разтуптяно сърце се изкачи по стълбите и влезе в тяхната спалня. Чу звука от течаща вода и женски кикот, така че не трябваше да бъде Шерлок Холмс, за да разбере, че съпругът й беше с някого в банята. Отвори вратата, парата почти спря дъха й и гордостта й като домакиня бе раздразнена от факта, че дори не са си дали труда да отворят прозореца. Плъзна със замах вратата към душа и откри Тери и онази дребна, дебела кучка Райя Кърби! Нейното закръглено, малко, набраздено дупе беше първото нещо, което Меги успя да види през парата.

Челюстта на Тери увисна от ужас, а Райя изписка от изненада. Пламтящите очи на Меги срещнаха тези на най-големия й враг.

— Махай се от къщата ми, ти, дебела, дребна повлекана — закрещя тя. — Какво има? Не можеш ли да си намериш свой мъж? Е, дръж си лапите по-далеч от моя или ще съжаляваш, вулгарна, малка уличница!

Меги избута изумената Райя от банята, хвърли дрехите й към нея и ядосано каза:

— Обличай се или ще те изхвърля гола на улицата.

Момичето, почервеняло от унижението, не губи време, пръстите й се бореха със закопчалките под лазерния взор на Меги. Тери остана срамежливо в банята, докато любовницата му си тръгна, после дойде в спалнята с овча усмивка на красивото си лице.

— Ааа, Меги, не се ядосвай! Просто имах нужда от малко секс. Зная, че не си настроена за това тези дни. Знаеш, че това нищо не означава!

— Мръсно, подло копеле! Не го използвай за извинение — извика тя. — С нея ли трябваше да е? А? И в моята собствена къща? От колко време продължава това? Откакто се върнахме от Саудитска Арабия? Какво си мислиш, че съм аз? Изтривалка? Какво ще кажеш за брачните си клетви? Не означават ли те нищо?

Меги беснееше, извънмерно наранена.

— Е, хайде, Мег… Разстройваш се за нищо.

— За нищо! Не ме обиждай, Тери! Как ще се почувстваш, ако хванеш мен с друг мъж? Ти ще си помислиш ли, че е нищо? Ще те е грижа ли за това? — Тя гневно гледаше съпруга си, мразеше го. — Нека да ти кажа нещо, господинчо, дотегна ми от теб! Ще остана при Девлин през почивните дни, а когато, и ако се върна, ще има някои промени в тази къща, независимо дали ти харесва или не!

Тя хлопна вратата зад себе си, като остави напълно разтърсения Тери да стои и водата от тялото му да се стича надолу на килима.

Как Меги успя да стигне жива от буйната зеленина на Касълнок до мрачната сивота на Белимън, така и никога не разбра. Караше машинално, умът й бе изпълнен с обида, яд, горчивина.

Измамена! Още веднъж измамена от някого, когото обичаше. Точно както някога най-добрата й приятелка Мериън я бе измамила, така и съпругът й. Мъжът, който се бе заклел да й бъде верен всеки ден от живота си. Ха! Верен! Тери не знаеше значението на тази дума. Горкият Ленард. Така ли се бе почувствал в деня, когато открил жена си с друг мъж? Ленард никога не би й сторил това.

Защо? Защо? Защо! — питаше тя себе си отново и отново. Не даряваше ли достатъчно любов? Дали беше някой, който предизвиква измамите? Дали хората мислеха, че няма чувства, тъй като е доста толерантен човек? Защо двамата човека в живота й, които значеха най-много за нея, я нараниха толкова жестоко?

Кучка! Копеле! — ридаеше тя, сълзи замъгляваха очите й. Беше спряла на червена светлина и знаеше, че мъжът в колата до нея я гледа втренчено. Да върви по дяволите, не й пукаше. Всичко, което я интересуваше, бе гневът, който бълбукаше вътре в нея. Първо Мериън, сега Тери! Каква двойка биха били те. Консуматори! Грубияни! Те не заслужаваха нейната любов. Мериън и Тери биха били съвършената двойка! Защо си мислеше за Мериън сега? Трябва да е заради болката и обидата, причинени й от Тери, те връщаха всички стари спомени, погребвани толкова дълго в сърцето. Болката от измамата беше все същата, без значение кой я причинява.

Е, едно нещо беше сигурно, от сега нататък тя ще бъде номер едно. Вече няма да поставя другите на първо място както преди. От сега нататък Меги Райън ще прави точно каквото иска, когато и където поиска. Ще обича и ще отгледа децата си, но, за бога, ще ги научи да бъдат независими от хората. Те никога няма да бъдат наранявани, както тя е била — не и ако може да го предотврати.

— Обичай много; имай доверие на малко; винаги бъди самостоятелна — беше я посъветвала майка й, след като Мериън я отхвърли. Да бе научила урока си тогава… Но не и Меги, прекалено великодушна, имаща доверие, любяща. Това й е проблемът, винаги вярва в най-доброто у хората. Но това бе слабо място, от което ще се предпазва в бъдеще и децата й ще се научат от нея. Закле се в това, докато пътуваше към сивия, надраскан с графити висок блок на Девлин.

Девлин изслуша тъжния и жалък разказ, очите й се разшириха от потресаващата изненада.

— Тери луд ли е? — само изрече тя.

Меги избухна в плач. Девлин не каза нищо друго, просто прегърна приятелката си и я остави да плаче.

— Господи, от години не съм ревала! — преглътна сълзите си тя накрая.

— И по-добре — усмихна се Девлин, — защото беше истинска Ниагара и аз съм вир-вода.

Меги не можа да се сдържи и се разсмя, докато прегръщаше приятелката си.

— Благодаря ти, Дев, че ми позволи да остана и да си поплача при теб, а най-вече за подкрепата.

— Чуй! — заяви твърдо Девлин. — Не мисли повече за това! Ти винаги си ме подкрепяла и аз съм доволна да направя същото за теб. Затова са приятелите. Просто ми се иска обстоятелствата да бяха по-различни.

Меги се загледа в стройната млада жена до нея. Колко бе различна от лекомисленото момиче, с което първо се запозна. Девлин бе станала много по-зряла след забременяването. Те се сближиха много след завръщането им в Дъблин, споделяха си радостите и трудностите на майчинството. В нуждата си инстинктивно се бе обърнала към Девлин и докато приятелката й се суетеше наоколо, правеше чай и препечени филийки, тя осъзна, че Девлин й е много по-добра приятелка, отколкото Мериън Гилхули някога й е била. У Девлин имаше една непоклатима почтеност и Меги без съмнение знаеше, че може да разчита на нея за каквото и да е. Мисълта я успокои. Човек открива кои са истинските му приятели по време на трудните моменти, а това бяха трудни моменти!

По-късно, след като отидоха да напазаруват, тъй като Девлин не бе очаквала гости, след като се върнаха в апартамента и Дев сложи бебето да спи, Меги откри, че започва да се отпуска. Чувстваше се особено да не трябва да тича до кухнята да донесе вечерята за Тери и да ги няма близнаците, които да наглежда. Какво прави Тери сега? Дали е с Райя? Ще се научи ли някога да му вярва отново? Искаше ли да остане омъжена за него?

Меги преглътна буцата в гърлото си. Девлин постилаше нови чаршафи на леглото и тя остана сама в бедната, но чиста стая.

Да разтури един брак беше сериозно нещо. Ще се справи ли с две деца и бременна с трето, ако реши да напусне Тери? Изведнъж й домъчня за близнаците. Как я караха с баба си? Майкъл беше забравил любимото си плюшено мече и няма да може да заспи. А Мишел? Меги се усмихна при мисълта за безценната си дъщеричка. Винаги първа правеше белите, щеше да порасне също като майка си!

Девлин се върна в стаята, хвърли поглед на умореното лице на приятелката си и я приготви за лягане. Меги не се чувстваше удобно да заема леглото на Девлин, но приятелката й беше настояла.

— За бога, Мег, използвай най-добре почивните си дни. Почини си и поспи колкото можеш повече, имаш вид сякаш се нуждаеш от това!

Каква ирония… За първи път от раждането на бебетата Меги имаше време за себе си, време да е сама, време да спи, но мозъкът й щеше да се пръсне от спомените от днешните събития.

Малко преди зазоряване тя застана на прозореца на спалнята и се загледа как един реактивен самолет се плъзга леко при подхода си към летището. Изглеждаше толкова близо, че й се струваше, че може да се пресегне и да го докосне. Блещукащите светлинки изчезнаха от погледа й и тя чу глухия рев при неговото кацане. Върху огромния жилищен комплекс се спусна тишина, сякаш при бойно примирие след шумните битки на деня, а високите блокове й напомниха малко за Ню Йорк.

Под и над нея светлинките на Белимън искряха и блестяха в една загубена битка срещу блещукащата зора на небето от изток.

Направо невероятно колко много лишения имаше тук. Толкова неща тя приемаше за даденост. Девлин й беше казала, че шестдесет и един процента от населението тук е безработно. Беше виждала опашките от мъже, които пазаруваха в местния супермаркет. Някои от тях изглеждаха толкова безнадеждни и отчаяни, че сърцето й се бе свило заради тях. Дори пазаруването с Девлин й отвори очите. Приятелката й избра най-евтиния вид от всяка стока, която трябваше да купи. Кафето остана в миналото, довери й равнодушно, докато взимаше от чая с извънредна цена днес, а Меги, която знаеше много добре, че не трябва да предложи да пазарува тя, започна да разбира как не е осъзнавала колко бедност съществува в собствения й град.

Докато стоеше и гледаше през прозореца на високия блок на Девлин, тя си мислеше малко засрамено, че е една от късметлийките. Съпругът й беше изневерил! Приятелка я бе измамила в миналото! Колко тривиални могат да изглеждат тези проблеми на много от хората, които живееха в жестока бедност, без бъдеще, което да очакват с нетърпение. Меги поне знаеше, че може да се върне на работа, ако се наложи. Ако напусне Тери, ще се справи — за това нямаше никакво съмнение!

— Използвай най-добре това, което имаш, и престани да хленчиш, Меги! — промърмори тя, настани удобно бременното си тяло в леглото и се сгуши сред уютната му топлина. Няколко минути по-късно вече беше заспала.

Около обяд, след като спа непробудно за първи път от почти две години насам, Меги се събуди и видя Девлин да й се усмихва с поднос в ръце.

— По-добре нахрани бебето в теб — сърдечно се усмихна приятелката й.

Меги се протегна като котка и изсумтя одобрително. При тази бременност утринното гадене не продължи след третия месец и сега беше гладна. Огледа примамливата закуска на подноса пред нея.

— Това е Корабна закуска — засмя се Девлин.

Меги се усмихна в отговор на намека на Дев за една ваканция, която Карълайн, Девлин и тя бяха предприели — плаване с кораб по река Шенън — година преди сватбата й.

Беше фантастична ваканция. Трите наеха луксозно корабче за седмицата и отидоха от Банагер до Клонмакноиз, а после до Атлоун, през Лаф Рий и нагоре до Дромод. Имаха бал. Времето беше страхотно и понякога на нея й се струваше, че бяха в Средиземно море, минаваха покрай малки островчета в езерата, слънцето искреше и бляскаше по водната повърхност. Четоха, ловиха риба, смяха се и ядоха. А вечер спираха на някой кей до реката, присъединяваха се към другите пътници, правеха си барбекюта и пееха песни до малките часове. Единственото нещо беше, че ядяха като вълци, здравословният свеж речен въздух им отваряше огромен апетит.

Всяка сутрин, който и да беше готвач за деня, сервираше сок, овесени ядки, чай, препечена филийка, тънки резени шунка, салам, гъби, кървавица и хрупкави, пържени филийки. След като изяждаха тази закуска, те нападаха кошницата на греха, наречена така, защото в нея лежаха поводите за грях, най-вредните за фигурите храни. Йоркис, Кранчис, Туиксис, Флейкс. Кошницата на греха бе зареждана отново на всяка спирка по реката… и никога не стоеше празна. И трите се завърнаха в Дъблин с около три килограма по-тежки!

Меги се усмихна на чудесния спомен.

— Беше великолепна ваканция, нали? Ние всички бяхме толкова млади, безгрижни и спокойни.

— Най-хубавата! Ще отидем пак някой път! — съгласи се Девлин и разпуха една възглавница зад гърба на Меги. Меги огледа препълнения поднос.

Господи! Девлин трябва да е похарчила цяло състояние. Наистина беше най-добрата приятелка на света.

— Яж, Меги — напомни й Девлин. — Чудесно е, че си тук. Също както някога!

Изкараха прекрасен ден заедно. Отидоха в града и се пошляха из магазините, без да търсят нещо специално, просто се наслаждаваха на свободата да имат малко време заедно. На връщане към Белимън Девлин помоли Меги да спрат в библиотеката, за да си вземе някои книги за останалата част от почивните дни. Докато си избираше, Меги се разходи около внушителната едноетажна сграда с широко отворени очи. Библиотеките със сигурност се бяха променили от детството й насам, мислеше тя и гледаше множество деца да рисуват, да играят игри на шах и анаграми или просто да четат в ярко украсения, просторен детски отдел. Докато изучаваше голямото, доста добре запълнено табло, което даваше информация по различни въпроси, тя си мислеше, че може би когато Мишел и Майкъл пораснат, ще ги запише и тях. Забеляза врата, на която пишеше Общински информационен център. Ако реши да напусне Тери, ще са й необходими услугите на такъв център. Какви ще са правата й, за бога? Порови в чантата, записа си работното време и забеляза с изненада, че центърът предлага и безплатни сесии със съвети по юридически и финансови въпроси. Добре беше да знае, че съществуват такива услуги. След това друга обява привлече вниманието й.

Искате ли да пишете? Елате в нашата група за писатели! Е, това беше идея! Споменът за до половина написания роман й дойде наум. Трябва отново да се заеме с писането си. Да участва в Клуб на писателя ще бъде чудесен допълнителен интерес. Тя беше прекалено погълната от децата и къщата. Време беше да започне да открива отново своята самоличност.

— Белимън има хубава библиотека — отбеляза тя пред Девлин, докато пътуваха към апартамента в лекия ръмеж.

— Бих била загубена без нея! — откровено й призна Девлин. — Мога да отида и да заема картина, касети, списания, книги и мога да чета вестници, всичко това безплатно. Но Моли казва, че заради съкращенията осигуряваните услуги са намалели значително, а ти самата можеш да видиш, че персоналът се съсипва от тичане. Видя ли тази банда малчугани? Представяш ли си да трябва да се справяш с това цял ден? Децата тук обичат библиотеката, но предполагам, че в края на краищата ще започнат да се събират такси, а за мен и тях това ще е катастрофално. Вярвай ми, Меги, станала съм специалист по безплатни забавления, а по-добро от това няма.

— Никога ли не се чувстваш ожесточена? — попита Меги, понякога се чудеше как Девлин, която бе имала толкова много, може да се справя така добре с живот с помощи за безработна. Това понякога дразнеше Меги, защото тя чувстваше, че ако Девлин не е такъв инат и позволи на баща си и Кейт да й помогнат, отдавна да е излязла от Белимън. Някой ден щеше да й го каже.

Девлин направи гримаса.

— Меги, понякога се будя и проклинам деня, в който съм била родена. Но — тя вдигна рамене — аз забърках тази каша. Нещата могат да бъдат и много по-лоши. Имам хубава дъщеричка, добри приятели, някаква независимост и покрив над главата, а някой ден ще се измъкна оттук.

Можеш да го кажеш пак, ако Кейт и аз имаме нещо общо с това, помисли си Меги. Тя настоя да купи пържола за всяка от тях за вечеря плюс бутилка искрящо вино. Аз черпя! — заяви с тон, който не търпеше възражения.

Сготви вкусна вечеря и двете се насладиха на всяка хапка от нея. До този момент навън напълно се бе разразила бурята. Слънцето от предния ден бе само един спомен и докато дъждът плющеше по прозорците те седяха с повишено настроение от виното, смеейки се на спомените от добрите времена в миналото.

Тази нощ Меги си легна рано и спа като къпана. Тръгна си от Девлин на другия ден, освежена физически, взела решения в ума си. Щеше да промени живота си, каза си тя непоколебимо, докато пътуваше по измитите от дъжда, осеяни с листа пътища към Касълнок.

Меги спря на една будка да си купи шоколад за ненаситните си хормони и едно заглавие на статия в списание привлече погледа й: Вижте вашия роман отпечатан! Тя се усмихна кисело, като си спомни романа, започнат в Саудитска Арабия. Бог знае, че имаше достатъчно преживявания там и в Щатите, за които да пише, ами Тери и Райя? Меги направи гримаса. Нито един роман на Джаки Колинс не я бе съвсем подготвил за шока да открие съпруга си с друга жена. Взе списанието, купи си и млечен шоколад Милк Трей. Нека Тери да отиде и да вземе децата от Уиклоу. Тя ще си чете списанието и ще яде шоколад цял следобед, реши Меги.

Тери, сломен и засрамен, се съгласи с хладното й предложение да вземе децата и когато той тръгна, тя се настани удобно, за да се наслади на своя следобед на мързеливата самота.

Когато Тери се върна с децата, нямаше готово ядене за него, така че той трябваше да сложи близнаците да спят и за първи път, доколкото си спомняше, съпругът й сготви вечерята.

Тази нощ тя му каза да се премести в гостната и като видя изражението на очите й, той не започна да спори. Ще остане там, реши Меги, докато стане готова да му прости. Тоест, ако някога му прости. Негов беше изборът да се заиграва наоколо, а сега тя правеше своя избор.

На следващата сутрин, преди съпругът й да отиде на работа, Меги го осведоми, че ще наеме жена да идва всеки петък да се грижи за близнаците и да върши малко домакинска работа. Отсега нататък петъците щяха да са напълно нейни. Тери беше прекалено изненадан от непоколебимото й становище, за да протестира. Вечерта се върна от работа и откри, че вечерята му не е готова, близнаците играят с плетката й, а тя чука неумело, но ентусиазирано на новата си портативна пишеща машина.

Меги можеше да разбере по изражението на лицето му, че Тери чувства как неговото внимателно подредено съществуване се е срутило!