Патриша Сканлън
Градско момиче (29)

Двадесет и осма глава

Посещението в Лондон със съпруга й отбеляза крайния упадък в съществуването на Карълайн. Ричард обичаше да пазарува за Коледа в Лондон. Подобно на арабски шейх, мислеше си жена му, без да е впечатлена. Тя се ужасяваше от това. Той винаги правеше списъци и изкарваше часове в търсене на точно същото. Тази година майка му бе решила да дойде с тях, а това щеше да я подлуди.

Никак не харесваше свекърва си. Сара Йеитс пренебрегваше Карълайн и се отнасяше към сина си сякаш е шестгодишен. Не спори с мен, Ричард, все още съм твоя майка беше постоянният й рефрен, а на Карълайн й се искаше да й каже да млъкне и да го остави на мира. Понякога чувстваше, че Ричард въобще не е пораснал в отношението към майка си и постоянно търси одобрението й — одобрение, което тя все се въздържаше да даде.

— Днес спечелих важно дело, майко — информираше я той гордо.

— Така трябва — бе нейният отговор. — Баща ти щеше да очаква това от теб. Той никога не загуби дело в съда.

Само по суровото стисване на устните на Ричард Карълайн разбираше колко раздразнен е съпругът й.

Искаше й се да изкрещи: Глупава стара гъска! Защо поне веднъж не можеш да кажеш „чудесно“ и да му дадеш миг на радост и слава? Но никога не го направи и така си продължаваше всичко.

Сега трябваше да се примири с идването на Сара с тях в Лондон. Изкараха ужасяващи почивни дни. Сара критикуваше всичко, от полета до хотела, високомерният й носов глас стържеше по вече опънатите нерви на Карълайн. Страхотно се нуждаеше от едно питие, но Ричард не й позволи да пие нито на летището, нито в самолета. Страхуваше се, че може да е начало на пиянски запой и още повече се страхуваше какво ще каже майка му, ако хване снаха си да обръща водка след водка.

Прекараха целия ден в пазаруване, блъскаха се през предколедните тълпи и накрая Карълайн бе изтощена. Сара цъфтеше; беше дошла в Лондон да пазарува и така ще бъде. Дори да трябваше да влезе два пъти във всеки магазин, докато получи удовлетворение от покупките си, така да бъде. До връщането им в хотела Карълайн видимо бе оклюмала. Трябваше да отидат на вечеря и на едно представление, за което Ричард бе успял да вземе билети, но на нея й се искаше единствено да пийне и да си легне.

Уморено им каза, че е прекалено изтощена да ходи някъде, отпусна се в един фотьойл и захвърли обувките с високи токчета. Не трябваше да обува тези проклети неща, бяха убийствени за краката й.

Ричард беше бесен. Можеше да го види в студенината на погледа му. Ааа, да върви по дяволите, стига толкова! Нека да отиде с майка си, така тя ще прекара няколко блажени часове сама.

— Купил съм билети, Карълайн, ужасно скъпи и е изключително трудно да се намерят — сопна се Ричард. — Майка ще бъде много разочарована, ако не дойдеш.

— Не, няма, Ричард! — възрази Карълайн язвително. — Освен това няма да дойда, край.

Ричард зяпна. Карълайн никога не му възразяваше и винаги откликваше на желанията му. Можеше да види изненадата му. Е, този път ще направи така, както тя иска. Жилката инат в нея се прояви, а той продължаваше да упорства.

— Иди и се приготви — настояваше съпругът й.

— Не, Ричард, казах ти, че съм прекалено уморена, за да отида.

— Ще ти хареса — промени той тактиката и започна да я съблазнява. — Всички обсъждат това представление. Мартин и съпругата му го гледаха миналата седмица и говореха екзалтирано за него, а Шон О’Рок беше полудял, защото не можа да си намери билети.

— Ричард, казвам ти за последен път, прекалено изморена съм и няма да дойда. Дай на Шон О’Рок моя билет, като се приберем у дома — сприхаво довърши тя.

— Просто не знам какво те прихваща, Карълайн. Можеш да си изключително неблагодарна. Имахме късмет с тези билети. Много хора биха дали и мило, и драго за тях.

Той ядосано си свали костюма, все още безупречен, въпреки пътуването и пазаруването.

— Браво на тях! — измърмори Карълайн сухо, като гледаше кокалестите колене на съпруга си. Краката на Ричард не бяха най-привлекателната му черта.

Мъжът й направи гримаса и се запъти към банята, а Карълайн кисело размишляваше, че през цялото време на брака им никога не го бе виждала съвсем гол, освен в онзи случай, когато с отвращение и голо дупе напусна стаята след катастрофалния опит да се любят нормално. Ричард бе толкова превзет що се отнася до появяването си гол пред нея. Доста трудно бе да го накара да носи нещо по-спортно вместо неизменните му костюми. Тя бе чувала за някакъв мъж, толкова пристрастен към костюми, че дори искал да си занесе един за почивката в Кипър, но приятелката му го пипнала. Трябва да ги запознае с Ричард; те ще са си… лика-прилика! Докато Карълайн се усмихваше на своята малка шегичка, се чу енергично почукване на вратата и тя разбра, че е Сара Йеитс. Нищо чудно за характера на Ричард, след като имаше такава майка.

Когато свекърва й видя, че не е готова, се намръщи.

— Няма ли да се преоблечеш? По-добре да побързаш — ще закъснеем! — каза тя с тон на протест.

— Няма да дойда. Прекалено уморена съм — отривисто я информира Карълайн.

— О, хайде, Карълайн! Ще се почувстваш много по-добре, като си вземеш душ и се облечеш — властно й каза тя.

— Едва ли. — Гласът на момичето бе тих и твърд. До гуша й дойде семейство Йеитс този ден.

— Нима! — изрече Сара намусено. — Ричард има доста неприятности, докато купи тези билети… за теб. Най-малкото, което можеш да направиш, е да дойдеш с нас.

Точно така — започни да ме караш да се чувствам виновна. Е, тази вечер просто не ми пука. Искам да бъда сама… искам едно питие, решително си помисли Карълайн. Умираше за едно питие. Не беше пила цял ден и ако не тръгнеха скоро, нямаше да я е грижа повече, ще поръча да й изпратят едно от бара.

Най-накрая с ледено учтиво довиждане те тръгнаха и тя се почувства прекрасно, възхитително сама. Поръча си бутилка водка от хотела и си направи гореща вана с пяна. Дрехите й бяха залепнали за тялото след дългия ден на пътуване и пазаруване. Толкова хубаво бе да се измъкне от тях. Водката й пристигна, тя я притисна до гърдите си и със задоволство се плъзна във ваната. Истинско блаженство.

Докато лежеше в топлата, със сапунена пяна вода и пийваше от третото си питие, с изненада забеляза, че е гладна. Водката започна да действа; вече не се чувстваше напрегната и нервна, така че реши възможно най-добре да използва безценните си няколко часа свобода. Една кротка вечеря бе всичко, от което се нуждаеше.

Облече се с мека, бебешко розова ангорска рокля, която прилепваше към стройната й фигура като ръкавица, гримира леко лицето си, пръсна малко „Уайт линин“ на шията и китките, пийна още едно и плавно тръгна надолу към ресторанта, необезпокоявана — благодарение на водката — от каквото и да е чувство за вина, че пропуска представлението.

Ресторантът на луксозния хотел беше доста пълен, но главният келнер я заведе до една маса в дискретно сепаре. Вечерята бе много вкусна: пъпеш със Соутърн^[1], после сьомга в крем сос кервел и хрупкави, сочни зеленчуци. Пиршеството завърши с най-сладкия, греховен, вкусен шоколадов сладкиш, който някога бе опитвала. Всичко бе придружено от гарафа леко искрящо вино.

Напълно отморена, Карълайн мина покрай бара на път за асансьора и импулсивно реши да пийне едно питие преди лягане. Не й се прибираше в нейната самотна стая. По дяволите! Всички останали се наслаждаваха на празничния сезон. Така ще направи и тя!

Поръча си двойно бренди, наслаждаваше се на успокоението, което то й носеше, наслаждаваше се на спокойното жужене на разговорите, които се лееха наоколо, и въобще не забелязваше хвърляните към нея многобройни възхитени погледи. Висок, представителен мъж, който си пиеше сам на бара, се приближи и предложи да я почерпи.

— Защо не? — весело отговори тя, задръжките й бяха напълно отпаднали от изпития вече алкохол. Той бе испанец и акцентът му смътно й напомняше за Паоло, португалския й приятел от едно далечно време. Черните му блестящи очи я гледаха с възхищение и това разливаше приятния гъдел на желанието по цялото й тяло. Откакто се омъжи за Ричард, се чувстваше почти сякаш няма пол.

— Какво прави красива жена като вас съвсем сама в голям, лош град като Лондон? — поиска да знае испанският й обожател, като й подаде поръчаното от нея бренди.

— Бизнес дама съм, сеньор…?

— Извинете, не ви се представих. Аз съм Рамон Сантандер Рамериез. А вие?

Карълайн се усмихна на красивия мъж, който седеше до нея. Очарователен е, реши тя. Тъмен, южняшки тип, мъжествен, чувствен, изпълнен с възхищение към нея, всичко, което съпругът й не беше.

— Аз съм Карълайн Стейси — каза тя, като си даде моминското име, — работя за една фирма, която продава на търг ваканционни имоти в цяла Европа. Ето защо съм в Лондон в момента.

Лекичко се разкикоти на измислицата си. Е, звучеше много по-интересно от това да каже, че е завързана у дома домакиня.

— Колко очарователно — промърмори Рамон, черните му очи я наблюдаваха с възхищение.

— Вие с какво се занимавате? — попита тя, като го погледна право в очите.

— О, аз съм дипломат. На път съм за ООН. Имах няколко срещи в Лондон — информира я той небрежно. На Карълайн й харесваше чувственият глас с акцент и как я гледаше с толкова топлота.

— Трябва да е много вълнуващо — отговори тя и се усмихна със също толкова голямо възхищение.

— До известна степен — каза той и повдигна една тъмна вежда, — но вие сама знаете, че животът с пътувания е много самотен.

— О, да, много — съгласи се тя, като в замаяното си състояние бе повярвала на собствената си фантазия. Безразсъдно погълна и следващото бренди, което той й поръча, радваше се на възторга, настроението й ставаше все по-весело и безгрижно, а главата й малко замаяна.

Той бе най-забавният мъж, който някога бе срещала, и момичето се смееше и флиртуваше с него съвсем без задръжки. Когато й предложи да отидат в стаята му, тя бе повече от готова, възбудена от желанието в премрежените му очи.

— Ричард да върви по дяволите, както и моя смут — промърмори тя, като сливаше думите.

Рамон се засмя.

— Пия за това, Каролина mia. Хайде да се забавляваме.

Той я поведе по коридора на хотела; смееха се и се кикотеха, докато вървяха. Надяваше се стаята му да е над тяхната. Тази вечер щеше да се остави да я любят кралски и точно в този момент въобще не я бе грижа дали Ричард ще стои цяла нощ буден от скърцането на пружините.

Спомените й от нощта бяха неясна мъгла от удоволствия. За втори път през живота си осъзна, че в нея бушуват силни чувства. Туптенето и гъделът на истинската наслада, която изживяваше, я накараха да иска още и тя го целуваше, галеше без задръжки, а любовникът й бе очарован. Той бе опитен мъж и я доведе до няколко мощни оргазма, като всеки път я караше да вика от задоволство и така изтри годините, изпълнени с чувство на безсилие, и я накара да осъзнае всичко пропуснато. Пиха още бренди и се любиха под душа, на пода и отново в леглото, където най-накрая, наситена, тя изпадна в унес.

Когато се събуди, главата й тежеше като цял тон тухли и бе сама. На бележка, забодена на възглавницата до нея, пишеше: Gracias, cara mia; ти бе най-добрата любовница, която някога съм познавал. Ако някога попаднеш в моя край на света, обади ми се. Твой с благодарност, Рамон. Бе оставил телефонен номер.

О, боже всемогъщи, какво направих? — помисли си Карълайн едва и се опита да постави събитията от нощта обратно във фокус. Спомените я заляха и се изчерви, като си спомни необузданото си поведение. Пръстите, които държаха бележката, се разтрепериха. Хрумна й една мисъл. Може би е бременна! Той не бе използвал презерватив. Още по-неприятна мисъл й дойде наум. О, господи! Само да не се е заразила от СПИН! Той със сигурност спеше с много жени. Само едно сношение без предпазни средства може да зарази човек. Беше виждала рекламите по телевизията. Какво, по дяволите, щеше да прави? Тръгна към банята и й хрумна нова мисъл. Погледна се в огледалото. С див поглед и вихрена, лицето й бе бледо, след махмурлук. Тя не беше в собствената си стая. Как ще обясни отсъствието си на Ричард? Той ще й изкара душицата с бой. Ужасно туптене в слепоочията я накара да застене. Не можеше да мисли за всичко това сега — първо ще си вземе душ. Трябва да опита и да си събере мозъка. Предположи, че стаята е платена до обяд, загърна чаршаф около голото си тяло и бързо закачи табелата Не ме безпокойте на вратата. Със свито сърце, треперещи ръце тя застана под вдигащите пара водни струи. Ще трябва да пийне, преди да се изправи пред Ричард.

Имаше намерението да пийне само едно за кураж, но час по-късно бе обърнала остатъка от брендито и когато най-накрая тръгна към стаята на Ричард, отново бе доста пияна. Карълайн се поизкашля деликатно, като отвори вратата на спалнята. Ричард се размърда в леглото и изведнъж ледените му очи се отвориха.

— Къде по…?

— Прекарах нощта с мъж — информира го тя безгрижно, като прекъсна тирадата му, преди още да е имал възможността да започне.

Не чувстваше никаква болка — брендито бе животоспасяващо. Челюстта на Ричард с вече леко набола брада увисна от изумление.

— Даа, Рхичард, истински мъж. И знайш ли нещо? — тя отново се прокашля. — Беше истинско удоволствие…

— Исусе Христе! — Ричард изхвърча от леглото. — Кютюк пияна си. Ако майка те види!…

Карълайн се разкикоти, отиде да седне на леглото, пропусна го и се приземи на пода.

— Тва е всичко, за което се тревожиш… твоята мама.

— Млъкни, глупава кучка — изсъска той, но тя бе прекалено пияна, за да я е грижа. Искаше единствено да спи. Ричард я издърпа от пода, мушна я под завивките, събу обувките й и я загледа кръвнишки.

— Стой тук и си отспи. Ще кажа на майка, че имаш мигрена.

— Кажи й каквото искаш — неясно измърмори Карълайн и заспа.

Остана там цял ден, Ричард прескачаше ту вътре, ту навън, като котка на горещ ламаринен покрив. По-късно тя се съблече, легна в леглото както трябва и отново потъна в забрава в топлото, удобно легло. До вечерта се бе съвзела малко и можа да хапне сух препечен хляб и да пийне чай. Заради изпаренията от бренди, които излизаха от порите й, Ричард реши, че майка му не може да дойде и да я види. Не че тя особено много държеше да се срещне със Сара Йеитс.

Не можеше да мисли ясно. Ричард не й бе проговорил и дума, освен че я попита иска ли нещо да яде. И така Карълайн лежеше в леглото си, с махмурлук и обезумяла от безпокойство какво може да последва от тази нощ на разврат. Като си помисли, че бе позволила един непознат, макар и много чаровен, сексапилен непознат да я свали. Или дали тя го бе свалила? Както и да е, бе постъпила много лошо, дори всяка минута от нощта да й бе харесала.

Ричард въобще не спомена въпроса. Искаше само да се прибере у дома. Беше ужасен до смърт, че Сара може да разбере за проблемите с пиенето на Карълайн. Може би сънуваше, но й се стори, че го чу да звъни на Чарлз Стоукс, докато тя заспиваше и се събуждаше от пиянския си унес. Върна се, но е в шибания си период отново, Чарлз. Какво, по дяволите, да правя?, сякаш чу да казва той. Но вероятно си го въобразяваше. Ричард никога не ругаеше!

Отлетяха за дома на следващия ден. Сара горчиво се оплакваше какво са пропуснали да направят заради мигрената на Карълайн. Ричард бе толкова изтормозен, че каза на майка си да млъкне. А яростният ужас на лицето на свекърва й достави на Карълайн кратък миг удоволствие. В напрегнато мълчание оставиха Сара пред входната й врата, като отказаха на поканата й да останат за чай. След това безмълвно стигнаха до мансардата.

— Ричард, аз… аз просто не зная какво да кажа.

Сега, когато беше трезва, я налягаха угризения на съвестта.

— Нищо не казвай — късо отговори той. — Нищо от това не искам да чувам.

— О, господи, Ричард! — избухна тя. — Не мога да го понеса. Ние нямаме брак. Ти никога не си ме любил. Заради мен ли е? Защо се ожени за мен? Защо?

Карълайн заговори почти несвързано.

— Тихо! Тихо. Не мога да мисля логично, по дяволите! — изруга той, ръцете му сграбчиха волана.

Карълайн плачеше, разтърсващи ридания разлюляваха стройното й тяло.

— Спри! Спри, за бога, Карълайн! Ще ни види някой — нещастно мърмореше той.

— Не ме интересува, Ричард! Вече въобще не ме интересува.

— Е, мен пък ме интересува. Не искам хората да говорят за нас — напрегнато изрече съпругът й, докато паркираше колата.

— О, ти и твоят имидж… Твоят проклет имидж! Само за това те е грижа! — изрече Карълайн с горчивина, докато ровеше в чантата си за кърпички. Тя издуха носа си, избърса си очите и тихо продължи: — Това, което се случи в Лондон, никога нямаше да се случи, ако поне веднъж ми бе показал миг на любяща нежност. Аз съм човешко същество, Ричард.

Той стисна здраво устни.

— Дал съм ти много повече, отколкото съпрузите на Меги или коя да е друга твоя приятелка са им осигурили.

Карълайн се изсмя презрително.

— Порасни, Ричард! Материалното не значи нищо. Предполагам, че да ме пребиеш, е знак на голямата ти любов към мен. Иска ми се никога да не те бях срещала.

Той почервеня.

— Аз… аз… Ооо, какъв смисъл има… Просто излез и ме остави сам — промърмори той неадекватно, не можеше да срещне погледа й.

— Къде отиваш? — глухо попита тя.

— Аз… Аз трябва да отида и да обсъдя някои досиета с Чарлз.

— Чарлз! Той те вижда по-често от мен. Но, за бога, не оставяй нашите малки семейни кризи да попречат на твоите досиета.

— Не закачай Чарлз — изръмжа Ричард. — Господи, дръж се настрана от пиенето, докато ме няма. Ако не внимаваш, ще имаш голям проблем.

— А това няма да е добре за имиджа ти, скъпи, нали?

— Млъкни, Карълайн, предупреждавам те!

Сега Карълайн трепереше. Никога преди не се бяха карали или спорили така. Осъзна колко горчивина се е насъбрала у нея и тя сякаш се разливаше като лава от вулкан.

— Върви в ада! — изруга момичето, излезе от колата и затръшна вратата.