Патриша Сканлън
Градско момиче (21)

Двадесета глава

Няколко месеца по-късно Девлин се премести. Веднъж взела решението, тя изглеждаше като нов човек. Старият й позитивен начин на мислене взе връх и момичето захвърли измъченото безпокойство, погълнало я след раждането на Лин.

Нещата ще се наредят добре. Да си самотен родител не е лесно — нямаше спор за това — но хиляди други се бяха справили: вдовици, вдовци, женени и неженени. Единствено негативното й мислене и упоритата гордост я бяха уловили в затвора, който тя сама си бе сътворила. Слава богу, че Меги и Моли я накараха да се осъзнае.

Парадоксално, но усети съжаление при затварянето след себе си на вратата на апартамента й в Белимън. Моли и Бърни бяха страхотно добри съседки. Щеше да й липсва окуражителното присъствие на Моли и непрекъснатото добро настроение на Бърни. Тя се запозна с много от хората в блока и когато тръгна слухът, че ще отива да живее в Уексфорд, Бърни, Моли и някои от другите жени организираха в нейна чест малко прощално тържество. Смехът и остроумните забележки бяха много и Девлин напусна Белимън с добрите пожелания на съседите, които звъняха в ушите й, докато й махаха за довиждане.

Баща й беше очарован при думите й, че отива да живее при Кейт. Очите му заблестяха и той я прегърна силно, когато му съобщи новината в един от техните обеди в сряда.

— О, Девлин, това е чудесна новина! — възкликна той. — Прекрасно ще е за израстването на Лин, а Кейт трябва да не е на себе си от радост.

Девлин се засмя.

— Наистина, тате, няма търпение. Опасявам се, че ужасно ще разглези дъщеря ми.

— Остави я — нареди Джери с усмивка. — Малко глезене не е навредило на никого.

Щяха да й липсват срещите с баща й всяка седмица, но той обеща да ги посещава често. Когато отново й написа чек за три хиляди лири, за да й помогне да се задвижи, както той самият каза, тя бе изкушена да откаже. Но си припомни думите на Меги и взе парите с благодарност, знаейки, че го е направила щастлив. Можеше да си отвори малко занаятчийско магазинче или книжарница, която да задоволи стотиците туристи, пристигащи в селото в Уексфорд всяко лято. Възможностите бяха безкрайни и тя се развълнува при мисълта за предстоящия живот. Чудесно бе да чувства, че отново е поела юздите и колко прекрасно ще бъде да печели собствени пари и да бъде пак независима.

Сбогува се с Карълайн и Меги бързо и мило. Не че няма да се видят отново, каза си тя, докато безуспешно се опитваше да преглътне буцата в гърлото си, когато се събраха за прощално пийване няколко дни преди окончателно да каже довиждане на градския живот. Ще й е странно да не ги вижда всяка седмица, но преди те всички си поддържаха връзка чрез писма, пък и Рослар беше само на два часа и половина от Дъблин. Момичетата можеха да идват, когато имаха няколко почивни дни, а тя също щеше да ги посещава.

Кейт бе страхотно развълнувана, след като разбра, че Девлин най-сетне е решила да дойде и да живее при нея. Първите няколко дни след пристигането на племенницата й и Лин те седяха и бърбореха с часове, правейки планове за бъдещето на Девлин. Решиха, че наемането на място за магазин за книги и приложно изкуство ще е идеалното нещо за Девлин. Трите хиляди лири от баща й плюс същото количество от Кейт ще са повече от достатъчно да започнат малък бизнес, в който Кейт и Девлин ще са партньори. Но леля й настоя, че първо Девлин трябва да си даде почивка няколко седмици, да не прави нищо, само да почива под великолепните слънчеви лъчи. Всяка сутрин Кейт приготвяше сух обяд и ги изпращаше двете с Лин долу на брега зад къщата.

Девлин лежеше на златистия пясък, гледаше как се носят пухкавите облачета, слушаше лекото плискане на вълните по брега и усещаше как натрупваното с месеци напрежение бавно се стопява в пясъка под нея. С всеки изминал ден тя бе все по-отпочинала, стегнатият възел на страха, който сякаш бе станал част от нея, бавно се разхлабваше и животът, превърнал се в бреме, се превръщаше в ново и въодушевяващо я предизвикателство.

Промяната у дъщеря й беше дори още по-задоволителна. Всяка нощ, след като цял ден бе играла до майка си на плажа, Лин спеше като къпана, богатият йонизиран морски въздух се оказа по-мощен и от най-силното хапче за сън.

Дори и Девлин започваше да се прозява широко към десет и половина. Повечето нощи не можеше да си спомни кога главата й е клюмнала на възглавницата. Но пък въздухът на Рослар винаги й бе въздействал така.

И двете имаха вълчи апетит, а на Кейт й доставяше огромно удоволствие да гледа как племенницата и дъщеричката й наддават така необходимите им килограми. Загорели, красиви извивки замениха изпитите черти на Девлин, а Лин скоро придоби топчести, розови бузки, които караха майка й да се чувства доволна, че е решила да се преместят.

Това бе един от най-щастливите моменти в живота на Девлин и писмата й до Джери, Карълайн и Меги клокочеха от ентусиазъм, не забелязван у нея от раждането на Лин досега.

Един ден Кейт и Девлин заедно с Лин отидоха до Уексфорд, за да говорят с адвокат за наемането на място, предложено на Девлин в Рослар. Всичко беше съвсем ясно и адвокатът увери Девлин, че тя може да действа и да започне да поръчва стока за новия магазин.

За да го отпразнуват, отидоха в хотел Уайтс и се почерпиха с великолепен обяд, като междувременно решаваха какво точно да купят. Поеха по дванадесетте мили от Уексфорд към дома все още погълнати в дискусията си, Кейт караше колата. Бяха толкова погълнати, че Девлин не усети огромната, непреодолима сила, която тътнеше зад тях забързана към ферибота. Когато ги изпревари, камионът се плъзна на черно нефтено петно, удари на косо колата и я запрати устремно в рова.

Всичко, което Девлин си спомняше, бе ужасен тъп удар и собствените й писъци, преди да изпадне в безсъзнание.