Патриша Сканлън
Градско момиче (14)

Тринадесета глава

В горещината на апартамента без климатик Меги погледна към широката златна сватбена халка на пръста си. Тери я бе ухажвал с упоритост, която я смая. Сега тя седеше на смачканото легло и се наведе към нощното си шкафче, на което стоеше снимка на съпруга й. С пръст очерта контурите на красивото му лице, като се поспря на черните очи с дълги мигли, които той използваше така добре при омайването на жените. Меги често го бе виждала в действие по тържествата. Улавяше най-хубавата жена в стаята, очите му постоянно участваха, главата му внимателно наклонена, така че да долови всяка казана дума, като че ли никой друг не съществува в стаята освен тях двамата.

Меги свикна с това. На нея самата никога не й липсваше внимание и понякога, докато омайваше жените, той й намигваше по момчешки и тя се засмиваше. Тери наистина беше много привлекателен. Стремителният му момчешки оптимизъм я привлече в началото, докато седеше до него в самолета, депресирана и самотна заради напускането на Ню Йорк.

— Не изглеждате много щастлива от завръщането си на родна земя — отбеляза той жизнерадостно, докато закопчаваха коланите си за излитане.

Сърцето й се сви. Какъв късмет има, да седне до дърдорко, когато й се иска само да лекува разбитото си сърце и да се самосъжалява. Пренебрегна коментара с надеждата той да възприеме намека. Де такъв късмет!

— Името ми е Тери Райън — заяви дразнещата персона и протегна ръка.

— Меги Макнамара — отговори тя и без всякакъв ентусиазъм отвърна на ръкостискането.

— Не очакваш ли с нетърпение да се прибереш у дома? — любопитно попита той.

Меги го погледна свирепо.

— Честно казано, не!

Тери се засмя.

— Е, мога да ти кажа само едно нещо Меги Макнамара. Аз нямам търпение да пийна една Гинес в Мълиганс. Там сервират най-добрата бира на света.

Меги не можа да се сдържи и се засмя, а до края на речта му как очаква с нетърпение едно угощение от бекон, зеле, домашно изпечен черен хляб и хубава чаша чай устата й се бе напълнила със слюнка и бъдещето не изглеждаше вече толкова мрачно. Изслуша как той изкарал три години като брокер в Ню Йорк и как иска да си направи консултантска фирма в Дъблин за данъци и инвестиции.

— Има доста богати момчетии там, които търсят убежище за данъците и начини за инвестиране на стоките, а аз съм този, който ще им покаже как да го направят — обяви мъжът.

Тери смяташе, че тя е луда да се откаже от кариерата си в Щатите и да се върне у дома да гледа майка си.

— Баща ти не може ли да наеме някоя медицинска сестра? — попита мъжът невярващо, не разбираше как тя може да загърби толкова много неща и да се върне у дома.

Каза й, че произхожда от бедно семейство от Западна Ирландия, където работел по цял ден и по цяла нощ, за да успее да се издържа и да завърши университета в Голуей. Взел отлична диплома по търговия и после отишъл в Дъблин да продължи образованието си. Твърдо и без вълнение оставил миналото зад себе си и призна на Меги, че сега рядко си ходи вкъщи. Тя предположи, че въпреки стремителната му самоувереност той никога няма да изтрие спомена за бедното си детство от паметта си и точно тези спомени ще го подтикват напред в кариерата.

Говориха си за всичко по време на това дълго пътуване за дома, докато другите спяха около тях в слабо осветената кабина на 747. Когато се приземиха сутринта в Дъблин, схванати и със зачервени очи, той й помогна за багажа и докато чакаха да минат митническите проверки, попита дали може да я види отново.

Меги се засмя и му каза, че домът й е на почти петдесет мили от Дъблин. Той все пак взе адреса и телефонния номер. Всъщност тя не очакваше да го чуе отново, а и не гореше от желание, умът й все още бе зает с мисли за Ленард. Разделиха ги, тъй като другите пътници, нетърпеливи да видят любимите си, се изсипваха към чакалнята, но докато баща й я поздравяваше, тя видя за последно спътника си прегърнал зашеметяваща блондинка. Усмихна се криво и си помисли: мъже! Всички са еднакви!

След месец в Уиклоу на Меги й се струваше, че никога не е напускала дома си. Отстраниха оперативно матката на майка й и тя се прибра у дома да се излежава в леглото, въпреки думите на доктора, че след няколко седмици ще лети наоколо и ще се чувства много по-добре.

— Боже мой! — обяви тя. — Та този доктор има наглостта да ми каже, че ще летя наоколо, след като половината от вътрешностите ми са извадени. Тези младежи са се отдали на професията само заради парите, Меги! Ех, защо доктор Рош не е жив. Той щеше да знае как да се отнася с мен.

Меги изпрати кратка благодарствена молитва към небесата за това че доктор Рош пребивава в един по-добър свят, защото ако той трябваше да лекува майка й, Нелси щеше да е още в леглото по същото време следващата година. Доктор Рош беше дар от бога за хипохондриците и Нелси Макнамара и другите жени от енорията високо оплакаха смъртта му.

— Знаеш ли — печално продължи майка й, — не мога да свикна въобще с този доктор Лайн. Знаеш ли какво има наглостта да ми каже един ден, когато отидох на преглед?

— Какво? — попита Меги и се опита да потисне усмивката си. Познаваше доктор Лайн, жизнерадостен, здравомислещ мъж със страхотно чувство за хумор, което често я караше да се залива от смях, но което понякога прелиташе над накъдрените глави на някои от по-сериозните пациенти.

Ноздрите на Нелси се разшириха при спомена и устните й се присвиха.

— Ами отидох аз и му казах всичките си оплаквания.

Бог да му е на помощ, помисли си дъщеря й без особено съчувствие.

— И знаеш ли този… келеш… какво ми отговори?

Меги прехапа устните си. Можеше да си представи как Франк Лайн слуша жалбите на майка й.

— Той се захили нагло и ме попита дали съм си мислила да се отдам на някого!

Меги се разкикоти. Не успя да се въздържи.

— Меги! — Майка й бе вбесена. Чувството за хумор не бе най-силната й страна. — Наистина, Меги! Изненадваш ме. И ти си медицинска сестра! Знаеш ли, че този човек дори не носи бяла престилка. Въобще не прилича на доктор и ако ти ще седиш тук да ми се смееш, ще съм ти много благодарна да ме оставиш сама.

Нелси сърдито изсумтя.

— Хайде, мамо, не се дразни. Полежи си сега известно време и аз ще ти донеса една хубава чаша чай — избърбори бързо дъщеря й.

И така вървяха нещата. Старите навици се възобновиха и самият живот се превърна в една дълга, обикновена рутина. Сутрин ставаше рано да приготви закуска за баща си и Тони, преди те да отидат да издоят животните. После трябваше да приготви закуската на майка си. Нелси идеално ставаше за мъченица. Никога нищо не се казваше директно, само се намекваше прикрито. На Меги й се струваше, че нищо не може да свърши както трябва.

Аз не го правя така, но ти го свърши по своя си начин. Или: Не ми обръщай внимание, че седя тук след операция, иди и се забавлявай. Това обикновено се чуваше в събота вечер, когато след цяла седмица бъхтене, Меги вземаше старата трошка и отиваше в Дъблин при приятели. Сляпа ли беше майка й? Не виждаше ли, че Меги върши всичко — пере, глади, чисти, готви! Храна три пъти на ден за мъже, които са много гладни, защото работят на открито. До девет часа вечерта бе по-разнебитена, отколкото след двойна смяна в „Сити дженеръл“.

Една вечер, точно след чая, я потърсиха по телефона. Кой ли може да е, зачуди се тя? Ани Мери, с която бяха възобновили контактите си, й бе позвънила по-рано и се бяха уговорили за почивните дни, не очакваше друго обаждане.

— Ало?

— Здравей, Меги Макнамара. Тери Райън е. Обаждам се от кръчмата на Фегинс. Ако нямаш работа, ще дойдеш ли да пийнем по едно?

— От Фегинс тук, в селото? — очите на Меги се ококориха от изненада.

— Точно така. Ако ме упътиш и имаш желание, ще дойда да те взема, ако не, ще те чакам тук. Бирата Гинес е доста добра.

Меги се засмя.

— Чакай там, ще дойда след десет минути.

Тя изтича до стаята си, среса си косата, изми си лицето, преоблече се и сложи малко червило. Представяш ли си, Тери Райън да й се обажда от Фегинс. Съвсем го беше забравила. Настроението й се повдигна и с нетърпение очакваше да го срещне отново. Въпреки че Ленард й пишеше и се обаждаше да каже, че тя му липсва и да разкаже всички новини от „Сити дженеръл“, Меги знаеше, че няма да се върне в Ню Йорк. Беше време да продължи напред. След като се погрижи за майка си, ще възобнови кариерата и независимия си живот. Междувременно отиваше да пийне във Фегинс и нямаше търпение да е вече там.

Беше забравила колко добре изглежда Тери, колко привлекателни са черните му, блещукащи очи, които сега усмихнато и одобрително се взираха в нея.

— Каква възхитителна гледка за очите ми си, Меги — поздрави я той. — Извинявай, че не ти се обадих по-рано, както ти обещах, но тъкмо се върнах и трябваше да отида в Лондон по работа, нямах и минута за себе си.

— Не се тревожи — усмихна се тя. — Аз самата бях толкова заета, че въобще не съм се сещала за теб.

Тери направи гримаса на мнимо слисване.

— Искаш да кажеш, че не си вехнела до телефона. Какъв шок за моето его!

Меги се засмя.

— Сигурна съм, че егото ти получава хубав масаж, ако се съди по момичето, което те посрещна на летището.

Тери се усмихна.

— Ето това харесвам у теб, Меги. Пряма си. Е, къде е най-хубавото място наоколо, където можем да отидем за вечеря?

Заведе я в Арклоу и на нея страхотно й хареса компанията му. Толкова добре се почувства да излезе и да прави нещо различно от обичайното, че с удоволствие прие предложението му да се срещнат отново. Започна да чака с нетърпение срещите им, които я измъкваха от монотонността на живота у дома. Тери умееше да изслуша оплакванията й и след като бе прекарала с него десет минути, тя започваше да се смее и да се отпуска, готова и ентусиазирана за забавления. А се забавляваха доста. Тери знаеше как да развлича момичетата. Черпеше я с вино, канеше я на вечеря и тя никога не бе сигурна къде ще я заведе. Винаги беше изненада. Въпреки че Тери можеше и се държеше в града като преуспял млад бизнесмен, у него имаше нещо хлапашко, което Меги харесваше. Не им допадаха много изтънчените нощни клубове. Вместо това той я водеше в зоопарка или пък понякога на Грейстоунс, където ловяха риба от брега, Тери й викаше, когато тя оплиташе кордата, а Меги само се смееше. На Коледа я заведе на лунапарк и Меги се почувства отново дете. Отидоха на всички люлки, ахнаха от възторг, когато седяха на върха на голямото виенско колело и гледаха светлините на Дъблин да блещукат в кадифената нощ под тях. Заливащи се от смях, те заедно се спуснаха по голямата, виеща се пързалка и за известно време тя се чувстваше волна и щастлива, без грижи и безпокойства, които да я натоварват.

Така й въздействаше Тери. Той умееше да превърне всичко в едно голямо приключение и направи завръщането й в Ирландия много по-поносимо. Меги знаеше, че той е лудо влюбен в нея, и бе поласкана. Тя му разказа за Ленард и каза, че не е сигурна, че е готова за нова връзка, но той отхвърли извиненията й.

— Ще те накарам да забравиш този мъж — увери я Тери и Меги се разсмя.

Меги беше открита, естествена и искрена, което всички мъже обожаваха, а Тери също не правеше изключение. Тя не поставяше мъжете на пиедестали. Те бяха хора и можеха да сгрешат, както и тя, никога нямаше прекалено високи или фалшиви очаквания, особено след като бе видяла и опознала така добре човешката природа, предимно по време на работата си като медицинска сестра. Докато гледаше как Тери общува с други жени, разбираше, че той не е Ленард. Верността няма да му се отдаде лесно. Знаеше, че той се вижда с други момичета, когато тя бе дълбоко затънала в провинцията, но някак си през почивните дни с него успяваше да отхвърли тази мисъл към дълбините на съзнанието си и да се наслаждава на времето им заедно.

След три месеца започнаха да спят заедно и дългите страстни нощи, прекарани с него, я зареждаха за седмицата с отегчителна еднообразност, която я караше да се чувства отпусната и изтощена и готова да закрещи от досада. След живота си в Ню Йорк тук се задушаваше. Дори любовта към природата като че ли й изневеряваше и дългите, изморителни разходки, които предприемаше с кучето си, не можеха да я успокоят както преди.

Един ден тя си вървеше и размахваше стара пръчка, която бе намерила отстрани на пътя. Беше началото на лятото. Всичко бе свежо, живият плет от храсти и дърветата избуяваха все по-зелени всеки ден. Мина покрай ливада с яркожълта рапица и се спря да я погледа. Лек ветрец подухна сред стръковете и те заприличаха на развълнувано златисто море, заобиколено от смарагдовозелено. Меги остана там дълго време и се опита да обуздае неспокойния си дух. Но кучето й стана нетърпеливо и тя с дълбока въздишка тръгна отново, краката й, дълги и загорели, бяха обути в къси дънкови панталони, а лъскавата, с цвят на мед коса се развяваше назад от вятъра. Една кола мина покрай нея, спря и даде заден.

Меги почти ахна силно от изумление, когато разпозна излезлия от колата мъж. През изминалите години от последния път, когато го видя, Джо Конуей бе станал грамаден и червендалест. Очите му бяха зачервени и кървясали и въпреки че беше още сутрин, дъх на уиски се носеше от него. Меги се ужаси, когато той я взе в прегръдките си и се опита да я целуне. Тя рязко се изви и му каза да си спомни, че е женен мъж. Всъщност тя съжаляваше нещастното момиче, станало негова съпруга. Меги бе виждала достатъчно от свързаните с пиянството проблеми и вече бе чула достатъчно клюки, за да разбере, че Джо е алкохолик.

Той побесня от отказа й.

— Ти, надута курво! — закрещя след нея, докато се клатушкаше към колата си. — Мислиш си, че си велика, а? Винаги си смятала, че си нещо повече от нас, макар че баща ти е само един беден фермер. Проста надменна кучка!

Меги гледаше как колата лъкатуши надолу по пътя и почувства неописуема тъга заради промяната у бившия си приятел. Вървеше му във всяко едно отношение, а той изглежда оставяше всичко да се изплъзне през пръстите му. Кой би предположил, че Джо Конуей, най-търсеният мъж в района, ще свърши така. Срещата я разстрои, накара я да се замисли и да оцени собствения си живот. Накъде се беше запътила тя? Какво правеше? Изпълнила съм задълженията си, каза си твърдо.

Време бе да поеме юздите на собствения си живот и да продължи напред.