Базил Лидъл Харт
История на Втората световна война (76)

Изключително важната предвоенна фаза

В ретроспекция става ясно, че първата фатална стъпка и за двете страни е влизането на германците отново в поречието на Рейн през 1936 г. За Хитлер тази стъпка носи две стратегически преимущества — осигурява защитата на жизненоважния за Германия индустриален район Рур и е потенциален плацдарм за нахлуване във Франция. Защо тя не е предотвратена? Най-вече защото Франция и Великобритания искат да избегнат всякакъв риск от въоръжен конфликт, който би могъл да прерасне във война. Нежеланието им да действат е подсилено и от това, че гледат на връщането на германците в земите по Рейн само като на опит за корекция на една несправедливост, макар и извършена по неподходящ начин. Британците, по-специално тези, които по принцип обръщат повече внимание на политическата страна на въпроса, са склонни да я преценяват по-скоро като политическа, а не като военна стъпка и не виждат стратегическите последици от нея.

С действията си през 1938 г. Хитлер отново извлича стратегически изгоди от политически фактори — германският и австрийският народ искат съюз, в Германия има силни настроения във връзка с отношението на чехите към судетските немци. Тук отново сме свидетели на едно широко разпространено мнение в Западна Европа, че и в двата случая има известна доза оправдание за поведението на Германия.

Навлизането на Хитлер през март в Австрия оголва южния фланг на Чехословакия, която му пречи да осъществи плановете си за експанзия в източна посока. През септември чрез заплаха за война и в резултат от Мюнхенското споразумение той си осигурява не само връщане на Судетите, но и стратегическо парализиране на Чехословакия.

През март 1939 г. Хитлер окупира останалата част от Чехословакия и така обгръща фланга на Полша — последната от поредицата „безкръвни“ маневри. Тази негова стъпка е последвана от фатално безразсъдно действие на британското правителство — внезапно предложените гаранции за Полша и за Румъния, всяка от които е стратегически изолирана, без да си осигури преди това каквото и да било одобрение от страна на Русия, единствената сила, която би могла да му окаже ефикасна подкрепа.

Поради момента, в който са дадени, тези гаранции изиграват ролята на провокация и както сега вече ни е известно, докато не се сблъсква с това предизвикателство, Хитлер няма намерение да избързва с нападението срещу Полша. Тези гаранции, които се отнасят за части от Европа, недостижими за войските на Великобритания и Франция, са почти неустоимо изкушение. Така западните сили подкопават основите на единствената стратегия, която би била разумна за тях при тогавашното незадоволително състояние на въоръжените им сили. Вместо да спрат агресията, изправяйки силен фронт срещу германско нападение на Запад, те позволяват на Хитлер с лекота да се справи с един слаб фронт и така да спечели първоначална победа.

Сега единствената възможност за избягване на войната е да се осигури подкрепата на Русия — само тя е силата, която би могла пряко да окаже помощ на Полша и с това да възпре Хитлер. Но въпреки критичното положение стъпките на британското правителство са мудни и колебливи. Освен неговите колебания трябва да се имат предвид и възраженията на полското правителство и на другите по-малки сили в Източна Европа срещу приемането на военна помощ от Русия, които се страхуват, че подкрепата на нейните армии фактически ще означава нахлуване.

Отговорът на Хитлер на тази нова ситуация, създадена от британската подкрепа за Полша, е съвсем различен. Силната реакция на Великобритания и удвоените й мерки за превъоръжаване го стряскат, но резултатът от това е противоположен на очаквания. Решението му е повлияно от историческата представа, която си е създал за британците. Според него те са хладнокръвни и пресметливи хора, които контролират емоциите с разума си и затова не биха влезли във война заради Полша, освен ако не бъдат подкрепени от Русия. Ето защо, като преглъща омразата си към болшевизма, той насочва усилията и енергията си за помиряване с Русия, за да си осигури нейната ненаме-са. Това е завой, още по-изненадващ от завоя на Чембърлейн и също толкова фатален заради последиците от него.

На 23 август Рибентроп взема самолета за Москва и договорът е подписан. Той е придружен от тайно споразумение, съгласно което Полша трябва да бъде поделена между Германия и Русия.

Този договор прави войната сигурна, като се има предвид какви чувства предизвикват агресивните действия на Хитлер. След като са обещали помощ на Полша, британците вече не могат да гледат отстрани, без да загубят престиж и без да отворят на Хитлер пътя към по-голямо завоевание. А и той не може да се откаже от намеренията си спрямо Полша, дори и да си дава сметка, че това би означавало обща война.

Така влакът на европейската цивилизация се втурва в един дълъг тъмен тунел, от който излиза едва след шест изтощителни години. Дори и тогава яркото слънце на победата се оказва илюзорно.