Патриша Сканлън
Градско момиче (3)

Втора глава

Ооо… Ооо!

Мелинда стенеше в екстаз, а тялото й изгаряше от бурна страст. Ръцете на Рамон я милваха интимно там, където никой никога не я бе докосвал преди, и тя отново силно извика от удоволствие, а вътрешностите й се превърнаха в пламтящ огън…

— Момичета, става по-хубаво. Слушайте!

Четирите момичета лежаха и се тресяха от смях под изгарящото слънце на златистия бряг, където се плискаха успокоителните вълни с бял гребен, докато Ейлиш четеше на глас едно от многото любовни романчета, които бе донесла за почивката им. Нойлийн, четвъртият член на компанията, се обърна по корем и възкликна приглушено.

— Олеле, момичета! Погледнете това — какви сладури!

Мислите на Нойлийн се въртяха особено много около секса и тя ги забавляваше изключително с постоянните си коментари за мъжете, почитатели на слънцето, които крачеха нагоре-надолу по брега всеки ден. Останалите изсумтяха и се закискаха, а двамата млади португалци, облечени само със съвсем изрязани плувки, минаха наперено покрай тях, парадирайки с притежанията си.

— О, божичко! Ето идва и Голямата Треперушка! Аз отивам да поплувам. Някой друг идва ли?

Голямата Треперушка, наречен така от неудържимата Нойлийн заради повече от очевидните му атрибути, си бе харесал много Девлин още с пристигането й на Оура бийч, но тъй като чувствата не бяха взаимни, тя се опитваше да го избягва. Крещейки и смеейки се, момичетата се гмурнаха в пенливите вълни и оставиха болния от любов Треперушка да пробва водата с пръстите на краката си. Любовта би отишла далеч, но чак да се гмурне във водите на Атлантическия океан… е, прекалено много ти се иска. Намусено, момчето се завъртя на пета и тръгна нагоре по брега да търси късмета си другаде.

И така отминаха дните — слънце и веселие, а нощите носеха нови приключения и преживявания, ядяха до насита в крайбрежните заведения под звездите, пиеха изстудени, вкусни питиета Матю Роз, танцуваха в КИС, най-голямата дискотека в Алгарв, и накрая с появяването на зората се строполяваха изтощени в леглата…

Чудесна ваканция изкараха, най-хубавата за Девлин, и въпреки тъгата си, сега тя се усмихна на спомените.

Не можеше да седи на едно място, стана и започна да върви обратно по дигата, с ръце в джобовете и наведена глава. Прехвърляйки в ума си събитията от последните две седмици, мислите й се въртяха като виенско колело така лудешки, че накрая й се искаше да закрещи. Никога нито едно момиче не е било толкова щастливо от завръщането си у дома от почивка, колкото бе тя през онази събота, когато седеше в огромния Ейл лингус джъмбо, който летеше плавно по небето и испанските села и градове се нижеха под тях. Интересуваше се единствено от срещата си с Колин. Какво да облече, за да покаже тъмнозлатистия си тен? Слънцето беше изрусило косата й още повече и тя знаеше без всякаква суета, че изглежда цъфтяща и здрава, въпреки пристъпите на гадене. Наум отхвърляше дреха след дреха, преди да се спре на проста блузка с бяла бродерия и подходяща пола. Добре че не страда от задръжки относно печенето без горната част на банския, защото няма нищо по-лошо от тен на презрамки, помисли си Девлин, като погледна със задоволство частично откриващите се златисти гърди.

Родителите й я посрещнаха на летището, Лидия, хладно и сдържано, й подаде бузата си за целувка, а Джери я сграбчи в мечешка прегръдка.

В понеделник отиде в офиса буквално с танцова стъпка, но предвкусваното щастие едва не се пукна заради бележката на Колин, която съобщаваше, че ще закъснее. Бе се появила спешна операция и той нямаше да дойде в кабинета си до обяд. Сестра Макграт имаше мигрена и нямаше желание да си бъбрят, направи само няколко учтиви коментара за тена на Девлин.

Девлин не можеше да се свърти на едно място, подреди бюрото си и забеляза, че заместничката е свършила добра работа по време на отпуската й. Около единадесет и половина сестра Макграт заяви, че си отива у дома, и като стискаше с една ръка бутилката вино, подарена й от Девлин, а с другата драматично притискаше слепоочието, което я болеше, тя изсумтя мъченически и напусна офиса.

Девлин бе така погълната от последния роман на Джаки Колинс, че не забеляза пристигането на Колин и чак когато той тихичко подсвирна одобрително, тя усети присъствието му.

Той се наведе през бюрото и я целуна по устата, дълго и продължително. Джаки Колинс, спукай се от завист, помисли си тя щастливо и обви ръце около врата му, жадна за мъжа пред нея.

— О, Девлин, ужасно много ми липсваше! — прошепна Колин в ухото й.

— Не се ли страхуваш, че сестрата може да влезе? — промърмори тя неясно, забравила, че светицата си бе тръгнала.

— Портиерът ми каза, че си е отишла вкъщи. За бога, Девлин, излез иззад това бюро, преди да полудея!

Той грубовато я придърпа в прегръдката си и започна да я целува страстно, а ръцете му бързаха да разкопчаят блузата й.

Девлин се притесни.

— Колин, почакай! Ами ако някой влезе? Не!… Чакай.

Ръцете му бяха под тъничката блузка, галеха гърдите й и усещанията, които той предизвикваше у нея, бяха нови и сладки. Никога не се бе чувствала така нежна и мека, вътрешностите й се разтапяха. Една част от нея копнееше за още, друга бе изплашена.

— Девлин, Девлин! — Той вдигна глава. — Откакто започна да работиш за мен, за нищо друго не съм мислил, освен колко те желая. — Колин направи гримаса. — Не ме питай как съм се сдържал да не те докосна досега…

Мъжът бързо заключи вратата на офиса и като взе ръката й, тръгна напред покрай собствения му кабинет към обзаведената с вкус стаичка, където преглеждаше пациентките си. Очите му бяха топли и изпълнени с копнеж, когато се обърна към нея и попита дрезгаво:

— Знаеш, че ме възбуждаш, нали? Люби ме, скъпа, тук, сега, искам те…

По-късно, когато размишляваше за момента, в който загуби девствеността си, тя се чудеше как се е оставила тези смешни, сантиментални думи да я впечатлят. Но по онова време думите му, произнесени дрезгаво и страстно, я разтърсиха и искаше той да я обладае. Усети чувство за мощ, че тя, Девлин Дилейни, двадесетгодишна девица, може да възпламени този изключително опитен мъж така много, че той да я пожелае страстно, настоятелно.

Почувства физическото доказателство за силата си, когато той я притисна до диванчето, а после, след като с облекчение си помисли, че снощи си бе изчистила краката и под мишниците и си бе обула дантелени секси бикини, Девлин се отпусна назад и зачака земята да се разтърси. Колин диво смъкваше полата й, дишането му бе насечено и учестено, тялото му се извиваше към нейното настойчиво. Миг по-късно, когато той откопча ципа си и навлезе в нея, тя се задъха от изненада и болка.

— Божичко! Значи си девствена! — простена той изненадано и се спря за момент, за да я погледне.

Усети как тялото й се стяга, болка премина по лицето й.

— Спокойно, спокойно — заговори той успокоително и започна да се движи бавно. Движенията му ставаха все по-бързи и по-силни, докато накрая с един последен тласък се стовари стенейки върху нея, като я остави огорчена, влажна и напълно изумена.

Заради това ли бе всичко, това болезнено, неприятно клатене? Къде бяха вълните на удоволствие, дето трябваше да я издигнат до върховете на страстта, за които така често бе чела в романите? Или гледала по филмите. Героинята, с лице, разкривено от удоволствие, лежи под мъжа и казва замечтано: Прекрасно бе, любими. Дали всичко това бе една голяма лъжа? Никой досега не й беше споменавал за болката, за омърсяването. Беше сигурна, че е съсипала бродираната си пола. Девлин знаеше, че се предполага началните няколко мига да са болезнени първия път, но след това болката трябва да бъде заменена от удоволствие. Може би тя бе една от онези фригидни жени, за които бе чувала. Почувства се странно тъжна. Опасяваше се, че ще заплаче и ще се опозори напълно. Вероятно за Колин бе голям удар… как ще го погледне в очите? Неговото дишане вече почти се бе върнало към нормалното и той се отдръпна от нея, за да й даде възможност да мърда. За нейна изненада Колин се усмихваше.

— Фантастично беше, мила! Господи, ти бе така стегната, помислих си, че ще експлодирам. Следващия път ще ти хареса повече, обещавам. — Той я придърпа към себе си. — Слушай, скъпа, иди в тоалетната и се оправи. Чакам пациент в четири часа, а ние не искаме да те видят разсъблечена, нали?

Наскърбена, Девлин осъзна, че е полугола. Колин се засмя на нейното изчервяване и я целуна нежно по устата.

— О, Девлин, малката ми девственица, това бе допълнителна награда. Ще те науча на всичко за любовта, любима. Имам дял от къща в Далки — той й намигна. — С някои от колегите я поддържаме, за да забавляваме лекарите специалисти, които ни идват на гости.

Той отново й намигна заговорнически и Девлин разбра със свито сърце, че той забавлява не само специалисти. Зачуди се дали е имал много жени преди нея.

Бързо отхвърли мисълта към дълбините на съзнанието си, оправи дрехите с цялото си достойнство, което можа да събере, и отиде в тоалетната. Докато бършеше кръвта между краката си, тя го чу да си подсвирква весело в кабинета. Дали ще бъде по-хубаво за нея втория път? Той изглежда мислеше така, както и че сега бе фантастично. Може би не бе фригидна все пак.

Нямаше втори път. Девлин тропна с крак при опита му да я люби отново в кабинета си и Колин обеща да я заведе в неговото местенце в Далки. Един ден те се целуваха и галеха, когато сестра Макграт влезе, едва не ги видя и изкара ангелите на Девлин. В резултат на това момичето стана толкова нервно, че се стягаше, ако Колин се приближи и на крачка от нея. После внезапно почина на Колин тъщата и след погребението той й каза, че се чувства задължен да заведе жена си извън града за няколко дни.

През този период тя усети, че е бременна. Първо лека замаяност, която траеше секунди, й разкри, че животът никога вече няма да е същият. Това състояние й донесе и странно голяма наситеност на емоциите, което бе нещо ново за нея. Вървеше по Саут уол и размишляваше кисело, че това въобще не се случва в любовните романи, както и в „Династията“ или „Далас“. Не можеше да си представи, че на Алексис Карингтън-Колби-Декстър й закъснява менструацията.

Защо трябваше да се случи на нея? Божичко, какво ще прави! Лидия съвсем ще побеснее, тя няма време за самотни майки.

— Няма извинение за нея! — студено заяви майка й, когато бе чула за нещастното момиче от класа на Девлин. — Тези хора не са ли чували за самоконтролиране? Освен това в този век и ден всички могат да предотвратят бременност. Момичето вероятно е искало да го хване в капан и да го ожени!

— О, мамо! Кой би си пожелал такова нещо? — разгорещено бе отговорила Девлин.

— И преди се е случвало — бе я срязала Лидия, очите й блеснаха ядосано, а гласът й бе станал странно горчив.

Тогава Девлин не искаше да спори и не каза нищо повече, но често си мислеше за думите на майка си и горчивината, която се криеше зад тях. Може би тя познаваше някого, на когото се бе случило. Мисълта я ужаси. Не можеше да си представи да направи подобно нещо на друг. Предполагаше се, че бракът се гради на доверие. Колко ужасно е да бъдеш хванат в капана да живееш живот с жена, която нарочно е забременяла.

Как, по дяволите, ще се изправи пред Лидия и ще й каже, че ще има бебе? Поне да имаше сестра да й се довери… Карълайн без съмнение ще онемее от шока; тя никога не може да помогне в критични моменти. Меги, да, би могла да каже на Меги, но тя бе в Саудитска Арабия и бе бременна в петия месец и също бе забременяла, въпреки че взимаше противозачатъчни.

О, господи, искаше й се Колин да е тук. Момичето зарида високо, без да се интересува кой я вижда. Как копнееше да почувства ръцете му, които да я гушнат до рамото му, да я утешат, да разсеят страховете й, да поемат отговорността. Само ако бяха разрешени разводите в Ирландия, той можеше да напусне ужасната си съпруга и да се ожени за нея, тя ще роди бебето и всичко ще е чудесно. Проклет да е референдумът на разводите. Защо хората да не могат да се разведат, ако бракът им е нещастен? Може би жената на Колин го бе хванала в капана с нежелана бременност, може би затова бракът им бе несполучлив и сега заради дребнавите егоисти, заради суровите, тесногръди, догматични мнения на хора, които налагаха вярванията си върху всеки кръг на обществото, Колин бе за цял живот обвързан в един злочест брак без любов. Не беше честно!

Очите й бяха така замъглени от сълзите, умът й така преизпълнен с безпокойство, че се блъсна в един мъж, който идваше насреща.

— О, извинете! — Опита се да възвърне самообладанието си, докато той я подкрепяше със здрава ръка.

— Няма защо. Случило ли се е нещо?

Гласът бе дълбок и приятен, освен това Девлин забеляза, че кафявите очи, които гледаха към нея, бяха добри и заинтересовани.

Тя бързо поклати глава и излъга:

— Песъчинки ми влязоха в очите. Извинете ме, трябваше да гледам къде вървя.

Девлин изтри издайническите сълзи и забеляза, че мъжът, който я заговори, е придружен от друг, по-възрастен мъж. Тя им се усмихна смутено и продължи напред, а те двамата останаха загледани след нея, по-младият замислено бе сбърчил вежди.

— Ето една нещастна млада жена, татко. Чудя се какво ли й се е случило?

Баща му бавно поклати глава.

— Много неща могат да разплачат едно младо момиче, сине, не забравяй това.

Мъжът се усмихна на баща си.

— Хайде, тате, да отидем и да пийнем по едно, а ти ще ми изнесеш лекцията си за задомяването — захили се той. — Зная, че цял ден ти се иска да го направиш и няма да е същото, ако не го сториш.

Продължиха да вървят бавно, синът забавяше крачката си според тази на бащата.

Девлин вървеше в противоположна посока, яростно казвайки си да се вземе в ръце. Тя самата си навлече тази бъркотия и заедно с Колин ще трябва да обсъдят какво да се направи. Но как, за бога, успя да забременее, като взимаше противозачатъчни? Просто не можеше да разбере.

 

 

— Да не би да си забравила да ги изпиеш?

Девлин не можеше да повярва на студенината в гласа на Колин и на ужаса, изписан на лицето му, когато при неговото завръщане два дни по-късно му каза за подозренията си. Тя категорично поклати глава.

— Взимах ги всяка вечер, опаковани са много удобно.

— Имала ли си диария или повръщане по време на почивката?

Хладният, професионален тон я смрази до мозъка на костите, накара я да се свие вътрешно от страх. Спомни си пристъпите на гадене в края на ваканцията и кимна нещастно. Неразположението й продължи и през почивните дни, след като се върна у дома, и очевидно това бе то. Дори в инструкциите на кутийката пишеше да се вземат допълнителни предпазни мерки в случаи на повръщане или диария. Дори не й бе хрумнало по време на изгубването на девствеността й, че хапчето няма да я предпази добре.

— Кога? — Въпросът на Колин бе рязък.

Девлин му каза и този път и нейният глас придоби студена нотка. Дяволите да го вземат! — помисли тя. Това бе толкова неин проблем, колкото и негов, но, разбира се, не съществуваха неженени бащи. Винаги всички обвиняваха момичето.

— Защо не ми каза?

Раздразненият му, обвинителен глас изръмжа насреща й, една злобна бръчка загрозяваше красивото му лице. Това същият онзи любящ мъж ли беше? Странно, никога не бе забелязвала, че кожата му е леко сипаничава и започва да увисва около челюстта. След още няколко години и красотата му ще избледнее, ако не се погрижи за себе си. Тя си мислеше това по един особен, безпристрастен начин, сякаш го вижда за първи път.

— За бога, Девлин — грубо заговори той, веждите му се бяха сбърчили сърдито. Подаде й едно малко бурканче, отривисто й нареди да го напълни и да му го занесе.

Значи дотук с любящите ръце и утешителните думи, помисли Девлин, докато се опитваше да бъде прецизна за исканата проба. Със сигурност знаеше, че това е само началото. Някак си дълбоко в себе си тя осъзна, че положението съвсем определено щеше да се влошава. Погледна към малкото бурканче с урина, което съвсем скоро щеше да потвърди това, което вече знаеше, и си пожела силно да има куража да го запрати в лицето му, да излезе от офиса и да не го види никога вече. Каква глупачка бе! Колко наивна бе! Да си помисли, че е възможно Колин да се разведе с жена си! Сякаш почувства омраза към него и я заля вълна на горчивина. Обзелото я чувство изуми Девлин и тя се погледна в огледалото. Ставаше въпрос за мъжа, в който мислеше, че е влюбена само допреди няколко часа. Сега й изглеждаше като преди десетилетия.

Тя му бе дала това, което някога й бяха казвали, че е най-големия женски дар. Скъпоценната й девственост. Обхвана я безсилна ярост. Не беше честно! Защо всички вдигаха толкова шум? Защо никой не упражняваше натиск върху мъжете за техния първи път? Те чувствали ли са се някога мръсни и използвани? А тя винаги си бе мислила, че е сигурна в себе си, че не е наивна. Каква подигравка… как е могла да си въобрази, че обича Колин или че той обича нея.

— Бъди искрена. — Девлин принуди себе си да се погледне в огледалото. — Ти искаше да разбереш как е, ти го използва толкова, колкото и той теб.

Тази истина я накара да се сгърчи, но си я призна. Ужасно бе да си помисли, че може да бъде така повърхностна, но макар че сега не го осъзнаваше, това беше първата й истинска крачка нагоре по стълбицата на съзряването. В живота си щеше да има и много други моменти в търсене на себе си, но никой нямаше да бъде така труден, както този.

След няколко часа, когато приключи и последният му преглед, Колин дойде и застана пред бюрото й.

— Все още не съм получил крайния резултат, но тестът е положителен — обяви с хладния си, професионален тон. — Предполагам, че ще искаш аборт?

Девлин не помръдваше, докато думите му бавно проникваха в съзнанието й.

— Е, Девлин? — запита той студено, нетърпеливо.

— Аз… аз… ъъъ, не съм мислила — отговори тихо тя.

— Е, скъпа — Колин провлече думите малко саркастично, — не е ли време да помислиш? Искаш ли да изкараш цялата бременност? Искаш да запазиш детето или да го дадеш за осиновяване, или искаш да се отървеш от него?

Девлин го погледна дръзко.

— Ти си бащата, Колин. Какво предлагаш?

Очите му станаха по-сурови, той й обърна гръб и отиде до прозореца.

— Девлин, имам три законни деца. Не искам още едно, освен това ще трябва да докажеш, че аз съм бащата; няма да поема никаква отговорност. Аз предлагам — обърна се и я погледна ледено — да ти уредя да отидеш в Лондон и там да те прегледа един мой колега, предлагам да отидеш скоро. Тази седмица всъщност, ако мога да го уредя: няма да бъде толкова травмиращо.

— Господи, Колин, не е възможно да мислиш това!

Струваше й се, че ще повърне. Мозъкът й се опитваше да възприеме думите му. Той искаше тя да направи аборт със собственото му дете и дори не обсъждаше никакви други алтернативи. Колин я издърпа от стола и я разтърси.

— Слушай, глупаво момиченце! И за миг не си помисляй, че ще ти позволя да съсипеш моя живот, както и твоя собствен. По дяволите! Ако това се разчуе, ще бъда подигравката за всички колеги.

Колин забеляза отвращението и погнусата по лицето й и я пусна.

— Виж, Девлин — заяви той сериозно, — наистина ли искаш да имаш незаконно дете? Малко копеле? Какъв смисъл има да се тормозиш девет месеца и после да го дадеш за осиновяване? Ще го задържиш ли и след това ще страдаш, когато те сочат с пръст и клюкарстват и те отлъчат от обществото, защото, независимо коя си била някога, ти ще бъдеш самотна майка? И ще загубиш завинаги свободата си — той я погледна настойчиво. — Трябва да помислиш и за собственото си бъдеще, казвам ти тук, сега. Лондон е най-добрата ти възможност. Ще се погрижа за теб финансово, не се тревожи за това, но… — гласът му стана стоманен, — ако вземеш друго решение, ще трябва да се оправяш сама и няма да те задържа на работа. Не се опитвай да ми пробутваш глупости за нечестно уволняване, имам добри приятели адвокати и ще получа отличен съвет.

Той насочи показалец с добре оформен нокът към нея.

— Съветвам те да отидеш в Лондон. Помисли си — настоя и този път тонът му не бе така заповеднически, беше по-мек, подобен на предишния Колин. — Виж, и двамата бяхме шокирани. Иди си у дома, помисли, ще се видим утре.

Девлин безмълвно събра нещата си. Сърцето й щеше да се пръсне от страх и яд едновременно. Ако задържи бебето, няма да получи помощ от него и ще загуби работата си. Ако направи аборт, което си е убийство според религията й и законите на страната, ще трябва да живее с тази мисъл до края на живота си. Само да знаеше кой е правилният отговор. Мисълта бързо мина през ума й и трябваше да признае, че ще е толкова просто да направи аборт. Ще изтрие проблема като с гъба на черна дъска. Чиста работа. Може да започне живота си наново.

Поспря до вратата и погледна Колин.

— Благодаря за всичко, което направи за мен.

Той леко се изчерви, но не каза нищо, докато тя затваряше вратата и го мразеше толкова, колкото преди мислеше, че го обича. Как можа да постъпи така с нея? Искаше да го убие, да го нарани за това, което й бе сторил. Заля я горчивина, толкова силна, че почти можеше да я вкуси. Можеше да отиде в полицията и да каже, че я бе посъветвал да направи аборт и дори бе готов да й препоръча клиника за аборти. Ще го арестуват ли? Не бе сигурна; знаеше, че законът забранява препращане към клиниките за аборт. Дали ще му хареса да види лицето си във всички вестници в страната? Това може да изтрие самодоволството и надменното му отношение.

Знаеше, че няма да го направи. Няма да има смелостта да го стори и да изложи и себе си.

— О, Девлин, глупаво момиче — тихо се прокле тя и се качи в малката си фиеста. Сърцето й се сви още повече, като си спомни, че тази вечер трябва да отиде в дома на родителите си за вечеря. Обикновено веднъж седмично ходеше у тях, но напоследък се ужасяваше да се прибира там. Атмосферата бе доста напрегната при родителите й и тя предполагаше, че е заради проблема с пиенето на майка й. Девлин мразеше, когато Лидия пиеше прекалено много. Ставаше рязка, по-късно започваше да плаче и да говори, че Девлин ги е изоставила с това преместване в апартамента. Баща й се намесваше и тогава майка й се нахвърляше върху него, обиждаше го, сякаш го мрази.

Тази страна от характера на Лидия виждаха само те двамата. За приятелите и съседите Лидия Дилейни беше блага, възпитана жена, която се занимава с църковна и обществена дейност. Имаше забележителен съпруг с престижна работа, който я обожава, красив дом, охолен живот, въобще много съседи й завиждаха.

Все пак Лидия Дилейни не беше щастлива жена. Като че ли носеше у себе си някаква тайна тъга, която вгорчаваше и деформираше живота й, която не й позволяваше да бъде истински удовлетворена от съдбата си. Тъй като Девлин не беше много близка с Лидия, не можеше да си поговори с нея за пиянството и нещастието й. Майка й беше много студена и резервирана жена, що се отнася до даването и получаването на физическа обич. Когато Девлин бе дете, за нея нямаше топли, любящи прегръдки. Нямаше такава обич, с каквато другите майки даряваха дъщерите си.

Внимавай с роклята ми, скъпа или Току-що се гримирах казваше Лидия, когато малката Девлин по своя спонтанен начин прегръщаше с ръчички мама. Постепенно Девлин отвикна. Не че виждаше ужасно често майка си. Лидия участваше в много комисии и бе заета с търсене на пари за различни благотворителни дейности. Почти всеки ден, стига да не е на някои от своите пиянски гуляи, играеше голф и така Девлин бе повече или по-малко отгледана от наети за това жени. На баща й не се нравеше особено трескавият обществен живот, който му налагаше Лидия, но тъй като обичаше съпругата си, а изглежда нея това я правеше щастлива, той също ходеше на премиери, благотворителни балове и църковни мероприятия и на Девлин винаги й се струваше, че каквото и да прави той, никога не е достатъчно. Като че ли Лидия му бе поставила някаква невидима цел, която той не можеше да достигне.

Как, мислеше си Девлин, може да се прибере у дома и да каже на елегантната си, сдържана, съобразяваща се с общественото мнение майка, че ще роди незаконно дете? От дъното на душата си Девлин се надяваше майка й да не е пияна тази вечер. Днес момичето нямаше да се справи с някоя сцена; и така вече бе съвсем близо до нервен срив. Как Колин можеше да е толкова безчувствен и студен? Как може тя да е такава глупачка? Защо мислите й не спрат да препускат из главата, която сякаш щеше да експлодира? Защо сърцето й продължаваше да бие неравномерно и я караше да се чувства замаяна? Нервен срив ли бе това, или причината е нейната бременност?

Очите й отново се напълниха със сълзи и тя се прокле, че е толкова слаба.