Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
City Girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Патриша Сканлън

Заглавие: Градско момиче

Преводач: Ваня Кацарска

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД

ISBN: 954-701-116-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/923

История

  1. — Добавяне

Тридесет и първа глава

Карълайн отвори очи и видя Чарлз, с пепеливо лице и изтормозен, да се взира с безпокойство в нея.

— Всичко е наред, Карълайн. Сега си добре, в болница си — увери я той.

Споменът изведнъж се върна, тя затвори очи и почувства паренето на горчиви сълзи.

— Моля те, не плачи! — Страданието в гласа му я накара да се почувства още по-зле.

Искаше й се да го мрази, но не можеше. Сълзите й бяха както за нея, така и за него. Какъв тъжен триъгълник образуваха. Тя, Ричард и този окаян мъж до леглото й. Ето на! Другите мъже изневеряваха с жени. Съпругът й бе влюбен в мъж. На кого друг би могло да се случи, освен на нея. Изцедена, емоционално и физически, тя лежеше в болничното легло и плачеше.

Чарлз колебливо взе ръката й, малко се страхуваше, че момичето ще си я отдръпне. Но Карълайн не го направи. Чувстваше се странно успокоена от топлото му притискане. Смътно усети пристигането на Ричард, почувства как някой хваща другата й ръка, за миг отвори очи и видя обезпокоения поглед на съпруга си.

— Съжалявам, Карълайн!

Той изглеждаше ужасно. Лицето му бе пребледняло, имаше червени кръгове около очите си, сякаш бе плакал. Независимо от всичко, тя усети, че й е жал за него. Понякога Ричард бе такова малко момченце…

— И аз съжалявам — промърмори тя, преди да се отнесе отново в съня.

Следващите седмица-две Карълайн спеше, тежко упоена. Ричард я премести в частна болница, където й направиха тестове за СПИН и други венерически болести заради онзи епизод в Лондон. Всички тестове бяха отрицателни. Освен това престана да пие и отвикваше от валиума. Това бе най-болезненият, страшен, самотен период в живота й, но той бележеше и повратната точка за нея, тъй като Карълайн за първи път се изправи пред действителността.

Думите на доктор Коул бяха верни. Никога не бе разчитала на себе си. Първо храната, после Девлин, после Ричард, след това алкохола и валиума. Само тя можеше да промени хода на живота си и въпреки че мисълта я плашеше, Карълайн знаеше, че е преминала през голямо изпитание и е излязла от него по-силен и по-решителен човек.

Не беше лесно. Ужасно много жадуваше за алкохол и молеше Ричард и Чарлз да й донесат при посещенията си. Тя трепереше и се тресеше, докато тялото й се прочистваше от нечистотиите, но откри, че за първи път започва наистина да опознава съпруга си, а в същото време той се опитваше по свой собствен начин да й помогне в нейната борба.

В началото беше изпълнена с горчивина и почти оскърбителна.

— Защо ми стори това, Ричард? Знаеш ли какъв тормоз си наложих? Мислех, че съм пълен провал като жена, мислех, че е моя вината дето не те привличам сексуално. О, копеле, лъжливо копеле! Не те мразя задето си гей. Мразя те, защото ме излъга! Ти ме използва, Ричард, по най-лошия възможен начин…

Съпругът й седеше, обхванал с ръце главата си, и я слушаше мълчаливо.

— Искаш ли да си отида? — каза той най-накрая.

Карълайн го погледна. Сега, когато бе изказала своята обида, болка и тъга, се чувстваше изтощена. Не можеше да поддържа огъня на омразата; не беше такъв човек. Да си кажем истината, не можеше да не съжалява съпруга си. По свой собствен начин го обичаше, въпреки стореното й от него. В материално отношение Ричард й бе осигурил всичко, което тя би могла да иска, дори и повече. Може би съпругът й беше почувствал нещо към нея.

— По-добре да тръгвам — изрече той унило.

— Ще ми дадеш ли само една капчица водка? — Гласът й разкриваше нейното отчаяние.

— Карълайн, не мога! — Звучеше нещастно. — Трябва да стоиш далеч от пиенето. Заради самата теб.

— Зная… зная — измърмори тя с пресъхнала уста. — Трудно е.

Той взе ръката й и я стисна.

— Не мисли за това. Опитай и мисли за нещо хубаво…

Карълайн се изсмя лекичко.

— Просто не мога да измисля нищо хубаво точно сега!

Но се облегна назад на възглавниците и се унесе в сън, като все още държеше ръката му.

Всъщност Чарлз хвърли светлина към тайните мъки в живота на съпруга хомо. Подтикван от студената си, амбициозна майка към адвокатска кариера, лишен от обич, той от ранна възраст осъзнал, че е гей. Бил ужасен. Отчаян да го скрие, се хвърлил в учението си, а после в бизнеса. Имал няколко тайни сексуални изживявания, но страхът да не бъде открит му причинявал огромно безпокойство и с напредъка на бизнеса започнал да излиза с много жени, като се опитвал да скрие истинските си наклонности.

— Разбираш ли, Карълайн, за разлика от мен Ричард се срамува от своята хомосексуалност — каза й Чарлз искрено. — Не може да се справи заради натиска, който обществото му налага. Аз рано разбрах, че съм хомо. Не се борех. Това съм си аз, то е част от мен и ако хората не го харесват, много им здраве. Хората толкова обичат да произнасят присъди…

Някакъв спомен пробяга в погледа му.

— Сексуалността на човека си е негова или нейна собствена работа, стига да не вреди на някой друг. Ето защо воювах усилено с него да се опитам и да предотвратя вашия брак. Знаех, че ще завърши катастрофално. Познавам Ричард изцяло. Бяхме любовници дълги години, но щом се ожени за теб, престанахме да правим любов. — Той замълча, усмихна й се. — Каквото и да мислиш за мен, аз не спя с женени мъже! Опитай се да не го съдиш прекалено строго, въпреки че имаш пълното право. Той смяташе, че ще успеете. А по свой собствен начин съпругът ти те харесва много, макар че може и да не го повярваш. Ричард може да е егоист и незрял човек, но ще ти кажа едно. Той порасна последните няколко дни — е, не твърде рано…

Карълайн въздъхна.

— Също и аз, Чарлз, вярвай ми, за катастрофалния си брак трябва да обвинявам себе си толкова, колкото и Ричард. От самото начало знаех, че нещо не е наред, но не си позволявах да го видя. Бях отчаяна да се омъжа, да бъда госпожа еди-коя си и лъжех себе си, че между нас всичко е наред. Ние с Ричард се заслужаваме!

Чарлз се наведе и хвана ръката й.

— Престани да се самонаказваш, Карълайн. Ние всички правим грешки в живота си, но винаги можем да започнем от начало.

Карълайн откри, че под любезната, възпитана фасада на Чарлз се крие удивително сърдечен, човечен мъж, който изглежда, разбираше страховете и ужасите й както никой друг. Каква ирония, мислеше тя; единственият мъж, с когото се чувства удобно и способна да бъде себе си, е любовникът на съпруга й.

Постепенно, след като Ричард започна да разбира, че съпругата му не е отвратена от хомосексуалността му, че ядът й към него малко е преминал, след като виждаше как добре я успокоява Чарлз, започна да се отпуска с нея. Изключително шокиран от случилото се, той се опита по своя собствен, сдържан начин да я подкрепя по време на болезненото лечение за отстраняване на токсините.

Една нощ Карълайн страдаше от жестоките симптоми на отказването от алкохола.

— Да повикам ли доктор? — попита той с безпокойство, когато тя започна да трепери.

— Не, не. Ще се оправя след малко — прошепна момичето.

С пресъхнали устни го помоли за чаша вода. Ръцете й трепереха толкова много, че не можеше да държи чашата, и Ричард внимателно й я поднесе до устните, като държеше нежно главата й в ръце. На нея й стана тъжно, че само в тази ситуация е толкова мил и загрижен. Де да беше същото по време на брака им…

Нещо от мислите трябва да бе проличало на лицето й, защото той се отдръпна и глухо произнесе:

— Трябва да ме мразиш заради това, което ти сторих!

Те се взираха един в друг през леглото, а думите му падаха като горчиви капки в празната пустота на техния брак.

Карълайн преглътна.

— Не те мразя, Ричард — усмихна се тя горчиво. — Толкова много исках да се омъжа, че си затварях очите за всички нередности в нашата връзка. Не за всичко си виновен ти! Защо се ожени за мен?

Ричард неловко пъхна ръце в джобовете си.

— Когато те срещнах за първи път, ти бе толкова стеснителна и неуверена. Някак си ми напомняше за самия мен, освен че аз успявах да го крия много по-успешно. И като те опознах по-добре те харесах много, ти беше… си… толкова скромен човек. Помислих си, че мога да оставя миналото зад себе си и да успея в това. Бих могъл да съм нормален човек като всички други. Просто продължавах да отричам какво и кой съм. Ето защо излизах с всички онези жени. Минавах за човек, който си поживява. Излизах с тях известно време и ги зарязвах, така че да не трябва да осъществявам по-близки отношения. — Той се усмихна на съпругата си. — Беше невероятно, жените ми се нахвърляха, а аз ни най-малко не се интересувах от тях, но никой, нито една от тях никога не се досети, че съм гей, и най-накрая започнах аз самия да вярвам, че не съм. Казах си, че съм бисексуален. Не исках да слушам Чарлз, мислех си, че той само ревнува. През първата нощ на нашия меден месец разбрах, че съм направил ужасна грешка. Беше прекалено късно тогава. Нали? И към двама ви се отнесох много лошо. Всичко, което мога да кажа, е съжалявам.

След години на нещастни преживявания, причинени й от другите съзнателно и несъзнателно, способността на Карълайн да бъде толерантна беше огромна. Не можеше да мрази съпруга си. Разбираше доста по-добре, отколкото той можеше да се досети, неговите причини за брака му с нея. По един особен начин те си приличаха много. След като веднъж свикна с идеята, хомосексуалността му не я обиждаше. Беше видяла колко се обичат Ричард и Чарлз и им завиждаше. В труден свят живееха, ей богу, и обичта беше ценен дар, независимо от кой пол си. Ако тя и Ричард не бяха така отчаяни — тя, за да избегне това, което смяташе за мъките на старата мома; той, за да избегне това, което възприемаше като клеймото на хомосексуалността — те вероятно нямаше да стигнат до настоящото си жалко състояние.

Парадоксално, но сега, когато знаеше истината за брака им, Карълайн повече не се чувстваше под напрежение. Бремето някак си се беше смъкнало от плещите й. Не е било по нейна вина. Тя не е момиче, което да не вдъхва любов или да не е сексапилно, тя не е провал като жена, заради което се бе измъчвала; и някак колебливо, все пак въодушевено знаеше, че ако премине през това преживяване, ще може да се изправи пред всичко друго.

— Искаш ли да си тръгна? — Гласът на Ричард прекъсна мислите й.

— Не, само ако ти искаш — отговори тя.

— Ооо! — каза той изненадан. Беше очаквал да каже да.

— Знаеш ли какво направих преди първата ни среща? — Карълайн се усмихна слабо.

Ричард се прокашля. Имаше моменти, в които Карълайн наистина го изненадваше.

— Какво направи?

— Взех валиум!

Те се спогледаха, после не можаха да се сдържат и избухнаха в смях. Все още се смееха, когато Чарлз дойде.

 

 

След пет седмици Карълайн беше готова да излезе от болницата. Изчистена от алкохол и лекарства за първи път от почти две години, тя щеше да поеме първите си колебливи стъпки към нов живот. Живот, където щеше да разчита първо и най-вече на себе си, без да я интересува какво мислят хората.

— Ще ме напуснеш ли? Можем ли да се споразумеем някак си? — нерешително я попита Ричард.

— Ще видим, Ричард — беше внимателна с него.

Те никога няма да имат истински брак, знаеше го и въпреки че отношенията им се бяха подобрили значително след оголването на всичките им тайни, не знаеше дали ще може да се справи с идеята за отношения без секс завинаги. Тя също има свои нужди, както й бе напомнил доктор Коул, когато му довери всичко случило се. Той я предупреди:

— Ти трябва да изживееш живота си, също както и Ричард. Ако мислиш, че ще си по-добре, ако го напуснеш, за бога, направи го. Недей да жертваш своя живот, Карълайн — усмихна й се топло. — Приятно ми е да те видя така, скъпа. Надявам се да ти потръгне добре и не забравяй, че винаги съм тук, ако имаш нужда да поговорим.

Карълайн излезе от кабинета почти безгрижна. Колко глупава е била да си мисли, че е сама. Доктор Коул бе толкова добър към нея, както и баща й, и момчетата. Тя им позвъни от болницата и открито им каза, че се лекува заради злоупотреба с алкохол и лекарства. Не им каза за Ричард. Това не засягаше никой друг, освен нея, Ричард и Чарлз. Знаеше, че след време, когато Девлин се възстанови напълно, ще й каже, както и на Меги. Приятелството им беше много здраво и те нямаха тайни досега. Ето, Меги й се беше доверила за любовната авантюра на Тери, за изпитаната болка и когато Карълайн я прегърна в болницата, където приятелката й бе дошла на посещение, тя осъзна, че всички имат своя дял мъка. Тя, Карълайн Стейси, не е, както самосъжалявайки се си бе мислила, единственият страдащ човек на света.

За първи път от години баща й наистина й обърна внимание и бе шокиран от вида на измъчената си, изтормозена дъщеря толкова много, че се измъкна от своята черупка. Стеснително, неловко те си поговориха за много неща по време на престоя й в болницата и колебливо започнаха да установяват отново най-ценните отношения, които могат да съществуват само между баща и дъщеря. Когато двамата й братя пристигнаха да я видят заедно с голям плюшен мечок, тя не знаеше дали да се смее, или да плаче и накрая направи и двете.

— Хей, ще удавиш горкото животинче — пошегува се Деклан съчувствено, докато тя бе заровила лице в меката, пухкава играчка.

Той й подаде кърпичка и леко стисна ръката й.

— Честно, Каро, защо не каза на мен или на Деймиън за това пиянство? Можеше да успеем да ти помогнем — изрече дрезгаво момчето.

Карълайн си издуха носа и се захили на братята си. Въпреки своята недодяланост те винаги я бранеха по свой собствен начин.

— Ха! — Гласът й все още трепереше малко. — Ако добре си спомням, вас двамата трябваше да ви слагам в леглата веднъж-дваж, когато живеех у дома.

Деймиън се засмя.

— Върни ни веднага Мечо, аз му казах, че ще живее с приятна млада дама, а ето, тя поставя под съмнение характерите ни!

— Какви характери? — засмя се тя, но ги притисна силно, когато те я прегърнаха за довиждане и й обещаха да я посетят отново.

Спазиха си обещанието и дори след излизането й от болницата и двамата започнаха да поддържат връзка, звъняха й редовно и дори от време на време наминаваха да я посетят, нещо, което никога преди не бяха правили.

Веднага след като излезе от болницата, тя помоли Ричард да я заведе да види Девлин. Всъщност той дори го бе предложил сам на едно от своите посещения. Каза й, че се е обаждал на Меги и е разбрал, че Девлин е излязла от комата и започва да се възстановява. Карълайн бе изумена, че той си е дал труда да пита за Дев. Особено след като първият бой, нанесен й от него, бе, защото не се бе подчинила и бе отишла да я посети.

— Зная, че е най-добрата ти приятелка. Винаги съм завиждал на приятелството ви. Винаги съм чувствал, че Девлин също не ме харесва. Тя е много проницателна дама и аз се страхувах, че ще открие истината за мен — засрамено й призна той, докато седяха в двора на болницата една вечер.

Карълайн импулсивно се пресегна и го прегърна за миг. За първи път в тяхната връзка Ричард не се отдръпна, а сърдечно й отвърна.

— Не мога да повярвам как постъпваш с мен — прошепна той и се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото му. — Мислех, че няма да искаш да ме видиш отново, няма да искаш да ме докосваш.

— О, Ричард! След всичко, което преживяхме! Със сигурност можем да сме поне приятели — промълви тихо Карълайн и вярваше на всяка своя дума.

Съпругът й се вгледа в нея. След всичко преживяно тя изглеждаше крехка и подобно на бездомно дете, но в твърдия й поглед имаше топлота, кафявите очи бяха нежни и наистина не го укоряваха, така че той се почувства истинско копеле. Тя го успокояваше. Него, мъжа, който й бе изкарвал душицата с бой и бе превърнал живота й в страдание. Нищо чудно, че Девлин и Меги я ценяха много. Хора като Карълайн бяха рядкост.

— Повече от всичко бих желал да съм твой приятел, Карълайн — успя да изрече Ричард и се разплака, притисна я силно и продължи накъсано: — Съжалявам… наистина съжалявам за побоите и всичко. Ако поискаш анулиране на брака ни, ще ти съдействам. Няма да ти е никак трудно да го получиш, обещавам ти.

Карълайн го прегърна, шокирана от думите му. Господи, ако тя направи постъпки за анулиране, той ще трябва да признае хомосексуалността си. Почувства прилив на обич към него. Ако той е готов да направи това, значи трябва да изпитва нещо към нея. Може би връзката им не е пълна катастрофа все пак.

— Какво мисли Чарлз? — попита го внимателно.

Ричард преглътна с мъка и успя да си възвърне малко самообладанието.

— Чарлз ме обича, Карълайн, ти знаеш това. И аз го обичам. Но — той открито я погледна в очите — аз обичам и теб по свой собствен начин. Ако ми простиш и можем да останем приятели, ще бъда щастлив.

— Ами наистина ти прощавам и аз съм твой приятел — увери го Карълайн. После го погледна въпросително. — Искаш ли да се развеждаме незабавно? Мислех си, че мога да замина за седмица или две сама, за да размисля. Ако ти и Чарлз искате да подновите връзката си, нямам нищо против. Няма да се чувствам измамена и мисля, че той също заслужава известно внимание.

— Но… ти не се… искам да кажа, няма ли да си разстроена от идеята? — запъна се Ричард.

— Ооо, Ричард! — засмя се тя. — Сега, след като зная, мога да го приема. Ще ми позволиш ли да остана в апартамента, докато се организирам?

— Карълайн, разбира се, че можеш — настоятелно каза Ричард. — Не искам да си тръгваш — той въздъхна дълбоко. — Моля те, моля те, не е необходимо да чувстваш, че трябва да бързаш с получаването на развод. Не може ли да останем така за известно време, поне докато ти стъпиш на краката си отново и преодолееш това. Бих искал да бъда с теб и да те подкрепям. Аз самият не мога да се променя, но ти обещавам никога да не те докосна с пръст отново и винаги да бъда до теб, ако имаш нужда от мен.

Карълайн се усмихна на съпруга си.

— Благодаря, Ричард. След като зная това, то ще ми помогне повече от всичко друго да се изправя пред бъдещето си. Има толкова много неща, които искам да направя. Бих желала да си намеря работа, да се науча да шофирам, да пътувам. Не мога да повярвам… Вече не се страхувам.