Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
City Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Патриша Сканлън

Заглавие: Градско момиче

Преводач: Ваня Кацарска

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД

ISBN: 954-701-116-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/923

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава

Два месеца по-късно, шест месеца след завръщането й в Ирландия, когато майка й вече се оправяше съвсем добре, Меги внимателно, но твърдо каза на семейството си, че отива в Дъблин да бъде медицинска сестра. Баща й можеше да си позволи да вика жена да помага няколко часа дневно, а майка й вече беше здрав човек. Каза им, че ще ги посещава често, но вече е време да започне отново работа. Те протестираха, но Меги бе непоколебима.

Въпреки съкращенията в здравеопазването тя има късмет и си намери хубава работа в старата си болница, където бе карала стажа си, и сякаш годините в Ню Йорк и времето, прекарано у дома бяха само един сън.

Намери си хубав апартамент в Сендимаунт, върна се към живота в Дъблин и през този период се сприятели с Девлин и Карълайн, едно дълготрайно приятелство с жени, чиито живот щеше да се преплете с нейния в бъдеще.

Спомняше си много добре вечерта, през която те се нанасяха в апартамента под нея. Меги вече бе изкарала почти три месеца в жилищната кооперация, а възрастната жена от апартамента под нея беше истинска алкохоличка. Веднъж Меги простираше дрехи на въжето и когато влезе вътре, я завари да пие от бакардито, донесено от Тери при последното му пътуване до Лондон. Оттогава никога не оставяше вратата си отключена. Известно време госпожа Форд се държеше добре, а когато бе трезва, тя бе една елегантна, възпитана жена. Но когато се отдаваше на гуляи, ставаше немарлива и говореше отвратително. Имаше семейство, двама сина и дъщеря, и веднъж, след особено лош гуляй тя се удари зле като падна върху хладилника. Меги чу звука от тупването, отиде да провери и откри горката жена в безсъзнание, цицина, голяма колкото топка за голф, започваше да се вдига на челото й. Заведе я в болница, осведоми големия й син за случая и на следващия ден синът се обади на Меги да й каже, че семейството е решило да заведе майката в частна клиника и хазяинът пак ще търси наематели.

Меги беше на тръни и се чудеше кой ще пристигне този път. След преживяванията с госпожа Форд тя беше доста предпазлива.

Един ден се върна у дома след работа и откри дружелюбна русокоска и кротко, тъмнооко момиче да се опитват да вмъкнат през главния вход различни черни сакове, пълни с всички техни вещи и джунджурии. Русокосото момиче тихо започна да проклина, когато дъното на едната чанта се скъса и половин дузина тенджери, тиган и чайник се разпиляха по пода. Тъмноокото момиче улови развеселения поглед на Меги и се засмя на изражението на лицето на приятелката си, така че накрая те всички се заливаха от смях. Меги предложи да им помогне за багажа и се представи, като с удоволствие разбра, че двете момичета се нанасят под нея.

Девлин и Карълайн бяха техните имена, тя им помогна да си внесат нещата, покани ги на чай горе в нейния апартамент и усети, че ще се разбират добре.

И наистина стана така. Общителната Девлин и стеснителната Карълайн толкова харесаха Меги, колкото и тя тях. Това бе първият им опит да живеят далеч от вкъщи, първият им апартамент, ако не се брои ужасното място в Ретмайнс, в което бяха останали няколко седмици. Скоро се почувстваха сякаш се познават от години. Към Меги, по-голяма от тях, те се обръщаха за съвет, а тя винаги с готовност се отзоваваше и за първи път след Мериън Гилхули се наслади на приятелство с момичета. Трите станаха близки и споделяха живота си.

Връзката й с Тери също се разви и задълбочи. У него имаше голям ентусиазъм за живот и виталност, които често я увличаха със своята поривиста мечтателност. Той я помоли да се омъжи за него. По-късно, когато размишляваше върху това, Меги понякога чувстваше, че мечтите му за пътешествия и приключения и създаването на богатство по чужди земи са й повлияли за решението да приеме.

Тери искаше да работи в Саудитска Арабия, а тъй като тя бе скитница по сърце, точно като него, си помисли, че е намерила идеалния партньор. Освен това, мислеше тя философски, с бърза стъпка се приближава към големите Три 0 и биологическият й часовник бавно, но сигурно тиктака. Време бе да се обвърже. Беше си полудувала и се бе насладила на всеки изживян миг, не искаше извинение и не съжаляваше за нищо, но бракът ще бъде нов етап в живота й, повратна точка.

Меги бе развълнувана за сватбата. Тери и тя имаха много приятели и бяха наели автобус да ги закара от Дъблин до фермата им в Уиклоу. В малката провинциална църква, където пъстроцветните слънчеви лъчи танцуваха през витража на прозорците, а около олтара се виеха орлови нокти и хибискус, те се обрекоха един на друг, заобиколени от роднини и приятели.

В далечната, гореща, мръсна Саудитска Арабия Меги се усмихна на спомена. След церемонията се върнаха в голямата, в бяло и розово палатка за увеселения, издигната на една от тучните зелени ливади близо до къщата. Имаше бюфет и устата й се напълни със слюнки, като си спомни големите парчета шунка, печени в мед и подправени с карамфил, пуйката, патицата, резените фазан, наредени на големи подноси, прясно изпечените домашни питки, дузините различни салати. Масите бяха покрити с колосани снежнобели покривки и украсени с букетчета тъмнорозови рози, които растяха в голямо изобилие във фермата. Времето беше хубаво и денят бе щастлив, безгрижен, дори леките протести на майка й, че се е изтощила, не успяха да го развалят. Ленард й изпрати телеграма с пожелание за радост и щастие, както и подарък — чудесна ленена покривка. На Меги й стана много приятно от искрените, добри пожелания на стария й приятел.

Тя и Тери изкараха медения си месец в малка, белосана вила на остров Родос, преди да отлетят за Саудитска Арабия да започнат новия си живот.

През първата година от брака си Меги беше много щастлива. Те и двамата работеха. Животът с останалите европейци и американци сякаш беше една голяма въртележка от купони и барбекюта. Научи се как да се гмурка с акваланг и прекара много чудесни часове в изследване на топлия подводен привлекателен свят на рифовете в залива. После забременя. Съпругът й стовари цялата вина за бременността на нея, което накара Меги да закипи от гняв. Той никога не искаше да взима мерки за предпазване от забременяване, за нея оставаше цялото безпокойство. Той мразеше да използва презерватив, предпочиташе Меги да взима хапчета. И, разбира се, тя забрави една нощ. Бяха на купон, където свободно се лееше чудесен, нелегално донесен алкохол и при прибирането им у дома въобще не се сети за хапчето, докато отвръщаше на страстните целувки на съпруга си. Любиха се, тя заспа и чак на другата вечер осъзна какво се бе случило. За нещастие злото бе нанесено и Меги наистина бе бременна. Те преодоляха шока, но на Меги й беше трудно да прости отношението на мъжа си при новината, че е така неочаквано бременна.

Освен това бременността й беше тежка. Не искаше да напусне работа, но се наложи заради постоянното гадене и повръщане. За нейна изненада дори след обичайните три месеца повръщането й не приключи, но освен че се чувстваше зле, дните й се сториха дълги и съсипващо скучни. Прислугата не й позволяваше да си помръдне пръста и се дразнеше много, ако тя се опиташе дори само да почисти.

Чувстваше се гост в собствената си кухня. Мехмед, готвачът, я пропъждаше от стаята с много вопли и въртене на очите, дори да реши да си направи само чай и препечена филийка. Не е необходимо да се споменава, че на Тери това страхотно му харесваше. Не можеше да им се насити, на глезенето, суетнята. Меги се чудеше как ще свикне с живот без прислужници, когато най-накрая решат да се завърнат у дома. Едно бе сигурно: несъмнено тя нямаше да се отнася с него като с лорд. Домашните задължения ще се разделят поравно, шеговито му спомена тя няколко пъти, но някак си той не възприемаше думите й сериозно.

Глад зачовърка стомаха й. Меги се изправи в леглото. По дяволите! Ще си направя омлет, каза си тя решително. Наметна се с широка, памучна дреха и се запъти към кухнята, цялата облицована с хубави бели плочки. Под зоркото око на готвача един прислужник лъскаше огромните медни тенджери и тигани, така че те заблестяваха безупречно. Пренебрегна обидените, одухотворени, подобни на кокер шпаньол очи на Мехмед и си направи вкусен, апетитен омлет. Устата й се напълниха със слюнка, когато седна да го яде. Само да може да се отърве от представата си за солено месо и зеле. Понякога така копнееше за тях. Все пак творението й изглеждаше съблазнително. Тъкмо го беше изяла наполовина, когато й се догади. Сълзи на самосъжаление изпълниха очите й, докато изхвърляше прекрасното си, пухкаво творение в тоалетната. Повръщаше нещастна и се закле никога повече да не забременява.

Мрачно се запъти към фоайето и мерна как Мехмед пърха наоколо с най-хубавото си Казах ви аз изражение, после й подаде чаша вода. Жалко, че не се изповръщах върху него. Това щеше да изтрие самодоволната усмивка на превъзходство от лицето му, помисли си тя гадно и съзнателно го пренебрегна. Промени решението си, отиде в спалнята и затръшна вратата, макар да знаеше, че действа детински. Не бе виновен готвачът, че тя е нещастно бременна. Почувства се объркана и ядосана. За Тери всичко е наред — не трябваше да търпи Мехмед, все навън работеше, ден и нощ. Нито пък трябваше да слуша глупавото дърдорене на другите съпруги.

Заляха я вълни на негодувание. Това беше мъжки свят, нямаше никакво съмнение. Всичко, което можеше да прави сега, бе да вегетира в този апартамент или, още по-лошо, да седи и слуша клюките долу до басейна.

Меги мразеше злословенето и клюкарстването, които бяха част от живота тук. Тя бе прекалено прям човек, за да й харесат коварните, злонамерени нападки и личностните атаки, с които се занимаваха някои от жените. Въобще не я интересуваше дали еди-кой си има любовна авантюра с еди-коя си. Не беше нейна работа какво правят другите. Нека си живеят своя живот и тя ще живее своя. Но най-много я дразнеше лицемерието. Виждала бе как са мили, чаровни към някоя бедна нещастница, а пет минути по-късно, след тръгването й, злобата се изливаше и всяка страна от живота й се разпокъсваше на парчета.

— Ужасна фигура! Не трябва да носи тези кошмарни бермуди. Мъжът й е алкохолик, нали знаете. Марк я обожава! Не ме питай какво намира в нея — и така нататък и така нататък.

О, нямаше да го понесе да отиде там. Бог знае какво говореха зад гърба й.

Меги отвори чекмеджето на нощното си шкафче и извади голяма червена тетрадка, седна и зачете написаното вчера. Въздъхна дълбоко и започна да пише. Обичаше да записва мислите си. Водеше си дневник откакто се помни. В него можеше да излее целия си гняв и смут, въпреки че напоследък сякаш тези емоции бяха единствените в живота й. Дневникът й от Ню Йорк беше изпълнен с жизнерадост и въодушевление. С наведена глава, с мека червеникавокафява коса, спускаща се по раменете, Меги писа, докато пръстите й се схванаха. Улови отражението си в огледалото и се усмихна. Несъмнено изглеждаше като побъркана писателка. Хрумна й една мисъл, от която зяпна. Е, наистина имаше време да се опита да напише роман… Можеше да напише за живота в комплекса! Всички нюанси на човешкото битие можеха да се намерят тук. Секс! Драма! Интрига! Холивуд не може да се конкурира с него. А тези арабски шейхове…

Колко забавно ще бъде… Можеше да види как жените четат романа й около басейна и се чудят кой е прототипът на кого. Меги усети прилив на енергия и облакът на депресията й се вдигна. Обърна на нова страница, наведе глава и започна бясно да пише. Животът е такъв, какъвто си го направиш. Ако иска да седи у дома и да се отегчава, може да го направи, или пък може да се надигне от дупето си, да престане да се самосъжалява и да направи нещо по въпроса.

Три часа по-късно тя вдигна глава. Китката я болеше, бузите й бяха пламнали, очите й блестяха със старата ярка жизненост. Вече не бе отегчена, всъщност беше въодушевена.

Усмихната на себе си, Меги прочете написаното.