Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
City Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Патриша Сканлън

Заглавие: Градско момиче

Преводач: Ваня Кацарска

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД

ISBN: 954-701-116-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/923

История

  1. — Добавяне

Епилог

Трите приятелки се поздравиха сърдечно при срещата си в плюшеното фоайе на „Градско момиче“.

— Изглеждаш доста доволна от себе си, Мег — отбеляза Девлин и натисна бутона на асансьора.

— Аз съм — засмя се Меги, докато влизаха в елегантния асансьор и той бързо, тихо се плъзваше нагоре.

— Какво се е случило? — попита Карълайн, нямаше търпение да узнае.

Само почакай да им каже нейната новина!

— Ще ви кажа след тренировката, на закуска.

— Ще ни кажеш какво — в хор попитаха Девлин и Карълайн.

— На закуска — твърдо повтори Меги.

Другите две момичета се засмяха.

— Няма да можеш да изчакаш толкова дълго. Пръскаш се да ни кажеш. Хайде! Не бъди толкова жестока — увещаваше я Девлин, която умираше от любопитство да открие какво караше Меги да изглежда толкова лъчезарна. Може би беше спала с Адам. Не! Не можеше да е това. Не е ли той в Лондон? Този мъж със сигурност върна блясъка в очите на Меги. Тя просто грееше, когато говореше за него. — Хайде, Меги.

— Търпението е добродетел — подразни ги Меги, когато асансьорът спря и едно красиво момиче в бяла униформа влезе и се присъедини към тях, като сложи край на разговора им.

— Добро утро на всички.

— Здравей, Ейобин — отговориха те на главната козметичка на „Градско момиче“.

— Някакъв шанс да ме гримираш за онова предаване по телевизията? — усмихна й се Девлин.

— Сигурна съм, че мога да те вместя в графика си. Имай предвид, че с твоето лице може да отнеме няколко часа.

— Погледнете страхопочитанието и уважението, които проявяват към мен служителите ми — каза Девлин с престорено възмущение, докато асансьорът плавно спираше и Ейобин грациозно тръгваше по застлания с килим коридор на нейното царство.

— Не трябва да вземаш така великолепно изглеждащи момичета да работят за теб, Дев. Ще създадеш на клиентите си комплекси — каза Меги, като стегна малко мускулите на корема.

— С твоя външен вид тази сутрин ти ще създадеш на хората комплекси. Сега престани да се измъкваш от въпроса и ни кажи новината.

— Е, идвайте, дами — нареди отривисто Джанет, дребничката инструкторка по аеробика, докато минаваше покрай тях на път за салона.

Карълайн обърна очи към небето.

— Ще трябва да изчакаме, Дев, преди да чуем новината на Меги. Ти познаваш Джанет, държи много на точността.

— Няма да ви навреди — засмя се Меги, докато се събираха в салона и заемаха местата си.

— Добро утро, дами! Нека всички да се подготвим за дълъг живот и благоденствие, като приведем телата си във форма. Ако телата ни са добре, умовете ни също ще са добре и ние ще можем да се изправим пред всичко необходимо. Да започваме… — Напевният глас на Джанет се носеше из стаята и тя започна със загряващите упражнения. — Раменете назад и надолу, и назад, и надолу…

Момичетата започнаха да работят.

Час по-късно, поруменели и ободрени, те седяха на една маса до прозореца, който гледаше към Стивънс Грийн, и си хапваха мюсли, пресни плодове, кроасани и кафе.

— Сега! — настоя Девлин.

Меги се усмихна широко.

— Публикуват романа ми.

— Меги! — Другите две момиче изпищяха от удоволствие, възхитени от успеха на своята приятелка.

— Погледнете — каза тя гордо и им показа чек.

— Две хиляди и петстотин лири! — със страхопочитание прочете Карълайн.

— Това е авансът ми — избърбори Меги. — Пристигна тази сутрин. Не е ли страхотно?

— Адам знае ли? — развълнувано попита Девлин.

Меги поклати глава.

— Всичко се случи толкова бързо, а той е в Лондон този месец. Трябва да се върне следващата седмица и аз просто нямам търпение да му покажа това и договора, който подписах. Тази сутрин получих копие от него заедно с чека.

— Пазила си в тайна всичко това. Как можа? — сгълча я с усмивка Девлин.

Меги се засмя.

— Зная, зная. Беше толкова трудно, но исках да се уверя, че всичко е подписано, подпечатано и предадено, преди да кажа нещо, просто за всеки случай…

— Как се случи така, че го приеха толкова бързо — любопитно попита Карълайн. — Мислех, че е дълъг и бавен процес.

— Просто имах късмет — скромно отговори Меги. — Спомняте ли си, когато не спечелих конкурса и бях страхотно нещастна.

Другите две момичета кимнаха в очакване.

— Ами Адам ми даде този справочник с всички имена и адреси на ирландски издатели, после последвах съвета на Тери Проун от „Писането и как то да ви донесе печалби“ и изпратих на една издателка глава от книгата си като мостра. След два дни тя ми се обади по телефона и каза, че би искала да прочете ръкописа. И така, аз й го занесох. Седмица по-късно се свързаха с мен от издателството, казаха ми, че са го харесали, ще стане бестселър и ще го публикуват следващата пролет. Подписах договора миналата седмица. Просто не мога да повярвам.

— Със сигурност ще се превърне в бестселър, надявам се те да осъзнават какъв късмет имат да те привлекат за автор при тях. Половин дузина книги се въртят в тази твоя глава! Ще натрупаш състояние. Райя Кърби, позеленей от яд — засмя се Девлин.

Карълайн се изкикоти.

— Само почакай, докато всички се разпознаят, тогава ще има публичен скандал!

Те и трите се разсмяха. Когато вълнението им поутихна, разговорът им се насочи към плановете за почивните дни.

— Мислех си — небрежно измърмори Карълайн, — че мога да ви закарам с моята кола.

— Какво? — възкликнаха двете й приятелки.

— Попитах — спокойно повтори Карълайн — какво ще кажете да отидем с моята кола?

— Но ти нямаш кола. И не можеш да караш — каза Меги смутена.

Карълайн се засмя гордо.

— О, да, имам! И мога да карам! Изкарах шофьорския си изпит миналата седмица, а Ричард ми купи най-великолепната малка фиеста. Взех я от Дес Д’Арки в Донабейт вчера. Е, момичета, трябва да я видите! — разпали се Карълайн. — Нарекох я Зюмбюл! Не ви казах, защото исках да ви изненадам.

— Ооо, Карълайн! — възкликна Девлин, като се наведе напред и прегърна приятелката си. — Наистина ни изненада. Честито! Искаме да отидем до Рослар Харбър в твоята… с твоя Зюмбюл. Нали, Меги?

— Не мога да се сетя за нищо по-хубаво от това — съгласи се Меги, възхитена от гордия блясък в очите на приятелката си.

Представяте ли си, Ричард да купи кола за Карълайн! През последните няколко месеца нещата между тях изглежда доста се бяха подобрили. След лечението от алкохолизма Карълайн беше различен човек и имаше много по-голяма самоувереност. Беше чудесно, че отново бе започнала работа. Това ще й даде чувството за независимост.

— Нямам нищо вълнуващо, с което да ви изненадам — отбеляза Девлин със съжаление. После си спомни: — Е, може би ще има нещо интересно да ви кажа по-късно.

— Какво е то? — любопитно попита Меги.

— О, просто нещо, което от доста време смятам да направя. Ще ви кажа, когато стигнем до пристанището. — После се извини. — Трябва да бягам. Току-що видях Мери и Джули с камерите. Ще снимат новата брошура.

— Това ще ти струва доста — каза Карълайн с разбиране. Двете момичета държаха най-първокласната фотографска агенция в Дъблин.

— Само най-доброто — отговори Девлин весело. — Ще се видим по-късно.

— Разбира се, мила — увери я Меги. — Хайде, Каро. Да тръгваме, иначе никога няма да стигнем до Рослар!

Четири часа по-късно се движеха спокойно с четиридесет мили в час по широкото шосе Дъблин — Уексфорд в чисто новата бебешко синя форд фиеста. Бяха само на няколко мили от Арклоу, където възнамеряваха да спрат за обяд. Карълайн, вирнала носа, мъничко неспокойна, седеше изправена, ръцете здраво стискаха волана, езикът й беше между зъбите, докато се приготвяше да изпревари един трактор пред нея.

— Справяш се чудесно — окуражително каза Девлин, когато приятелката й постави крак на педала на газта.

— Охо! — извика Меги, когато прелетяха покрай стария земеделец.

— Стърлинг Мос, внимавай да не те засенчим — вметна Девлин и те всички се разсмяха.

Това пътуване бе изпълнено с безгрижен смях и удовлетворение, след вкусния обяд те всички се отпуснаха напълно и забравиха съвсем за напрежението на градския живот.

— Мислите ли, че трябва да имаме „Кошница на греха“? — попита Девлин с блеснали очи, когато излязоха от ресторанта. Те се засмяха, без колебание се запътиха към първия сладкарски магазин, който видяха, и го изкупиха.

— Да може Джанет да ни види сега — каза Карълайн щастливо и си взе от ментовите бонбони.

— Хей, ще надебелеем с три килограма, както направихме на пътешествието по Шенън! — предупреди ги Меги.

— Не — каза Девлин с издути от локум бузи. — Ще надебелеем с шест!

И трите се разсмяха гръмогласно, доволни, че са заедно през почивните дни, чакани дълго с огромно нетърпение.

Слънцето все още бе високо в небето, когато стигнаха до къщата на Девлин и по нейно настояване момичетата бързо си облякоха банските и се забързаха по дървените стълби, които водеха към плажа в подножието на скалата. Гмурнаха се в белите, пенливи, плискащи се вълни, оставиха морето да ги гали и успокоява и отпуснаха телата си, схванати от пътуването. По-късно се излегнаха на шезлонги в уединения двор на Девлин, слънцето ги топлеше и те започнаха леко да придобиват тен. Най-накрая единственият звук, който можеше да се чуе, бе на жужащите пчели, които пиеха сока на орловите нокти и хибискуса, полските чучулиги, които чуруликаха радостната си песен, и тихото, забавено дишане на трите приятелки, които дремеха с безсрамно удоволствие по средата на петъчния следобед.

Вечерта Девлин ги заведе на ресторант в Карн, „Фурната“, където вечеряха разкошно. Девлин познаваше собственичката, Мари, привлекателна млада жена, която бе взела ресторанта като почти развалина и го бе превърнала в прекрасно място за хранене. Трите момичета седяха в усамотено, осветявано от лампи сепаре с изглед към малкото живописно пристанище, гледаха залеза, лъчите му рисуваха по морето, докато небе и море се превърнаха в едно сияние от розово и златно.

Вечеряха царски с морски коктейл, който съдържаше огромни порции с различни морски животни и само по себе си беше почти основно ястие. Това бе последвано от топящ се в устата задушен морски костур в прелестен сос, изобретен от самата Мари. Сервираните с ястието зеленчуци, хрупкави, хрускави и съвършено приготвени, бяха още една наслада. Не бе сигурно дали ще могат да ядат и десерт, но когато пристигна количката и те видяха предлагания избор от наистина вкусни сладкиши, си промениха мнението и добавиха още малко към обиколката на бедрата си. Беше великолепна вечеря и те напълно се насладиха на вечерта си.

Седяха и си говориха с часове, преди да си легнат. Това бе вечер на споделените тайни и възобновена близост между тях, докато си разказваха най-съкровените тайни от живота си.

Девлин им довери, че бе хванала гордостта си и я беше изхвърлила през прозореца, за да позвъни на Лидия след толкова години на отчуждаване. Планираха да се срещнат следващата седмица. Това беше начало.

— Радвам се, Дев — каза Карълайн и прегърна приятелката си. — Баща ти ще бъде толкова доволен.

Девлин каза замислено:

— Зная. Мисля, че и мама ще е доволна. Плачеше по телефона. Не е имала кой знае какъв живот, предполагам, освен това смятам, че се чувства ужасно виновна за Лин и Кейт — Девлин се усмихна на приятелките си. — Люк също ще се радва. Все ме преследва за това.

— Той е прекрасен мъж — каза Меги тихо.

— Да. Обичам го много.

Меги им каза, че възнамерява да си направи стерилизация. Три деца и две страховити бременности й бяха достатъчни, а освен това тя бе почти сигурна, че отношенията й с Адам ще прераснат в любовна връзка.

— Обичам Тери по свой собствен начин, предполагам, но той разби доверието ми с неговата авантюра с Райя, а Адам ми дава много повече кураж и подкрепа за писането. Той е мъж, който се среща веднъж на милион и аз ще се възползвам възможно най-добре от него.

— Права си! — твърдо каза Карълайн.

Сред тишина, предизвикана от шока, тя им разказа за хомосексуалността на Ричард.

— Божичко, Карълайн! — възкликна Девлин. — Защо не си ни казала преди?

— Не можах, Дев, досега не успявах — простичко отговори Карълайн.

— Ще останеш ли с него? — тихо попита Меги.

Карълайн се усмихна.

— Засега. Разбирате ли, той има нужда от мен.

— А какво ще кажеш за твоите нужди? Ти всъщност си му казала да продължи и да възобнови връзката си с Чарлз! — невярващо каза Девлин. Тя не упрекваше Ричард, че е хомо, но го презираше, че се е оженил за Карълайн, за да се прикрие.

— Не ми пречи, Девлин. Те наистина се обичат, а Чарлз е много мил и отзивчив човек, така че защо да заставам на пътя на тяхното щастие. Аз бях виновна толкова, колкото и Ричард, не трябваше въобще да се омъжвам за него. Пренебрегнах всички знаци и мамех себе си, че всичко ще е наред, когато се омъжа. Омъжих се само за да съм омъжена и виж докъде ме доведе това. Вярвай ми, Дев, достатъчно доволна съм от положението в момента. Овладях зависимостите си. Най-сетне стъпих на своите два крака. Моето време за щастие с мъж ще дойде. Кой знае, може да получа импулс, да отлетя до Севиля и отново да се свържа с Рамон! — каза тя дяволито.

Беше им разказала за разгулната си нощ в Лондон.

Меги се засмя.

— Не бих имала нищо против самата аз да се запозная с него! Може би когато правя проучвания за следващия си роман!

— Тук има достатъчно много за следващия роман — отбеляза Девлин и стана да направи още един чайник с чай.

— Е, това е идея. — Меги звучеше заинтригувана.

На другата сутрин се събудиха от потрепването на дъжда по стъклата на прозорците.

— О, божичко — измърмори Девлин от дълбините на леглото си, — няма да се чувствам виновна, че не ставам!

Прекараха прекрасно с излежаване, четене, дремване и бъбрене, след това си направиха една корабна закуска в единадесет и отидоха да се разхождат по измития от дъжда бряг. По-късно следобед Карълайн ги закара на гробището и те заедно застанаха до гроба на Лин и Кейт. Девлин тихо плачеше.

Тъгата отмина, слънцето се показа и те се върнаха в къщата и си правиха слънчеви бани.

Тази вечер, каза им Девлин, ще ги води из града. В къщата имаше само един душ и един сешоар, така че им бе необходимо малко повече време от обичайното за подготовка. Девлин си взе душ последна и когато влезе в спалнята на Карълайн и Меги, с известна изненада видя, че те все още са с бельото си и двете дълбоко заспали. Девлин се засмя. От морския въздух е. Той имаше такъв ефект върху всички. Но тя бе свикнала с него! Ще ги остави да подремнат, докато си изсуши косата.

Не й отне много време да изсуши меката, копринена завеса от руса коса. Погледна часовника си, десет часа. Животът ще се оживи! Девлин сподави прозявката си. Ще събуди момичетата само след минутка…

Събуди се в един и пет и не знаеше къде се намира. Мъгливи спомени се върнаха в ума й. Отиде в стаята на момичетата. И двете леко похъркваха.

— Лягайте в леглата — сънливо нареди тя, като избута Каро под нейните завивки, но тъй като не успя да помръдне Меги, я зави с пухена завивка.

— Какъв срам! — Очите на Меги блестяха, докато закусваха на другата сутрин. — Остаряваме или какво? За бога, никога не казвайте на никого за снощи, трябва да живея съобразно репутацията си!

На другата вечер успяха да излязат. Издокарани страхотно, отидоха на вечеря. Това беше последната нощ на най-отморителния, удовлетворителен уикенд, който бяха прекарвали през многото им съвместни години. Връзката между тях бе станала дори по-здрава. Трите знаеха, че никога няма да са сами и бяха сигурни в приятелството си.

Докато гледаха хубавия залез от елегантния ресторант на хотела на скалите, Девлин вдигна чаша за тост.

За най-важното нещо, което човек, беден или богат, може да притежава. И с което ние сме благословени — тя се усмихна. — За приятелството.

Карълайн и Меги се усмихнаха в отговор и вдигнаха своите чаши.

Край